Решение по дело №6840/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1221
Дата: 14 юни 2018 г. (в сила от 16 септември 2019 г.)
Съдия: Петър Богомилов Теодосиев
Дело: 20161100906840
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 септември 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№..........................

гр. София, 14.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ

 

при секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 6840 по описа за 2016г. и взе предвид следното:

Производството е по предявени от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД срещу „З.Л.И.“ АД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1) осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 53 638,29 лв. – регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на товарен автомобил „Скания Р 400“ с ДК №******* за вреди, настъпили от ПТП на 22.06.2013г., причинено виновно от Н.И.Н. при управление на  лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК №*******, застрахован по задължителна застраховка “гражданска отговорност” при ответника; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 11 923,44 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 10.07.2014г. до 15.09.2016г.

            Ответникът „З.Л.И.“ АД оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, изложен в исковата молба, вината на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* за настъпване на процесното ПТП и размера на вредите от това ПТП за собственика на товарен автомобил „Скания Р 400“ с ДК №*******.

Становището на Н.И.Н., конституиран като трето лице помагач на страната на ответника по предявените искове, се изчерпва до оспорване на размера на вредите, настъпили от процесното ПТП.

Безспорно е между страните по делото, поради което и с доклада по чл. 375, ал. 1, вр. чл. 146, ал. 1 ГПК е обявено за ненуждаещо се от доказване в производството, че на 22.06.2013г. е настъпило ПТП с участието на лек автомобил лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* и товарен автомобил „Скания Р 400“ с ДК №*******; товарният автомобил „Скания Р 400“ с ДК №******* е бил застрахован при ищеца по договор за имуществено застраховане с действие към посочената дата; в изпълнение на договора ищецът е платил застрахователно обезщетение в размер 53 638,29 лв. на собственика на товарния автомобил; гражданската отговорност на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* е била застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” с действие към датата на процесното ПТП.

При очертаните безспорни факти и правоотношения спорът между страните по делото се концентрира именно върху механизма на настъпване на процесното ПТП, включително и най-вече върху наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* и настъпването на повредите върху товарния автомобил „Скания Р 400“ с ДК №*******, обезщетени от ищеца в изпълнение на задълженията му договора по имуществено застраховане на товарния автомобил.

Фактическите твърдения на ищеца, заявени с обстоятелствената част на исковата молба като част от основанието на предявения регресен иск, очертават механизъм на процесното ПТП, при който водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* нарушава правилата за движение и предизвиква сблъсък между управлявания от него автомобил и товарния автомобил „Скания Р 400“ с ДК №*******.

Твърденията на ищеца относно механизма на настъпване на процесното ПТП съвпадат с констатациите в представения към исковата молба и приет като писмено доказателство по делото протокол за ПТП №1225297 от 22.06.2013г., но съдържанието на цитирания протокол е опровергано от показанията на разпитания по делото свидетел Ивелин Здравков И. (непосредствен участник в произшествието), които и сами по себе си, но и при съвкупната им преценка със заключението на автотехническата експертиза по делото (в частта му, която касае възможните причини за повредите по автомобилите, участвали в процесното ПТП), с изискуемото от процесуалния закон пълно и главно доказване установяват механизъм на настъпване на процесното ПТП, различен от изложения в протокола за ПТП и описан в обстоятелствената част на исковата молба, а именно от цитираните доказателства се установява, че водачът на лекия автомобил „Опел Вектра“ с ДК №******* е навлязъл без причина в лентата за насрещно движение, като последица от което е настъпил сблъсък между лекия автомобил и движещия се в насрещната лента товарен автомобил „Ман“, в който пък се е ударил движещия се след него в същата лента товарен автомобил „Скания“, застрахован при ищеца.

Независимо от изложеното и в противовес на възраженията на ответника, обстоятелството, че доказателствата по делото установяват различен механизъм на настъпване на процесното ПТП от описания в исковата молба, само по себе си не може да обуслови отхвърляне на предявения регресен иск, тъй като описанието в исковата молба на фактите относно времето, мястото и участниците в процесното ПТП индивидуализира това ПТП по начин, съответен на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и достатъчен да определи фактите, заявени като основание на предявения регресен иск.

Същевременно установеният по делото механизъм на настъпване на процесното ПТП предпоставя основателността на предявения регресен иск от установяване на обстоятелства, които да обусловят недвусмислен и безусловен извод за пряка и непосредствена причинна връзка между установените по делото противоправни действия на застрахования при ответника водач на лекия автомобил „Опел Вектра“ и настъпването на установените по делото повреди по товарния автомобил „Скания“, застрахован при ищеца.

В случай, че при настъпването на процесното ПТП ударът беше настъпил между двата автомобила, пряката и непосредствена връзка между противоправните действия на водача на единия автомобил и настъпването на повредите на другия автомобил не се нуждае от специално доказване, тъй като произтича и само от опитните правила.

В случаи като процесния, обаче, при които между двата автомобила не е настъпил пряк удар, а установения по делото механизъм на настъпване на ПТП включва сблъсък между управлявания от виновния водач автомобил и друг автомобил и сблъсък между този автомобил и автомобила, застрахован от ищеца, наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между противоправните действия на водача на първия автомобил и вредите, настъпили по застрахования при ищеца автомобил, се предпоставя от установяване на обстоятелства, които да обусловят извод, че повредите по застрахования автомобил са настъпили като неизбежна последица от противоправните действия на водача на първия автомобил.

Събраните в производството доказателства не са достатъчни с пълно и главно доказване да предпоставят такъв извод, тъй като не съдържат достатъчно данни, въз основа на които да бъдат определени конкретната скорост на движение на автомобилите преди настъпване на процесното ПТП, включително конкретното разстояние между автомобилите преди реализираните удари между тях (изрично в този смисъл е и заключението на автотехническата експертиза).

В приложените на последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК изложеното е достатъчно предявения регресен иск да се приеме за недоказан по основание поради липса на доказан елемент от обективна страна на фактическия състав на отговорността по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ за настъпване на вредите по товарния автомобил „Скания“, за чието обезщетяване е предявен искът, а именно пряка и непосредствена причинна връзка между действията на водача на легия автомобил „Опел Вектра“ и настъпване на вредите.

Независимо от изложеното, следва да се отбележи, че според заключението на автотехническата експертиза данните в писмените и гласни доказателства, събрани по делото, са достатъчни да обусловят извод, че при настъпване на процесното ПТП водачът на товарния автомобил „Скания “ се е движил със скорост над разрешената за този вид автомобил в съответния пътен участък, както и извод, че основната и непосредствена причина за настъпване на удара между товарния автомобил „Скания“ и товарен автомобил „Ман“ е или управление на товарния автомобил „Скания“ на недостатъчно разстояние от движещия се пред него товарен автомобил, или несвоевременна реакция на водача на товарния автомобил „Скания“ за предприемане на аварийно спиране.

Всяка от двете хипотези, определени от заключението на експертизата като единствено възможна главна и непосредствена причина за настъпване на повредите по товарния автомобил „Скания“, изключва наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между действията на водача на лекия автомобил „Опел Вектра“ и настъпването на повредите по товарния автомобил „Скания“ от процесното ПТП.

По изложените съображения предявеният регресен иск подлежи на отхвърляне, което предпоставя същия изход по акцесорния иск за лихви, като съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи възстановяване на разноските, които ответникът е направил за защита срещу исковете, включително юрисконсултско възнаграждение, определено по правилата на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПрП.

Така мотивиран, Софийски градски съд

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** срещу „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** осъдителен иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.) за сумата 53 638,29 лв. – регресно вземане, възникнало с плащането на застрахователно обезщетение по договор за имуществено застраховане на товарен автомобил „Скания Р 400“ с ДК №******* за вреди, настъпили от ПТП на 22.06.2013г., причинено виновно от Н.И.Н. при управление на  лек автомобил „Опел Вектра“ с ДК №*******, и осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 11 923,44 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 10.07.2014г. до 15.09.2016г.

ОСЪЖДА „ДЗИ-О.З.“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Застрахователна компания Л.И.“ АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 и 8 ГПК сумата 660,00 лв. – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на Н.И.Н. с ЕГН ********** и адрес *** като трето лице помагач на страната на ответника „Застрахователна компания Л.И.“ АД.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                              

                          

 СЪДИЯ: