МОТИВИ
към НОХД 398/13г.
Производството е образувано по внесен обвинителен акт против
две лица:
І. Й.Г.П. *** , за това, че :
1.
На 06. 06. 2011г в Кметство с. Добровница обл. Пазарджик пред длъжностното
лице Л. Ц.К. главен специалист административно обслужване
на населението в Кметство с. Добровница
по повод изпълнение на службата и съзнателно се е ползвала от неистинска
нотариална заверка, съставляваща неистински официален документ, положено върху
пълномощно с регистрационен № 8361-14/ 30. 05. 2011г на нотариус Г. К. от гр. Пещера обл.
Пазарджик с упълномощител А. И. П. и упълномощен Й.Г.П., да представлява и
регистрира в ЕСГРАОН гр. Пазарджик за смяна на постоянен адрес на съпруга и А. И. П., като от нея за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност
- престъпление по чл. 316 във вр с чл. 308 ал. 2 във вр с ал.1 от НК .
2.На 07. 06. 2011г около 17 часа в кметство с. Добровница обл.
Пазарджик в съучастие като съизвършител
със С.С.П. е причинила на длъжностното
лице Л.Ц.К. – главен специалист
административно обслужване на населението в Кметство с. Добровница по повод
изпълнение на службата и телесна повреда
, изразяваща се в контузия на главата с
оток и кръвонасядане в тилната област, мозъчно състресение, охлузване на лявата
ушна мида, кръвонасядания и охлузвания по горните крайници, довело до
разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК,
като причиняването на телесната повреда е извършено с цел да бъде прикрито
друго престъпление по чл. 316 във вр с чл. 308 ал.2 във вр с ал.1 от НК- съзнателно ползване
на неистинска нотариална заверка,
съставляваща неистински официален документ, положено върху пълномощно с
регистрационен № 8361-14/ 30. 05. 2011г
на нотариус Г. К. от гр. Пещера обл. Пазарджик с упълномощител А. И. П.
и упълномощен Й.Г.П..- престъпление по чл. 131 ал.1 т.11 във вр с чл. 130
ал.1 във вр с чл. 20 ал.2 във вр с чл. 316 и чл. 308 ал.2 във вр с ал.1
от НК.
ІІ. С.С.П. ***
затова, че на 07. 06. 2011г около
17 часа в кметство с. Добровница обл. Пазарджик в съучастие като съизвършител с Й.Г.П. е причинила на длъжностното лице Л.Ц.К. – главен специалист административно
обслужване на населението в Кметство с. Добровница по повод изпълнение на
службата и телесна повреда , изразяваща
се в контузия на главата с оток и
кръвонасядане в тилната област, мозъчно състресение, охлузване на лявата ушна
мида, кръвонасядания и охлузвания по горните крайници, довело до разстройство на здравето
извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, като причиняването на
телесната повреда е извършено с цел да бъде прикрито друго престъпление по чл.
316 във вр с чл. 308 ал.2 във вр с ал.1
от НК- съзнателно ползване на
неистинска нотариална заверка, съставляваща неистински официален
документ, положено върху пълномощно с регистрационен № 8361-14/ 30. 05.
2011г на нотариус Г. К. от гр. Пещера
обл. Пазарджик с упълномощител А. И. П. и упълномощен Й.Г.П.- Престъпление
по чл. 131 ал.1 т.11 във вр с чл. 130
ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 във вр. с чл. 316 и чл. 308 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК.
Производството
по делото се проведе в отсъствие на подсъдимата П. на съответното процесуално
основание.
В съдебно заседание прокурорът обвинението,
което твърди , че е доказано, като настоява и двете подсъдими да бъдат признати
за виновни.
Обратното е становището на
защитниците, които демонстрират убеденост в липсата на доказателства,
обосноваващи виновността на подсъдимите. Поради това пледират същите да бъде
оправдани - позиция, която заема и подсъдимата Полигорова, след като отрича в
обясненията си да има съпричастност към приписаното й престъпно деяние.
Районният
съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства,
при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно
убеждение, прие за установено следното:
На 06. 06. 2011г. в Кметство с.
