№ 87
гр. Кърджали, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20245140200241 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 757671-F754761/20.02.2024 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят „***“ ЕООД *** сочи, че наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, а наложената санкция несправедлива. При направената на
16.01.2024 г. проверка било установено нарушение на чл.40, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г., като впоследствие е съставен АУАН. Срещу акта жалбоподателят подал
възражение за предприети действия по отстраняване на нарушението и представил
доказателства за това. Въпреки подаденото възражение, наказващият орган при издаване на
атакуваното постановление посочил, че не са налице основания за прилагане на чл.28 от
ЗАНН и наложил имуществена санкция, чийто размер бил крайно несправедлив и не
отговарял на тежестта на нарушението. В наказателното постановление не се съдържали
мотиви за наличието или липсата на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. При
определяне размера на санкцията не било взето предвид, че нарушението е отстранено след
установяването му, както и че нямало настъпили вреди за държавата и фиска. Моли
атакуваното постановление да бъде отменено, а алтернативно - да бъде изменено, като
нарушението бъде преквалифицирано като маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН
1
Жалбоподателят в съдебно заседание, редовно призован, не изпраща представител.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установило извършеното от дружеството
нарушение. Жалбоподателят имал публични задължения в особено големи размери, което
било индикация, че извършва и други нарушения на материалните данъчни и осигурителни
закони, а именно да не внася в полза на бюджета неговите данъчни и осигурителни
задължения. Липсата на коректност от страна на дружеството била основание на
административнонаказващия орган да наложи санкция, а не да го предупреди. Отегчаващо
обстоятелство били извършените от дружеството и други административни нарушения,
които са значителен брой. От 2019 г. до момента за нарушения на Наредба Н-18/13.12.2006
г. му били наложени санкции с 46 бр. наказателни постановления. Представеният с жалбата
регистър бил съставен с цел прилагането от съда на по-благоприятен вариант, а именно
предупреждение, но той не бил наличен в обекта към момента на проверката, нито към
датата, на която е трябвало да бъде съставен този регистър и попълнен от дружеството.
Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 16.01.2024 г., около 16.00 часа, А. Е. и К.Б. - инспектори по приходите в НАП,
извършили проверка в обект - щанд за парфюми в сградата на „***“, находящ се в ****.
Обектът се стопанисвал от жалбоподателя „***“ ЕООД ***. По време на проверката на
свидетеля А. Е. били предоставени от С.А.Д. - продавач-консултант, 2 броя кочани с ръчни
касови бележки - общо изписани 101 броя за времето от 27.11.2023 г. до 30.12.2023 г., с общ
оборот в размер на 2 189 лв. За обекта било въведено в експлоатация едно ФУ /фискално
устройство/ модел „Perfect S 01“, ****, фискална памет № **** с peг.№ **** и дата на
регистрация в сървъра на НАП - 30.05.2022 г. Контролните органи установили, че за времето
на издаване на касовите бележки от кочан, ФУ било изпратено в обслужващата сервизна
организация. Според сервизния протокол на находящото се в търговския обект ФУ с peг.№
**** на дата 27.11.2023 г. бил извършен демонтаж на фискална памет. За времето от
27.11.2023 г. до 30.12.2023 г. в търговския обект продажбите на стоки се извършвали с
ръчни касови бележки от 2 броя ръчни кочани. ФУ било със сменена фискална памет с №
***. За същото имало издадено ново Свидетелство от сервизната организация с peг.№ ****
и дата на регистрация в сървъра на НАП - 05.01.2024 г. Инспекторите по приходите
констатирали, че дружеството-жалбоподател не водело специален регистър за ползваните
касови бележки от кочан, в който да е вписан начален и краен номер на издадените касови
бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях, както и текст указващ
причината за издаването им. Извършената проверка по отношение на „***“ ЕООД била
документирана в Протокол № 0116482/16.01.2024 г. и Протокол № 0116486/22.01.2024 г. До
2
приключването й не бил представен на органите по приходите специален регистър за
ползваните касови бележки от кочани, в който да са вписани горепосочените обстоятелства.
По този повод на 02.02.2024 г. свидетелят А. Е. съставил срещу „***“ ЕООД *** акт за
установяване на административно нарушение по чл.40, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. Актът бил съставен в присъствие на управителя на
дружеството, който го подписал и получил с възражение. На 15.02.2024 г. жалбоподателят
депозирал писмено възражение срещу съставения акт, но същото не било уважено. На
20.02.2024 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание
чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС наложил на „***“ ЕООД *** „имуществена санкция” в
размер на 1 000 лв. за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.
Е., Г. Н. и К. Т., кредитирани изцяло като логични, последователни и достоверни; Акт за
установяване на административно нарушение от 02.02.2024 г.; Възражение от 15.02.2024 г.;
Протокол № 0116482/16.01.2024 г.; Протокол № 0116486/22.01.2024 г.; Заповед № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020 г.; Справка за задължения към НАП, както и другите приети по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл.40, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от
ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, Министърът на финансите
издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна
на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане,
съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност. На основание чл.118, ал.2 и
4 от ЗДДС е издадена съответно Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, която в чл.40, ал.1 задължава лицето по чл.3, при работа с касови
бележки от кочан на страницата за съответната дата в книгата по чл.39, ал.5 или в специален
регистър за ползваните касови бележки от кочан, да вписва началния и крайния номер на
издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях,
както и текст, указващ причината: 1.ремонт на ФУ-„ремонт“; 2.спиране на захранващото
напрежение за определен период-„спиране на напрежението“, начален и краен час на
периода; 3.кражба на ФУ-„кражба“; 4.експертиза на ФУ от БИМ-„експертиза“; 5.поради
неизправност на дистанционната връзка и невъзможност за изпращане на данни-„блокирало
ФУ/ИАСУТД“. От събраните по делото доказателства се установи, че „***“ ЕООД ***
3
действително е осъществило състава на вмененото му нарушение по чл.40, ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС. За периода от 27.11.2023 г. до
30.12.2023 г. в стопанисвания от жалбоподателя обект - щанд за парфюми в сградата на
„***“, находящ се в ****, продажбите на стоки са се извършвали с ръчни касови бележки от
2 броя ръчни кочани, като фискалното устройство било изпратено в обслужваща сервизна
организация. Въпреки това, дружество не е изпълнило задължението си да води специален
регистър за ползваните касови бележки от кочан, в който да вписва начален и краен номер
на издадените касови бележки за деня и общия оборот, изчислен въз основа на всички тях,
както и текст указващ причината за издаването им. Затова правилно е прието от контролните
органи, че жалбоподателят следва да понесе отговорност за процесното административно
нарушение. В случая се касае за нарушение извършено от юридическо лице, чиято
отговорност по арг. от чл.83 от ЗАНН е обективна и безвиновна. Поради това деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е
деецът елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Жалбоподателят е бил длъжен при осъществяване на дейността си като юридическо лице-
търговец да изпълни задълженията, които му вменява законът и като не е сторил това следва
да понесе имуществена санкция. Законосъобразно е приложена
административнонаказващата норма на чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, в редакцията
към инкриминирания период. Текстът на чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда, че извън случаите
по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1, които за юридическите лица и
едноличните търговци са имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лв. Доколкото в
случая нарушението не води до неотразяване на приходи, то правилно санкцията е наложена
на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, която препраща към размерите по ал.1. При
индивидуализиране на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН,
като е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчетено е,
че жалбоподателят има непогасени данъчни и осигурителни задължения в големи размери,
което се установява от представена по делото справка. Затова и наложеното наказание
„имуществена санкция“ от 1 000 лв., което е дори под средния размер, се явява справедливо
и отговарящо на обществената опасност на деянието и дееца.
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. Както АУАН, така и атакуваното
постановление, са съставени от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, обстоятелства, при които е извършено, а също и доказателства, които го
подкрепят. От съдържанието на АУАН и наказателното постановление по еднозначен начин
4
се установява за какво деяние е санкциониран жалбоподателят и каква е неговата правна
квалификация. Наказващият орган в атакуваното постановление е изложил мотиви, както за
липса на основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, така и за смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства, обуславящи вида и размера на наказанието. Неоснователно е и
искането съдът да приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не
представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го
отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на
административно нарушение по чл.40, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Това, че
са предприети действия за отстраняване на нарушението явно е отчетено, за да се наложи
санкция в размер по-близък до минималния. Предвид изложеното, наказателно
постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено едно съдебно
заседание с разпити на свидетели, в което е взел участие процесуалният представител на
наказващия орган, поради което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лева.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Национална агенция за приходите със седалище град София, именно в полза на същата в
качеството й на юридическо лице следва да бъдат присъдени разноските по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 757671-F754761/20.02.2024 г. на
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, за извършено нарушение по чл.40, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на
МФ вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС е наложено административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 1 000 лв. на основание чл.185, ал.2 вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, да заплати
на Национална агенция за приходите със седалище град София, сумата от 100 лв.,
представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6