ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1764 година 2016, 25. 08. гр. Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети август, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вела Стайкова постави на разглеждане гр. дело № 159 по описа на БОС за 2016 г. и за да се произнесе съобрази, следното:
Производството е образувано по искова молба на
|
|
НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, гр. София Студентски град, п.к. 1700, представлявано от ректор, срещу „АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК 20171087, гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 34, ет. 4, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на И идеална част от имот, представляващ реална част, с площ от 2667 кв.м. от имот, с идентификатор № 51500.510.127 по КК на гр. Несебър, целият с площ от 6000 кв.м. при граници на реалната част: от изток - ПИ, с идентификатор № 51500.510. 127; от запад- ПИ, с идентификатор № 51500. 510. 61; от север- ПИ с идентификатор № 51500. 510. 135 и юг- плаж и буна, изключителна държавна собственост. Приложени са доказателства. Претендират се
разноски.
Ищецът сочи, че с АДС №№ 382 и 383 от 20. 01. 1974г. по реда
|
|
на чл. 6 от ЗС и чл. 21 от
Правилника за държавните имоти, както и одобрение от ИК на ОНС- Бургас, му е
предоставена държавна земя в гр. Несебър, с посочени граници : изток- имот на
министерски съвет и дюни, запад- спортен клуб при ВИФ, север - терен на
МЕЮ/бункер/ и северната граница на спортните площадки, юг- крайбрежна ивица и
море. Следва издаването на АПДС № 4744/ 17. 09. 2009г. в който са отразени
съставените по- рано АДС и последвалите ги мероприятия, включително асфалтова и
бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура- поземлена и
надземна, игрища., като от направените отбелязвания, в актовете е видно, че
описаните в актовете сгради и съоръжения, са предоставени за ползване на ВИФ,
чийто правоприемник е ищецът, като в последния акт е уточнено, че сградите
представляват „Спортна база“ на PICA, а част от
спортната база, са и описаните тенис - кортове, игрища, бетонова и асфалтова
мрежа, озеленяване и др. инфраструктура, и три броя бунгала.
Ищецът твърди, че в рамките на посочените граници, през 1974г. е проведено мероприятие от Държавата, като е изградена учебна водна спортна база на НСА, на територията на гр. Несебър, местност „Акротирия“, върху площ от 150 дка, като границите и са били заснети в Кадастралния план на гр. Несебър, одобрен със заповед № РД-14-02-1394 от 30. 12. 1985г. на МССУ. Ищецът изброява изградени сгради, с посочени идентификатори, в границите на процесното мероприятие, тенис кортове, игрища, бетонова и асфалтова мрежа, озеленяване , бунгала, с посочени идентификатори, построени през 1982г. Като неразделна част от изброените обекти и неразделна част от спортния комплекс, е посочен стоманен мостик, с асфалтов и бетонов път, до него, изграден за специалните нужди на ищеца и разположен на брега на морето, в продължение на съществуваща буна, североизточно от изградения комплекс.
Ищецът сочи текстове от Закона за физическото възпитание и спорта: чл. 47а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, съгласно които, спортните обект и съоръжения, с национално значение, са държавна и общинска собственост или собственост на търговски дружества, с едноличен собственик на капитала- държавата или общината; в т. 19 от приложение № 1, е вписана Водно учебна спортна база на НСА- гр. Несебър, като е уточнено, че спортните обекти и съоръжения- публична държавна собственост, предоставени за управление на НСА, са обекти с национално значение.
Ищецът изброява попадащи върху територията на мероприятието на държавата, заснети ПИ, с идентификаторите им, като сочи, че в тях са включени и реални части от ПИ, с идентификатор 51500.510.127. Това е процесната реална част, в границите на спортната база, предоставена за управление на НСА от държавата, с площ от 2667 кв.м. от имот 51500.510.127 по КК на гр. Несебър, целият с площ от 6000 кв.м. при граници на реалната част: от изток — ПИ, с идентификатор № 51500.510. 127; от запад- ПИ, с идентификатор № 51500. 510. 61; от север- ПИ с идентификатор № 51500. 510. 135 и юг- плаж и буна, изключителна държавна собственост.
Ищецът твърди още, че в нарушение на закона, собствеността върху процесния имот е била възстановена на Агатоника Николова Коларова и Матьо Николов Бояджиев , с решение на ОС“ЗГ“, гр. Несебър, което е непротивопоставимо нему. Поради това, че процесната реална част от възстановения имот, е предоставена за стопанисване на ищеца и в нея е проведено строително мероприятие на държавата - изградена е учебно- спортна база на НСА, е приложима нормата на чл. 106, ал. 1 от ЗСПЗЗ, непозволяваща възстановяване на собствеността. Намира, че решението на ОС“ЗГ“, гр. Несебър е постановено, при липса на и на други предпоставки за възстановяване на имота, в реални граници, защото не е установено правото на собственост върху имота, на наследодателя на лицата, не е спазена процедурата, по възстановяване на собствеността, като не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 4, чл. 13, ал. 4, 5 и 6, чл. 13а, чл. 45 и сл. от ППЗСПЗЗ, липсва и идентичност между имотите, притежавани от наследодателя, преди обобществяване на земята и процесния имот. Направен е извод, че решението на ОС“ЗГ“, гр. Несебър, не е породило конститутивно действие, по отношение на процесния имот и лицата, по отношение на които, то е постановено, не могат да се легитимират, като собственици на имота и последващите актове, на разпореждане, със същия, не са породили транслативно, вещно правно действие, поради което, последващите приобретатели на имота, включително и ответника, не са придобили валидно, собствеността върху процесния имот.
Въз основа на горното, ищецът твърди, че последващият приобретател -„Империал бул тръст“ ООД и праводател от ответника, не е придобил валидно собствеността върху продадената му, от реституираните собственици, ½ им. част от процесния имот и правото на строеж, с нот. акт № 124, т. XVI, per. № 12975, дело № 3024/19. 12. 2008г. на нотариус М. Бакърджиева и съответно, ответното дружество, като приобретател на продадения му от -„Империал бул тръст“ ООД, имот ½ им. част от процесния имот, ведно с вещното право на строеж, за изграждане на описаните, в него обекти, с нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот и вещно право на строеж, срещу задължение за строителство, № 18, том II, per. № 1189, д. № 215/ 12. 04. 2012г. на нотариус Чуткина, не е придобило валидно, процесния имот.
Ищецът сочи, че е предявил отрицателен установителен иск, срещу реституираните собственици- Агатоника Коларова, Матьо Бояджиев и „Империал бул тръст“ ООД, в НРС № 232/12г. производството по което не е приключило. Тогава, не му е било известно, че „Империал бул тръст“ ООД е продало на ответника, в това производство, своята 1/2 ид. част от правото на собственост върху процесния имот, преди вписване на исковата молба, поради което е предявен този иск, в защита на същите права и поради последиците на чл. 226, ал. 3 от ГПК.
Правният си интерес, ищецът мотивира, освен с опитите за насилствено отнемане на фактическата власт върху процесния имот, установени с влязло в сила решение по гр.д.№ 997/ 13г. на БОС, така и с качеството си на процесуален субституент на държавата, като висше учебно заведение, създадено от държавата и осъществяващо дейността си, въз основа на държавна собственост и ежегодна държавна субсидия и на което е възложено управлението на държавно имущество за защита на това право. Намира, че след като, по силата на закона, държавата предоставя за нуждите на висшите училища, недвижими имоти, със статут публична държавна собственост, то е несъмнено правото на тези училища, да защитават тези имоти, включително и по съдебен ред.
Предявеният отрицателен установителен иск, е с правно основание - чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ответникът, в отговора си по чл. 131 от ГПК, оспорва предявения иск, като недопустим и евентуално- неоснователен.
Намира, че исковата молба е нередовна, защото процесният имот следва да бъде индивидуализиран, в неговите градоустройствени граници, а не кадастрални такива. Счита, че градоустройственият статут, в този случай, може да се окаже решаващ, защото е възможно имотът да е не държавна , а общинска собственост.
Оспорено е качеството на ищеца, като процесуален субституент на държавата, предвид твърденията му, че имотът е държавна собственост. Поради това, искът е оспорен, като недопустим, по смисъла на чл. 15 от ГПК.
Ответникът намира още, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес у ищеца, който не е посочил фактите, от които произтича правото му, при твърдението, че имотът е застроен и се владее от ответника.
Възразявайки по съществото на правния спор, ответникът оспорва наличието на държавна собственост върху процесния имот, защото, в представените 3 броя АДС, не е актуван терен, а единствено сгради. Счита, че актуването, като държавни на съществуващи сгради, не означава, че теренът, върху който са построени, е придобит от държавата, по силата на приращението, предвид посоченото основание, за придобиването им - чл. 6 от ЗС, който в редакцията си, към датата на актуване, означава, че стават държавни имотите, нямащи друг собственик.
Ответникът твърди, че процесният терен, не е бил предаван в оперативно управление на ищеца или на праводателите му. Същият не е бил актуван, като държавен, а предаването в оперативно управление, касае само и единствено, сгради. Липсва предаване на земя, в оперативно управление. Липсва и нарочно решение, по реда на чл. 14 ПДИ, за предаване на земя, в оперативно управление. В тази връзка, твърди, че дори да е осчетоводено притежаването на земя, в баланса на ищеца, то е станало, без основание, без първичен документ, нередовно е и няма стойност.
Ответникът твърди още, че процесният терен, не е бил ограждан и върху него не са били изграждани сгради или съоръжения на ищеца, което се е установило и от кадастралното заснемане на този терен, като различен от ищцовия. В тази връзка е и твърдението на ответника, че процесният имот, не е бил предмет на отреждане за застрояване.
Намира, че реституционното решение за имота остава валидно постановено от компетентен орган и ищецът няма правен интерес и не може да оспорва легитимността на предходните праводатели на ответника, като правоимищи по ЗСПЗЗ, с възражението, че техният праводател, не е бил собственик на имота, към момента на обобществяването му, след като самият той, не заявява права върху имота, към този момент.
Направено е възражение за придобиване на имота, по давност, защото той не е актуван, като държавен и в този смисъл, счита, че давност върху него валидно тече.
Оспорени, като ирелеванти, са представени от ищеца, скици на терена на спортната база, защото не са официални документи и няма данни, към кой момент е отразено фактическото състояние на имота. Като ирелевантни са оспорени и представените аерофото снимки. Оспорени са и други представени документи, като неистински и неавтентични, като неверни. Направено е искане за прекратяване на производството, като образувано по недопустим иск или при евентуалност, последният да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. Формулирани са доказателствени искания.
На основание чл. 212 от ГПК, е предявен инцидентен установителен иск, за установяване, по отношение на ищеца, че не е носител на правото, по чл. 14 от ЗДС, на управление на процесния имот, а именно: реална част, с площ от 2667 св.м. попадаща в ½ ид. част от имот, с идентификатор № 51500.510.127 по КК на гр. Несебър, целият с площ от 6000 кв.м. при граници на реалната част: от изток - ПИ, с идентификатор № 51500.510. 127; от запад- ПИ, с идентификатор № 51500. 510. 61; от север- ПИ с идентификатор № 51500. 510. 135 и юг- плаж и буна, изключителна държавна собственост, като част от имот, с граници: изток - имот на Министерски съвет и дюни, запад - спортен клуб на ВИФ, север- терен на МНО/бункер/ и северната граница на спортните площадки, юг - крайбрежна ивица и море.
Производството е по чл. 140 от ГПК.
Съдът намира предявеният отрицателен установетелен иск за допустим и следва да го приеме за разглеждане, като допусне приложените към исковата молба, писмени доказателства, които намира за допустими, а относимостта им ще бъде преценявана, в хода на производството. Ищецът носи доказателствена тежест за доказване на активната си легитимация и другите свои твърдения и обстоятелства, въз основа на които е предявен иска.
Съдът следва да приеме за разглеждане отговора на ответника и направените възражения, в него, като тези по недопустимостта на иска, следва да бъдат разглеждани във връзка с основателността на същия. Ответникът носи доказателствена тежест, по доказване на възраженията си. По направените доказателствени искания от ответника, съдът ще се произнесе, след мотивирането и уточняването им.
Предявеният инцидентен установителен иска, съдът не приема за разглеждане. Въпреки, че предмет на установяване, с него е преюдициален въпрос, спрямо спорното право, съдът счита, че ищецът цели да докаже в процеса, активната си легитимация, същата е оспорена от ответника и в процеса ще се проведе доказване, успешно или не, по поставения преюдициален въпрос.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, Бургаският окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане предявения иск от НАЦИОНАЛНА СПОРТНА АКАДЕМИЯ „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“, гр. София Студентски град, п.к. 1700, представлявано от ректор, срещу „АКРОТИРИЯ ИНВЕСТМЪНТС“ ЕООД, ЕИК 20171087, гр. Бургас, ул. „Константин Величков“ № 34, ет. 4, за приемане за установено, че ответникът не е собственик на ½ идеална част от имот, представляващ реална част, с площ от 2667 кв.м. от имот, с идентификатор № 51500.510.127 по КК на гр. Несебър, целият с площ от 6000 кв.м. при граници на реалната част: от изток - ПИ, с идентификатор № 51500.510. 127; от запад- ПИ, с идентификатор № 51500. 510. 61; от север- ПИ с идентификатор № 51500. 510. 135 и юг- плаж и буна, изключителна държавна собственост.
Допуска приложените, към исковата молба, писмени доказателства.
Допуска до разпит, при режим на довеждане, от ищеца, на двама свидетели, за доказване на посочените обстоятелства, свързани с изграждане на спортната база.
По отношение на искането на допускане, изпълнението на СТЕ, съдът ще се произнесе в съдебно заседание, след уточняване на поставените задачи.
Приема за разглеждане, отговора на ответника и направените възражения, с него. По доказателствените искания на ответника, съдът ще се произнесе, след тяхното уточняване и мотвиране.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане, предявения от ответника, инцидентен установителен иск, за установяване, по отношение на ищеца, че не е носител на правото, по чл. 14 от ЗДС, на управление на процесния имот, а именно: реална част, с площ от 2667 св.м. попадаща в ½ ид. част от имот, с идентификатор № 51500.510.127 по КК на гр. Несебър, целият с площ от 6000 кв.м. при граници на реалната част: от изток - ПИ, с идентификатор № 51500.510. 127; от запад- Г1И, с идентификатор № 51500. 510. 61; от север- ПИ с идентификатор № 51500. 510. 135 и юг- плаж и буна, изключителна държавна собственост, като част от имот, с граници: изток - имот на Министерски съвет и дюни, запад - спортен клуб на ВИФ, север- терен на МНО/бункер/ и северната граница на спортните площадки, юг - крайбрежна ивица и море.
Насрочва в съдебно заседание на 09. 11. 2016 г. от 10 часа.
Да се призоват страните, като на ответника се връчи отговор и становище на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: