Решение по дело №2479/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от В.К.М., с ЕГН **********,***, срещу Заповед № 22-0819-001460 от 12.10.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка (ПАМ), на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС (л.а. Рено Клио, с рег. № ***) за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца и са отнети 2 бр. регистрационни табели № ***.

С жалбата се настоява, че оспореният акт е незаконосъобразен. Твърди се, че оспорващият никога не е употребявал наркотици и веднага след като е бил освободен (след задържането за 24 часа) е отишъл във Военномедицинска академия – МБАЛ Варна, Лаборатория за химико-токсикологични изследвания и е дал кръв, като резултатът е „не се открива наличие на наркотични вещества“. Сочи се, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, доколкото липсват мотиви, въз основа на които да се прецени волята на административния орган да приложи принудителната мярка. Изтъква се, че от мярката се реализират непоправими вреди и пропуснати ползи, като се осуетяват трудовите задължения на оспорващия и същият не е в състояние да осъществява дейността си и да си запази работата. Искането е да се отмени заповедта, като издадена в нарушение на чл. 146 АПК.

В хода по същество адв. А.А. – процесуален представител на оспорващия, поддържа, че са недоказани посочените в заповедта фактически основания за издаването й, като не е представен резултата от изследването на взетата биологична проба. Тезата на ответника, че законът допуска нарушението да бъде установено само и единствено въз основа на показанията на техническото средство, според оспорващия, е в противоречие с разпоредбите на чл. 3а, т. 2, чл. 6, ал. 5 и чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Сочи се, че оспорващият не е приел показанията на теста и е дал биологична проба и единственото доказателство за установяване употребата на наркотични вещества е липсващото в случая медицинско лабораторно изследване. Настоява се, че ответникът не се е справил с доказателствената тежест да установи основанието за налагане на процесната ПАМ, поради което заповедта подлежи на отмяна. Претендира се присъждане на разноски.

Ответникът – младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна - К.Й.Д., чрез гл. юриск. Г.Г. в съдебно заседание излага доводи за правилност и законосъобразност на оспорената заповед, доколкото административният орган действа в условията на обвързана компетентност и заповедта е основанието, на което се задържат регистрационните табели, свалени със съставяне на акта за установяване на административното нарушение (АУАН), както е предписано в закона. Искането до съда е да се отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, Административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена от лице, с правен интерес от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт. Жалбата е подадена на 21.10.2022 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 ЗДвП, считано от съобщаването на акта на 12.10.2022 г., предвид отбелязаното от оспорващия на самата заповед.

От фактическа страна съдът приема, че при проверка, извършена на 12.10.2022 г., около 09:52 часа от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, оспорващият В.К.М. е установен да управлява лек автомобил Рено Клио с рег. № ***, в гр. Варна, по бул. „***“, в посока бул. „***“, до кръстовището с ул. „***“, след употреба на наркотични вещества, а именноамфетамин. Проверката за употреба на наркотични вещества била извършена с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000“ с фабричен № ARAM-0004, с валидност след сервизна проверка до 22.11.2022 г. (Протокол № *********-10000, приложен на л. 46 от делото). Извършената проба е с пореден номер 188. За извършеното нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП е АУАН Серия GA бл. № 746830 на 12.10.2022 година. В АУАН е посочено, че на водача е издаден Талон за медицинско изследване № 114882. Оспорващият е подписал АУАН без посочване на възражения.

Оспорващият е собственик на процесния лек автомобил, предвид справка от АИС „КАТ“, приложена на л. 17 от делото.

С оглед съставения АУАН и на основание чл. 22 ЗАНН, с оспорената заповед – ЗППАМ № 22-0819-001460 от 12.10.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Варна, е наложена на В.К.М. ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца. Като мотиви в заповедта е посочено констатираното с АУАН нарушение.

В издадения Талон за медицинско изследване с № 114882 е отбелязано, че М. избира да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване. Оспорващият е придружен от проверяващите до Военномедицинска болница – Варна за доброволно даване на кръвна проба за медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване – предвид отразеното в Докладна записка от мл. автоконтрольора К.Д. – л. 14 от адм. пр.

Към настоящия момент не се установява да е налице резултат от кръвната проба.

Предвид заявление от процесуалния представител на ответника и предвид отразеното в справката от АИС за оспорващия, с резолюция е прекратено производството, образувано със съставения АУАН, доколкото е образувано досъдебно производство.

От Фиш за токсикохимичен анализ на кръв и урина на К. М. от 13.10.2022 г., издаден от Началника на Токсикохимична лаборатория в ВМА – Варна се установява, че не се открива наличие наркотични вещества, като е посочено в графа „забележки“, че анализът няма доказателствена стойност.

По отношение компетентността на издателя на акта:

ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица, по аргумент от чл. 172, ал. 1 ЗДвП. Съгласно т. 2.3. от приетата по делото като доказателство Заповед № 365з-8226 от 30.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна (л. 5 от адм. преписка), назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольори“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, по време на изпълнение на дежурство - за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР – Варна, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Според приложения на л. 6 от адм. преписка график младши автоконтрольор К.Й.Д. на 12.10.2022 г. (датата на установяване на нарушението) е дневна смяна. Настоящият съдебен състав намира, че мл. автоконтрольорът е постановил оспорената заповед в пределите на материалната (предметната) си компетентност.