Добровница при св. Л.К. - специалист „Административно обслужване на населението“
дошла подс. П.. Последната представила на К. комплект документи, касаещи съпруга
и А. П., който по това време бил в чужбина и от името на когото заявила, че е
упълномощена да го представлява в ЕСГРАОН гр. Пазарджик за промяна на адресната
регистрация. П. поискала да и бъде
издадено веднага удостоверение за регистрация по настоящ адрес в чужбина на
съпруга, при което св. К. й предоставила
бланка, съдържаща искане за
административни услуги, която следвало да попълни и обяснила, че искания
документ може да стане на другия ден.
При прегледът на представените от
подс. П. документи, на К. й направило впечатление, че искането е за издаване на
удостоверение за настоящ адрес, а представеното пълномощно от съпруга на П. в
полза на последната, в оригинал с регистрационен № 8361- 14/ 30. 05.2011 с
нотариална заверка на нотариус Г. К. от гр. Пещера, било за промяна на
постоянния адрес. Наред с това К. констатирала и други нередности в документите
на немски език. Въпреки това, тя приела искането и помолила П. да дойде на
другия ден. След това направила и копие
на представеното в оригинал пълномощно регистрационен № 8361- 14/ 30. 05.2011 с
нотариална заверка на нотариус Г. К. от гр. Пещера.
На следващия ден - 07. 06. 2011г
, преди да подпише удостоверението за регистрация на адрес
на името на А. П., Кметът на с. Добровница -Г. М. забелязал, че представеното пълномощно от Й.П. било таксувано 3 лв., а издаването на такова
пълномощно било по-скъпо. Св. К. сигнализирала РУ „П“ за това, а в разговор с нотариуса, чиито печат
бил положен установила заедно с кмета, че всъщност този нотариус не е правил
заверка върху представеното пълномощно. Поради тези нередности исканото
удостоверение не било издадено.
На
07. 06. 2011г. късно след обяд в офиса на св. Л.К., в който се намирала и
колегата и св. Т., дошли двете подсъдими. К. обяснила на П., че има нередност
във връзка с представеното пълномощно и случаят се разследва, поради което
удостоверение няма да й бъде издадено. П. започнала да търси из документите по
бюрото с очевидна цел да открие донесените от нея вчера документи. Същевременно П., която била минала зад св. Л.К., започнала да я притиска към стола, хванала я
през ръцете отзад и дори я дръпнала за
косата надолу с цел да не допусне изправянето й. Възползвайки се от това, П.
успяла да открие и вземе пълномощното, смачкала го и го сложила в дамската си
чанта. Тогава П. пуснала К., която отишла при П. и продължавала да настоява да
й бъде върнат документа. Полигорова отново я прихванала отзад и прихванала
ръцете й в опит да я задържи. К. се измъкнала и се насочила към П., стремейки се да измъкне от
чантата й скритото вече там пълномощно. П. я хванала за ръцете и ги отблъснала
от чантата си, като дори я захапала по ръката. Чантата на П. паднала, а те двете с К. се
сдърпали по повод опитите на последната да достигне чантата и измъкне от там пълномощното.
П., стремейки се да задържи документа у себе си, силно отблъснала К., която
паднала, а подсъдимата започнала да й нанася удари с ръце и крака по тялото.
При опитът К. да се изправи, П. отново я бутнала на земята. Този път К. се
опитала да се изправи, придържайки се към дългата пола на П., която почти
свалила. П. силно отблъснала К., която паднала и силно си ударила главата.
Междувременно св. Т. успяла да се
свърже с полицията и дори се опитала да задържи П. до пристигането на патрула,
но не успяла. Двете подсъдими избягали от сградата на Кметството , качили се и
отпътували с автомобила на П..
Пострадалата била отведена първо
в Кабинета на св. д- р С., който я прегледал и й оказал първа помощ. След това
била настанена в МБАЛ Пазарджик, където престояла до 10.06.11г.
В резултат на побоя на пострадалата
били причинени контузия на главата с оток и кръвонасядане в тилната област,
мозъчно състресение, охлузване на лява ушна мида, кръвонасядания и охлузвания
по горните крайници, довели, според експертната преценка, до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Поради това и като е имал предвид
визираните горе факти прокурорът е предал на съд двете подсъдими за това, че в
съучастие като съизвърштели са причинили на пострадалата К. в качеството на
последната на длъжностно лице - главен специалист „ Административно обслужване
на населението“ в Кметството с.Добровница
и по повод изпълнение на службата й лека телесна повреда по чл. 130,
ал.1 от НК, което извършили с цел да прикрият друго престъпление - такова по
чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно ползване на неистински
официален документ - пълномощно с нотариална заверка № 8361-14/11г. на нотариус Г. К. гр. Пещера с
упълномощител Ал. П. и пълномощник подсъдимата П..
Последното престъпление,
квалифицирано по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК за престъпно ползване на неистински официален
документ , без възможност за търсене на отговорност за съставяне, пред длъжностно лице пострадалата К. като
главен специалист в Кметство Добровница и по повод на службата й, е вменено на
подс. П..
С тези обвинения, делото е
поставено за разглеждане за четвърти път пред съда, след като на два пъти е
връщано ( от открито и закрито с.з.), а един път постановената
първоинстанционна присъда е била изцяло отменена и делото върнато за ново
разглеждане. Проведеното при това ново,
поредно разглеждане съдебно следствие установи истинността на визираните в
обстоятелствената част на ОА факти от предмета на доказване.
Всъщност по част от обстоятелствата
спор няма. Така , несъмнено установено е, че на 06.06.11г. подс. П. е
депозирала пред св. К. от името на своя съпруг, за чиито пълномощник се е
представила, заявление с искане за промяна на адресата му регистрация. Към
заявлението приложила и пълномощно, което следвало да удостоверява, че е
упълномощена от съпруга си да иска от негово име такава административна услуга
. На следващия ден П. се е явила в Кметството с подс. П., за да получи от К. искания документ, но вместо това между тях
двете настъпил физически сблъсък. Не са спорни
и действията, които са имали една спрямо друга, както и уврежданията, които са им причинени. Няма спор
дори по факта дали подсъдимата П. е държала отзад през ръцете тялото на
пострадалата.
Спорът по делото, от гледна точка
на събраните доказателства, е каква е била целта на това „задържане“, а относно
обстоятелствата, касаещи подс. П. ( и
предвид неучастието й по делото и противопоставените обвинителна и защитна теза
) дали същата е представила неистински
официален документ с цел да го ползва пред К., доказвайки, че е пълномощник на
съпруга си и промени чрез подадено от негово име заявление адресната му
регистрация. Спорът е и по това дали, след като е установила свое държане върху
документа, отнемайки го от К. и с цел да го задържи и осуети по този начин
полицейската проверка и е нанесла побой, в който участие е взела и П..
Според обясненията на последната
и показанията на свидетелите К. и Т., двете подсъдими пристигнали заедно на
07.06.11г. П. поискала документа, за който била подала заявление от името на
съпруга си, чиито пълномощник се представила въз основа на пълномощно, чиято
неистинност предния ден пострадалата и кметът на селото установили чрез
разговор с нотариуса, чиито печат за заверка на подписа за „упълномощител“
носел документът. С това обяснение К. отказала извършването на исканата
административна услуга. Отказала и да върне на П. оригинала на пълномощното.
За последващите действия
съществуват сериозни разминавания в гласните доказателствени средства, чиито
автори са все очевидци на събитието. При това, трябва да се признае, че тези
противоречия се откриват дори при съпоставка на показанията на К. с тези на Т..
Именно поради съществуването им, съдът подложи на изключително внимателен
анализ показанията на двете свидетелки. Откритите противоречия са относно факта
къде точно и в какво положение се е намирала К., когато П., която е бил зад
нея, я е прихванала отзад през ръцете.
Според показанията на К., това се е случило докато тя още седяла на бюрото
си, където през стола намираща се зад
нея П. я прихванала и притискала надолу, дори я заскубала. С тези си действия П. възпрепятствала ставането й от стола, тъй
като в този момент К. се опитвала да стане, за да вземе пълномощното, което П.
вече била открила на бюрото й, взела , намачкала и пъхнала в чантата си.
Според показанията на Т., чиято
персонална преценка дава основание
поради тяхната последователност, те са бъдат възприети безкритично като източник за установяване на обективната
истина, П. е прихванала К. през ръцете отзад, задържайки я по този начин, но-
когато тя била права и излязла вече пред
бюрото, където лице в лице с П. правела опити да измъкне от чантата на
последната скритото там смачкано вече пълномощно. От друга страна тези
показания на Т. напълно съвпадат с признанията на самата П., че хванала К.
отзад през ръцете точно когато последната била права и вече пред бюрото си.
