РЕШЕНИЕ
№ /30.06.2023 година, град
Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Велинградският районен съд, трети граждански състав,
на
тридесет и първи май, две хиляди двадесет и трета година,
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Милуш Цветанов
секретар:
Виолета Шаркова
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Цветанов гражданско дело номер 607 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.А.Х. против С.М.Х., Н.А.К., Р.Г.Б., М.Г.К. и В.Г.К..
Твърденията на ищеца са, че е собственик на съседни
поземлени имоти с настоящи идентификатори 23234.341.1 (номер по предходен план 341001) и 23234.341.22 (номер по предходен план 3410022), закупени от него през 2008г.
от наследниците на М.О.К., на които имотите били възстановени по реда на ЗСПЗЗ
с решение на ОСЗГ- гр. Велинград, с
приложени към решението скици. Сочи, че след закупуването на имотите ги е
оградил като един - съобразно скиците, в конфигурацията им по Картата на
възстановената собственот /КВС/ към 2008г., но в
одобрената през 2019г. на Кадастрална карта/КК/ на с. Драгиново - границите на
имотите му били погрешно заснети, което дало повод на една от съсобственичките
на съседния от изток имот с настоящ идентификатор 23234.341.30 (номер по предходен план 3410030) - С.Х. - да наруши
заграждението и да навлезе в неговите имоти, възлагайки трасиране чрез
поставяне на геодезични колчета с цел означаване на границата според КК между
имотите с настоящи идентификатори 23234.341.22 и 23234.341.30, като по този начин
му пречи /смущава/ да упражнява правото си на собственост. Като алтернативно на
покупко-продажбата основание на претендираното от
него право на собственост върху закупените имоти при границите им към момента
на закупуването - по КВС от 2008г., ищецът сочи - придобивна
давност. Предвид изложеното се иска съдът да постанови решение, с което: да се признае
за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на
поземлените имоти с настоящи идентификатори 23234.341.1 и 23234.341.22 при границите
им съобразно актуалната към 2008г. КВС за местността „Мариница-оранжериите“,
землище на с. Драгиново, общ. Велинград, с оглед което да бъде поправена
допуснатата в кадастъра грешка при отразяване на границите им; както и да се
осъди ответницата С.М.Х. да преустанови неоснователните действия по разрушаване
и преместване на оградите, възлагане на трасиране и означаване на граници и
навлизане в имотите с идентификатори 23234.341.1 и 23234.341.22, с които
действия пречи на упражняването на правото на собственост на ищеца, както и тя
да премахне поставените от нея колчета и камъни в имотите.
В подаден отговор на исковата молба ответницата С.М.Х. оспорва исковете като неоснователни,
при съображения, че ищецът не притежава право на собственост върху конкретните
два имота при границите им по КВС от 2008г., тъй като тези граници били неколкократно променяни,
а Решението на ОСЗГ-Велинград, с което е възстановено правото на собственост на
праводателите му - счита за незаконосъобразно.
В подаден от процесуалния представител на ответника Р.Г.Б.
писмен отговор - претенцията на ищеца да бъде признат за собственик на двата
имота при границите им по КВС от 2008г. също се оспорва като неоснователна с
доводи, че той не е собственик на имотите, тъй като Решението на
ОСЗГ-Велинград, с което е възстановено правото на собственост на праводателите му-продавачи е нищожно, а претендираната
от него придобивна давност не е изтекла, предвид
извършени от ответницата Х. действия по смущаването на владението му, с които я
е прекъсвала.
Съдът,
като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът
се легитимира като собственик на имотите с настоящи идентификатори 23234.341.1 и
23234.341.22 - посредством НА за покупко-продажба с № 19, том VI, рег. № 7088, нот. д. № 966/17.11.2008г., съставен от нотариус Г.Х.. Ответницата
С.М.Х. се легитимира като собственик на имота с идентификатор 23234.341.24 - с
НА № 170,том IV, рег. № 1158, н.д.
№922/2008г., съставен от съдия по вписванията при РС-Велинград - Н. Ч.. Правото
на собственост на всеки от ответниците С.М.Х., Н.А.К., Р.Г.Б., М.Г.К. и В.Г.К. по
отношение на поземлен имот с идентификатор 23234.341.30 се установява
съответно: за Н.А.К., Р.Г.Б., М.Г.К. и В.Г.К., в качеството им на наследници на
А.М.К. (с друго име С.М.К. - л. 52, л.53) - от Решение № Д148/01.04.2002г. на
ПК- гр. Велинград., а за С.М.Х. - от НА за дарение на недвижим имот № 120, том II, рег. № 1885, н. дело
№ 312/14.04.2008г., съставен от нотариус Г.Х..
От
представените по делото скици на процесните имоти
съответно от 1999г.(л.93), от 2002г.(л.94), от 2008г.(л.9), от 2014г. (л.95),
както и от Приложения 1 и 3 от изготвената съдебно-техническа експертиза се
установява, че Картата на възстановената собственост за м. „Мариница-оранжериите“
в землището на с. Драгиново, общ. Велинград е многократно променяна.
Поддържането
на КВС е уредено в текстовете на чл.20, ал.2 от ППЗСПЗЗ, който препраща към чл.
31, ал. 2 и чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ. От 1996г . до 2004г. е действала Наредба № 33
от 1995г. за поддържане и осъвременяване на плановете за земеразделяне (ДВ, бр.
3 от 1996 г.) – заглавие изменено с НАРЕДБА за изменение и допълнение на
Наредба № 33 от 1995г. за поддържане и осъвременяване на плановете за
земеразделяне (ДВ, бр. 3 от 1996 г.), обн., ДВ, бр. 9
от 30.01.2001г. - Наредба за поддържане и осъвременяване на картата на
възстановената собственост - отм., бр. 102 от 19.11.2004 г. От 2005г. досега
действаща е НАРЕДБА № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на
възстановената собственост. Съобразно чл. 14, ал.1, т.3 от нея - „Дейностите и услугите за поддържането на КВС
обхващат: отразяване на промени в регистрите.“, а съобразно чл. 14, ал.2 -
„Поддържането на КВС по ал. 1 се извършва
за целите или в резултат от провеждането на процедури, предвидени в ЗСПЗЗ,
ЗВСГЗГФ, Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), Закона за подпомагане
на земеделските производители (ЗПЗП) или в друг нормативен акт, като: 1.
отстраняване на грешки и закононарушения, допуснати при възстановяване на
собствеността на земеделските земи, горите и земите от горския фонд;… 8. промяна на собствеността и други
обстоятелства за правното положение на имот или част от имот“. Според чл. 15 - Чл. 15. (1) (Изм.
- ДВ, бр. 59 от 2015 г.) „Поддържането на
КВС се извършва от ОСЗ по землища.“, като съгласно Раздел II, чл. 18, ал.3, т.2 от Наредбата - „Заявлението се подава лично или чрез представител и към него се
прилагат: т.2 актове и документация съобразно основанието на исканата промяна;“
като по чл. 20 - „Общинската служба по
земеделие вписва заявленията във входящ регистър“. Сред изисканите от
ОСЗ-Велинград и издирваните от вещото лице документи не се установиха такива
(нито изобщо регистрирани заявления), обосноваващи констатираните от скиците
направени промени на разположението на процесните
имоти. По делото не са налични и доказателства и за процедури по отстраняване
на явна фактическа грешка, за което се е необходимо издаване на заповеди на
министъра на земеделието – чл.26 от ППЗСПЗЗ и чл.17, ал.8 от ЗСПЗЗ. С оглед
изложеното се налага извод, че промените в разположението на процесните имоти в КВС са извършвани изцяло
незаконосъобразно.
Както
е посочено в Решение № 734/02.11.2010г. по гр. д. № 1631/2009г. I г.о. на ВКС - Пространствените
предели на правото на собственост се определят от картата на възстановената
собственост, респективно от устройствените планове за
урбанизираните територии, които трябва да отразяват действителното право
на собственост. КВС няма отчуждително действие, но тя отразява възстановеното право
на собственост върху земеделски земи, а решението за възстановяване правото на
собственост по ЗСПЗЗ има конститутивно действие
относно обособяването на имота, обект на реституция.
Последното
обаче важи само при валидност и материалната законосъобразност на
административния акт за реституция. В контекста на направените от ответниците
оспорвания на тази валидност - съобразно
чл. 17, ал. 2 от ГПК, т. 4 от Тълкувателно Решение № 6 от 10.05.2006 г. по гр.
д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно Решение № 5 по т.гр. д. № 5 от
2011 г. на ОСГК на ВКС допустим и необходим в случая се явява косвен съдебен
контрол на валидността на Решение № Д178/31.03.2008г. на ОСЗГ-Велинград, с
което е възстановено правото на собственост на праводателите
на ищеца по отношение на продадените му процесни
недвижими имоти.
Решението
на Поземлената комисия /или ОСЗ/ е административен акт. Поради това, то следва
да е постановено от административен орган в състав и при кворум, предвидени в
закона. До 2001г. разпоредбата на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е определяла щатния
състав на поземлената комисия, но нито този текст, нито друга норма на ЗСПЗЗ и
правилника за неговото приложение (до приемането на чл. 60а от ППЗСПЗЗ с изменението
на закона с ДВ бр.31 от 2003г.) определят в какъв състав поземлената комисия
следва да постановява решенията си и кой следва да подписва тези решения. Доколкото
в закона не е посочено при какъв кворум и с какво мнозинство се вземат
решенията, счита се, че е достатъчно присъствието на половината плюс един от
всички членове на комисията, а решенията се приемат с обикновено мнозинство
(Решение № 360/23.01.2013 г. по гр. д. №
596/2011 г. на ВКС, I г.о.) В процесния случай
Решение № Д178/31.03.2008г. на ОСЗГ-Велинград е подписано от едва трима от общо
7 членове. Следователно е липсвал кворум за да се вземе решението и то се явява
нищожно. Ето защо отразената в НА за покупко-продажба
с № 19, том VI, рег. № 7088, нот. д. № 966/17.11.2008г., съставен от нотариус Г.Х.
сделка не е направила ищеца собственик на процесните
имоти, тъй като праводателите му не са могли да му
прехвърлят права, които така и не са притежавали заради нищожността на административния акт за реституция.
Тук
е мястото да се отбележи, че спор по чл. 54, ал.2 от ЗКИР е налице при
съществуването на „конкуриращи“ вещни права върху една и съща част от земната
повърхност (така - Решение №
25/31.10.2018г. по гр. д. № 5014/2016г. II г.о. на ВКС). В този аспект - от направените от ищеца в последното съдебно
заседание по делото уточнения на претенциите, в достатъчна степен (с оглед
редовност на исковата молба) става ясно, че освен „принципно установяване на
границите“ на считаните от него за притежавани имоти с идентификатори 23234.341.1 и 23234.341.22: спрямо ответниците С.М.Х.,
Н.А.К., Р.Г.Б., М.Г.К. и В.Г.К. (в
качеството им на съсобственици на поземления имот с идентификатор 23234.341.30) се иска признаване за установено - че ищецът е
собственик на заключената между буквите И,З,Е,Д,Г на приложената по делото
комбинирана скица от изготвената СТЕ, реална част с площ 187 кв.м. от ПИ с
настоящ идентификатор 23234.341.22, сочена за погрешно заснета в КК като част
от имота с настоящ идентификатор 23234.341.30; а спрямо ответницата С.М.Х. (в качеството и на собственик на поземления имот с идентификатор 23234.341.24) се иска да се признае за установено, че ищецът е
собственик на заключената между буквите З,Ж,Е на приложената по делото
комбинирана скица от изготвената СТЕ, реална част с площ 7 кв.м. от ПИ с
настоящ идентификатор 23234.341.22, сочена за погрешно заснета в КК като част
от имота с настоящ идентификатор 23234.341.24;
Така предявените два иска по чл. 54, ал.2 от ЗКИР
подлежат на отхвърляне, предвид гореобоснованата
недоказаност в установителната им част, а именно - че
ищецът е собственик на процесния имот с идентификатор
23234.341.22 (както и на този с идентификатор 23234.341.1) в граници, включващи
описаните в скицата реални части от съответните два имота на ответните страни
по всеки от исковете. Изводът дали е налице непълнота или грешка в
кадастъра е вторичен - обусловен от изводите за границите на правото на
собственост на ищеца.
Относно
посоченото при условията на евентуалност основание на което ищецът претендира
правото си на собственост върху имотите с настоящи идентификатори 23234.341.1 и
23234.341.22 при границите им по КВС от 2008г., а именно - придобивна давност - то предполага доказване на непрекъснато добросъвестно владение в продължение на 5
години, или
на недобросъвестно - 10 години (чл. 79 от ЗС). Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ,
която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя (чл. 68 от ЗС). То
съдържа два основни признака: обективен - упражняването на фактическа власт върху вещта (corpus) и субективен -
намерението да се държи и използва вещта като собствена (animus),
както и допълниелни признаци – владението да е постоянно, непрекъснато,
несъмнено, спокойно, явно.
В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи всеки
от горепосочените признаци. Единствените доказателства, ангажирани в тази
насока са показанията на свидетеля М. А. К., който описва, че когато преди
около 15 години ищецът Х. купил „имота“ - два месеца след това го заградил с
капаци и дървени колове. Освен че посочените показания противоречат на тези на
свидетелката - К. Х. (според която - посещавайки всяко лято мястото, където са
имотите – не забелязала преди или след 2008 г. там да има огради) - с описаното
от свидетеля М.К., не е годно да се докаже „пълно“ и че имотите с настоящи
идентификатори 23234.341.1 и
23234.341.22 са били оградени именно по границите им съобразно КВС от 2008г.(и Решение № Д178/31.03.2008г. на
ОСЗГ-Велинград), особено предвид обясненото от него, че „преди имотът на Х. бил по дължина, когато го купувал баща му“. Освен това видно от показанията на
свидетелката Х. – през 2015г. собствениците на процесните
и съседните им имоти са се събирали и разбирали за това как да бъдат
разположени, което сочи на налична тогава неяснота относно границите към онзи
момент, изключваща аниумуса на ищеца да владее
закупените от него имоти в конкретната конфигурация, в която претендира да ги
притежава към момента. Ето защо по делото не се установява за двата имота да са
придобити в претендираните от ищеца граници - и по давност /кратка или дълга/.
Предвид
гореизложеното предявените от ищеца (срещу различни страни, собственици на
различни имоти) положителни установителни искове се
явяват недоказани по отношение и на двете посочени от ищеца основания, на които
претендира правото си на собственост върху считаните за негови имоти с
идентификатори 23234.341.1 и
23234.341.22, и подлежат на отхвърляне.
Доколкото
правото му на собственост върху тези имоти остава недоказано - то неоснователен
се явява и искът по чл. 109 от ЗС. Относно него следва да се посочи, че също не
се ангажираха в процеса доказателства, от които да се приеме за установено, че
ответницата С.М.Х. е осъществила
или инициирала посочените в исковата молба действия по разрушаване или
преместване на огради, навлизане или поставяне на колчета именно в считаните от
ищеца за коректни граници на имотите с идентификатори
23234.341.1 и
23234.341.22. А още по-малко - че с подобни действия се нарушава възможността
имотите да се владеят и ползват по предназначение в пълен обем. Затова и този
иск подлежи на отхвърляне.
При този изход
на спора, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на деловодни разноски има само ответната страна С.М.Х., която ги е претендирала по списък в
общ размер 1600 лв. Реалното извършване на разноски в по-висок от този размер
(1800 лв.) се доказва от приложените по делото два договора за правна защита и
съдействие (л. 204) и представения в последното по делото съдебно заседание.
Така мотивиран Велинградският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Х. с ЕГН **********,
и адрес: ***, иск за признаване за установено по отношение на С.М.Х. с ЕГН **********,
Н.А.К. с ЕГН **********, Р.Г.Б. с ЕГН **********, М.Г.К. с ЕГН ********** и В.Г.К.
с ЕГН **********, че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, както
и въз основа на упражнявано от 2008г. до 2019г. давностно
владение, на поземлени имоти с идентификатори
23234.341.01 и 23234.341.22 по Кадастралната карта на с. Драгиново,
включително на заключената между буквите И,З,Е,Д,Г и защрихована в зелено на приподписаната от съда и представляваща неразделна част от
настоящото решение, намираща се на лист 413 по делото, комбинираната скица,
изготвена от вещо лице Д.З..
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Х. с ЕГН **********,
и адрес: ***, иск за признаване за установено по отношение на С.М.Х. с ЕГН **********,
че ищецът е собственик въз основа на покупко-продажба, както и въз основа на
упражнявано от 2008г. до 2019г. давностно владение,
на поземлени имоти с идентификатори
23234.341.01 и 23234.341.22 по Кадастралната карта на с. Драгиново, включително
на заключената между буквите З,Ж,Е и защрихована в зелено на приподписаната
от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, намираща се на
лист 413 по делото, комбинираната скица, изготвена от вещо лице Д.З..
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.Х. с ЕГН **********,
и адрес: ***, срещу С.М.Х. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 109 от ЗС - за осъждане
на ответницата да преустанови неоснователните действия по разрушаване и
преместване на оградите, възлагане на трасиране и означаване на граници и
навлизане в имотите с идентификатори 23234.341.1 и 23234.341.22, и да премахне
поставените от нея колчета и камъни в имотите.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, М.А.Х. с ЕГН **********,
да заплати на С.М.Х. с ЕГН **********, сумата
от 1600/хиляда и шестстотин/ лева –
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:
/ Милуш Цветанов /