№ 746
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20201001002651 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод постъпил въззивна жалба от „Корпоративна търговска
банка“ АД (н), с която обжалва решение № 260 0750 от 30.09.2020 г., постановено по т.д. №
1 541/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, с което
съдът е отхвърлил предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност срещу „ИНГ Банк” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно
законите на Нидерландия иск с правно основание чл. 3, ал. 3 вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН за
прогласяване за нищожно по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност на прихващане, извършено от
„ИНГ Банк” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено от „КТБ” АД на 26.11.2015
г., на вземания на „ИНГ Банк Н.В. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230 271, 29 евро, представляваща
сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер на 36 392, 43 британски
лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Банк“ Н.В.
банкова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане на бенефициента „Макай
Сторес лимитид“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125 евро, които са дължими
във връзка с издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция № 36/01/360, по която е
направено плащане на бенефициента „Мекс Юръп Б.В.“; - сума в размер на 24 311, 91
британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив №
30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено плащане на
бенефициента „Оейзис фешън лимитид“; - сума в размер на 15 345, 67 британски лири,
които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/447, който е
потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „Уерхаусе
фешън лимитид“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер на 38 751, 94 евро, които
представляват платени от „ИНГ Банк“ Н.В. суми за възнаграждение за извършени от
„Винкелман консулт“ консултанстски услуги, които са в тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу
задължението на „ИНГ Банк“ Н.В. да заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
1
несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро, която е дължима съгласно споразумение
за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г„ между „КТБ“ АД и „ИНГ Банк“ Н.В. и
представлява част от погасената от кредитополучателя по синдикирания заем „Национална
електрическа компания“ ЕАД сума от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ
Банк“ Н.В. и съответства на участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания
заем, отхвърлил е предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност срещу „ИНГ Банк” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно
законите на Нидерландия иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност на прихващане, извършено от „ИНГ Банк” Н.В. с
изявление, обективирано в писмо, получено от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на
„ИНГ Банк” Н.В. към „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност за
получаване на сума в общ размер от 230271, 29 евро, представляваща сбор от следните суми
в евровата им равностойност: - сума в размер на 36 392, 43 британски лири и в размер на
250 евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция №
36/01/423, по която е направено плащане на бенефициента „Макай Сторес лимитид“; - сума
в размер на 70 000 евро и в размер на 125 евро, които са дължими във връзка с издадена от
„ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция № 36/01/360, по която е направено плащане на
бенефициента „Мекс Юръп Б.В.“; - сума в размер на 24 311, 91 британски лири, които са
дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/446, който е потвърден от
„ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено плащане на бенефициента „Оейзис фешън
лимитид“; - сума в размер на 15 345, 67 британски лири, които са дължими във връзка с
издаден от „КТБ“ АД акредитив № 30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по
който е направено плащане на бенефициента „Уерхаусе фешън лимитид“; - сума в размер на
9 388, 10 евро и сума в размер на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ
Банк“ Н.В. суми за възнаграждение за извършени от „Винкелман консулт“ консултанстски
услуги, които са в тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Банк“ Н.В. да
заплати на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500
275 евро, която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на
27.08.2007 г„ между „КТБ“ АД и „ИНГ Банк“ Н.В. и представлява част от погасената от
кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума
от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Банк“ Н.В. и съответства на
участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем, отхвърлил е предявения
от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност срещу „ИНГ Банк”
Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност на
прихващане, извършено от „ИНГ Банк” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено
от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на „ИНГ Банк” Н.В. към „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230271, 29
евро, представляваща сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер
на 36 392, 43 британски лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с
издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане
на бенефициента „Макай Сторес лимитид“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125
евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция №
36/01/360, по която е направено плащане на бенефициента „Мекс Юръп Б.В.“; - сума в
размер на 24 311, 91 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД
акредитив № 30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено
плащане на бенефициента „Оейзис фешън лимитид“; - сума в размер на 15 345, 67
британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив №
30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено плащане на
бенефициента „Уерхаусе фешън лимитид“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер
на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ Банк“ Н.В. суми за
възнаграждение за извършени от „Винкелман консулт“ консултанстски услуги, които са в
2
тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Банк“ Н.В. да заплати на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро,
която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г.,
между „КТБ“ АД и „ИНГ Банк“ Н.В. и представлява част от погасената от
кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума
от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Банк“ Н.В. и съответства на
участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем, осъдил е на основание
чл. 78, ал. 3 ТПК „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност да заплати на „ИНГ
Банк” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия сума в
размер на 15 529 евро, представляваща направени в производството разноски, която сума
трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД -
в несъстоятелност и е осъдил на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Корпоративна търговска
банка“ АД в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер
на 18 014, 86 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените
искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, която сума трябва да
се събере от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност.
В жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда по отношение на приложимостта на
чл.147, ал.1 от ЗКИ и наличието на двете предвидени в разпоредбата предпоставки. В тази
връзка оспорва определянето на приложимото право от първоинстанционния съд (чл.17 от
Регламент Рим 1). Твърди, че посоченият регламент е изцяло неприложим, тъй като същият
има за предмет „приложимото право към договорни отношения“, а банката ищец е в
производство по несъстоятелност. В това производство от момента на откриване на
производството по несъстоятелност банката съществува само формално, без обаче да е
титуляр на каквито и да е права, а имуществото и формира масата на несъстоятелността.
Цитира част от мотивите на ТР №1/19 г. по т.д. №1/19 г. на ОСТК на ВКС, съобразно което ,
че законодателят е уредил несъстоятелната банка само като управлявана от синдика маса на
несъстоятелността. С оглед на това прави извод, че ЮЛ е престанало да бъде титуляр на
всички имуществени права, като същите са трансформирани по силата на закона в активи от
масата на несъстоятелността. С оглед на това твърди, че е налице едно ново вземане, което
макар и производно е различно и спрямо него са неприложими първоначалните договорки в
споразумението между страните. Твърди, че дори да не се сподели това, то между
кредиторите на несъстоятелната банка и ответника е възникнало едно ново право –
потестативното право да се търси намеса в имуществената сфера на ответника, поради което
и предвид законовото право на кредиторите да искат обявяване на недействителност на
прихващането не може да се прави по избор на приложимо право. Оспорва изводите на съда
по отношение на наличието на втората предпоставка – възможност да се атакува такова
прихващане по нидерландското право. Развива доводи относно съществуващите по
българското законодателство три категории отменителни искове, които се явяват облекчени
разновидности на Павловия иск, съобразени с характерните особености на производството
по несъстоятелност. В тази връзка отбелязва, че българския законодател е установил
специални правила относно банковата несъстоятелност, за разлика от повечето европейски
държави, в които се прилагат правилата за общата несъстоятелност на търговските
дружества. В тази връзка твърди, че решаващия състав е следвало да извърши проверка
дали в нидерландското законодателство съществува иск за извършено .в производството по
несъстоятелност прихващане, като релевантно е дали извършеното може да бъде оспорено
по чуждото право. В тази връзка твърди, че от представените от ответника доказателства
относно приложимото право и практиката на ВС на Нидерландия и АС на Амстердам се
установява, че е налице относителна недействителност на извършени разпореждания от
длъжника, когато те са извършени с намерение за увреждане и предпоставките за
установяване на това намерение. Твърди, че в настоящия случай същите са налице, тъй като
3
банката ищец вече е в открито производство по несъстоятелност. С оглед на това моли съда
да постанови решение, с което да отмени атакуваното и вместо него постанови ново, с което
да уважи предявените евентуално съединени искове, като основателни и доказани.
Ответникът „ИНГ банк Н.В.“ оспорва същата. Твърди, че решението е
валидно, допустимо и правилно, а наведените доводи за незаконосъобразност са
неоснователни. Твърди, че е неоснователен довода за възникването на нов правен субект –
масата на несъстоятелността, а изложените доводи за развитието на производството по
несъстоятелност не могат да обосноват правосубектност на масата на несъстоятелността.
Твърди, че твърденията на въззивника обезсмислят нормите на чл.137, ал.2, чл.144 и чл.147
от ЗКИ, които допускат приложимостта на чуждото право относно извършени от кредитор
на банка в несъстоятелност прихващания, при кумулативните условия на чл.147, ал.1 от
ЗКИ. Твърди, че доводите са в противоречие с практиката на СЕС, която приема, че
националното право следва да се тълкува в съответствие с буквата и целта на директивата.
Твърди, че е неоснователен и втория довод относно невъзможността преобразуващото право
на кредиторати на банката да оспорват извършеното прихващане не следва да се уреждат от
разпоредбите на споразумението. В тази връзка твърди, че действително недействителността
на прихващанията се урежда от ЗКИ, но транспонирайки директивата ЗКИ предвижда друго
– изричното дерогиране на разпоредбата на чл.137, ал.2, т.12 от ЗКИ. Твърди, че са
неоснователни и наведените доводи, свързани с възможността за предявяване на Павлов иск
по нидерландското законодателство, като твърди, че това право съществува само по
отношение на сделки извършени от несъстоятелния, като процесното прихващане не попада
в тази хипотеза. В тази връзка твърди, че е неприложим и чл.47 от нидерландския закон за
обявяване на несъстоятелност, тъй като същият касае правни действия, извършени от
длъжника, а не от кредитора. Не на последно място твърди, че вземанията са парични,
възникнали са преди обявяването в несъстоятелност, като приложимото нидерландско право
допуска извършването на такива прихващания. Моли съда да постанови решение, с което да
потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно и претендира разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 260
0750 от 30.09.2020 г., постановено по т.д. № 1 541/17 г. по описа на Софийски градски съд,
Търговско отделение, 17 състав, че съдът е отхвърлил предявения от синдиците на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност срещу „ИНГ Банк” Н.В., дружество
учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия иск с правно основание чл. 3, ал. 3
вр. ал. 2, изр. 2 ЗБН за прогласяване за нищожно по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност на
прихващане, извършено от „ИНГ Банк” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено
от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на „ИНГ Банк Н.В. към „Корпоративна търговска
банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230 271, 29 евро,
4
представляваща сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер на 36
392, 43 британски лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с издадена от
„ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане на
бенефициента „Макай Сторес лимитид“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125
евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция №
36/01/360, по която е направено плащане на бенефициента „Мекс Юръп Б.В.“; - сума в
размер на 24 311, 91 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД
акредитив № 30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено
плащане на бенефициента „Оейзис фешън лимитид“; - сума в размер на 15 345, 67
британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив №
30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено плащане на
бенефициента „Уерхаусе фешън лимитид“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер
на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ Банк“ Н.В. суми за
възнаграждение за извършени от „Винкелман консулт“ консултанстски услуги, които са в
тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Банк“ Н.В. да заплати на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро,
която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г„
между „КТБ“ АД и „ИНГ Банк“ Н.В. и представлява част от погасената от
кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума
от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Банк“ Н.В. и съответства на
участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем, отхвърлил е предявения
от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност срещу „ИНГ Банк”
Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия иск с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност на
прихващане, извършено от „ИНГ Банк” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено
от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на „ИНГ Банк” Н.В. към „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230271, 29
евро, представляваща сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер
на 36 392, 43 британски лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с
издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане
на бенефициента „Макай Сторес лимитид“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125
евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция №
36/01/360, по която е направено плащане на бенефициента „Мекс Юръп Б.В.“; - сума в
размер на 24 311, 91 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД
акредитив № 30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено
плащане на бенефициента „Оейзис фешън лимитид“; - сума в размер на 15 345, 67
британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив №
30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено плащане на
бенефициента „Уерхаусе фешън лимитид“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер
на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ Банк“ Н.В. суми за
5
възнаграждение за извършени от „Винкелман консулт“ консултанстски услуги, които са в
тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Банк“ Н.В. да заплати на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро,
която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г„
между „КТБ“ АД и „ИНГ Банк“ Н.В. и представлява част от погасената от
кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума
от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Банк“ Н.В. и съответства на
участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем, отхвърлил е предявения
от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност срещу „ИНГ Банк”
Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 ЗБН за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност на
прихващане, извършено от „ИНГ Банк” Н.В. с изявление, обективирано в писмо, получено
от „КТБ” АД на 26.11.2015 г., на вземания на „ИНГ Банк” Н.В. към „Корпоративна
търговска банка“ АД - в несъстоятелност за получаване на сума в общ размер от 230271, 29
евро, представляваща сбор от следните суми в евровата им равностойност: - сума в размер
на 36 392, 43 британски лири и в размер на 250 евро, които са дължими във връзка с
издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция № 36/01/423, по която е направено плащане
на бенефициента „Макай Сторес лимитид“; - сума в размер на 70 000 евро и в размер на 125
евро, които са дължими във връзка с издадена от „ИНГ Банк“ Н.В. банкова гаранция №
36/01/360, по която е направено плащане на бенефициента „Мекс Юръп Б.В.“; - сума в
размер на 24 311, 91 британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД
акредитив № 30/01/446, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено
плащане на бенефициента „Оейзис фешън лимитид“; - сума в размер на 15 345, 67
британски лири, които са дължими във връзка с издаден от „КТБ“ АД акредитив №
30/01/447, който е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В. и по който е направено плащане на
бенефициента „Уерхаусе фешън лимитид“; - сума в размер на 9 388, 10 евро и сума в размер
на 38 751, 94 евро, които представляват платени от „ИНГ Банк“ Н.В. суми за
възнаграждение за извършени от „Винкелман консулт“ консултанстски услуги, които са в
тежест на „КТБ“ АД /н/, срещу задължението на „ИНГ Банк“ Н.В. да заплати на
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност, сума в размер на 2 500 275 евро,
която е дължима съгласно споразумение за синдикиран заем, сключено на 27.08.2007 г.,
между „КТБ“ АД и „ИНГ Банк“ Н.В. и представлява част от погасената от
кредитополучателя по синдикирания заем „Национална електрическа компания“ ЕАД сума
от главницата, която част е заплатена по сметка на „ИНГ Банк“ Н.В. и съответства на
участие на „КТБ“ АД /н/ във финансирането по синдикирания заем, осъдил е на основание
чл. 78, ал. 3 ТПК „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност да заплати на „ИНГ
Банк” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия сума в
размер на 15 529 евро, представляваща направени в производството разноски, която сума
трябва да се събере от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД -
в несъстоятелност и е осъдил на основание чл. 59, ал. 7 ЗБН „Корпоративна търговска
6
банка“ АД в несъстоятелност да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер
на 18 014, 86 лв., представляваща дължима държавна такса за разглеждане на предявените
искове, от предварителното заплащане на която ищците са освободени, която сума трябва да
се събере от масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД - в
несъстоятелност.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че на 27.08.2007
г. е сключено споразумение за синдикиран заем между „Корпоративна търговска банка“ АД
и ответника, с което се уговарят условията, при които двете финансови институции
предоставят синдикиран заем на „Национална електрическа компания“ ЕАД за финансиране
на реконструкцията и модернизацията на каскада „Долна Арда“. Не се спори, а се
установява и от доказателствата, че страните по споразумението са постигнали съгласие,
общият размер на финансирането да е 15 900 000 евро, от което участието на „КТБ“ АД е в
размер на 5 000 000 лв., както и че плащанията, които кредитополучателят извършва за
погасяване на заема се правят към ответната холандска банка.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по искане на
„КТБ“ АД на 05.03.2014 г. „ИНГ Банк“ Н.В. е издала банкова гаранция № 36/01/423, като по
тази гаранция „ИНГ Банк“ Н.В. е изплатила на бенефициента „Макай Сторес лимитид“ сума
в размер на 36 392.43 британски лири. Посочва, че с оглед на това и предвид договорните
отношения между двете банки за „ИНГ Банк“ Н.В. е възникнало вземане срещу „КТБ“ АД да
получи платените на бенефициента суми в размер на 36 392.43 британски лири, както и да
получи направените разноски по изпълнение на поръчката в размер на 250 евро.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че по искане на
„КТБ“ АД на 30.05.2013 г. „ИНГ Банк“ Н.В. е издала банкова гаранция № 36/01/360, като по
тази гаранция „ИНГ Банк“ Н.В. е изплатила на бенефициента „Мекс Юръп Б.В.“ сума в
размер на 70 000 евро. Посочва, че с оглед на това и предвид договорните отношения между
двете банки за „ИНГ Банк“ Н.В. е възникнало вземане срещу „КТБ“ АД да получи платените
на бенефициента суми в размер на 70 000 евро, както и да получи направените разноски по
изпълнение на поръчката в размер на 125 евро.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че „КТБ“ АД е
издала акредитив № 30/01/446, с който се е задължила по нареждане от „Юникорн АУ“ да
плати на „Оейзис фешън лимитид“ сума в размер на 43 500 британски лири, както и че
акредитивът е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В., която банка е получила редовни документи и
е заплатила на бенефициента сума в размер на 24 311.91 британски лири, които „КТБ“ АД
дължи да възстанови.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че „КТБ“ АД е
издала акредитив № 30/01/447, с който се е задължила по нареждане от „Юникорн АУ“ да
плати на „Уерхаусе фешън лимитид“ сума в размер на 30 000 британски лири, както и че
акредитивът е потвърден от „ИНГ Банк“ Н.В., която банка е получила редовни документи и
е заплатила на бенефициента сума в размер на 15 345.67 британски лири, които „КТБ“ АД
дължи да възстанови.
7
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е
отправил до банката изявление за прихващане на вземанията, които са възникнали за него
във връзка с извършените плащания по посочените две банкови гаранции и два акредитива
и във връзка с осъществени консултантски услуги, които са в общ размер на 230 271.29 евро,
със своите задължения към „КТБ“ АД, възникнали на основание споразумението за
синдикиран заем. Това изявление е получено от „КТБ” АД на 26.11.2015 г.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са обективно съединени, при условията на евентуалното обективно
съединяване искове, с правно основание чл. 3, ал. 3, вр. ал. 2, изр. 2 от ЗБН, евентуално
съединен с иск, с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН, евентуално съединен с иска по чл.
59, ал. 3 ЗБН.
С атакуваното решение № 260 0750 от 30.09.2020 г., постановено по т.д. №
1 541/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, съдът е
отхвърлил предявените обективно съединени искове. Жалбата е подадена в срок и от
упълномощени лица, поради което е процесуално допустима. Релевираните в нея твърдения
за незаконосъобразност на изводите на съда са свързани с оспорване на приложимостта на
разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗКИ и наличието на предвединети в нея две предпоставки.
Така релевираните доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, съдът в
настоящия си състав намира за неоснователни по следните съображения:
С разпоредбата на чл. 137, ал. 2, т. 3 и т. 12 ЗКИ, транспонираща чл. 10 от
Директива 2001/24/ЕО законодателят е определи реда по който се извършва производството
по ликвидация и производството по несъстоятелност на банка, лицензирана в Република
България, като указва, че се прилага българското законодателство, включително относно:
условията, при които могат да се правят прихващания (т.3) и условията и реда за обявяване
на правните актове, увреждащи интересите на кредиторите, за нищожни, унищожаеми или
непротивопоставими спрямо тях (т. 12). С разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗКИ,
представляваща транспонирана разпоредба на чл. 30 от Директива 2001/24/ЕО,
законодателят е предвидил изключение относно приложението на чл. 137, ал. 2 ЗКИ. Това
изключение обхваща правилата за обявяване за нищожни, унищожаеми или
непротивопоставими на актове, увреждащи всички кредитори, когато лицето, ползващо се
от акта, представи доказателства, че към акта, увреждащ всички кредитори, се прилага
правото на друга държава членка и това право не допуска оспорването на съответния акт в
конкретния случай. Граматическото и логическото тълкуване на разпоредбите на чл. 137, ал.
2, т. 12 и на чл. 147, ал. 1 ЗКИ налага извод, че законодателят е въвел правила, относно
определянето на приложимото право, регулиращо условията и реда, по който една правна
сделка или действие с правно значение могат да бъдат обявени за нищожни, унищожаеми
или непротивопоставими спрямо всички кредитори на несъстоятелна банка, като правилото,
предвидено в чл. 137, ал. 2, т. 12 ЗКИ е общо, а в чл. 147, ал. 1 ЗКИ е уредено изключение от
него и предпоставките, при които то е налице. Визираните в разпоредбата на чл.147, ал.1 от
ЗКИ предпоставки за приложение на изключението са кумулативни - кредиторът, който се
ползва от правното действие, увреждащо останалите кредитори на несъстоятелната банка е
представил доказателства, че приложимото материално право по отношение на това
действие е правото на държава членка, различна от Република България и по приложимото
право не е предвидена възможност това правно действие да бъде оспорено на същото
основание, което е установено по българското право. С оглед релевираните от въззивника
твърдения във въззивната жалба, същият оспорва наличието на първата предпоставка –
приложимостта на чуждо право, в конкретния случай правото на Нидерландия.
8
Липсва спор между страните, че предмет на настоящето производство са
предявени от несъстоятелната банка обективно съединени, при условията на евентуалното
обективно съединяване искове за установяване на нищожност по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на една банка на действия и сделки, извършени в нарушение на
забраните, установени в чл. 3, ал. 2 ЗБН, както и искове по чл. 59, ал. 3 или ал. 5 ЗБН, с
които се упражняват уредените в закона потестативни права, които възникват в полза на
кредиторите на несъстоятелността на една банка да поискат от съда да обяви за относително
недействителни спрямо тях на конкретен вид едностранна сделка, а именно на прихващане,
извършено от кредитор на банката. Предмет на всеки един от предявените искове е сделка,
която представлява прихващане, извършено от ответника „ИНГ Банк“ Н.В., дружество
учредено и действащо съгласно законите на Нидерландия, с отправено от него до
„Корпоративна търговска банка“ АД - в несъстоятелност изявление, обективирано в писмо,
което е получено от банката на 26.11.2015 г. за извършено прихващане.
Доктрината и съдебната практика безпротиворечиво определят прихващането
като едностранна сделка, чиито правни последици са погасяване насрещните вземания,
които две лица имат едно към друго до размера на по-малкото от тях. Вземането на
страната, която прави изявлението за извършване на прихващане, се определя като
активното, а насрещното вземане с титуляр страната, която не изявява воля за прихващане,
се определя като пасивно такова. От волята на страната, която прави изявлението за
прихващане (извършва такова), зависи погасяването единствено и само на пасивното
вземане, тъй като по него тя е задължена да изпълни. Погасяването на активното вземане не
е поставено в зависимост от волята на прихващащия, тъй като то зависи от поведението на
длъжника по него. С извършването на прихващането (отправяне на волеизявлението до
другата страна и достигането на това изявление) активната страна погасява своето
съществуващо задължение към насрещната страна, а не своето вземане.
Насрещните вземания са възникнали в резултат на сключено между страните
Споразумение за синдикиран заем на „Национална електрическа компания“ ЕАД за
финансиране на реконструкцията и модернизацията на каскада „Долна Арда“. Видно от
разпоредбите на същото споразумение (чл.12), страните са постигнали договореност
приложимото право към споразумението да е това на Нидерландия, което е в съответствие и
по правилата на член 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския
парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни
задължения (Рим I), даващ свобода на страните да уреждат договорите от избраното от тях
право. Видно от сключеното споразумение, страните по него (ищец и ответник в настоящето
производство) са направили изричен избор на приложимото към него право, а именно това
на Нидерландия, без изрично те да се уговорили приложимото такова по отношение на
прихващанията. Съгласно разпоредбата на член 17 от цитирания регламент, в случаите,
когато правото на прихващане не е договорено между страните, прихващането се урежда от
правото, приложимо към вземането, за което се предявява правото на прихващане. С оглед
характера и същността на изявлението за прихващане, което е насочено към погасяване на
вземането на насрещната страна (пасивното по своята същност вземане), правилно и
законосъобразно първоинстанционния съд е приел, че приложимите правила по отношение
на извършеното прихващане са тези на Нидерландия.
Неоснователно е направеното възражение във въззивната жалба, относно
приложението на чл.3:45 от ГК на Нидерландия. От събраните по делото доказателства, вкл.
и по отношение на разпоредбите, тълкуването и съдебната практика по приложението на
9
нидерландското право се установява, че съобразно правилата на чл.3:45 от Гражданския
кодекс чуждото право познава Павловия иск. Съобразно правилото на чл.42 от Закона за
обявяване на несъстоятелност синдика на несъстоятелния може да се позове на
разпоредбата на чл.3:45 от ГК, в случаите когато сделките са извършени от несъстоятелния.
В конкретния случай и предвид изложеното по-горе по отношение на прихващането като
способ за погасяване на задълженията, настоящият състав намира, че такава възможност за
атакуване на сделката, извършена от кредитор не съществува по чуждото, приложимо право.
Съгласно изложеното тълкуване на чуждия закон, той допуска атакуваното по този рад на
съзнателни правни сделки, извършени от несъстоятелния, а в конкретния случай следва да
се има предвид, че сделката не е извършена от несъстоятелния, а се реализира чрез
изявление на кредитора. Видно от приетото по делото правно становище на проф.д-р Б. Ш.
ниделрандската правна система не признава права на синдика да атакува с преферентен или
с друг иск прихващане, извършено от кредитор на несъстоятелния. Косвен ефект
(положителен резултат) би могъл да се прояви само и единствено при произнасяне на съда
относно размера, основанието и привилегиите на кредитора на несъстоятелния, каквото
оспорване не се установява в настоящето производство. От друга страна, следва да се вземе
предвид, че чрез извършеното прихващане се погасяват задължения на несъстоятелната
банка.
Като неоснователни следва да се възприемат наведените във въззивната жалба
доводи, че задължението на ответника произтича от банков кредит, поради което не се
обхваща от разпоредбите на цитирания Регламент. Видно от обстоятелствената част на
исковата молба и събраните по делото доказателства задълженията на страните са
възникнали в резултат на процесното споразумение.
Неоснователни са и наведените твърдения, че от момента на откриване на
производството по несъстоятелност банката не е титуляр на каквито и да е права, че същата
се превръща в персонифицирана маса на несъстоятелността, а правата на банката стават
права, чийто титуляр е масата на несъстоятелността. В тази връзка въззивникът
неоснователно се позовава на ТР №1/19 г. на ОСТК на ВКС. Предмет на цитираното
тълкувателно решение е даването на задължителни указания относно надлежните страни в
производството по предявени искове с правно основание чл.59, ал.3 и 5 от ЗБН. Видно от
изложените от магистратите мотиви синдикът осъществява процесуално представителство
на обявената в несъстоятелност банка, с оглед лишаването на управителните органи на този
субект от представителни функции и възлагането им по силата на закона на синдика, който
е орган по несъстоятелността. От тези мотиви не може да се направи мотивиран и
законосъобразен извод, такъв какъвто е развит във въззивната жалба, че вземанията на
банката по споразумението са станали по право вземания на нов правен субект (масата на
несъстоятелността). Такъв правен субект не е възникнал, а и действащото българско право
не предвижда/допуска възникването на такъв субект.
В останалата част и на основание чл.272 от ГПК следва да се споделят
мотивите на първоинстанционния съд. По отношение на другите наведени доводи в
10
писмената защита на въззивника, съдът намира, че същите не следва да се обсъждат, тъй
като са преклудирани.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да
се постанови решение, с което да се потвърди атакуваното като правилно и законосъобразно
на изложените във въззивната жалба основания.
С оглед изхода на спора разноски се дължат на въззиваемата страна, поради
което и предвид липсата на оспорване въззивника следва да бъде осъден да заплати сумата
от 7 584.33 евро, представляваща разноски за адвокатска защита. Въззивникът дължи и
държавна такса в размер на 9 007.43 лв., на основание чл.59, ал.7 от ЗБН.
Водим от гореизложеното и на основание чл.270, ал.3 от ГПК Софийски
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение решение № 260 0750 от 30.09.2020 г., постановено по т.д.
№ 1 541/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, като
правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, с ЕИК:
********* да заплати на „ИНГ Банк” Н.В., дружество учредено и действащо съгласно
законите на Нидерландия, регистрирано в Търговската и Промишлена Камара в гр.
Амстердам под номер 33031431, със седалище и адрес на управление: гр. Амстердам 1102
MG, Билмерплейн 888, Нидерландия, сума от 7 584.33 ( седем хиляди петстотин осемдесет и
четири евро и тридесет и три евроцента/ евро, представляваща направени във въззивното
производство разноски по делото на основание чл.78 от ГПК.
ОСЪЖДА „Корпоративна търговска банка“ АД в несъстоятелност, с ЕИК:
********* да заплати на Софийски апелативен съд сумата от 9 007.43 (девет хиляди и
седем лв. и четиридесет и три ст.), представляваща размера на дължимата държавна такса за
въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението за изготвянето му до страните пред Върховния касационен съд, при условията
на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11