Въпреки еднопосочността в твърденията на П. и Т. в какво положение е била К., когато първата я държала, съдът не
прие, че те опровергават твърденията на пострадалата, че тя е била държана от П. и когато още е седяла
на стола. Въпреки че досежно този факт
показанията на К. остават изолирани, само това не ги прави недостоверни. Сами
по себе си те са достатъчно последователни - логично и хронологично, достатъчно
информативни с оглед визираните детайли от възпроизведената ситуация, а наред с
това и предвид непосредствените впечатления на съда при разпита - убедителни.
Освен това, при снемане на анамнезата при хоспитализирането на К., което
станало още на същия ден - 07.06.11г. в Хирургично отделение на МБАЛ Пазарджик,
тя е споделила за нанесен побой от две
познати лица, както и че била държана за ръцете, скубана, блъсканата във врата. Т., от друга страна, признава, че не
е наблюдавала непрекъснато ситуацията, тъй като още от начало правела опит да се свърже с полицията.
Освен, че набирала телефона, при положението на К. - седнала зад бюрото си, Т.
не успявала да я види, тъй като имало разположени на двете им бюра монитори и
компютри. Така, че съвсем логично е Т. да не е възприела началото на инцидента
в пълни детайли относно развиващата се ситуация.
В една такава динамична ситуация,
в която агресивните действия на П. са били съвсем неочаквани, непредвидими,
непровокирани от и за Т. и К., последните две не са имали основа цел и дори
адекватна способност да възприемат ситуацията във всичките и детайли. Били са
неподготвени, изненадани и стресирани. Целта им е била не да събират
впечатления от случващото се с тях и около тях;
Т. се е опитвала да се свърже с полицията, за да помогне така на К. а
след като успяла- дори да задържи на място П.; К. - се е опитвала да си върне отнетия й от П. документ, а след
нападението на последната - да се защити.
Важното е, че и К., и Т. твърдят,
че първата е била в определен момент
държана отзад през ръцете от П., която тя сама признава. Само, че намесата на П.
дори била на два пъти и двата пъти с едни и същи действия, целящи да
възпрепятстват инициативата на пострадалата да си вземе документа и създават
така безпрепятствено условия на П. да го отнеме и установи фактическа власт
върху него. Действията на П. са осуетявали и сломявали и съпротивата на К.
против агресията на П., обективирана в началото само с отнемането на документ, който
тя представила ( тоест ползвала) и за който е предупредена, че ще бъде предмет
на разследване.
Разбира се, обяснението на Палогорова е, че
нейната намеса била с цел да разтърве биещите се. Такава цел обаче не са
съзрели нито К. , нито Т.. Това
обяснение е само израз на защитна позиция. Да се признае достоверност на тази
само привидно правдоподобна теза, би означавало да се игнорира нелогичността й. Нелогично е, ако има за цел да разбрани двете
жени, да задържа и отдръпва тази от тях, която сама твърди, че не познава. При това, самата П. признава, че се е
намирала до вратата, където е изчаквала П.- което означава, че е преминала през П. и е
отишла до К. само, за да ги разтърве?! И накрая - защо, ако действията на П. са
илюстрирали само намерение да потуши агресията на двете, тя е избягала преди
идването на полицията и дори се е измъкнала въпреки опитите на Т. да я задържи
( виж твърденията на последната)?! .
Повече от ясно е, че П. още в
самото начало е взела участие в насилието над К., която пристискала на стола и
дори скубела, придърпвайки косата й надолу. Тези действия са имали единствена
цел да придържат К. на стола, да осуетят съпротивата й срещу П., която отнела
пълномощното от бюрото й, смачкала го, скрила го в чантата си и след опитът на К.
да го вземе от там, който бил осуетен в началото от повторна намеса на
задържащата я П., П. започнала физическа агресия срещу нея по повод стремежа на
К. да вземе документа. Отстранила със
сила ръцете й от чантата, като дори я захапала. Започнала побой върху нея, като
я блъскала на земята, ритала я долу и я
бутала при опитите й да се изправи. Когато К. все пак успяла да се изправи,
отново я блъснала, така че при падането К. силно си ударила главата. Както в
показанията си, така и при снемането на анамнезата при приемането в Хирургичното
отделение на МБАЛ Пазарджик още същия ден съобщава за , макар и крактовременно,
изпадане в безсъзнателно състояние. По начинът, по който това се описва, както
и епикризата на л. 36 от ДСП , така и в показанията на самата пострадала и тези
на св. Т. и Ш., които са я възприели при излизането й от сградата на Кметството,
се касае само до зашеметяване, тоест лека степен на мозъчно сътресение, с
каквото диагноза е била и хоспитализирана. Поради това обаче, а и като се имат предвид
показанията на св. д- р С., че пострадалата е била уплашена, стресирана и дори
треперела ( за което предложил дори инжектирането на силно успокоително),
съвсем обяснимо е, че пострадалата може и да няма спомени относно отделни
елементи от цялата ситуация. Всъщност , възможно е въобще да не ги е възприела.
Конкретно, съвсем обяснимо е по посочените причини, а и като се има предвид динамиката,
с която се е развила цялата ситуация, това че тя е била абсолютно неочаквана и
стресираща за пострадалата, липсата на пълни възприятия, вкл. и това, че била
държана и пред бюрото от П..
Факт е, че такива действия са
извършени от страна на П. спрямо К. и точно с тях са й били причинени откритите и от св.- д-р С.
кръвонасядания по двете мишници в областта между лакътя и рамото на всяка ръка,
констатирани впоследствие и от съдебния лекар ( виж заключението по изслушаната
и приета СМЕ).
Всички увреждания, които са
резултат от причинения от двете подсъдими побой на пострадалата са описани
подборно и обяснени по своя механизъм, вкл. и от експерта, чието заключение
подкрепя твърденията на пострадала и св. Т.. В резултат на нанесения на К. побой на същата
са били причинени : контузия на главата с оток и кръвонасядане в тилната
област, мозъчно сътресение, охлузване на лява ушна мида, кръвонасядания и
охлузвания по горните крайници, довели, според експертната преценка, до разстройство на здравето извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. Касае се до
няколко отделни телесни увреждания по чл. 130, ал.1 от НК, като охлузването
представлява такова по чл. 130, ал.-2 от НК, тъй като не е свързано с
разстройство на здравето. Съгласно ППВС 3/79г. ( т. 18) - „Когато с извършването на едно деяние деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Когато с деянието се причиняват на едно лице две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице идеална съвкупност. Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.“
Що се отнася по действията на П.,
те бяха визирани горе и се изразяват в едно напълно целенасочено и преднамерено
нападение, което е имало за цел да
предотврати възможността К. да си вземе пълномощното, което П. отнела от нея и
скрила в чантата си. Първоначално П. дръпнала ръцете от чантата й, но тъй като К.
отново опитала да бръкне вътре и вземе документът, отново ги отблъснала,
захапала я и дори я блъснала на земята, започнала да й нанася удари, а при
всеки опит на К. да се изправи отново я блъскала. Когато я блъснала сериозно,
така че пострадалата паднала и силно ударила в една врата главата си ( което
съобщила вкл. и при анамнезата, а се сочи и от Т. в показанията й), двете
подсъдими избягали, след като разбрали , че била повикана и полиция.
Двете са били наясно, че К. е длъжностно лице
като служител на Кметството на с. Добровница - главен специалист „Административно
обслужване на населението“, тъй като именно във връзка със службата й П. я
посетила предния, а и този ден във връзка с извършването на административна
услуга. Вярно е, че при цифровия израз на правната квалификация на деянието
прокурорът не е посочил такава по чл. 131 , ал.1 т. 1 НК, но пък в
заключителната част изрично при изписване състава на вмененото на двете
подсъдими престъпление е изписал, че са извършили в съучастие като
съизвършители това деяние спрямо длъжностно лице и конкретната заеманата и
изпълнявана в момента длъжност, която
покрива тази квалификация .
Действали са като съизвършители,
тъй като съдебната практика е категорична, че когато единият от участниците
извършва дори само действия, с които сломява съпротивата на жертвата, той пак
участва в изпълнително деяние като извършител.
В субективно отношение
подсъдимите са съзнавали противоправността на деянието си. Предвиждали са
последиците и дори и да се приеме, че липсват доказателства, които да правят
възможен извод, че са ги целели, са се отнасяли безразлично, допускали га си. Съзнавали
са, че действат заедно, налице е общност на умисъла. Напълно наясно са били със
заеманата от пострадалата длъжност, предвид която е притежавала качеството „длъжностно
лице“ по б. а. Деянието е извършено несъмнено с цел да бъде прикрито друго
престъпление и конкретно извършеното
такова от П. по чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Насилието над К. е започнало в
момента, в който, след като е отказала да
върне документа на П., същата е
инициирала активни действия насилствено да го отнеме. Последното е напълно
обяснимо като се има предвид, че К. е разкрила пред П. и причината за отказа да
й върне представеното пълномощно - неистинността в нотариалната заверка на
подписа. Тъй като П. е успяла да отнеме оригинала, у К. е останало само
ксерокопието, което е приложено в материалите на ДСП - л. 35. Липсват основания
за съмнения в добросъвестността на К. при изготвянето на това копие. Обратното
- именно стремежът да съдейства за разкриване на документно престъпление е
превърнал пострадала в жертва на побой от страна на двете подсъдими.
А такова престъпление и то по
предложената от прокурора квалификация е извършила П.. Тя е подала искане -
заявление до св. К. като специалист по
административно обслужване на населението в Кметството на с. Дебръщица от името
на своя съпруг Ал. П. за промяна на адресната регистрация по настоящ адрес, към
което приложила и процесното пълномощно. Последното съдържало упълномощаване от
името на лицето Ал. П. в полза на неговата съпруга - подсъдимата П. за промяна
обаче на постоянния адрес на заявителя. Пълномощното носи нотариална заверка от
нотариус Г. Карамитрев с район на действие Районен съд Пещера, регистрационен
номер 8361/ 14 от 30.05.11г. Установено е от изготвената писмена справка ( л(.
40 и следващите) от нотариуса, че същият не е заверявал под този номер това
пълномощно, както и че въобще не е правил нотариална заверка на подпис на посочения упълномощител, считано
от 2009г.
Нотариално завереното пълномощно
материализира два документа - в частта, касаеща едностранната упълномощителна
сделка - частен и в частта на нотариалната заверка - официален . Всяка от
отделните части на нотариално заверения документ може да бъде предмет на
документна подправка по чл. 308 - 309 НК. В случая е засегната истинността
на нотариалната заверка, тъй като
лицето, което се сочи като автор на тази заверка, не е действителният такъв. Не
посоченото лице нотариус Г. К. е положило подпис за удостоверяване на
обстоятелството, че посоченият упълномощител е положил подписа си под
завереното пълномощно.
Повече от несъмнено е, че
подсъдимата П. е съзнавала неистинността на документа. Най - убедителното
доказателство в подкрепа на този извод са
собствените й действия. Непосредствено след като узнава, че няма да й
бъде предоставено пълномощното защото е разкрита неистинността на заверката , П.
започва да го търси из документите по бюрото на К.. Търси го въпреки
предупрежденията на последната, възползва се от намесата на П., която задържа К.
в опитите да осуети откриването и отнемането на документа; мачка го и го и го
крие в чантата си; нанася побой на К., за да предотврати активните действия на
последната да изтръгне отнетия лист от чантата й; бяга заедно със
съучастничката си, тъй като е повикана полиция и след като вече безпрепятствено
може да си тръгне с неистинския документ, за да прикрие престъплението си по
ползването му.
Предвид горното съдът призна
подсъдимата П. за виновна и в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл.
308, ал.2 вр. ал.1 от НК, както и в извършване на престъпление по чл. 131, ал.1
т. 1 и т.11 вр. чл. 130, ал.1 вр. чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 чл. 20,
ал.2 от НК, в извършване на каквото престъпление бе призната за виновна и
съподсъдимата й П..
При определяне на вида и размера
на полагащите се на двете подсъдими наказания за извършените от тях
престъпления съдът се съобрази с критериите по чл. 54 от НК за тяхната
индивидуализация, както и с целите, които следва да се постигнат с налагането
им.
Всъщност липсата на протест или
жалба от частния обвинител против незаконосъобразното приложение на чл. 78а,
ал.1 от НК по отношение на подс. П. за извършеното от нея престъпление против
личността на пострадалата предопредели „повтарянето „ на тази грешка. Иначе
приложението на чл. 78 а по отношение на извършеното от П. престъпление по чл.
131 от НК е изключено на основание ал. 7, тъй като същата е извършила две
деяния в съотношение на реална съвкупност. Единствената възможност за настоящия
съдебен състав, очертана от липсата на съответен протест или жалба на частния
обвинител, бе дублирането на приложения от предходния съдебен състав, приключил
делото с отменената първоинстанционна присъда, институт по чл. 78 а, ал.1 от НК
и освобождаването на П. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
По отношение на наказанието ,
което следваше да се наложи на П. за извършеното от нея престъпление по чл. 316
вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 от НК съдът прецени липсата на предходни осъждания и
данни за други противоправни прояви ( л. 66 и л. 68), но и конкретното й
проявление в създадената от самата нея ситуация, което дори и да е инцидентен
случай визира личността й в него с проява на една напълно неоправдана,
непровокирана агресия, преднамереност в действията с цел осуетяване на възможността
да й се търси наказателна отговорност при налично предупреждение за такава
възможност. Подсъдимата не само е напуснала местопрестъплението, но и след
полицейската проверка, в рамките на която е дала писмени обяснения, е отново с
цел да избегне наказателното преследване напуснала страна, поради което и ДСП и съдебното протичат в нейно отсъствие
на съответното процесуално основание. Отсъстват причини, които да мотивират
решение за приложение на чл. 55, поради липсата на предпоставките за
приложението на тази норма. С тези съображения, съдът прие, че за да може да се
мотивират очаквания за постигане на поправително и възпиращо въздействие върху
подс. П. , а и да се въздейства в тази насока за постигане на целения
общопреватнивен ефект подс. П. следва да получи наказание в размер на шест
месеца лишаване от свобода.
При преценката относно начина за
неговото изтърпяване се отчете липсата на основание за възприемане
необходимостта от ефективно изтърпяване на наложеното наказание за пълноценно постигане
на целите, поради което съдът на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи
изтърпяването на наложеното наказание за изпитателен срок от три години.
При отмерване на полагащото се на
подс. Палогорова наказание за престъплението по чл. 131, ал.1 т. 1 и т.11 вр. чл. 130, ал.1 вр.
чл. 316 вр. чл. 308, ал.2 вр. ал.1 чл. 20, ал.2 от НК се съобразиха предходното
й осъждане, което е за престъпление от общ характер - по чл. 343 б, ал.1 от НК,
за което със съдебно одобрено споразумение от 11.03.11 г. е получила наказание
пробация по чл. 42 а , ал.2 т.1 и 2 от НК в размер на шест месеца за всяка една
от задължителните пробационни мерки. Липсват други данни за противоправни или
противообществени прояви, но и по отношение на тази подсъдима, поради участието
й в нападението и боя над пострадалата, проявената дързост, демонстрирана вкл.
и чрез бягство от местопрестъплението и въпреки опитите на Т. да я задържи до
пристигането на полицията, съдът не откри основание за приложение на чл. 55.
Такова основание за определяне на размера на наказанието е открил решаващия съд
по предходното осъждане за престъпление по чл. 343 б, ал.1 от НК, което съвсем
очевидно не е постигнало целения възпиращ и предупредителен ефект, тъй като
само три месеца след това осъждане и въпреки него подсъдимата е извършила
настоящото. При тази преценка съдът прие, че справедливо възмездие за
извършеното от П. престъпление ще бъде наказание в размер на пет месеца
лишаване от свобода, което ще обезпечи и целите на наказателната репресия. От друга
страна за ефективността му съдът реши, че не е наложително то да бъде реално
изтърпяно, поради което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
това наказание и определи изпитателен срок от три години.
Доколкото се установи, че в
резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимите пострадалата К.
е претърпяла неимуществени вреди и като има предвид конкретните по вид и степен
телесни увреждания, създадената пост-стресова
реакция ( виж епикризата и показанията на св. д-р С., вкл. тези на св. Т., Т.)
и последиците от преживяното, съдът прецени, че справедливото за нея
обезщетение ще е в размер на 3000 лв., до който размер и уважи предявеният солидарно
против двете подсъдими граждански иск. До пълният размер на гражданската
претенция - до 4000 лв. искът се отхвърли като неоснователен. Уважи се и
акцесорния иск за лихви върху присъдената сума от датата на деянието до
окончателното изплащане.
Предвид уважената част на иска, подсъдимите се
осъдиха да заплатят и ДТ върху тази сума, която е в размер на 120 лв.
В тежест на подсъдимите се
присъдиха и сторените съдебно-деловодни разноски, които са в размер на по 85
лв.- за ОД МВР Пазарджик и в размер на по 38 лв. - по сметка на РС Пазарджик за
всяка от тях.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си, която обяви на страните, като разясни
възможностите и сроковете за нейното обжалване и протестиране.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: