РЕШЕНИЕ
№ 3837
гр. Варна, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20223110110329 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Н. Б.“ АД, ЕИК *,
срещу Д. В. Г., ЕГН **********, с която са предявени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове с правна квалификация по чл. 221,
ал. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 477.05 лева, представляваща обезщетение за оставането без работник за период от
15 дни след дисциплинарното уволнение на Д. В. Г., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на иска-28.02.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и
обезщетение за забава в размер на 34.08 лева, начислено за периода от 04.10.2018 г. до
27.02.2019 г.
В исковата молба и последвалите уточняващи молби са наведени твърдения, че на
24.04.2018 г. е сключен срочен трудов договор с ответника, по силата на който последният е
приел да изпълнява длъжността „Продавач-консултант“. В периода от 02.05.2018 г. до
22.07.2018 г. се явявал редовно на работа в съответствие с утвърдения график в т. н. „висок
сезон“ /от 01.04.2018 г. до 31.10.2018 г. /. На 23.07.2018 г., 26.07.2018 г. и на 27.07.2018 г. не
се явил на работа. След извършена служебна проверка и поискани обяснения, със заповед №
911/30.07.2018 г. работодателят-ищец му наложил дисциплинарно наказание „Уволнение“, а
със заповед № 912/30.07.2018 г. трудовото правоотношение с ответника е било прекратено.
С оглед прекратяването на трудовото правоотношение, работодателят е останал без
работник в продължение на 15 дни /1/2 месец/ до заемането на длъжността от друг работник.
Сочи се, че ответникът дължи обезщетение на работадателя за това, в размер на 1/2 от
получаваното от него БТВ, определено по реда на 228, ал. 1 от КТ в размер на 954.09 лева
или сумата от 477.05 лева. На 02.08.2018 г. работодателят изпратил до ответника
Нотариална покана, връчена на последния на 04.09.2018 г., но плащане не последвало.
По същество се моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
1
молба.
В хода на о.с.з. ищецът, редовно призован, представлява се от юрк. Л. Й., чрез която
поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призова за о.с.з., не се явява и не се представлява.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба, уточняващите молби, депозирани пред
ОС-Варна и указанията на горната инстанция, дадени с решение № 26622/19.07.2022 г.,
постановено по в. гр. д. № 2316 по описа за 2019 г. на ОС-Варна, по реда на чл. 270, ал. 3 от
ГПК, които са задължителни за долустоящия съд, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото не се спори, а и се установява по несъмнен начин от ангажирания трудов
договор № 852/24.04.2018 г., че страните в производството са страни и по трудово
правоотношение, по силата на което ответникът е приел да изпълнява длъжността
„Продавач-консултант“ срещу основно месечно трудово възнаграждение в размер на 820.00
лева. Договорът е сключен за срок до 31.10.2018 г. с уговорен в полза на ищеца-работодател
6-месечен изпитателен срок.
Със заповед № 911/30.07.2018 г., на ответника е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ поради неявяването му на работа на 23.07.2018 г., 26.07.2018 г. и 27.07.2018 г,
което е констатирано с протоколи с вх. №№ 800-А/23.07.2018 г.; 804/27.07.2018 г. и
805/27.07.2018 г. Заповедта е връчена на работника лично на 05.09.2018 г. Няма спор, че
заповедта не е обжалвана и е влязла в сила.
Със заповед № 912/30.07.2018 г. е указано на ответника дължимостта на
обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ в 1-месечен срок от запознаването със заповедта. И
тази заповед е връчена на ответника-работник срещу подпис.
От справка за актуалното състояние на всички трудови договори в „Н. Б.“ АД е
видно, че след уволнението на ответника на 05.09.2018 г. до 30.09.2018 г. няма назначено
друго лице на длъжността „Продавач- консултант“.
Видно от фиша на ответника за м. юни 2018 г., полученото от него брутно трудово
възнаграждение е в размер на 954.09 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Предявеният иск за главното вземане е с правна квалификация по чл. 221, ал. 2,
предл. второ от КТ, а за акцесорното вземане с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно цитирания законов текст от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът
или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово
възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в
размер на действителните вреди - при срочно трудово правоотношение, които вреди се
изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което
работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от
остатъка от срока на трудовото правоотношение – арг. от чл. 221, ал. 4, т. 2 вр. ал. 2, предл.
2-ро от КТ.
Самото дисциплинарно уволнение в хипотезата на чл. 221, ал. 2, предл. второ КТ за
разлика от предл. първо не предпоставя автоматичното възникване на основание за
заплащане на обезщетение. В хипотезата на безсрочно трудово правоотношение по силата
на самата правна норма се дължи обезщетение в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестието. За разлика от тази хипотеза във втората следва
не само да е налице нарушение на трудовата дисциплина и лишаване на работодателя от
2
работна сила, но в резултат от лишаването от такава той да търпи вреди. Какви са тези
действителни вреди законодателят не посочва, но те се извеждат по тълкувателен път и са
свързани с обстоятелства като необходимостта работодателят да преустрои ритъма на работа
в предприятието за изпълнение на поставените задачи чрез привличане на допълнителен
ресурс, като по този начин се заплащат средства на други работници за извънреден труд.
Такива вреди той би претърпял евентуално и в случаите на производствена необходимост,
свързана със срочно изпълнение на договори или неотложни производствени задачи и пр.
При всички случаи обаче тези вреди следва да са посочени, за да се извърши преценка от
страна на съда дали вредите са действителни.
В конкретния случай по несъмнен начин по делото се констатира, че ищецът и
ответникът са страни по срочно трудово правоотношение, учредено въз основа на трудовия
договор от 24.04.2018 г. Видно е от съдържанието на правната сделка, че ответникът се
съгласил да заема длъжността „продавач-консултант“ за срок до 31.10.2018 г.
Трудовоправната връзка е преустановена, считано от 05.09.2018 г. – по арг. от чл. 195, ал. 3
от КТ, с връчване на заповедта, с която е реализирана дисциплинарната отговорност на
работника-ответник, като на последния му е наложено наказание „уволнение“ за нарушаване
на трудовата дисциплина.
При доказаното дисциплинарно уволнение на ответника, както и на обстоятелството,
че работодателят останал без работник за същата работа, за времето от 05.09.2018 г. –
прекратяване на трудовия договор, до 30.09.2018 г. – назначаването на нов работник за
длъжността „продавач-консултант“, ответникът дължи обезщетение на работодателя-ищец
за този период, изчислено върху брутното му трудово възнаграждение, което е получил за
месеца /м. юни 2018 г./, предхождащ месеца /м. юли 2018г./, в което е възникнало
основанието на работодателя, а именно налагането на дисциплинарното наказание
„уволнение“, за процесното обезщетение. В конкретния случай работодателят, след като е
отстранил един от работниците си, е демонстрирал необходимост от назначаването на нов,
който да замени отстранения. От това пък следва извода, че работодателят е изпитвал нужда
от нов работник, който да поеме освободената позиция. Не се сочат от работодателя
доказателства, че в резултат на уволнението на ответника, работодателят е възложил
изпълняваната от ответника работа на други работници, което да е наложило изплащане на
допълнително трудово възнаграждение или каквито и да е финансови компенсации, поради
което обезщетението следва да се определи въз основа на БТВ на уволнения работник,
получено за м.06.2018 г., за времето, през което работодателят е останал без работна сила за
същата длъжност. По делото се установи, че ответникът за м.06.2018 г. е получил брутно
трудово възнаграждение в размер на 954.09 лева, като на тази база трудовото му
възнаграждение за посочения в исковата молба период от 15 дни възлиза на сумата от 477.05
лева.
Крайният извод на съда е за основателност на предявения иск за присъждане на
обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, тъй като същият е доказан по основание и размер.
Дължимостта на главното вземане обуславя основателността и на иска за присъждане
на акцесорното вземане за обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва,
начислена върху главницата от 477.05 лева, считано обаче от 01.11.2018 г. по арг. от
разпоредбата на чл. 228, ал. 3 от КТ, доколкото обезщетението по чл. 221, ал. 2, предл. второ
от КТ следва да се заплати от ответника не по-късно от последния ден на месеца, следващ
месеца, през който правоотношението е прекратено. В конкретния случай
правоотношението е прекратено на 05.09.2018 г. – с връчване на заповедта на ответника, на
основание чл. 195, ал. 3 от КТ, като последният е следвало да заплати обезщетението в срок
най-късно до 31.10.2018 г. и едва на 01.11.2018 г. същият е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за забавеното плащане на вземането на работодателя по чл. 221, ал. 2 от КТ.
Размерът на мораторната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 01.11.2018 г. до
3
27.02.2019 г. възлиза на 15.77 лева и е служебно изчислен от съда, на основание чл. 162 от
ГПК, посредством лихвения калкулатор от официалната интернет страница на НАП
/https://nraapp02.nra.bg/web_interest/start_int.jsp/. Т.е. искът за разликата над 15.77 лева до
предявените 34.08 лева следва да бъде отхвърлен.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част
от предявените искове, чийто общ размер възлиза на 448.34 лева, от които 159.09 лева за
държавна такса и 289.25 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в общ
размер от 300.00 лева /по 100.00 лева за всяко производство/, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на делото и обема на оказаното професионално съдействие,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от Кодекса на труда и чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите, Д. В. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на
„Н. Б.“ АД, ЕИК * сумата в размер на 477.05 лева, представляваща обезщетение за
оставането без работник за период от 15 дни след прекратяването на срочния трудов договор
№ 852/24.04.2018 г., поради дисциплинарното уволнение на Д. В. Г., считано от 05.09.2018
г., ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва, считано от датата на
завеждане на иска – 28.02.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата в
размер на 15.77 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата от
477.05 лева за периода от 01.11.2018 г. до 27.02.2019 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Н. Б.“ АД, ЕИК * срещу Д. В. Г., ЕГН **********
осъдителен иск с правна квалификация по чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите за осъждане на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 18.31
лева, представляваща разликата над присъдената сума в размер на 15.77 лева до
предявената сума в размер от 34.08 лева, съставляваща мораторна лихва начислена върху
главницата от 477.05 лева за периода от 04.10.2018 г. до 31.10.2018 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, Д. В. Г., ЕГН ********** да
заплати в полза на „Н. Б.“ АД, ЕИК * сумата в общ размер от 448.34 лева, представляваща
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4