РЕШЕНИЕ
№ 918
гр. Варна, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Орлин Чаракчиев
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело №
20213110112309 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Б. Е. Т. Б.” ЕООД , ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: с. Д., ул. „П.“ № *срещу „П. А. К.“ АД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Л.“ № *, обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
следните суми: сумата 9681,12 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба
на 29,16 тона царевица при единична цена 332,00 лв., за която е издадена фактура № * г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
заявлението - 20.04.2021г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 860,54 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 06.06.2020 г. -
19.04.2021 г., които суми са предмет на Заповед №* г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Е.Н. от АК - Д. твърди, че страните по делото са
страни и по договор от 05.05.2020 г. за покупко - продажба на 29,16 т. царевица при
единична цена 332,00 лв., на обща стойност 9681,12 лв., без ДДС, за която ищецът издал
фактура № *г. Поддържа, че е изпълнил задължението си да предаде договореното ко-
личество царевица с пътна/прехвърлителна разписка № 74 от 05.05.2020 г. Излага, че
ответникът следвало да извърши плащането в срок до 05.06.2020 г., но това не било сторено
както на падежа, така и към момента. Сочи, че за процесните вземания в негова полза е
1
издадена заповед за изпълнение по ЧГД № *г. по описа на ВРС, срещу която длъжикът е
подал възражение. Моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на сторените в
заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „П. А. К.“ АД, редовно уведомен, не е
депозирал писмен отговор на исковата молба подадена от „Б. Е. Т. Б.” ЕООД.
В о.с.з. ищецът поддържа изразената позиция по спора с писмена молба докладвана
от съда.
В о.с.з. се явява Св. Т. – прокурист на ответното дружество, който изразява
становище за неоснователност на иска. Доколкото лицето не е законен представител на
ответното дружество, нито са представени доказателства същият да попада сред изрично
определения кръг от пълномощниците по чл. 32, т. 1, т.3 и т.5 от ГПК (да е адвокат или с
юридическо орбазование или да е пълномощник по закон), извършените от прокуриста
процесуални действия по делото не следва да се зачетат за такива извършени от името на
ответника.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № * г., по описа на ВРС, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение за претендираната сума, срещу която в срока по чл. 414 от ГПК ответникът „П.
А. К.“ АД е възразил. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен
срок, което обуславя допустимост на производството и правен интерес от воденето му за
ищеца.
Предмет на установителния иск е съществуване на вземането по издадената заповед и
успешното му провеждане предполага установяване дължимостта на сумите по същата на
посоченото основание – неформален договор за търговска продажба. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи наличието на договорни
правоотношения между страните, произтичащи от неформален договор за продажба на 29,16
т. царевица на обща стойност 9681,12 лв.; собствената си изправност по договора, а именно,
че е доставил на ответника царевица в договорените количества и срокове, както и
изискуемостта и размера на вземането си и изпадането на ответника в забава.
В случая с исковата молба е представена фактура № * г., с издател ищцовото
дружество като доставчик, а ответното като получател, а съгласно реквизитите на фактурата
предмет на сделката са доставка на 29,16 т. царевица на единична цена от 332,00 лв. и обща
от 9681,12 лв. с ДДС.
С исковата молба са представени и стокови пътна/прехвърлителна разписка № * г. за
приемане от „П. А. К.“ АД на посочената в разписката стока – 29,16 т. царевица на едн цена
от 332,00 лв. и обща от 9681,12 лв. с ДДС, т.е. кореспондираща по вид и количество изцяло
с фактурираната стока в посочения по-горе счетоводен документ.
2
Ответникът не е оспорил подписите, нито представителната власт на лицето
подписало от името на дружеството разписката за приемането на стоката по фактурата,
което обстоятелство по аргумент за обратното от чл. 301 от ТЗ обвързва съда да приеме, че
същата изхожда от търговеца и съставлява недвусмислено признание на задължението по
фактурата като доказва неговото съществуване.
Така коментираните по-горе доказателства установяват по безспорен начин не само
съвпадащи изявления на страните по всички съществени елементи от фактическия състав на
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение по сключен договор за търговска
продажба по смисъла на чл. 327 от ТЗ, но също и изправността на ищеца, а именно че на
05.05.2021 г. е доставил на ответника стоката - царевица, при уговорената цена, количество,
качество и срокове. Следователно цената на стоката от 9681,12 лв. с ДДС е следвало да бъде
платена в посочения в исковата молба срок до 05.06.2020 г., който падеж макар и да остана
недоказан по делото следва да се приеме, че е договорен между страните, като се отчете
диспозитивното начало в процеса и обстоятелството, че законово установения 14-дневен
срок чл. 303а, ал.3 от ТЗ за заплащането на фактурата е по-благоприятен за ищеца.
Доколкото този падеж е настъпил към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, то срокът за доброволно плащане на цената безспорно е изтекъл. Поради това и с оглед
обстоятелството, че по делото не се твърди, нито установява заплащането съдът намира
искът за реално изпълнение за основателен в рамките на предявения размер, т.е. следва да се
уважи изцяло, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, както в случая, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Следователно на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД съдът приема, че считано от датата, следваща
настъпване на падежа на плащането по фактура № * г., т.е. от 06.06.2020 г. ответникът е
изпаднал в забава до 19.04.2021 г., т.е. един ден преди подаване на заявлението по чл. 410 от
ГПК, за която дължи на ищеца съответното мораторно обезщетение. Конкретният му размер
за забава периода 06.06.2020 г. - 19.04.2021 г. съдът изчисли с помощта на публично
достъпния онлайн калкулатор на НАП за законна лихва -
http://nraapp03.nra.bg/web_interest/start_int.jsp и същият възлиза на 855,23 лв. до който размер
искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи, а за разликата до пълната претендирана сума
от 860,54 лв. да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството имат и двете страни,
като съдът следва да съобрази обстоятелствата, че ответникът реално не е поискал
присъждането на такива, нито е предоставил доказателства да е сторил разноски. В
заповедното производство ищецът претендира присъждане на разноски в общ размер от
804,83 лв., които с настоящото решение следва да бъдат редуцирани с оглед отхвърлената
част от исковете до размер от 804,42 лв., която сума следва да се присъди на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. В настоящото производство ищцовото дружество представя
доказателства за сторени разноски само за заплатена държавна такса – 226,93 лв., доколкото
3
не са представени документи удостоверяващи плащането по банков път на уговореното в
договора за правна защита и съдействие на л. 18 от делото адвокатско възнаграждение от
614,00 лв., съобразно изричната клауза на договора. Следователно след направените
изчисления съдът намира, че в полза на ищеца съобразно уважената част от исковете следва
да бъдат присъдени разноски за заплатена държавна такса в исковото производство в размер
от 226,82 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „П. А. К.“ АД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Л.“ № * дължи на „Б. Е. Т. Б.”
ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с. Д., ул. „П.“ № *сумата 9681,12 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за продажба на 29,16 тона царевица при
единична цена 332,00 лв., за която е издадена фактура № *г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 20.04.2021г. до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 855,23 лв., представляваща обезщетение
за забава върху главницата за периода 06.06.2020 г. - 19.04.2021 г., които суми са предмет на
Заповед № * г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д.
№ * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 327, ал.1 от Т, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава върху главницата за разликата над сумата от
855,23 лв. до пълния претендиран размер от 860,54 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „П. А. К.“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул.
„Л.“ № * да заплати на „Б. Е. Т. Б.” ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: с.
Д., ул. „П.“ № *сумата 804,42 лв., представляваща сторените в заповедното производство
по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 226,82
лв., представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4