По отношение изискванията за спазване на установената форма на акта:

В заповедта е посочено правното основание за издаването  - чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 2а, б. „б” ЗДвП. Като фактически основания, мотивирали органа да постанови заповедта, са посочени съставеният АУАН, фактическата обстановка във връзка с констатираното нарушение, както и нарушената правна норма. Словесното описание на нарушението ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието – управление от оспорващия на собствения му автомобил, след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Предвид наличието на посочените фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право, и писмената форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена установената форма за издаване на административния акт. Неоснователни са възраженията на оспорващия за неяснота на мотивите, въз основа на които да се прецени волята на административният орган да издаде оспорената заповед.

По отношение спазването на административнопроизводствените правила:

Спецификата на мерките по чл. 171 ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1 АПК на органа за предварително уведомяване на заинтересованите лица за започване на административното производство. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение обжалване на заповедта за налагане на ПАМ. В случая оспорената заповед е издадена, след като със съставения АУАН е установено извършеното административно нарушение. Административният орган, преди издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, е изпълнил задължението си за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая – както е регламентирано в чл. 35 АПК, в принципа за законност – чл. 4, ал. 2 АПК и в принципа за служебното начало в административния процес – чл. 9, ал. 2 АПК. Не е налице допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяната на оспорения акт.

По отношение преценката за приложението на материалноправните норми съдът съобрази следното:

За осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е употребил наркотични вещества или техни аналози, се прилагат ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година”, по арг. от чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Мярката, наложена в тази хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на процесното МПС, което е било управлявано от собственик-водач, за който е установено по надлежния ред при проверка на случаен принцип с техническо средство или чрез извършване на медицинско или химическо изследване, че е употребил наркотични вещества или техни аналози.

С оглед установените по делото факти, Административен съд – Варна приема, че правилно административният орган е приложил процесната оПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП спрямо оспорващия за констатирано нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – управление на МПС след употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Доводите на оспорващия за неустановеност на нарушението – употреба на наркотични вещества, предвид липсата на резултат от проведеното химико-токсикологично изследване и наличието на противоположен резултат от извършен полинаркотичен имунотест, са неоснователни.

Необходимата материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП, е установяването по надлежния ред управление на МПС от собственик-водач след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Писмените доказателства, приложени към административната преписка (Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 12.10.2022 г. – л. 10; Докладна записка от 12.10.2022 г. – л. 14; Резултатът от Тест № 188 от 12.10.2022 г. – л. 15, както и АУАН) по категоричен начин установяват, че са налице материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ. Чрез тест, извършен с техническо средство от одобрен тип, преминало периодична проверка, е установена употребата от жалбоподателя на бензодиазепини – наркотични вещества. В конкретния случай административният орган не само е разполагал с правото, но и е бил задължен да наложи процесната ПАМ, предвид на обстоятелството, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП е императивна. Тоест органът е действал в условията на обвързана компетентност, тъй като в случая няма право на преценка дали да наложи предвидената от закона ПАМ, или не.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с Наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Законодателят обаче в ЗДвП не посочва като определящи установените стойности от медицинското и химико-токсикологичното изследване по отношение на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП. Конкретно разписаното от законодателя в посочената норма не сочи на извод, че следва да се игнорира и пренебрегва напълно положителният резултат от проведения полеви тест, установяващ употребата на наркотични вещества. Определящи ще са стойностите от медицинското изследване, но едва когато те бъдат налице. Според разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на техническото средство или теста. Обстоятелството, че жалбоподателят не е приел резултата от проведения му полеви тест и е дал проба за медицинско и химико-токсикологичен анализ, не влече автоматично извод, че не са налице предпоставките за налагане на процесната ПАМ. Както се посочи, определящ е резултатът от проведения химико-токсикологичен анализ, но до настоящия момент не е налице такъв резултат – факт изрично заявен от лабораторията, която следва да изследва и анализира.

Представеният от оспорващия резултата от проведен анализ на кръв и урина не е годно доказателство, тъй като не е събрано по разписания в Наредба № 1/19.07.2017 г. надлежен ред, както и предвид отбелязаното на самия фиш, че същият не притежава доказателствена стойност. Въпросният анализ няма данни да е извършен по метода, разписан в Наредба № 1/19.07.2017 година.

Оспорената заповед е съответна и на целта на ЗДвП и на нормата на чл. 171 – да се осигури безопасността на движението по пътищата, като се прекрати регистрацията на МПС и се отнемат регистрационните табели при установяване на наркотични вещества в кръвта на водача. По този начин се елиминират потенциалните възможности за възникване на пътнотранспортни произшествия. Засягането с оспорената заповед на правата на оспорващия и в частност прекратяването на регистрацията на лекия автомобил, управляван от водача-собственик, за срок от 6 месеца, самият законодател е преценил, че е съразмерно с високата обществена опасност на конкретното деяние. При определяне срока на мярката административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност. В случая е определен минималният, предвиден в закона срок, който съдът намира за съразмерен и съответен на преследваната от законодателя легитимна цел – осигуряване безопасността на движението по пътищата. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване на положителни действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП се прилага ПАМ.

С оглед така обоснованото отсъствие на всички основания за оспорване по чл. 146 АПК, жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК жалбоподателят да бъде осъден да заплати на ОД на МВР - Варна, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 7 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с фактическата и правна сложност на делото.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК, административният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата от В.К.М. срещу Заповед № 22-0819-001460 от 12.10.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС (л.а. Рено Клио, с рег. № ***) за срок от 6 месеца до 1 година, а именно 6 месеца и са отнети 2 бр. регистрационни табели № ***.

ОСЪЖДА В.К.М., с ЕГН **********,***, да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща направени съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: