РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. К., 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кирил М. Димов
Членове:Невена К. Калинова
Боян Б. Ешпеков
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20245100500044 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 550/06.12.2023 г., по гр.д. № 907/2023 г. по описа на РС –
К., П. Н. П., с ЕГН **********, от гр.К., ул.“О.м.“ № *А, е осъден да заплаща
на Н. П. П., с ЕГН **********, от гр.К., кв. В. № **, вх.“Б“, ет*, ап.**,
ежемесечна издръжка в размер на 195.00 лева, считано от **,**,****г. до
завършване на редовната й форма на обучение в средно учебно заведение, но
не по-късно от навършване на 20-годишна възраст, ведно със законната лихва
при забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлен иска за
присъждане на издръжка в останалата му част и за разликата до пълния
предявен размер от 350.00 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото
решение П. Н. П. е осъден да заплати на Н. П. П. направените по делото
разноски, съразмерно уважената част от иска в размер на сумата от 278.59
лева за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС - К. държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 280.80 лева.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът П. Н.
П., който го обжалва чрез своя процесуален представител - адв. Д. Д., изцяло
като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, при
1
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Недопстустимостта на обжалваното решение се обосновава с твърдения за
съществено изменение на основанието и петитума на исковата молба, както и
с предявяването на нов иск с правно основание чл.144 от СК с изложени нови
обстоятелства. Твърди се също, че е допуснато недопустимо субективно
съединяване на два иска с различно правно основание, с различна
обстоятелствена част и петитум. По същество се излагат съображения, че
въззивника е в лошо психично състояние и страда от заболяване, поради
което майка му се грижи за него от години. Съшият бил със страхова невроза,
не можел да работи, като сестра му изпращала пари за храна и издръжка на
него и майка му, която била с пенсия от 520 лв. П. Н. П. не получавал никакви
доходи, нямал движимо и недвижимо имущество, не получавал обезщетения
от Бюрото по труда и самият имал нужда от издръжка. Също така
въззивникът бил с прекъснати здравни и осигурителни права, които били
заплатени от сестра му поради налагащото му се продължително лечение.
Преди два месеца паднал и бил със счупени два вратни прешлена на гръбнака
и дясната ръка, като и понастоящем бил с яка на врата, а лечението, което
продължавало, се поемало от сестра му. Подадени били документи пред
ТЕЛК, но поради дългата процедура все още не бил освидетелстван.
Въззивникът бил издържан изцяло от майка си и сестра му, не можел сам да
се грижи за себе си, респ. и за дъщеря си. Счита, че не била установена
кумулативната предпоставка на чл.144 от СК, а именно въззивника да може
да дава издръжка на навършило пълнолетие дете без особени затруднения за
него. Моли съда да постанови решение, с което да обезсили изцяло
обжалваното решение на РС - К. като недопустимо, или да го отмени изцяло
като неправилно и необосновано. В съдебно заседание, представляван от
процесуалния си представител - адв. Д. Д., поддържа въззивната жалба по
изложените в същата съображения.
Въззиваемата Н. П. П. не е представила отговор на основание чл.263,
ал.1 от ГПК.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от
въззивника, констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо
2
правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС – К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
нищожно. В тази връзка неоснователни са изложените доводи във въззивната
жалба за недопустимост на обжалваното решение. Действително,
първоначално е бил предявен иск с правно основание чл.150 от СК за
изменение на присъдена издържка на ненавършило пълнолетие дете. В
последствие, след навършване на пълнолетие от Н. П. П., е предявен нов иск с
правно основание чл.144 от СК за присъждане на издръжка в размер на 350
лв., считано от навършване на пълнолетие на ищцата - **,**,**** г. Така
предявеният иск е бил разгледан и първоинстанционния съд се е произнесъл с
решение по същество. Що се отнася до иска с правно основание чл.150 от СК,
то този иск не е бил разгледан от първоинстанционният съд, респ. съдът не се
е произнесъл по този иск с решение, поради което същият не може да бъде
предмет на въззивно обжалване и разглеждане от настоящата инстанция.
По същество обжалваното решение е обосновано и правилно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Първоинстанционното производство е било образувано по предявен
иск с правно основани чл.144 от СК за заплащане на издръжка на навършило
пълнолетие дете издръжка в размер на 350 лв., считано от навършване на
пълнолетие на ищцата - **,**,**** г. Ищцата сочи в исковата молба, че за
учебната 2023/2024 г. е редовна ученичка в в ХIIа клас на Професионална
гимназия по фрзьорство и ресторантьорство – гр.П.. Сочи, че се нуждае от
средства за издръжка и обучение, като майка й получавала около 1200 лв.
месечно, които били недостатъчни за нейната издръжка. Счита, че издръжка в
размер на 350 лв. месечно не би представлявала особена трудност на
ответника.
Ответникът оспорва иска като сочи, че не може да заплаща
претендираната издръжка, поради обстоятелството, че не работи, няма
доходи, има заболявания и травми от претърпян инцидент и сам се нуждае от
издръжка, която му осигурявала неговата сестра.
От представените като доказателства по делото решение №
120/10.10.2013 г. по гр.д. № 268/2013 г. по описа на РС - М. и протоколно
определение с дата 14.09.2016 г., постановено по гр.д. № 789/2016 г. по описа
3
на РС -К., с което е одобрена съдебна спогодба, се установява, че
въззивникът П. Н. П., е бил осъден да заплаща на дъщеря си Н. П. П.
