РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.10.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ЛОВЕЧ, касационен състав, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия
ЦАНКОВА КАНД № 94 / 2022 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 96 от 06.06.2022 г., постановено по НАХД № 760/2021 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0906-000637 от 23.07.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ , към ОДМВР – Ловеч, с което на П.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, като законосъобразно.
Недоволен от така постановеното решение е останал П.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, който чрез адв. А.М. от ЛАК, е подал касационна жалба без да релевира конкретни отменителни основания по чл. 348 от НПК, като се твърди, че НП е незаконосъобразно. Излага се, че решението на РС е немотивирано и незаконосъобразно, като се твърди, че неправилно РС е кредитирал свидетелските показания на двамата свидетели-очевидци, а не е кредитирал показанията на бащата на касатора и собственик на автомобила, който е посочил, че процесният автомобил е имал технически проблем. Алтернативно се излагат аргументи за приложението на чл. 28 от ЗАНН. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС и вместо него да постанови друго решение по същество, с което да отмени оспореното НП, като се претендират и разноски за адвокатско възнаграждение
В съдебно заседание касаторът не се явява, а се представлява от адв. А.М. от ЛАК, която поддържа касационната жалба, като излага подробни аргументи в писмено становище.
Ответникът по касационната жалба Сектор „Пътна полиция“ , към ОДМВР – Ловеч, не се представлява, като не е представен отговор по касационната жалба, като липсва и писмено становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение за неоснователност на касационната жалба, както и за законосъобразност на обжалваното решение на районния съд.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил Наказателно постановление № 21-0906-000637 от 23.07.2021 г. на Началник Сектор „Пътна полиция“ , към ОДМВР – Ловеч, с което на П.И.И., ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложена на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Районният съд е изложил подробни мотиви за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, както и за съставомерност на соченото административно нарушение.
С касационната жалба не се релевират конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението на РС, а единствено за незаконосъобразност на оспореното пред районния съд НП, като доводите на касатора в касационната жалба са идентични на тези, релевирани пред районния съд, на които районният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление в цялост. В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.дават и
Правилно районният съд е кредитирал показанията на двамата – свидетели, очевидци И.А.С.и Г.Г.А., които са възприели непосредствено административното нарушение на касатора непосредствено, т.к. са се намирали в служебния патрулен автомобил на полицията, при отворени прозорци на същия служебен автомобил на разстояние от около 30 метра. Показанията на сочените двама свидетели, длъжностни лица, които не са заинтересовани от изхода на делото, се потвърждават и от писмените доказателства и от автотехническата експертиза, поради което видно от всички доказателства е установено административното нарушение и неговото авторство.
Правилно районният съд е посочил, че няма как т.нар. „дрифт“, „дрифтене“ да се дължи на повреда в автомобила, защото двамата свидетели - очевидци И.А.С.и Г.Г.А. са възприели как автомобилът, управляван от касатора, се е завъртял два пъти около процесното кръгово кръстовище на 13.07.2022 г. в 05,15 ч. Отделно двамата свидетели – очевидци, които са възприели непосредствено административното нарушение, сочат, че при проверката в процесния автомобил е имало три момичета на възраст около 17-18 години, като самият касатор, който е бил на 19 години към момента на административното нарушение, сам е посочил пред двамата полицаи-свидетелите - очевидци, че шофира като „дрифти“, за да „впечатли момичетата“.
В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.
Правилно районният съд не е приложил чл. 28 от ЗАНН с оглед безспорно установената безспорна фактическа обстановка – ранния час на административното нарушение в 05,15 ч. на 13.07.2021 г., обстоятелството, че младият касатор е и млад шофьор, като е возил по време на процесното шофиране и извършване на административното нарушение още три момичета на възраст около 17-18 години, с което е създал опасност, освен за своето здраве и живот, и за техния живот и здраве, отделно е създал опасност за живота и здравето и на други граждани.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административно нарушение с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Няма основание да се приеме случаят за маловажен по чл. 28 от ЗАНН, т.к. видно от справка за нарушител на л. 10-11 от делото на РС, независимо от младата възраст на касатора, същият вече е системен нарушител на ЗДвП, като има издадени множество наказателни постановления и Заповед за прилагане на ПАМ все във връзка с нарушения на Закона за движение по пътищата. Ето защо процесното административно нарушение не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид, дори напротив, както и процесният нарушител - касатор, въпреки младата си възраст, вече е извършвал системно нарушения на ЗДвП.
Административното нарушение е доказано видно от всички писмени, гласни доказателства и СТЕ, които правилно са кредитирани от РС, като видно от същите доказателства и възприетата от РС фактическа обстановка няма основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за липса на процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Допълнително според касационната инстанция липсват предпоставките на чл. 28 от ЗАНН предвид установената от РС фактическа обстановка, като настоящият случай на административни нарушения с нищо не се отличава от типичните такива случаи.
Следва да се посочи, че касаторът не релевира конкретни нарушения на РС по смисъла на касационните основания на чл. 348 от НПК, към които препраща нормата на чл. 63 от ЗАНН, поради което и касационната инстанция не дължи по-подробни мотиви.
Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно.
От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.
С оглед правомощията на касационната инстанция по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва
да се отбележи, че решението на РС е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 06.06.2022 г., постановено по НАХД № 760/2021 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: