РЕШЕНИЕ
№ 4601
гр. Варна, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20233110108518 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от В. П. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ...,
ет. ..., ап. ...., срещу „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „.....“ № ..., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева – частичен иск от 3149,34 лева,
представляваща застрахователно обезщететение за нанесени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на предна броня, десен фар, преден десен калник, преден десен
подкалник, рамка радиатор, конзола опора странична на калник преден десен и основа на
калник преден десен на собствения на ищцата лек автомобил марка „А. А4“, рег. № * ****
**, причинени в резултат на реализирано на 19.04.2023 г. в гр. Варна ПТП по вина на водача
на лек автомобил марка „Р. К.“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
30.06.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата В. В. твърди, че на 19.04.2023 г. собственият й лек
автомобил марка „А. А4“, рег. № * **** **, бил паркиран в гр. Варна, на ул. „.....“ № 47, като
на 20.04.2023 г., отивайки до автомобила, установила, че същият е ударен от друг автомобил.
Установило се, че съсед имал камера, която е записала реализираното ПТП. На записа се
1
виждало как на 19.04.2023 г., около 23:37 ч., лек автомобил марка „Р. К.“ с рег. № * **** **
се движи на заден ход по ул. „Генерал Столипин“ и блъска лек автомобил марка „А. А4“ с
рег. № * **** **, след което водачът напуска мястото на произшествието. Ищцата сочи, че
във връзка с настъпилото ПТП подала жалба в КАТ, като представила копие от горния запис.
На 17.05.2023 г., след като бил установен водачът на лек автомобил „Р. К.“ с рег. № * ****
**, бил издаден Протокол за ПТП № 1864508, в който за виновен бил посочен водачът на „Р.
К.“ Н. Д.. Излага, че към датата на ПТП за лек автомобил марка „Р. К.“ с рег. № * **** ** е
била налична валидна застраховка „Гражданска отговорност“, оформена в застрахователна
полица със срок на действие 18.02.2023 г. – 17.02.2024 г. Сочи, че за настъпилото ПТП
ответното дружество е било уведомено на 25.05.2023 г., като от застрахователя на виновния
водач е извършен оглед на автомобила, изготвен е снимков материал и е съставен опис, в
който като увредени от инцидента детайли са посочени: предна броня, десен фар, преден
десен калник, преден десен подкалник, рамка радиатор, конзола опора странична на калник
преден десен и основа калник преден десен. Твърди, че като застрахователно обезщетение е
получил сумата от 350,66 лева, която била много малка и не могла да покрие щетите, поради
което извършил проучване в няколко сервиза и установил, че сумата, необходима за
възстановяване на автомобила, е в размер на 3500 лева. Предвид това ищецът счита, че за
него е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция, а именно за сумата
от 50 лева, представляваща частичен иск от сумата в размер на 3149,34, представляваща
разликата между сумата, необходима за покриване на щетите, и сумата, изплатена от
застрахователя като застрахователно обезщетение за нанесените имуществени вреди, ведно
със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата.
Настоява за уважаване на иска, претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна „ЗАД Д.Б. Ж. и З.” АД депозира отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че лек
автомобил марка „Р. К.“ с рег. № * **** ** е бил застрахован със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, валидна към 19.04.2023 г. Не оспорва, че е извършен превод в
полза ищцата на сумата в размер на 350,66 лева, която представлява застрахователно
обезщетение за претърпените имуществени вреди по лек автомобил „А. А4“, рег. № * ****
**. Счита, че изплатеното обезщетение е достатъчно за покриване на ремотно-
възстановителните дейности по процесния лек автомобил. Алтернативно, счита, че при
установяване необходимостта от доплащане, следва да се има предвид годината на
производство на автомобила, периода на експлоатация, коефициента на овехтяване и
степента на увреждане. Заявява, че към датата на инцидента процесният автомобил не
подлежи на гаранционно обслужване и не е необходимо ремонтните дейности да бъдат
осъществени от официален сервиз на съответната марка. Твърди, че възстановяване на
автомобила в състоянието отпреди ПТП може да се извърши и чрез влагане на резервни
части от алтернативни доставчици. Оспорва провеждането на проучване и получаването на
оферти от различни сервизи. С оглед горното, настоява за отхвърляне на иска, евентуално
2
обезщетението да бъде намалено до размера на действителните вреди. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищцата В. П. В. не се явява лично, представлява се от адв. Й. А.
от АК - Варна. Поддържа исковата претенция.
В съдебно заседание ответникът „ЗАД Д.Б. Ж. и З.” АД се представлява от адв. Б. М.
от АК - Варна. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност
на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди: виновно противоправно поведение на делинквента, вреди и причинно-следствена
връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на делинквента се презумира
до доказване на противното от насрещната страна (ответника) съгласно установената в
нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция.
В конкретния случай безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване е, че
между собственика на лек автомобил „Р. К.“ с рег. № * **** ** и ответното дружество е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност”, валидна към 14.04.2023 г., както и че
ответното дружество е изплатило на ищцата сумата от 350,66 лева като застрахователно
обезщетение за претърпените при процесното ПТП имуществени вреди по лек автомобил
„А. А4“ с рег. № * **** **.
Спорни са наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника за
причинените вреди, в това число механизмът на ПТП, както и размерът на сумата,
необходима за възстановяване на вредите.
Видно от Протокол за ПТП № 1864508/17.05.2023 г., в същия е отразено, че на
19.04.2023 г. в гр. Варна, на ул. „.....“ № 47, е осъществено ПТП с Участник 1: лек автомобил
„Р. К.“ с рег. № * **** **, собственост на М. Н. Д.а, с водач Н. Н. Д., и Участник 2: лек
автомобил „А. А4“ с рег. № * **** **, собственост на В. П. В., паркиран, като Участник 1
при маневра движение назад блъска паркирания зад него Участник 2, след което напуска
мястото на ПТП. Отразено е, че на Участник 2 са нанесени видими щети в предна дясна
част. Посочено е, че е взето административно отношение към Участник 1 за нарушение на
чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, за което е съставен АУАН серия GA №
98661.
Установява се от показанията на разпитания по делото свидетел Р. Г. К. – служител в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна, съставил горния протокол, че последният е
съставен въз основа на видеозапис на самото произшествие. Свидетелят не си спомня дали
номерът на предизвикалия ПТП автомобил е бил установен от самия видеозапис или от
разпит на свидетели, но се доказало, че автомобилът е собственост на жена, която за
процесната дата и час го предоставила за управление на сина си. След установяване на
водача, бил съставен АУАН.
Описаният в Протокола механизъм на ПТП се потвърждава от показанията на
свидетелите Н. Н. Д. и Б. И. Я..
В показанията си свид. Д. – водач на лек автомобил „Р. К.“ с рег. № В 0428 ТА по
време на инцидента, заявява, че той е предизвикал процесното ПТП. Излага, че „давал на
3
задна“ около полунощ в посока от Медицинския университет към Червения площад по ул.
„Генерал Столипин“ или „Генерал Цимерман“ - не си спомня името, но била предпоследната
перпендикулярна на булеварда. Срещу него в насрещното движение излязла засилена кола,
той се паникьосал, засилил малко повече, „дал на пълен ляв волан“, за да излезе на
булеварда, и ударил „А.“, което било паркирано на ул. „.....“ – първо на реда, точно на завоя,
до края на кръстовището. Счита, че по време на инцидента е карал с 10-15 км/час или по-
малко, но ударът бил „достатъчно силен“. Ударът за него бил в задна лява част, а за л. а. „А.“
- в предна дясна. Слязъл да види какво е станало и установил, че до десния фар удареният
автомобил бил много смачкан, фарът не бил счупен, но може би имал пукнатини, имало
откъснати и паднали на земята парчета от бронята, преградата била напукана. По
собствения му автомобил имало само една-две драскотини, от които една по-дълбока.
Свид. Я. – съсед на ищцата, излага в показанията си, че късно вечерта пушил на
терасата си на 4-тия етаж, на ъгъла на ул. „.....“ и ул. „Генерал Столипин“, когато чул удар,
обърнал се и видял колата, която била ударила задната кола. Удареният автомобил бил
паркиран в синя зона, на разчертано паркомясто; другият автомобил бил от дясната му
страна – заден ляв калник спрямо преден десен калник. Водачът, който бил предизвикал
катастрофата, слязъл от колата и погледнал какво е станало. След него от колата слязло и
момиче, започнали да си говорят, като разговорът бил общо взето: „Давай да си тръгваме,
докато никой не ни е видял!“, след което влезли в колата и тръгнали по посока на бул. „Цар
Освободител“. Свидетелят не можел да види номера на колата им точно отгоре, но след като
тръгнали, го видял и дори го заснел с телефона си; било осветено и номерът ясно се виждал.
На сутринта свидетелят слязъл и видял ударения автомобил, снимал и него и оставил отпред
на колата телефонния си номер, за да му се обади съседката, тъй като той нямал телефонния
й номер. Спомня си, че увредените части били фар, броня, калник – всички на предния десен
ъгъл. Фарът бил счупен, бронята била одрана, калникът бил вдлъбнат, капакът също бил
крив в дясната си страна.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
ясни, логични, вътрешно непротиворечиви и съвпадащи си в описанието на събитието,
включително и относно механизма на ПТП, който, както беше посочено по-горе, отговаря на
описания в Протокол за ПТП № 1864508 от 17.05.2023 г.
Противоправното поведение на водача на „Р. К.“ с рег. № * **** **, а именно
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП, се установява от
съставения му АУАН серия GA № 98661, подписан от него без възражения.
Установява се от горните показания и пряката причинно-следствената връзка между
реализираното ПТП и уврежданията в предна дясна част по фара, бронята и калника на
процесния автомобил. Същата се потвърждава и от заключението на вещото лице инж. А. Я.
по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза.
В съдебно заседание на 29.05.2024 г. вещото лице сочи, че е спорен въпросът за
наличието на причинно-следствената връзка между конкретното ПТП от 19.04.2023 г. и
установеното в Опис-заключение от 01.06.2023 г. от застрахователя увреждане на рамка
радиатор – за подмяна. Излага, че ударът е ниско долу, затова калникът е за подмяна и
бронята за боя, а фарът не е счупен, той е само за полиране. Рамка радиатор е горе, по-
нависоко, но е установено при огледа на застрахователя, че е счупена, а тя би следвало да
поеме удара от „другите неща“. При положение, че фарът е само за полиране, а по задната
броня на удрящия автомобил, според показанията на водача му, има само една-две
драскотини, без деформация, не е ясно какво е причинило счупването на рамката и дали то
не е в резултат на предходно увреждане. Експертът заявява, че само при оглед на процесния
автомобил - какъвто въпреки Определението на съда от дата 18.09.2023 г. и отправеното от
вещото лице по електронна поща искане, не му е осигурен от страната - би могъл да
установи налице ли е причинно-следствена връзка между счупването на рамка радиатор и
4
реализираното ПТП. С Разпореждане, а и в съдебно заседание на 30.10.2024 г. съдът е дал
последна възможност на ищцовата страна да осигури на вещото лице оглед на автомобила и
е указал последиците по чл. 161 от ГПК. Съгласно цитираната законова разпоредба, с оглед
на обстоятелствата по делото, съдът може да приеме за доказани фактите, относно които
страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. Доколкото ищцовата
страна не е предоставила автомобила за оглед, като и изрично в съдебно заседание на
18.11.2024 г. процесуалният й представител заявява, че няма да го предостави, съдът, с оглед
на изтъкнатите от вещото лице обстоятелства, приема за доказана липсата на причинно-
следствена връзка между процесното ПТП и счупването на рамка радиатор на автомобила.
Направеното за първи път в писмената защита възражение на процесуалния
представител на ответника за изключване от увредените детайли на преден десен подкалник,
основа калник и преден десен калник поради липса на причинно-следствена връзка с
процесното ПТП съдът намира за преклудирано, поради което не следва да бъде
разглеждано.
По изложените съображения, фактическият състав на чл. 45 ЗЗД се явява доказан по
отношение на настъпилите в резултат на инцидента увреждания на предна броня, десен фар,
преден десен калник, преден десен подкалник, конзола опора странична на калник преден
десен и основа на калник преден десен на процесния автомобил, поради което следва да
бъде ангажирана отговорността на застрахователя за възстановяване на същите.
При съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да съобрази нормата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на
застрахователно събитие, застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 429, ал.1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. Чл. 400 КЗ урежда, че за действителна застрахователна стойност
(при пълна увреда) се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго от същия вид и качество - ал. 1, а за възстановителна застрахователна
стойност (при частична увреда) се смята стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - ал. 2. Анализът на горните
норми налага извод, че обезщетението се дължи по пазарната стойност на увреденото
имущество. Когато по делото не са налични данни за заплатена такава, меродавна е средната
пазарна стойност.
Относно доводите в писмената защита на ответника за неоснователно обогатяване на
застрахованите лица при определяне на застрахователните обезщетения по средна пазарна
стойност, настоящият съдебен състав намира, че тази стойност не следва да се изчислява
нито само въз основа на цената, предлагана от официални сервизи на съответните марки и
сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество, тъй като това би ощетило
застрахователя, нито само с оглед на цената в несертифицирани сервизи, тъй като
последното, от своя страна, би довело до ощетяване на увреденото лице, предвид правото
му, в качеството на потребител, на достъп до качествени стоки и услуги. Отделно съдът
5
следва да отбележи, че в конкретния случай вещото лице изрично е посочило, че при
изчисленията си не е включвало цени на труд, предвидени за гаранционни автомобили,
както и че всички цени за части са за алтернативни такива, поради което предпоставки за
неоснователно обогатяване на застрахования не биха били налице. Следва да се посочи и че
заключението на вещото лице не е оспорено от страните в рамките на съдебното дирене,
поради което доводите за неправилно определена методика на изчисленията са
преклудирани.
Относно пазарната стойност на уврежданията, за които приема, че са причинени от
процесното ПТП, съдът кредитира заключението по допуснатата САТЕ, с което същата е
определена на сумата от 898,26 лева. При приспадане на вече платената от застрахователя
сума от 350,66 лева, дължимото от последния застрахователно обезщетение възлиза на
547,60 лева. Доколкото частичният иск е предявен за сумата от 50 лева, същият се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Неоснователни са доводите на ответната страна за определяне на възстановителна
стойност на преден десен калник в размер на 50% от посочената в заключението по САТЕ,
доколкото изрично в съдебно заседание на 29.05.2024 г. вещото лице сочи, че ако по калника
е нямало кит от предишни ремонти, тогава увреждането е щяло да бъде между средно и
тежко, съответно да се налага ремонт от трета степен, а не подмяна, но е налице аномалия и
при цената на новия калник е по-евтино калникът да се подмени, отколкото да се ремонтира.
Неоснователен е същият довод и по отношение на предна броня, доколкото предвиденият за
нея ремонт е само боядисване, а то би се наложило независимо от състоянието на детайла.
По отношение на съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора, разноски се следват на ищцата. Същата със списък по чл. 80
ГПК претендира такива в размер на 890 лева, включващи 50 лева - държавна такса, 300 лева
- внесен депозит за САТЕ, 60 лева – внесен депозит за призоваване на свидетели, и 480 лева -
платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно Договор за правна защита и
съдействие. Съдът намира за неоснователно направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от
насрещната страна, доколкото договореното адвокатско възнаграждение е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, „ЗАД Д.Б. Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. .... № ..., да заплати на В. П. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., ет. ..., ап. ...., сумата от 50,00 лева (Петдесет лева) – частичен
иск от 3149,34 лева, представляваща застрахователно обезщететение за нанесени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, десен фар, преден десен
калник, преден десен подкалник, конзола опора странична на калник преден десен и основа
на калник преден десен на собствения на ищцата лек автомобил марка „А. А4“, рег. № *
**** **, причинени в резултат на реализирано на 19.04.2023 г. в гр. Варна ПТП по вина на
водача на лек автомобил марка „Р. К.“, рег. № * **** **, застрахован по договор „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество към момента на настъпване на инцидента, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
30.06.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
6
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, „ЗАД Д.Б.: Ж. и З.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. .... № ..., да заплати на В. П. В., ЕГН **********,
с адрес: гр. В., ул. ...., бл. ..., ет. ..., ап. ...., ап. 34, сумата от 890,00 лева (Осемстотин и
деветдесет лева), представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски,
включващи държавна такса, внесен депозит за допуснатата съдебно-автотехническа
експертиза, внесен депозит за призоваване на свидетели и платено в брой адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7