№ 236
гр. Враца, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20211420102412 по описа за 2021 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на О. Б. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. Враца,
местността „Ш.“ срещу Х. С. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. ******** и И.Е. Т. с ЕГН
********** и адрес гр. *********.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че с договор за продажба на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален
акт № 4, т. VII, дело № 1738/1992 г. на Р.С. – нотариус при Врачанския районен съд, Х.Т.Б. и
О. Б. Б. прехвърлили на своя син Б.Х.Б. правото на собственост върху самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 12259.1013.423.1.5 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Враца, одобрени със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес гр.
********, с площ по документ 66,53 кв.м., ведно с прилежащите му: мазе № 10 и 2,1119 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, срещу
задължението на приобретателя да поеме гледането и издръжката на двамата
прехвърлители, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи и след смъртта
им да положи обичайните грижи по погребението им. Поддържа се също, че веднага след
сключването на договора за издръжка и гледане прехвърлителите отишли да живеят във
вилата си в местността „Ш.“ в покрайнините на гр. Враца, а приобретателят останал да
живее в горепосочения апартамент със семейството си – съпругата си Х.Б. и децата им О.Б.
и Х. Б.. Прехвърлителят Х.Б. починал през 2004 г., а приобретателят Б.Б. починал през 2018
1
г., като последният изпълнявал точно и пълно задълженията си по договора за гледане и
издръжка до деня на смъртта си. След като Б.Б. починал, неговите наследници Х.Б., О.Б. и
Х. Б. не изпълнявали задълженията си по договора за издръжка и гледане – не се грижели за
О.Б., не й давали издръжка и не я посещавали, поради което по искова молба на последната,
с решение № 260190 от 09.11.2020 г. по гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен съд,
влязло в сила на 29.03.2021 г., договорът за гледане и издръжка бил развален.
Междувременно ищцата поддържа, че ответницата Х.Б. се снабдила с констативен
нотариален акт № 143, т. III, рег. № 3527, дело № 329/2019 г. на нотариус С.П. с рег. № 006 в
Нотариалната камара, с който била призната за собственик въз основа на наследство и
давностно владение на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесното
жилище с адрес гр. ********, както и че с договор за покупко-продажба на недвижим имот,
за който е съставен нотариален акт № 144, т. III, рег. № 3528, дело № 330/2019 г. на нотариус
С.П. с рег. № 006 в Нотариалната камара Х.Б. продала на И.Т. цялото право на собственост
върху жилището срещу сумата от 21 400,00 лева, запазвайки си пожизненото право на
собственост върху жилището. Твърди се в исковата молба, че третото за делото лице Х. Б. и
ответникът И.Т. живеят на семейни начала и имат дъщеря П., че И.Т. и неговият баща са
били заедно посочени от ответницата Х.Б. свидетели по гр. дело № 1270/2020 г. на
Врачански районен съд, че преди подписването на нотариален акт № 144, т. III, рег. № 3528,
дело № 330/2019 г. на нотариус С.П. И.Т. се е запознал с документите на продавача Х.Б.,
както и че всички тези обстоятелства предполагат наличие на знание у страните по същия
нотариален акт, че с него се увреждат интересите на ищцата, с оглед невъзможността въз
основа на влязлото в сила решение за разваляне на договора за издръжка и гледане да бъде
приложен чл. 88, ал. 1 от ЗЗД и предметът на договора – собствеността върху 1/2 идеална
част от процесното жилище, да се върне в патримониума на ищцата.
Искането към съда е постанови решение, с което да обяви за относително
недействителен спрямо ищцата, до размера на собствената й 1/2 идеална част, договора за
покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 144, т. III, рег. № 3528, дело №
330/2019 г. на нотариус С.П., както и пожизненото запазване на правото на ползване върху
апартамента в полза на първата ответница (окончателен доклад по делото, приет в съдебно
заседание на 07.10.2021 г.)
Искът е с правно основание чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД).
Ответницата Х. С. Б. е подала в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор, с
който оспорва иска. Сочи, че не й било известно ищцата О.Б. да има претенции относно
изпълнението на договора за издръжка и гледане, за който е съставен нотариален акт № 4, т.
VII, дело № 1738/1992 г. на Р.С., до момента, когато е получила съобщение по чл. 131 от
ГПК по гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен съд, докато договорът за покупко-
продажба, за който е съставен нотариален акт № 144, т. III, рег. № 3528, дело № 330/2019 г.
на нотариус С.П. е сключен много преди това, поради което не е могла да има съзнание, че с
договора за продажба на имота уврежда интересите на ищцата. Поддържа също, че до
2
образуването на гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен съд не е била близка с И.Т.,
не е споделяла пред него, че има задължения към ищцата по договор за издръжка и гледане
и че е била със съзнанието, че изпълнява задълженията си по същия договор, поради което
при сключването на договора за покупко-продажба е действала добросъвестно.
Ответникът И.Т. в подадения в срока и по реда на чл. 131 от ГПК писмен отговор също
оспорва иска. Твърди, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба –
12.09.2019 г. не е възможно у него да е имало съзнание за увреждане на интересите на
ищцата, тъй като към този момент дори не е била предявена исковата молба за разваляне на
договора за издръжка и гледане. Поддържа, че към същия момент дори не е знаел, че Х.Б. е
имала задължения към О.Б. по договор за гледане и издръжка, тъй като тези техни
облигационни отношения не го засягат и че не се е запознавал с документите, с които Х.Б.
се е легитимирала като собственик, а единствено е знаел, че Х.Б. продава апартамент и
предвид наличие на жилищна нужда за него, за живеещата с него Х. Б. и за общото им дете е
сключил договора за покупко-продажба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Установява се от удостоверение с изх. № 6087 от 02.05.2019 г. на Община Враца, че
наследниците на Б.Х.Б., бивш жител на гр. Враца, починал на 01.01.2018 г., са Х. С. Б.-
съпруга, О.Б.Б.-син и Х. Б. Б.-дъщеря.
Видно от нотариален акт № 4, т. VII, дело № 1738/1992 г. на Р.С. – нотариус при
Врачанския районен съд, Х.Т.Б. и О. Б. Б. са прехвърлили на сина си Б.Х.Б. собствеността
върху процесния апартамент срещу задължението на сина им да поеме гледането и
издръжката на родителите си, като им осигури спокоен и нормален живот докато са живи и
след смъртта им да положи обичайните грижи по погребението им.
С решение № 260190 от 09.11.2020 г. по гр. дело № 1270/2020 г. на Врачански районен
съд, влязло в сила на 29.03.2021 г., горепосоченият договор за издръжка и гледане е
развален до размера 1/2 идеална част, съответна на правата на ответницата Х.Б..
По силата на констативен нотариален акт № 143, т. III, рег. № 3527, дело № 329 от 2019
г. на нотариус С.П. с рег. № 006 в Нотариалната камара ответницата Х.Б. е била призната за
собственик по силата на наследствено правоприемство и въз основа на давностно владение
на 1/2 идеална част от процесния имот.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален акт
№ 144, т. III, рег. № 3528, дело № 330/2019 г. на нотариус С.П. с рег. № 006 в Нотариалната
камара ответницата Х.Б. продала на ответника И.Т. цялото право на собственост върху
жилището срещу сумата от 21 400,00 лева, като запазила за себе си пожизненото правото на
ползване върху жилището.
Видно от издадено от Община Враца удостоверение, приложено на л. 30 от делото,
данъчната оценка на целия процесен имот възлиза на 19 749,20 лева.
Установява се от удостоверение, издадено въз основа на акт за раждане № 254 от
3
02.07.2018 г. на Община Враца, че детето П.И.Т. с ЕГН ********** е родено от майка Х. Б.
Б. (дъщеря на ответницата Х.Б.) и баща-ответника И.Т..
От представения по делото протокол от съдебно заседание по гр. дело № 1270/2020 г.
на Врачански районен съд (иск за разваляне на договор за гледане и издръжка с ищца О.Б. и
ответницата Х.Б.) се установява, че И.Т. е имал качеството на свидетел, като пред съда е
заявил, че ищцата е живеела във вилната зона на гр. Враца, като била в състояние да се
обслужва сама, както и да извършва без чужда помощ обичайните си ежедневни дейности, а
Т. разбрал от исковата молба по това дело, че О.Б. не е гледана.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от
ответниците-П.А. (майка на ответницата Х.Б.), С.И. (сестра на ответницата Х.Б.), Е.К. и Г.А.,
както и чрез обяснения на ответника И.Т. по реда на чл. 176 от ГПК.
Ответникът И.Т. дава обяснения, че от две години живее на семейни начала с Х. Б.-
дъщеря на ответницата Х. Б., като двамата имат дъщеря П., родена на 29.06.2018 г. Към
датата, на която е придобил процесния имот-12.09.2019 г., на него не е било известно, че
Х.Б. е придобила имота по силата на договор за издръжка и гледане със съответните
задължения, а и в договора за покупко-продажба, който бил прочетен на страните от
нотариуса, не се споменавало такова нещо.
Свидетелката П.А. дава показания, че ответницата Х.Б. и ответника И.Т. не са се
познавали към датата на продажбата на имота-12.09.2019 г., а Т. бил приятел с дъщерята на
Х. – Х., но той не общувал често с майката. Тъй като Х. трябвало да връща дългове,
предложила да продаде процесния апартамент на И.. Последният огледал апартамента и го
купил, без други кандидат-купувачи да правят оглед на имота. Според свидетелката Х. не е
уведомявала И., че има някакви задължения относно този имот, както и свидетелката не е
знаела, че Х. си е запазила правото на ползване върху имота.
Свидетелката С.И. дава показания, че Х. и И. не са се познавали преди сделката,
атакувана с предявения Павлов иск, както и че не знае Х. да е уведомявала И., че има
някакви задължения във връзка с имота. Свидетелката е останала изненадана, че Х. си е
запазила правото на ползване върху имота.
Свидетелят Г.А. дава показания, че И. и Х. са в интимни отношения от 4-5 години, а
живеят на семейни начала от около 2 години. Преди процесната сделка И. е търсел жилище
за себе си и е обикалял по обяви за продажби, а свидетелят му помагал. И. и Х. се
познавали, но не били близки. Х. казала на И., че продава процесния апартамент, той го
огледал, харесал го и го купил.
Свидетелят Е.К. дава показания, че И. и Х. са заедно от около 2-3 години. И. преди да
бъде продаден процесния апартамент си е търсел жилище, като по-късно се е похвалил, че
си е намерил такова.
Съдът намира показанията на свидетелите Г.А. и Е.К. за добросъвестно дадени и им се
доверява напълно. Що се отнася до показанията на свидетелите С.И. и П.А., съдът намира,
че техните показания са вътрешно противоречиви и нелогични и не ги възприема. В тази
4
връзка е достатъчно да се посочи, че Х. и И. не са се познавали, но въпреки това Х. е
предложила именно на И. да купи апартамента, като при това си е запазила пожизненото
право на ползване върху имота, а същевременно И. е бил единственият човек, който е
направил оглед на апартамента, което е очевидно нелогично и представлява явно
противоречие.
Обясненията на И. Б. съдът възприема само относно отношенията му с Х. Б. и общото
им дете, както и относно обстоятелството, че преди процесната сделка е търсел апартамент
за себе си. В тази връзка следва да се посочи, че призоваването на ответника на адрес,
различен от този на имота както по настоящото дело, така и по делото за разваляне на
договора за гледане и издръжка, не изключва неговата жилищна нужда. Останалата част от
обясненията на ответника Т. не могат да бъдат възприети, тъй като в качеството си на
свидетел по делото за разваляне на договора за издръжка и гледане същият е заявил, че едва
по повод участието си в това дело като свидетел той е разбрал, че баба О. не е била гледана,
т.е. същият още тогава е имал съзнанието, че на О. се дължат грижи и издръжка.
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
изводи:
Налице са всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки за уважаване на
предявения Павлов иск: ищцата е кредитор на първата ответница по силата на договор за
издръжка и гледане, вземането е възникнало преди извършването на атакуваната сделка,
извършената сделка-продажба на недвижим имот уврежда ищцата-кредитор, както и е било
налице знание както у първата ответница, така и у втория ответник, че с процесната сделка
се увреждат интересите на ищцата.
Х.нологичното проследяване на събитията сочи, че договорът за издръжка и гледане е
сключен на 15.12.1992 г., приобретателят по него-Б.Б. е починал на 01.01.2018 г. откогато
Х.Б. е била в неизпълнение на задължението си за предоставяне на издръжка и гледане на
О.Б., процесната сделка (продажба на имот и запазване на правото на ползване за продавача)
е изповядана от нотариус на 12.09.2019 г., а влизането в сила на съдебното решение на
разваляне на договора за издръжка и гледане се е случило на 29.03.2021 г.
В случая сделката е възмездна и ответникът И.Т. не попада в кръга на лицата,
посочени в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, поради което спрямо него не действа оборимата
презумпция, че е бил недобросъвестен при сключването на атакуваната сделка. Съгласно
решение № 60 от 20.04.2017 г. по гр. дело № 3094/2016 г. на Върховния касационен съд, IV
г. о., за да се приеме, че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да
знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави
невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява, без да е необходимо
да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Същите
разяснения са дадени и в решение № 13 от 19.02.2015 г. по търг. дело № 4606/2014 г. на
Върховния касациенен съд, IV г. о., в което се приема, че „за да е налице знание за
увреждане, е достатъчно на третото лице да са известни обстоятелствата, от които произтича
вземането на кредитора. Например знание, че длъжникът е направил катастрофа или е съден
5
за престъпление – без значение е каква е катастрофата или престъплението, кой е
пострадалият и какви са вредите“. Съгласно цитираната съдебна практика наличието на
съответна фактическа степен на близост в отношенията може да залегне в основата на
фактически извод за наличието на знание, като естеството на фактическата близост определя
естеството на узнатите обстоятелства. Като пример са посочени лицата, които живеят
съвместно на съпружески начала или в общо домакинство, отношения между заварени и
доведени деца, отношения между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ.
По отношение на имущественото състояние на ответницата Х.Б. са събрани
доказателства, че е извършила процесната сделка, за да погаси свои дългове, а по отношение
на имущественото състояние на И.Т. единственото събрано доказателство е, че същият е
имал жилищна нужда преди сделката, т.е. от доказателствения материал по никакъв начин
не следва извод, че двамата ответници са финансово стабилни, което евентуално би
обезпечило вземането на ищцата за издръжка по договора за гледане и издръжка, още
повече, че вземането на ищцата поначало е непарично и включва фактически грижи.
В заключение, атакуваната покупко-продажба, сключена между продавач, чиято
дъщеря е живяла на семейни начала с купувача и двамата са имали общо дете преди
сделката, пожизненото запазване на правото на ползване за продавача, както и
обстоятелството, че извършването на процесната сделка е сравнително близо във времето
преди да бъде развален договора за издръжка и гледане, налагат еднозначен извод, че
предявеният Павлов иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен така, както е
предявен.
При този изход на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата
сумата 118,75 лева-разноски за държавна такса за образуване на делото, за вписване на
исковата молба и за съдебни удостоверения, както и да бъдат осъдени да заплатят на адв.
Б.Н. сумата 823,73 лева-адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135 от
ЗЗД спрямо О. Б. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. Враца, местността „Ш.“, до размера от
1/2 идеална част, договор за покупко-продажба, за който е съставен нотариален акт № 144,
т. III, рег. № 3528, дело № 330/2019 г. на нотариус С.П. с рег. № 006 в Нотариалната камара,
по силата на който Х. С. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. ******** е продала на И.Е. Т. с
ЕГН ********** и адрес гр. ********* самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
12259.1013.423.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Враца, одобрени
със заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, с административен адрес гр. ********, с площ по документ 66,53
6
кв.м., ведно с прилежащите му: мазе № 10 и 2,1119 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, както и запазването пожизнено на
вещното право на ползване върху същия имот в полза на Х. С. Б. с ЕГН ********** и
адрес гр. ********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. С. Б. с ЕГН ********** и адрес гр.
******** и И.Е. Т. с ЕГН ********** и адрес гр. ********* да заплатят на О. Б. Б. с ЕГН
********** и адрес гр. Враца, местността „Ш.“ сумата 118,75 лева, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса за образуване на делото, за вписване на
исковата молба и за съдебни удостоверения.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения Х. С. Б. с ЕГН ********** и адрес гр. ******** и И.Е. Т. с
ЕГН ********** и адрес гр. ********* да заплатят на адв. Б.Ц. Н. от АК-Враца, с адрес на
упражняване на дейността гр. ******** сумата 823,73 лева, представляваща адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7