Решение по дело №190/2020 на Районен съд - Берковица

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 28 октомври 2020 г.)
Съдия: Юлита Николова Георгиева Трифонова
Дело: 20201610200190
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е 

гр.Берковица 08.10.2020г.

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Берковица, ІI наказателен състав в публично заседание на 24.09.2020 година в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИТА ГЕОРГИЕВА

 

При секретаря  Таня Йорданова и като разгледа докладваното от съдията Георгиева  АНД №190 по описа за 2020г. на БРС, въз основа на закона и доказателствата и за да се произнесе взе предвид следното :

 

        Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 236 от Закона за здравето.

        Жалбоподателят Т.Й.К. *** и ЕГН ********** обжалва наказателно постановление № 75/27.04.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР - Монтана, с което на основание чл. 209а, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

       В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно.В съдебно заседание лично се явява и моли  отново за отмяна на НП,, тъй като според жалбоподателя той не е застрашил живота и здравето на други лица, тъй като само за момент свалил маската си, за да пуши цигара, а наоколо бил само съседа му,който също пушел и двамата се прибирали към дома си.  От съда се иска да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателното постановление, тъй като е студент,не  получава доходи и   не може да плати тази глоба.

        Въззиваемият ОДМВР Монтана, редовно призована, не изпраща представител. В писмото,с което е изпратена жалбата сочи,че жалбата е неоснователна и моли да бъде отхвърлена.

        След преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът направи следните фактически и правни изводи:

        Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано лице – наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

        На 24.04.2020 г. около 14,15 часа  в гр.Берковица,парк „Св.Георги Победоносец”  лицето  не е поставило предпазна маска за лице,с което не е изпълнена  т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г.  на МЗ. За установеното нарушение на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ свид. С.Т.  в присъствието на свид.С.М. съставил АУАН № 75 против жалбоподателя. Същият е връчен на жалбоподателя .

           Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление №75/27.04.2020 г. от Директора на ОДМВР – Монтана, с което на жалбоподателя, на основание чл. 209а,ал. 4, вр. ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. – за нарушението на чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето.

          НП е връчено на жалбоподателя чрез разписка на 02.06.2020 г..

          От показанията на разпитания по искане на жалбоподателя свидетел се установява,че двамата с жалбоподателя са съседи  и се намирали в района ,в който живеят и били в близост до домовете  си  и поради това свалили маските и запалили по цигара.Били само двамата,наоколо нямало други хора.

           Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства не  се потвърдиха от актосъставителя и свидетеля,тъй като двамата не се явиха в съдебно заседание.

           НП е издадено от компетентен орган – Директорът на ОДМВР – Монтана, който попада в кръга на лицата,притежаващи компетентност да издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за здравето.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г., в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.),при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4 предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1.

          Със заповед № РД-01-124 от 13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, в сила от 13.03.2020 г.,изменяна многократно и отменена със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.,

са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България до 13.05.2020 г., във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб.

Със заповед № РД-01-197 от 11.04.2020 г. на МЗ в сила от 12.04.2020 г. до 13.05.2020 г. включително,изм. със заповед № рд-01-236 от 24.04.2020 г., отм. със заповед № рд-01-263 от 14.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е допълнена № РД-01-124 от 13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131 от 17.03.2020 г., Заповед № РД-01-139 от 19.03.2020 г., Заповед № РД-01-144 от 22.03.2020 г., Заповед № РД-01-154 от 26.03.2020 г., Заповед № РД-01-168 от 30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169 от 31.03.2020 г., Заповед № РД-01-172 от 02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. (отм.), като е въведена нова противоепидемична мярка с т. 9, като се създава задължение за всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.)да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.).

            Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г. ) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв..

          Безспорно се установи, че в посоченото  време и място на открито обществено място – парка „Св.Георги Победоносец” в гр.Берковица, жалбоподателят не е изпълнил въведената от МЗ противоепидемична мярка по време на въведената извънредна епидемична обстановка, а именно не е изпълнил задължението да има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,покриващо носа и устата.

          Съдът счита, че както при съставянето на АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания. Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно е описана нарушената противоепидемична мярка и с кои ПНА –конкретните заповеди на МЗ е въведена. Констатираното и впоследствие санкционирано нарушение се доказва от обективна и субективна страна.

          Независимо от формалното осъществяване на фактическия състав на административно нарушение по чл. 209а ал. 1 от Закона за здравето, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Същото е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се установи, че жалбоподателят е знаел за задължението си да спазва задължението за носене на защитна маска или друго подобно средство и е носил такава в себе си, но за кратко я свалил,докато изпуши цигарата си. Освен него и съседът му Методиев, който също бил без поставена маска и пушел цигара, е нямало други хора наоколо, в непосредствена близост от 1,5 – 2 метра, които да са били пряко

застрашени от обстоятелството, че К. е бил без поставена на носа и устата защитна маска или друго подобно средство. В тази ситуация двамата сами и вазимно са поели риска за тяхното здраве.

           Преценката за „маловажност на случая“ подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е отчел и не е приложил нормата на чл. 28, б.„а“ ЗАНН да предупреди нарушителя, то това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречие със закона.

        Съдът отчита и обстоятелството, че жалбоподателят е студент и плащането на така наложената ѝ глоба значително ще го затрудни.

          Поради изложените съображения съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да  бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.

       Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето ЗАНН, във връзка с  чл. 236 ЗЗ, Районен съд Берковица

 

                                                          Р Е Ш И:

 

               ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № № 75/27.04.2020 г., издадено от Директора на ОДМВР - Монтана, с което на Т.Й.К. *** и ЕГН ********** на основание чл. 209а, ал. 4, вр. чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.

                Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Монтана.

 

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :