№ 3027
гр. София , 10.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ в закрито заседание на десети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА СВ. ШИПКОВЕНСКА Гражданско
дело № 20211110126170 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АЛ. Д. КР., с която ищецът е предявил
кумулативно обективно съединени искове срещу ИНСТИТУТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ
„СТЕФАН АНГЕЛОВ“ - БАН, както следва: 1/ за признаване за незаконно уволнението,
извършено със Заповед № III-365/29.04.2021 г. на директора на ИНСТИТУТ ПО
МИКРОБИОЛОГИЯ „СТЕФАН АНГЕЛОВ“ - БАН, и неговата отмяна – правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението му длъжност
„Доцент- ръководител лаборатория” – код по НКПД 24227082, клас Аналитичен специалист
в научно звено Департамен- Биотехнология, Лаборатория „Биоконверсия и биосинтез на
метаболити“ при ответника– правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и 3) за заплащане на
парично обезщетение за шестте месеца, следващи уволнението, през които не е полагал труд
по трудово правоотношение, а именно за периода от 01.05.2021 г. до 31.10.2021 г. общо в
размер на 9 453,24 лв. - правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба – 12.05.2021 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът АЛ. Д. КР., твърди, че на 19.11.2012 г. между него и ответника бил сключен трудов
договор № 1010 от същата дата за длъжността „Доцент- ръководител лаборатория”. На
26.02.2021 г. директорът на Института в качеството му на работодател връчил на ищеца
предизвестие № 142 от същата дата, с което го уведомил, че трудовото му правоотношение
ще бъде прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ, считано от 29.03.2021 г.
Въпреки полученото предизвестие, на 29.03.2021 г. не била издадена заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение и ищецът продължил да изпълнява трудовите
си задължения към института с мълчаливото съгласие на неговия директор. На 01.04.2021 г.
на ищеца било връчено ново предизвестие № 326, с което бил уведомен, че считано от
01.05.2021 г. трудовото му правоотношение с Института ще бъде прекратено отново на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ. Със заповед № III-365/29.04.2021 г. на директора на
ответния Институт, трудовото правоотношения с ищеца било прекратено на основание чл.
328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ- навършване на 65-годишна възраст, считано от 01.05.2021 г.
1
Ищецът поддържа, че уволнението било незаконно поради противоречие с КТ и КСО. В
случая, предвид изтеклия срок на първото предизвестие, ответникът не издал акт за
възстановяваане на трудовото правоотношение, въпреки че ищецът се е явил на работа в
срока по чл. 345, ал. 1 КТ - това бездействие на работодателя се явявало незаконосъобразно.
Също така работодателят не можел да прекрати възстановеното трудово правоотношение на
същото основание, а само на друго такова. На следващо място ищецът поддържа, че
уволнението било незаконно, тъй като при уволнението следвало да бъдат спазени
едновременно и двете предпоставки на чл. 328, ал.1, т.10 КТ – както лицето да е навършило
65 годишна възраст, така и да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В случая ищецът не е придобил право на пенсия по реда на чл. 68 КСО, поради което
работодателят нямал право да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на посоченото
основание.
Ответникът ИНСТИТУТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ „СТЕФАН АНГЕЛОВ“ - БАН с отговора
на исковата молба оспорва всичките предявени кумулативно обективно съединени искове,
като поддържа, че процесното уволнение е законосъобразно. Твърди, че към 01.04.2021 г.
ищецът е навършил 65- годишна възраст; е придобил академична длъжност „доцент“
професионално направление „Биотехнологии“, съгласно акт № 962/26.10.2017 г. на научно
жури с председател доц.д-р Людмила Кабаиванова – Миланова; заемал е длъжността
„доцент“, считано от 26.10.2017 г., поради което процесната заповед била в пълно
съответствие с фактическите и правни основания за нейното издаване. В този смисъл
наведените от ищеца аргументи срещу заповедта били неотносими, тъй като касаели друго
основание за прекратяване на трудовото правоотношение – а именно това по чл. 328, ал. 1, т.
10, предл. първо от Кодекса на труда. Ответникът поддържа също така, че съгласно §4, ал. 2
от ДР на Устава на БАН, по решение на Научния съвет трудовото правоотношение с
хабилитираните лица, които заемат длъжността „доцент“, може да се продължи с не повече
от 2 години. В случая, съгласно решение по т. 4 на Протокол № 16 от 25.03.2021 г. на
Научния съвет на Института било прието трудовият договор на ищеца да не бъде
продължаван. Също така ищецът неправомерно се позовал на първото предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение. Действително, работодателят изпратил на
ищеца предизвестие № 142/26.02.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на
26.02.2021 г., но то било обосновано с първото предложение по чл. 328, т. 10 КТ –
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Предвид липсата на
фактическите елементи от състава на цитираната разпоредба, нейното действие не е могло
да бъде проявено. В случая Директорът на ответния инстетут не бил издавал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права
и формулирания петитум, дават основание на съда да приеме, че е сезиран с претенции с
правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. При така изложените
фактически твърдения от страните по настоящото дело съдът приема, че упражненото
потестативно право от ищеца за отмяна на процесното уволнение и възстановяването му на
2
предишната работа преди уволнението се основава на обстоятелството, че процесното
уволнение е незаконно по изложените в исковата молба доводи, а искът с правно основание
чл. 225, ал. 1 КТ – въз основа на обстоятелството, че поради незаконното уволнение ищеца е
останала без работа за процесния период.
Тежестта на доказване – задължението за установяване законността на уволнението носи
ответникът по настоящото дело. А законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на посоченото правно основание се обуславя от проявлението на следните
материални предпоставки /юридически факти/ – 1. компетентен орган на работодателя да е
издал уволнителната заповед; 2. към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
–01.05.2021 г. ищеца да попада в категорията служители, посочени в разпоредбата на чл.
328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ, а именно професори, доценти и доктори на науките и 3/ да е
навършил 65- годишна възраст.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
следва да се установи, че са настъпили следните факти: 1. да е налице противоправно
поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното
право да прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищеца трудово
правоотношение; 2. ищеца да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи,
изразяваща се в невъзможността да полага труд по трудово правоотношение в продължение
на шест месеца след уволнението и 3. причинно-следствена връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Установяването на първата и третата предпоставка е
обусловена от изхода на правния спор по първия конститутивен иск с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ – за отмяна на уволнението като незаконно. Вторият факт – оставането на
ищеца без работа следва да бъде установено в процеса на доказване от него, за което
обстоятелство ищецът не сочи доказателства.
Безспорно е по делото, че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово
правоотношение, което е възникнало със сключването на трудов договор № 1010 от
19.11.2012 г., съгласно който ищецът е заемал длъжността „Доцент- ръководител
лаборатория“ – код по НКПД 24227082, клас Аналитичен специалист в научно звено
Департамен-Биотехнология, Лаборатория „Биоконверсия и биосинтез на метаболити“ при
ответника, както и че ищецът попада в категорията служители, посочени в разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 10, пр. 2 КТ, а именно доцент, поради което тези обстоятелства не се
нуждаят от доказване.
Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства, са допустими
и относими за изясняването на спора. Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК за
представяне на документите от трудовото му досие следва да се остави без уважение, тъй
като документи с посоченото съдържание са представени с отговора на исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК е неоснователно в останалата част, тъй като
останалите посочени от ищеца документи са неотносими към предмета на спора. Що се
3
отнася до искането за събиране на гласни доказателства, съдът не би могъл да се произнесе,
тъй като същото не е конкретизирано. В тази връзка на ищеца следва да бъде дадена
възможност да конкретизира обстоятелствата, чието установяване цели.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.11.2021 г., в 10.00 ч.,
за което да се призоват страните, като им се връчат преписи от настоящото определение, а на
ищеца – и препис от отговора на ответника, като съдът им указва в едноседмичен срок от
получаване на препис от настоящото определение да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото.
В СЛУЧАЙ ЧЕ в този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат
допускането на гласни доказателствени средства за установяване на обстоятелствата,
относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не сочат доказателства, те губят
възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА представените от ответника писмени доказателства, приложени към отговора на
исковата молба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да
конкретизира искането си за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, като
посочи обстоятелствата, чието установяване цели с това доказателствено искане,
формулирано в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за
новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че в случай, че не се явят в съдебно заседание, съдът може да
приложи разпоредбата на чл. 238 и сл. ГПК при наличните за това процесуални
предпоставки.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет
4
на делото!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5