№ 171
гр. С., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500137 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от юриск.Т.,
пълномощник на АПИ – Областно пътно управление – С., със седалище и
адрес на управление гр. С., бул. „Х.Д. **, против решение № 8/06.01.2025 г. по
гр.д. № 1556/2023 г. на РС – Нова Загора, в частта, с която въззивникът е бил
осъден да заплати на
М. Г. С., ЕГН ********** от адрес гр.В., ул. „С. ***, сумата от 3 000 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди /болки и страдание/ в резултат на ПТП настъпило
на 04.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
М. Г. С., ЕГН ********** като родител и законен представител на А. М.
С., ЕГН *** и двамата с адрес - гр. В., ул. „С. *** сумата от 7 000 /седем
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди /болки и страдание/ в резултат на ПТП настъпило
1
на 04.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 04.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Решението не е обжалвано в другите осъдителни части, включително
разноските.
Решението е обжалвано като неправилно и незаконосъобразно,
постановено при нарушение на материалния и процесуален закон.
В жалбата се твърди, че съдебното решение не е съобразено с
изготвената авто – техническа експертиза, която е установила скорост към
момента на настъпване на ПТП за автомобила „Ауди 3“ от 138 км/ч. В същата
било посочено, че опасната зона за спиране на автомобила била около 157 км.
Според жалбоподателя водачът на л.а. „Ауди 3“ е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП като спазва дистанция,
намали скоростта или предприеме спиране. Страната счита, че навлизането на
диви прасета по трасето на автомагистралата само е спомогнало за настъпване
на ПТП, поради което следва да се приеме, че е налице съпричиняване от
страна на водача на л.а. „Ауди 3“ в размер на 70%, а не както съдът бил приел
50%.
На следващо място се посочва, че определеното обезщетение за двамата
ищци е силно завишено по размер и не съответства на критерия за
справедливост заложен в чл.52 от ЗЗД. Според жалбоподателя част от
последиците настъпили за детето А. е можело да бъдат предотвратени ако
родителите му са взели по – своевременни мерки. Размерът на присъдените
обезщетения не съответствал на социално – икономическата обстановка към
датата на настъпване на ПТП – 04.11.2018г.
Жалбоподателят счита, че средствата му са публични и не следва да се
изразходват необосновано за да се завиши стандартът на определени лица,
техният статус на живот.
Моли се решението на НЗРС да бъде изцяло отменено в обжалваните
части. Алтернативно се иска съдът да намали присъдените обезщетения за
неимуществени вреди.
Страната не е направила искане за присъждане на разноски или за
2
приемане на нови доказателства.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
адв.В., пълномощник на М. Г. С. и на А. М. С., с който жалбата е оспорена
като неоснователна, а също така и бланкетна. В отговора се посочва, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, постановено при
съобразяване със събраните доказателства и при спазване на материалния и
процесуален закон. Страната посочва, че ответникът по иска е отговорен на
платното на магистралата да не излизат животни. Тя била отговора изцяло за
настъпилите вреди. Не можело да се говори за съпричиняване, особено от
страна на детето А., което към датата на настъпване на ПТП било едва на 6
години. Служителите на АПИ не били взели своевременно мерки за
обезопасяване на магистралата, вследствие на което бил настъпил и
вредоносния резултат. Присъдените суми не били в такъв размер, че ищците
да се „обогатят“.
Моли се да се потвърди обжалваното решение. Претендират се
деловодни разноски. Няма направени нови доказателствени или процесуални
искания.
Третото подпомагащо лице – ДЗЗД Магистрали 2014 не е изразило
становище по отношение депозираната въззивна жалба. Не е направило
процесуални или доказателствени искания.
В с.з.въззивникът редовно призован не се представлява. Процесуалният
му представител - гл.юрисконсулт Т., изпраща писмено становише, с което
поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена. Претендира
разноски за двете инстанции.
В с.з. въззиваемите М. С. и А. С. редовно призовани не се представляват.
Процесуалният им представител адв.В. в писмено становище отправено до
съда заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена.
Претендира деловодни разноски по реда на чл.38, ал. 1, т.2 от ЗА.
В с.з. третото лице – помагач не се представлява.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 15.01.2025г. и
3
в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 27.01.2025г. е
била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Нова Загора фактическа обстановка
изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е
изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради
което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с
оглед процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Пред районния съд е бил предявен иск с правно основание чл.49, във вр.
с чл.51 от ЗЗД за заплащане на неимуществени вреди в размер на 7000.00лв. за
М. Г. С. и на 10 000.00лв. за А. М. С., обезщетение за претърпените болки и
страдания от настъпило на 04.11.2018г. ПТП. Били са предявени и искове за
законна лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното
изплащане на обезщетението.
В разпоредбата на чл.49 от ЗЗД е посочено, че този, който е възложил на
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа.
Искът е регресен, а отговорността е безвиновна. За установяване
основателността на иска е необходимо ищецът да установи по несъмнен начин
противоправно деяние осъществено от ответника (негови служители в
хипотезата на чл.49 от ЗЗД), с това деяние да е причинена вреда –
имуществена или неимуществена и да е налице причинно – следствена връзка
между поведението и вредата. За да се уважи искът е необходимо трите
предпоставки ( вреди, противоправно деяние и причинно – следствена връзка)
да са налице едновременно. При липсата на която и да е от тях, искът следва
да се отхвърли.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е доказано
настъпването на ПТП вследствие пресичане трасето на автомагистрала Тракия
от диви прасета. Оградата на автомагистралата е била нарушена и по този
начин диви животни са имали достъп до трасето на автомобилите. По делото е
изготвена авто- техническа експертиза, чието заключение съдът изцяло
кредитира като изготвено от компетентно и незаинтересовано лице. АТЕ не е
4
и оспорена от страните. В отговора на поставените му задачи ВЛ е посочило,
че към момента на настъпване на ПТП л.а. управляван от ищеца М. С. се е
движел с около 136км/ч., при разрешена скорост в участъка от 140 км/ч.
гумите на автомобила му са били в добро техническо състояние. Същият не е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Ударът е
бил непредотвратим (стр.4 от експертизата). Спирането на автомобилите на
двамата участници в ПТП е било аварийно и е било продиктувано от
внезапното излизане на пътното платно на дивите прасета.
Предвид всички тези данни, съдът не може да приеме, че ищецът е
можел да предотврати настъпването на ПТП и щетите от него, както и че има
съпричиняване на последиците от негова страна.
На следващо място , съдът приема, че по делото са безспорно
установени претърпените от двамата ищци неимуществени вреди.
Както представените медицински документи, така и свидетелските
показания, а и заключенията на ВЛ изготвили СМЕ и СПЕ свидетелстват за
претърпените от двамата ищци неимуществени вреди – болки и страдания.
Ищецът М. С. е получил травми в областта на гърдите (няколко
кръвонасядания), корема (охлузвания и кръвонасядания) и крайниците
(охлузвания, кръвонасядания, контузия на лумбалните прешлени). Той е бил в
изключителен стрес от самото настъпване на ПТП, а така също и от
състоянието на съпругата си и поведението на малолетното му дете). Според
ВЛ нараняванията на М. С. са били в причинно – следствена връзка с
настъпилото ПТП, тъй като отговарят по време и вид на травми получени от
ПТП. Притесненията на М. С. са продължили и през следващите години, като
са били свързани с поведението и психическото състояние на детето А., което
от своя страна е било провокирано от настъпилото ПТП.
По отношение на детето А., съдът изцяло кредитира заключението на
ВЛ изготвило СПЕ, както и свидетелските показания относно неговото
поведение. Без съмнение настъпилото ПТП е било с изключително сериозни
последици за него. Макар и да не е получил физически наранявания, А. е
получил психическа травма, която продължава да има последици и днес. Към
днешна дата последиците се изразяват в трайно поведенческо отклонение.
Към момента на настъпване на ПТП детето е изпитвало силен страх и ужас от
възможността да загуби майка си, то е плачело, било е тревожно, не е можело
5
да заспи, затворило се е в себе си. По – късно поведението му се е изменило и
към момента изпитва гневни мисли и е „сърдит“ на възрастните.
Психическата му травма не е преодоляна и към настоящия момент. Според ВЛ
няма никакви съмнения, че психическата травма на А. е настъпила вследствие
на ПТП и при наличните данни , съдът напълно споделя този извод.
Агенция „ Пътна инфраструктура“ стопанисва автомагистралите на
Република България като част от републиканската пътна мрежа. Като
стопанин има задължение да осигури условия за безопасно и бързо
придвижване по тях. Необходимо е да се изградят и поддържат оградни
съоръжения, които да препятстват навлизането на диви животни и свързаното
с това рискове от настъпване на ПТП. От изложеното по – горе е видно, че
ответникът по делото не е изпълнил задължението си да поддържа пътя в
изправно състояние, като е допуснал платната на автомагистралата да бъдат
пресичани от диви животни, поради което е отговорен за настъпилите щети.
Съдът намира, че определените обезщетения на двамата ищци в размер
на 3000.00лв. за М. С. и 7000.00лв. за А. С. напълно съответстват на
претърпените от тях болки и страдания – физически и психически и в никакъв
случай не следва да бъдат редуцирани. Напълно несъстоятелни са
възраженията на въззивника за наличие на основание за намаляване на
присъденото обезщетение поради наличието на съпричиняване, както и за
намаляне на присъдените обезщетения, тъй като ищците ще се обогатят
неоснователно много от тях. Присъдените суми въобще не са изключително
големи, напротив те напълно съответстват на претърпените от ищците
страдания.
Тъй като правните изводи на настоящата инстанция съвпадат изцяло с
тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено.
По правилата на процеса се дължат разноски на въззиваемата страна.
Ищците/въззиваеми са били представлявани по реда на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Съобразно уважената част от иска и при начислено 20%ДДС дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 567.60лв. за М. Г. С. и 1320.00лв. за
А. М. С. (с вкл.20%ДДС върху минимума от 1100.00лв по чл.7, ал.2, т.2 от
НМРАВ). Тези суми следва да бъдат присъдени на адв. Н. С. В. от АК – Д. за
6
осъщественото от него процесуално представителство по делото във
въззивната фаза на производството.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8/06.01.2025 г. по гр.д. № 1556/2023 г.
на РС – Нова Загора.
ОСЪЖДА АПИ – Областно пътно управление – С., със седалище и
адрес на управление гр.С., бул. „ Х.Д. ** да заплати на адв. Н. С. В. от АК – Д.
сумата от 567.60лв. адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция за
осъществено процесуално представителство на М. Г. С., ЕГН **********,
както и сумата от 1320.00лв. за осъществено процесуално представителство
във въззивна инстанция за А. М. С., ЕГН ***.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7