№ 10763
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20231110157688 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от „ФИРМА“ ЕАД срещу Й. Д. А.
кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД,
вр. 345, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми:
- По договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2018 г., с който
се предоставя мобилен номер ********** сумата в общ размер от 215,68 лева
(двеста и петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), от които: 76,59 лева,
представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси; 139,09 лева, представляваща
неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя;
- По договор за лизинг от 20.09.2018 г., с който е предоставено
ползването на мобилно устройство NOKIA 5.1 Dual Copper сумата в общ
размер от 176,67 лева (сто седемдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки), от които: 54,36 лева, представляваща дължими неплатени
лизингови вноски – четири на брой, всяка от тях на стойност 13,59 лв.; 122,31
лева, представляваща предсрочно изискуеми лизингови вноски – общо 9 на
1
брой, всяка от тях на стойност 13,59 лв., ведно със законната лихва върху
вземанията от датата на постъпване на заявлението в съда – 04.02.2022 г. до
изплащане на вземането;
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 5531 по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148
граждански състав.
Ищецът основава исковата си претенция със следните фактически
твърдения Между страните били сключени договор за мобилни услуги №
********* от 20.09.2018 г. и договор за лизинг от 20.09.2018 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на ответника били предоставени мобилен
телефонен номер **********, (със стандартна месечна абонаментна такса
24,99 лв. с вкл. ДДС или 20,82 лв. без вкл. ДДС) и мобилен телефонен апарат
NOKIA 5.1 Dual Copper. Предоставянето на устройството било уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ била 312,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание
чл. 3, ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължил да
извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 13,59 лв. с
вкл. ДДС всяка, като било предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от
ответника мобилен номер и устройство на лизинг се прилагали следните
условия: за мобилен номер ********** – условията, договорени в Договор за
мобилни услуги № ********* от 20.09.2018 г.; за мобилен телефонен апарат
NOKIA 5.1 Dual Copper - условията, договорени в Договор за лизинг от
20.09.2018 г. Ответникът не бил изпълнил свои парични задължения,
начислени му в 5 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2019 г. - м.
януари 2020 г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния
оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и
клиента - Фактура № **********/05.09.2019 г.; Фактура №
**********/05.10.2019 г.; Фактура № **********/05.11.2019 г.; Фактура №
**********/05.12.2019 г.; Фактура № **********/05.01.2020 г. След
предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
ответника поради изпадането му в забава, ищецът издал фактура №
**********/05.01.2020 г., включваща задължения за заплащане на неустойки
за предсрочното му прекратяване в общ размер на 139,09 лв., както и
2
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с
договора за лизинг мобилно устройство NOKIA 5.1 Dual Copper в общ размер
на 122,31 лв. с вкл. ДДС. Размерът и основанието за възникване на
задължението за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги за номер ********** (преди 20.09.2020 г.) били уредени от
страните в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2018 г.
В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката
за номер ********** бил в размер на 139,09 лв., която представлявала сбор от
три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20,82
лв. всяка), а именно 62,46 лв., ведно с добавена разликата в размер на 76,63
лв. между стандартната цена на NOKIA 5.1 Dual Copper без отстъпка,
съгласно последно актуалната ценова листа към 20.09.2018 г. и дължимата
обща преференциална цена по Договор за лизинг от 20.09.2018 г.,
съответстваща на оставащия срок от договора за мобилни услуги.
Настъпването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите
за лизинг. За мобилно устройство NOKIA 5.1 Dual Copper предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски бил в общ размер 122,31 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на девет неначислени лизингови вноски. Изискуемостта на
вземанията на „ФИРМА“ ЕАД по всяка от фактурите настъпвала петнадесет
дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените
фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент
задълженията не са погасени.
С молба вх. № 336888/23.11.2023 г. ищецът е уточнил исковата си
претенция.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Й. Д. А..
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени за разглеждане са кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
3
В доказателствена тежест на ищеца е било да установи наличието на
валидно правоотношение с ответника по Договор за мобилни услуги, по
силата на който ищецът е предоставил на ответника посочения мобилен
номер, и Договор за лизинг от за посоченото мобилно устройство. Ищецът
следва да установи, че е предал на ответника лизинговия актив – посоченото
мобилно устройство, както и че за процесния период е обезпечил
възможността потребителят да си служи с вещта, както и да установи размера
на дължимите лизингови вноски.
В доказателствена тежест на ищеца е било да установи и наличие на
предпоставките за възникване в негова полза на вземане за неустойка, като
докаже: 1. съществуването на уговорена валидна клауза за неустойка; 2.
настъпване на твърдяното основание за нейната дължимост – едностранно и
предсрочно прекратяване на договора с ответника поради вина на последния и
невръщане на предоставеното оборудване; 3. размера на претендираната
неустойка.
Ответникът може да проведе насрещно доказване по посочените
обстоятелства. В тежест на ответника е да установи положителния факт на
плащането на претендираните суми.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните са били сключени следните договори: Договор за мобилни
услуги № ********* от 20.09.2018 г., сключен между „ФИРМА“ ЕАД (със
сегашно наименование „ФИРМА“ ЕАД) и Й. Д. А.; Договор за лизинг от
20.09.2018 г., с предмет NOKIA 5.1 Dual Copper, сключен между сключен
между „ФИРМА“ ЕАД (със сегашно наименование „ФИРМА“ ЕАД) и Й. Д.
А..
Тези обстоятелства се установяват от представените, приобщени към
доказателствения материал и неоспорени от ответника: Договор за мобилни
услуги № ********* от 20.09.2018 г. и Договор за лизинг от 20.09.2018 г.
Посочените писмени доказателства не са оспорени от ответника и не са
изложени твърдения и съображения, че ответникът не е сключвал твърдените
в исковата молба договори за мобилни услуги и лизинг. Същевременно
представените по делото договор за мобилни услуги и договор за лизинг,
носят подписа на ответника, като в производството не е оспорена
автентичността на тези документи.
4
Предвид изложеното, съдът намира, че по делото е установено при
условията на пълно и главно доказване, че в исковия период между страните в
производството са съществували валидни договорни правоотношения по
сключени между страните договор за мобилни услуги и договор за лизинг, по
които ищецът е осигурил достъп на ответника до своята мобилна мрежа и
предлагани далекосъобщителни услуги. По отношение на отчетния период
съгласно § 1, т. 17 ДРЗЕС, „електронна съобщителна услуга“ е услуга,
обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно
включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително
услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да
се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В
обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на
информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от
пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи. Тоест по дефиниция
ищецът, следва да установи, че е предоставил възможността ответника да
ползва съответната мобилна мрежа до която е доставил сигнал,
радиоразпръскване и т. н. С оглед предоставените и реално използвани
услуги в предходните отчетни периоди, както и от предоставените СИМ
карти, съдът достига до извод, че ищецът е предоставил възможност за
достъп на потребителя до мобилната мрежа. Видно от приетите писмени
доказателства по делото, мобилният оператор фактурира задълженията по
договора за мобилни услуги ежемесечно за всеки отчетен период, вкл. същото
се установява и от неоспорените детайлни потребления за фиксиран номер
**********.
В приетия по делото договор за мобилни услуги, с оглед раздел 7
„мобилен апарат“ се установява, че мобилният оператор е предоставил на
ответника устройство на лизинг на преференциална цена, като е посочена и
стандартната цена на устройството без абонамент и размерът на отстъпката.
Съдът приема за доказано предаване на вещта по договора за лизинг с оглед
изричната уговорка по споразумението в частта, в която е описано, че с
подписването е предоставено устройството.
Доказателствата за плащане не са ангажирани от ответника, който носи
тежестта на доказване, поради което, в приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът
5
приема този факт за недоказан.
По отношение на претенциите за неустойка:
Претендират се неустойки по Договор за мобилни услуги № *********
от 20.09.2018 г. за сумата 139,09 лв., която представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 20,82 лв.
всяка), а именно 62,46 лв. на основание т. 11 от Договора за мобилни услуги,
ведно с добавена разликата в размер на 76,63 лв. между стандартната цена на
NOKIA 5.1 Dual Copper без отстъпка, съгласно последно актуалната ценова
листа към 20.09.2018 г. и дължимата обща преференциална цена по Договор
за лизинг от 20.09.2018 г., съответстваща на оставащия срок от договора за
мобилни услуги на чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг. От посочените клаузи се установява, че при прекратяване на договора
преди изтичане на срока по вина на потребителя или поради нарушаване на
задълженията му по договора, последният дължи неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяването до
изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
В допълнение, потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната
стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на
оставащия срок на договора, както и част от разликата между стандартната
цена на продадено на промоция мобилно устройство, съгласно действащата
към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него
при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът, след анализ на описаните клаузи, намира, че размерът на
неустойката при предсрочно прекратяване на договора като сбор от
оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора с
уговорен максимум от три такси, не е прекомерен. Посочената неустойка има
за цел да набави заместваща облага за оператора поради факта, че същият
пропуска възможността да реализира приходи от предоставянето на услуги за
първоначално уговорения срок на договора, като той вече е осигурил
техническата възможност за ползването на съответната услуга до края на
срока и е планирал получаването на съответния приход за пълния срок на
договора. Именно предвид дългосрочния характер на съглашението
операторът е предоставил на абоната и отстъпка от цената на продаденото
6
устройство. Неустойката в размер на тази отстъпка от пазарната цена има за
цел да обезщети оператора за това, че е пропуснал възможността да продаде
същото устройство по пазарна цена, доколкото при извършване на преценка
за продължителността на договора с конкретния клиент операторът е
преценил, че за него не е икономически неизгодно да предостави на
потребителя устройството с отстъпка, но при предсрочното прекратяване на
правоотношението по вина на потребителя този негов интерес е бил нарушен
и е отпаднало очакването му предоставената на клиента отстъпка от цената на
продаденото устройство да бъде „компенсирана“ от дългосрочната
обвързаност за пълния срок на договора за мобилни услуги. Видно е, че
описаните два вида различни неустойки обезщетяват различни вреди за
оператора от неизпълнението на задълженията на абоната по договора, като
същите разкриват присъщите на неустойката функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. Уговорените неустойки не водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, а
целят да компенсират оператора за описаните вреди от предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на потребителя, като
съобразявайки вида на предоставените услуги и всички обстоятелства,
свързани със сключването и неизпълнението на процесния договор, съдът
намира, че неустоечните клаузи не са неравноправни и въз основа на тях са
възникнали валидно парични вземания в полза на ищеца. Видно от
съдържанието на срочния договор за мобилен номер **********, същият е
бил със срок до 20.09.2020 г., но към м. септември 2019 г. потребителят е бил
в неизпълнение на месечните си парични задължения, поради което
договорът е бил едностранно прекратен по негова вина. Следователно,
ищецът има право на неустойка в размер на три месечни абонаментни такси
по този договор без ДДС – сумата от общо 62,46 лв. (три вноски, всяка от
които от по 20,82 лв.), т. е. искът за тази неустойка е изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
От съдържанието на договора за лизинг е видно, че закупеното мобилно
устройство на промоция е било предадено на ответника. Договорът е
действал между страните за периода до 12.01.2023 г., респ. за оставащия срок
потребителят дължи припадащата се част от отстъпката от пазарната цена в
размер на 76,63 лв., поради което и този иск е основателен и следва да се
уважи изцяло.
7
Доколкото не са ангажирани доказателства за заплащане на съответните
месечни вноски и лизингови вноски, съдът приема за установено виновно
неизпълнение от страна на ответника, изразяващо се в неплащане на
възникнали задължения за абонаментни такси за процесните отчетни периоди
– арг. чл. 154, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 19б, б. „в“ от Общите условия на
оператора последния има право едностранно да прекрати индивидуалния
договор с потребителя при неплащане на дължими суми след изтичане на
предвидения срок. Във Фактура № **********/05.01.2020 г. ищецът е
начислил неустойки, което следва да се приеме за изявление за едностранно
прекратяване на договора съгласно ОУ. Настоящият съдебен състав намира
така уговорените неустоечни клаузи за валидни и непротиворечиви на
критериите, съдържащи се в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва разноски за
заповедното производство в размер на 385,00 лв. и разноски в исковото
производство в размер на 505,00 лв., които следва да се присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. Д. А., ЕГН ********** на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 92 от ЗЗД, вр. 345,
ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД дължи на „ФИРМА“ ЕАД (с предишно
наименование „ФИРМА“ ЕАД), ЕИК ************ следните суми: по
договор за мобилни услуги № ********* от 20.09.2018 г., с който се
предоставя мобилен номер ********** сумата в общ размер от 215,68 лева
(двеста и петнадесет лева и шестдесет и осем стотинки), от които: 76,59 лева,
представляваща неплатени задължения за месечни абонаментни такси,
ползвани услуги и допълнителни такси; 139,09 лева, представляваща
неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя; по договор за лизинг от
20.09.2018 г., с който е предоставено ползването на мобилно устройство
NOKIA 5.1 Dual Copper сумата в общ размер от 176,67 лева (сто седемдесет и
8
шест лева и шестдесет и седем стотинки), от които: 54,36 лева,
представляваща дължими неплатени лизингови вноски – четири на брой,
всяка от тях на стойност 13,59 лв.; 122,31 лева, представляваща предсрочно
изискуеми лизингови вноски – общо 9 на брой, всяка от тях на стойност 13,59
лв., ведно със законната лихва върху вземанията от датата на постъпване на
заявлението в съда – 04.02.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 5531 по описа за 2022 г. на СРС, III ГО, 148 граждански състав.
ОСЪЖДА Й. Д. А., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати на „ФИРМА“ ЕАД (с предишно наименование „ФИРМА“ ЕАД),
ЕИК ************ разноски за заповедното производство в размер на 385,00
лв. и разноски в исковото производство в размер на 505,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9