ежемесечна издръжка на ненавършилата си пълнолетие дъщеря в размер на
100 лв. в последствие увеличена на 150 лв. със съдебна спогодба.
От представената като доказателство по делото служебна бележка изх.
№ 18/27.09.2023 г., изд. от Директора на Професионална гимназия по
фризьорство и ресторантьорство - гр.П., се установява, че Н. П. П. е ученичка
в ХIIа клас в Професионална гимназия по фризьорство и ресторантьорство -
гр.П. през учебната 2023/2024 г.
Видно от представеното заверено копие на регистрационна карта,
издадена от Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“ – гр.К., П. П. е
регистриран като безработен на 22.08.2023 г.
Установява се от представените медицински документи - амбулаторен
лист № **** с дата 29.08.2023 г., амбулаторен лист № **** с дата 18.08.2023
г., резултати от медицински изследвания, фактура № 310000****/21.08.2023 г.
и фискални бонове, че П. Н. П. е претърпял инцидент, при който е получил
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
счупване на долния край на лъчевата кост, за което е бил лекуван в
медицински заведения и е заплащал за лечението си.
По делото е представена декларация за имущественото състояние на
въззивника П. Н. П., с която същият е декларирал, че не притежава никакви
доходи, не притежава недвижими имоти и движими вещи.
От показанията на разпитаната пред първоинстанционния съд
свидетелка Н. М. Г. - баба на ищцата по майчина линия, се установява, че П.
Н. П. редовно е заплащал издръжка на дъщеря си Н. П. П., която била
ученичка в гр.П.. Майката на въззиваемата била учителка и получавала доход
около 1200 лв. - 1300 лв. Сочи, че въззивникът работел в Швейцария, но освен
издръжката не оказвал друга помощ на дъщеря си.
Свидетелката М. А. М. - майка на въззивника, сочи, че П. Н. П. бил със
страхова невроза, живеел при нея, не работил от 3 години и не можел да
работи. Дъщеря й работела в чужбина и пращала пари за храна и издръжка за
свидетелката и въззивника. П. Н. П. не получавал странични доходи от наеми,
активи, от ренти, от други занятия и професии и нямал на негово име
движимо и недвижимо имущество. Не получавал обезщетения от Бюро по
4
труда или от други места. Сочи, че въззивникът имал нужда от издръжка за
самия него.
При тези данни съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.144 от СК е основателен и доказан до размера на 195 лв. ежемесечна
издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка
на своите навършили пълнолетие деца, ако същите учат редовно в средни и
висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения. От представената служебна бележка изх. №
18/27.09.2023 г., изд. от Директора на Професионална гимназия по
фризьорство и ресторантьорство - гр.П., се установява, че Н. П. П. е ученичка
в ХIIа клас в Професионална гимназия по фризьорство и ресторантьорство -
гр.П. през учебната 2023/2024 г.
В случая следва да се прецени дали въззивникът може да дава
издръжка на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения. С декларация
за имуществено състояние, П. Н. П. е декларирал, че не притежава никакви
доходи, не притежава недвижими имоти и движими вещи. Установява се
също така, че въззивникът е претърпял инцидент, при който е получил
увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия,
счупване на долния край на лъчевата кост. Въпреки липсата на доходи и
имущество, П. Н. П. е заплащал редовно ежемесечна издръжка на Н. П. П. в
размер на 150 лв. до навършване на пълнолетие от същата, което се
установява от от представените по делото решение № 120/10.10.2013 г. по
гр.д. № 268/2013 г. по описа на РС – М. и протоколно определение с дата
14.09.2016 г., постановено по гр.д. № 789/2016 г. по описа на РС -К., с което е
одобрена съдебна спогодба. Същото се установява и от показанията на
свидетелката Н. М. Г., която сочи, че П. Н. П. редовно е заплащал издръжка на
дъщеря си Н. П. П.. Или, въпреки липсата на доходи, въззивникът все пак е
заплащал издръжка на дъщеря си, макар и в минимален размер, също така е
заплащал и суми за медицински изследвания и лечение. И накрая, но не на
последно място, въззивникът е договорил адвокатско възнаграждение в
5
размер на 650 лв. и е заплатил държавна такса в размер на 140 лв. за въззивно
обжалване. Дори и да се приеме, че тези суми П. Н. П. е заплащал с помощта
на своята сестра, която по данни на свидетелката М. А. М. е работела в
чужбина, то от това следва извода, че въззивникът все пак има доходи, макар
и по дарение от свои роднини.
Изложените във въззивната жалба доводи за наличие на заболяване -
страхова невроза, както и стартирана процедура по освидетелстване на
въззивника пред ТЕЛК, са неоснователни, доколкото по делото не са събрани
доказателства, които да подкрепят тези твърдения.
В заключение, от съвкупния анализ на данните по делото може да се
направи извод, че въззивникът е в състояние без особени затруднения да
заплаща минималния размер на издръжка на пълнолетната си дъщеря, а
именно 195 лв., или 1/4 от МРЗ, която за 2023 г. е в размер на 780 лв. Като е
достигнал до такива фактически и правни изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за
тази инстанция не се претендират от въззиваемата, а и такива не са направени.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 550/06.12.2023 г. по гр.д. № 907/2023 г. по
описа на РС - К..
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6