№ 44
гр. Кула, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на тринадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дияна Ив. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско
дело № 20241330100136 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 95-97 от Закона за социалните услуги,
образувано по подадена молба от Дирекция "Социално подпомагане" -
гр.Кула за настаняване на поставения под пълно запрещение М. Н. П., ЕГН
********** от с. Б., общ. Б., обл. В., ул. „..... в социална или интегрирана
здравносоциална услуга за резидентна грижа в ЦНСТПЛПР № 2 - с. Б., общ.
Б., обл. В., ул. Г. .. за срок до 3 години. В молбата се твърди, че на
22.04.2024г. Ц. И. е депозирала заявление в ДСП - Кула за ползване на
социални услуги, финансирани от държавния бюджет, като настойник и
законен представител на поставения под пълно запрещение П., който
притежава ЕР на ТЕЛК със степен на увреждане 80% ТНР с чужда помощ и
водеща диагноза: „Параноидна шизофрения“ и е поставен под пълно
запрещение. Посочва се също, че П. не е женен, няма деца, има майка, която
живее в гр. Кула и сестра, като майката се интересува от него и го посещава,
но няма възможност да полага грижи за него в домашна среда. Излагат се
твърдения, че П., нуждае се от помощ за справяне с ежедневните дейности –
приготвяне на храна, поддържане на лична хигиена, наблюдение от
специалисти и съдействие за получаване на необходимите медицински грижи,
както и че същият е настанена е услугата от 14.05.2021г., но срокът за
неговото настаняване е изтекъл. В молбата се посочва също, че П. е
декларирал писмено желание да ползва услугата, както и че е изразено
писмено становище в тази връзка отнеговия настойник, в което е посочено, че
липсва подкрепяща роднинска среда за връщане в домашна среда,
невъзможност на лицето да се грижи сама за себе си, както и че лицето добре
се е адаптирало към услугата. Изразено е становище в молбата, че ползваната
към момента услуга по най-добрия начин отговаря на неговите потребности и
е необходимо да продължи да ползва същата с оглед изготвена предварителна
оценка на потребностите от социални услуги от ДСП – в посочената услуга
със заповед от 14.05.2024г. на основание чл. 96, ал. 2 от ЗСУ, до окончателно
1
произнасяне на съда.
Молителят - Дирекция "Социално подпомагане" гр. Кула в съдебно
заседание, чрез законния си представител, поддържа депозираната молба и
моли съда същата да бъде уважена.
Заинтересованата страна – М. Н. П. в проведеното открито съдебно
заседание изразява становище, че чувства много добре в услугата и иска да
продължи да живее там.
Настойникът Ц. С. И. поддържа писменото си становище и изразява своето
съгласие да бъде настанено запретеното лице в услугата, където живее и
понастоящем.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл.
235 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото Решение №11 от 31.01.2003г., постановено по Гр.
дело № 684 по описа за 2002г. на Окръжен съд – В. се установява, че лицето
М. Н. П. е поставен под пълно запрещение. В изпълнение на съдебното
решение, видно от приетото по делото Удостоверение № 7/15.07.2014г. на
органа по настойничеството и попечителството при община Б. за настойник
на П. е назначена Ц. С. И.. От приетото по делото ЕР на ТЕЛК № 92637/141
от 22.06.2023г., издадено от ТЕЛК към МБАЛ „ Света Петка“ АД гр. В. се
установява, че след преосвидетелстване на П. му е определена оценка на
трудоспособността: 80% ТНР, с чужда помощ и водеща диагноза:
„Параноидна шизофрения“. От приетата по делото предварителна оценка на
потребностите от социални услуги на запретената, изготвен от ДСП – гр.
Кула се установява, че същия е неженен, има майка, но тя не е в състояние да
се грижи за него с оглед агресивното му поведение, провокирано от
заболяването му. Може да се самообслужва, но се нуждае от контрол и
напътствия. В оценката е посочено също, че П. е потребител на услугата от
01.01.2011г., като преди това е била настанена в ДВХПР с. Б. и напълно е
адаптиран към условията на живот в услугата. От приетите по делото копие
от медицинско удостоверение за общо здравословно състояние и копие от
медицинска характеристика на лицето се установява, че П. е психомоторно
напрегнат, емоционално лабилен, с агресивно поведение, с памет и интелект,
богат на параноидни налудноски, с настъпила личностова промяна, като е
изразено становище, че е подходящ за нея престоят в такъв център.
Съдът непосредствено се увери в състоянието на лицето, като при
изслушването му установи, че е напрегнат и се нуждае от подкрепа, за да се
грижи за себе си.
Видно от приетото по делото писмено становище от настойника на
запретената– Ц. И., както и от изразеното от нея в съдебното заседание
становище, П. не може да се грижи сам за себе си с оглед заболяването си,
няма близки, които да имат възможност да се грижат за него, като изцяло е
зависим от персонала за контрол при приема на медикаменти, като в
ЦНСТПЛПР № 2– с. Б., където е настанен понастоящем се чувства много
добре, адаптирал се е много добре и получава всички необходими грижи. По
делото е приета писмена декларация от лицето, с която заявява желанието си
да бъде настанен в услугата.
Към момента П. е настанен временно в услугата по административен ред със
Заповед № СУ/Д-ВН-К/-10-1 от 14.05.2024г. на директора на ДСП – Кула до
произнасянето на съда.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
2
В чл.97 от Закона за социалните услуги е уредена процедурата по
настаняване в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип на пълнолетни лица постановени под пълно
запрещение.
М. П. е пълнолетно лице, постановено под пълно запрещение поради
психично заболяване. Заболяването му препятства възможностите му за
социална адаптация, същият се нуждае от непрекъснати грижи, наблюдение и
контрол, няма близки, които да полагат грижи за него в семейна следа.
Несъмнено е за съда, че той не би могъл да взема самостоятелни решения, да
полага грижи за себе си. При взимането на решението си съдът отчете и
обстоятелството, че той е зависим от чужда помощ в ежедневните си
дейности, както и се нуждае от непрекъснато наблюдение, с оглед
необходимостта от прием на нужните поддържащи медикаменти, свързани
със заболяването му. По делото не се съдържат каквито и да било оплаквания
или проблеми свързани с престоя на лицето в центъра. На лицето се
предоставя благоприятна жизнена среда, както и адекватна помощ, предвид
необходимостта на лицето от постоянна грижа и наблюдение.
Съдът на основание чл. 98, ал.2 от ЗСУ може да уважи искането за
настаняване в социална услуга за резидентна грижа, само в случай че в
рамките на производството не се установи възможност за полагане на грижи и
осигуряване на подкрепа за лицето в домашна среда и в общността. В хода на
производството от писменото становище на настойника на лицето, от
изслушването му в откритото съдебно заседание, както и от предварителната
оценка на потребностите от социални услуги и от индивидуалната оценка на
лицето се установи, че П. няма близки, които да имат възможност да полагат
грижи за него в домашна среда или друг начин да му се осигури това.
Съгласно чл.91 от Закон за социалните услуги предоставяне на социални
услуги на пълнолетни лица, поставени под пълно запрещение се извършва
според желанието и личния избор на лицата, както и становището на
настойника. В чл.95 е предвидено, че искането за настаняване се прави от
дирекция "Социално подпомагане" въз основа на писмено декларирано
желание от лицето и становище на настойника в съответствие с чл. 91ЗСУ,
като към него се прилагат доклад, който съдържа и становище относно
възможностите за полагане на грижи за лицето в домашна среда,
предварителната оценка по чл. 73 ЗСУ и справка относно съществуващите
подходящи социални услуги за резидентна грижа в рамките на областта и
свободните места. Всички тези документи са приети по делото и обсъдени
вече от съда.
С оглед изложеното, съдът намира, че настаняването на П. в „Център за
настаняване от семеен тип за пълнолетни лица с психични разстройства”№ 2 -
с. Б., където реално живее от 2011г. и към момента се явява понастоящем
подходящата за него социална услуга.
На основание чл. 98, ал.3 от ЗСУ следва да се определи срок за
настаняването, който не може да е по – дълъг от три години, като с оглед
данните по делото, че П. няма никакви близки, разполага с месечен доход от
едва 359,63 лв., трайните му здравословни увреждания, невъзможността му да
се грижи сам за себе си, както и фактът, че лицето живее понастоящем в
посочената услуга, без да има данни за наличие на някакви проблеми, съдът
намира за подходящо този срок да е максимално определеният от три години,
считано от временното му настаняване по административен ред със Заповед
№ СУ/Д - ВН-К/10-1 от 14.05.2024г. на директора на ДСП – Кула.
3
С оглед на изложеното, съдът намира, че искането на дирекция "Социално
подпомагане" - гр.Кула за настаняването на поставения под пълно
запрещение М. Н. П. в социална услуга за резидентна грижа ЦНСТПЛПР №2,
с. Б. е основателно и следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА М. Н. П. с ЕГН ********** от с. Б., общ. Б., обл. В., ул.
„Георги Димитров” № 36 в социална услуга за резидентна грижа – „Център
за настаняване от семеен тип на пълнолетни лица с психически разстройства
/ЦНСТПЛПР/ № 2 - с. Б., общ. Б., обл. В., ул. Г. .. за срок от 3/три/ години,
считано от временното му настаняване по административен ред със Заповед
№ СУ/Д - ВН-К/10-1 от 14.05.2024г. на директора на ДСП – Кула.
Решението на основание чл. 99, ал.1 ЗСУ подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от връчването му пред Окръжен съд - В..
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 98, ал.1 от
ЗСУ.
Съдия при Районен съд – Кула: _______________________
4