№ 10765
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110170611 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответникът К. Д. В. е бил потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в г... Твърди, че за периода от
м.07.2016 г. до м.04.2019 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято цена
последният не е заплатил, поради което моли съда да признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът му дължи следните суми: сумата от 895,61 лв. - главница,
представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от м.07.2016 г. до
м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата
от 142,83 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за
периода от 15.09.2017 г. до 24.08.2020 г., сумата от 25,63 лв., представляваща цена на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда - 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 4,91 лв.,
представляваща лихва за забава върху цената на извършената услуга "дялово
разпределение" за периода от 31.08.2017 г. до 24.08.2020 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 41358/2020 г. по
описа на СРС, 81 състав. Претендира разноски.
Ответникът К. Д. В., чрез назначения му особен представител, е депозирал в срок
отговор на исковата молба, с който оспорва иццяло предявените искове, като моли, същите
да бъдат отхвърлени. При условията на евентуалност въвежда възражение за изтекла
1
погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „/фирма/ счита исковете за основателни
и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставял топлинна
енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест
на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
„клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б
от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Според пар. 1, 41 б, б. „а“
(изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика. Съгласно нормата на
пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ по договора за
доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика,
респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и
лицето, което купува ТЕ за битови нужди.
По делото няма спор, а и от представените писмени доказателства /на лист 14-17/ се
установява, че за посочения период ответникът е притежавал вещно право на ползване върху
процесния имот, поради което настоящият съд намира, че същият притежава качеството на
потребител/клиент на топлинна енергия - чл. 153 ЗЕ.
Ето защо, съдът счита, че последният се явява пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
По делото е установено, че процесният имот е топлофициран, както и че сградата –
етажна собственост, в която се намира, е присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
2
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането
в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е
упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, съдът
приема, че между него и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните,
съгласно ЗЕ и Общите условия 2016 г. за периода от м.07.2016 г. до м.04.2019 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая извършването на
индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение
на разходите за отопление и топла вода са възложени на /фирма/
Установява се въз основа на заключението на вещото лице по изготвената и приета
по делото съдебно-техническа експертиза, че през исковия период на ответника е следвало
да бъдат начислявани суми единствено за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Суми за отопление и топла вода не е следвало да бъдат начислявани, поради
липса на потребление и работещи отоплителни тела. Според експертизата, за периода от
м.07.2016 г. до м.04.2017 г. по прогнозен дял е стойността на потребената топлинна енергия
е в размер на 224,34 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155,
ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни
вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни
– след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна
консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на
сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
3
суми са били завишени или занижени. Според съдебно – техническата експертиза, при
отчитане на резултата от изравнителните сметки, изготвени в края на отчетния период,
посочената сума в настоящия случай следва да бъде намалена със сумата от 72,50 лв.,
представляваща сума за връщане. Или общата дължима сума за ползвана топлинна енергия
за процесния период е в размер на 151,84 лв. Към тази сума следва да се добавят и
дължимите годишни суми за ползвана топлинна енергия в общ размер от 718,41 лв. за
периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. Или общата главница за ползвана топлинна енергия
за процесния период се равнява на сумата от 870,25 лв.
Ответникът не установи плащане, поради което искът се явява основателен именно за
тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 895,61 лв. същият е
неоснователен.
Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение в размер на 25,63 лв. за периода за периода от м.07.2017 г.
до м.04.2019 г., които съобразно разпоредбите на чл.36 от ОУ, чл.61, ал.1 Наредба № 16-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и на раздел 3-ти от Общите условия на договорите
между /фирма/ и търговец за извършване на услугата „дялово разпределение“ на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, като не е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на ВКС-ОСГТК). Следователно
съгласно чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните вземания за главница и лихва
е 3-годишният срок на погасителна давност. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, следователно от този момент настъпва и материално -
правната последица от предявяването на иска - прекъсването на давността съгласно чл.116,
б. „б.”, пр.І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в
съда - 31.08.2020 г.
Съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД „давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо”. Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от
тях/ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 -
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
4
отнасят). Поради това и съобразно приетия срок на погасителната давност, както и с оглед
сроковете на настъпване на изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни
след срока, за който се отнасят), погасени по давност са вземанията за периода м.07.2016 г. -
м.06.2017 г. включително, тъй като тригодишната погасителната давност за него е изтекла
преди депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда, които се равняват на сумата от
151,84 лв.
Следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 718,41 лв. и за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., а за разликата над тази сума до сумата от 870,25 лв. и за периода
от м.07.2016 г. до м. 06.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност, а з
горницата до пълния предявен размер от 895,61 лв., като неоснователен.
Вземането на ищеца за такса за дялово разпределение не е погасено по давност.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 33,
ал. 4 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия на
ищеца от 2016 г. следва, че макар да са изискуеми след изтичането на 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят месечно дължимите суми, длъжникът изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на топлинната
енергия в 45-дневен срок от издаване на общата фактура за целия отчетен период –
съответно от 15.09.2017 г., от 15.09.2018 г. и от 15.09.2019 г. Предвид изложеното, за
периода от 15.09.202017 г. до 24.08.2020 г. /съгласно заключението на съдебно –
счетоводната експертиза/ лихвата за забава върху задължението по общите фактури,
издадени за отчетния период от м.07.2016 г. до м.04.2019 г. е в размер на 149,96 лв., която
сума е по – висока от претендираната от ищеца.
Искът е изцяло основателен.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба в съда, поради което акцесорната претенция за сумата от 4,91
лв. се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
5
Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по давност
главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 43,10 лв.
Ето защо, искът следва да бъде уважен за сумата от 99,73 лв., представляваща лихва
за забава върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до 24.08.2020 г., а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер и за останалия период същият следва да бъде
отхвърлен, като погасен по давност.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер от 75 лв., от
които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като съобразно
уважената част от исковите претенции ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца част от тези разноски, равняващи се на сумата от 59,20 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса за
разглеждане на предявените искове (25 лв.), за възнаграждения на вещи лица (500 лв.), за
възнаграждение на особен представител на ответника (320 лв.) и за юрисконсултско
възнаграждение (100 лв.) в общ размер от 945 лв., която съобразно уважената част от
исковете следва да бъде редуцирана до сумата от 745,91 лв., която ответникът следва да
бъде осъден да заплати.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответницата също има право на разноски както за
заповедното, така и за настоящото исково производство, но доколкото такива не са
поискани, а и няма данни да са направени, то не следва да бъдат и присъждани.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Д. В., ЕГН **********, дължи на /фирма/, ЕИК
8..., със седалище и адрес на управление ...., следните суми: сумата от 718,41 лв. -
главница, представляваща стойност на доставената топлинна енергия за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. в имот с абонатен № 124249, находящ се на адрес: г... ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК в съда - 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, сумата от 99,73 лв.,
представляваща обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от
15.09.2018 г. до 24.08.2020 г., както и сумата от 25,63 лв., представляваща цена на
извършената услуга "дялово разпределение" за периода от м.07.2017 г. до м.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
6
410 от ГПК в съда - 31.08.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 41358/2020
г. по описа на СРС, 81 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главници и лихви в останлата
част, като погасени по давност и като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Д. В., ЕГН **********, да заплати
на /фирма/, ЕИК 8..., със седалище и адрес на управление ...., сумата от 59,20 лв. –
разноски в заповедното производство, както и сумата от 745,91 лв. – разноски в настоящото
исково производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „/фирма/, ЕИК ...., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7