Определение по дело №4252/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 268264
Дата: 7 ноември 2022 г.
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20201100104252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                               О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. София, 07.11.2022 г.

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 СЪСТАВ, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

след като разгледа докладваното от съдията гр.д. 4252/2020 г., по описа на СГС и за да се произнесе, взе предвид следното:

I. Производството е образувано по искова молба вх. № 43290 от 22.05.2020 г. от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу И.Г.П. и Г.В.П., по искове с правно основание чл. 153, ал. 1 от  ЗПКОНПИ, с цена на исковете в общ размер на 451 476,59 лв.  В исковата молба се поддържа, че с решение № 294/12.02.2020 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество въз основа на уведомление на СГП с вх. № УВКП-967/30.07.2018 г.  на ТД – София, за привличане в качеството на обвиняем на И.Г.П. по ДП № 64/2014 г. по описа на СО-СГП,  пр. пр. № 5563/2012 г. по описа на СГП, за престъпление по чл. 253, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, вр. ал. 3, т. 1 от НК (изпиране на пари, квалифициран състав). В исковата молба е посочено, че И.Г.П. е привлечен като обвиняем, в качеството на длъжностно лице - председател на Съвета на директорите на „А.Ф.Х.“ АД. Периодът на проверката е от 15.08.2008 г. до 15.08.2018 г. Установено е несъответствие от 6 632 543,26 лв., съгласно исковата молба. В становище от 29.03.2022 г. КПКОНПИ сочи, че с постановление от 23.10.  2020 г. на наблюдаващия прокурор е прекратено ДП №64/2014 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №5563/2012 г. по описа на СГП, отдел „Специализиран“. Ответниците И. Г. П. и Г. В. П. поддържат (в молба от 05.04.2022 г.), че с окончателно определение № 368/ 26.03.2021 г. по      ч. н. д. № 228/2021 г. на САС, 7-ми наказателен състав, ДП е прекратено поради липса на престъпление.

В исковата молба се поддържа, че по отношение на И. Г. П. е образувана предходна проверка с протокол № ТД02Бл/УВ520/16.01.2017 г., въз основа на получено уведомление с вх. № УВ-193/2017 г. от СГП за привличане на лицето в качеството на обвиняем по пр. пр. № 8529/2013 г. по описа на СГП, ДП №115/2014 г. по описа на СО-СГП, за престъпление по чл. 283а, т. 1, вр. с чл. 282, ал. 2, вр. ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 4, вр. с ал. 1 от НК. Проверката е обхванала период от 16.01.2007 г. до 16.01.2017 г.  Установено е значително несъответствие в размер на 9 083 044,93 лв. С решение № 123/01.03.2018 г. на КПКОНПИ е образувано производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество по реда ЗОПДНПИ (отм.). На 06.03.2018 г. в Окръжен съд – Бургас, е внесено  искане за отнемане в полза на държавата в размер на 198 927 389,22 лв. и е образувано гр. дело № 360/2018 г. по описа на ОС - Бургас.  За престъплението, за което е образувано това производството, ответниците в молба от 05.04.2022 г. сочат, че с присъда от 28.06.2020 г., постановена по НОХД № 3076/2018 г. по описа на Специализиран наказателен съд, 4 състав И.Г.П. е признат за невинен, като присъдата е потвърдена с решение № 260009/19.04.2021 г. по ВНОХД № 495/2020 г. по описа на АСНС, IV-ти въззивен състав и е влязла в сила. Наказателно дело № 469/2021 по описа на ВКС, II НО, образувано по касационна жалба на гражданския ищец, е прекратено с определение № 60072/03.06.2021 г.

II. В исковата молба са изложени следните фактически твърдения, касателно правопораждащите факти, обуславящи право на иск на държавата по реда на чл. 153 ЗПКОНПИ:

1. Данъчна информация за Г.В.П..

1. 1. За 2017 г.  Подадена е ГДД с вх. №22439180059736/30.03.2018 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, деклариран доход от трудови правоотношения (изплатени от „И.“ АД) - 55 297,92 лв., годишна данъчна основа - 55297,92 лв., данък за приспадане - 5529,84 лв. Декларирани са притежавани акции и дялови участия в дружества в чужбина, както следва:

- 53 бр. акции в Германия, придобити на 06.11.2017 г. за 7 194,40 лв.;

- 13 бр. акции в Люксембург, придобити на 06.11.2017 г. за 3 269,89 лв.;

-114 бр. акции в САЩ, придобити на 06.11.2017 г. за 21 105,07 лв.;

- 9 бр. акции в Япония, придобити на 08.11.2017 г. за 3 139,38 лв.

Декларирана е непогасена част по предоставени през годината заеми, както следва: непогасена част от заем в размер на 32 348,57 лв., предоставен на „И.“ АД. На 08.02.2018 г. сумата в размер на 32 611,93 лв., представляваща главница и лихва по заема е постъпила по сметка на Г.П.  № BG**********в ОББ от „ И.“ АД. За предоставения заем не е установен законен източник на средства.

Общо доход за 2017 г. в размер на 49 768,08 лв.

В обстоятелствената част, се поддържа, че следните суми, подлежат на подлежи на отнемане в полза на държавата от Г.В.П. на основание чл.142, ал.2, т.4, вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването й:

-7 194,40 лв. представляваща равностойността на 53 броя акции придобити в Германия на 06.11.2017 г.

-3 269,89 лв. представляваща равностойността на 13 броя акции придобити в Люксембург на 06.11.2017 г.;

-21 105,07 лв. представляваща равностойността на 114 броя акции придобити в CAЩ на 06.11.2017 г.;

-3 139,38 лв. представляваща равностойността на 9 броя акции придобити в Япония на 08.11.2017 г.

1.2. За 2018 г. е подадена ГДД с вх. №224391900204716/21.03.2019 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, деклариран доход от трудови правоотношения (изплатени от „И.“ АД) - 55 160,64 лв., доходи от други източници - 292,62 лв. (лихви по договор за лизинг от „И.“ АД), годишна данъчна основа - 55 453,26 лв., данък за приспадане - 5 545,30 лв., дължим данък за довнасяне - 0,03 лв.

Декларирани са притежавани акции и дялови участия в дружества в чужбина, както следва:

- 53 бр. акции в Германия, придобити на 06.11.2017 г. за 7 194,40 лв.;

- 13 бр. акции в Люксембург, придобити на 06.11.2017 г. за 3 269,89 лв.;

-114 бр. акции в САЩ, придобити на 06.11.2017 г. за 21 105,07 лв.;

- 9 бр. акции в Япония, придобити на 08.11.2017 г. за 3 139,38 лв.;

-13 бр. акции в Германия, придобити на 19.02.2018 г. за 4 355,44 лв.;

-10 бр. акции в САЩ, придобити на 16.02.2018 г. за 1 634,14 лв.;

-12 бр. акции в САЩ, придобити на 16.04.2018 г. за 3 143,50 лв.;

-15 бр. акции в САЩ, придобити на 26.07.2018 г. за 4 469,74 лв.;

- 100 бр. акции в Япония, придобити на 22.02.2018 г. за 1 657,25 лв.

Общо доход за 2018 г. в размер на 49 907,96 лв.

За периода от м.01.01 до 15.08.2018 г. в анализа е отразен доход в размер на 27 354,78 лв., получен по банкови сметки на Г.П..

В обстоятелствената част, се поддържа, че следните суми, подлежат на  отнемане в полза на държавата от Г. В. П. на основание чл.142, ал.2, т.4, вр. чл.141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването й:

- 4 355,44 лв., представляваща равностойността на 13 броя акции придобити в Германия на 19.02.2018 г.;

 - 1 634.14 лв., представляваща равностойността на 10 броя акции придобити в САЩ на 16.02.2018 г.;

 - 3 143.50 лв., представляваща равностойността на 12 броя акции придобити в САЩ на 16.04.2018 г.;

 - 4 469.74 лв.. представляваща равностойността на 15 броя акции придобити в САЩ на 26.07.2018 г.

- 1 657.25 лв.. представляваща равностойността на 100 броя акции придобити в Япония на 22.02.2018 г.

            2. Банкови сметки с титуляр И.Г.П..

            2.1. Разплащателна сметка в лева № BG*********, открита на 28.11.2017 г. и активна към 15.08.2018 г.

За 2018 г.: По сметката са получени суми с основание „по договор“ отИ.К.К.- 148 949,40 лв. и суми в общ размер на 117 350 лв. с основание „по договор за продажба на дялове“ (сумата в размер на 117 350 лв. е декларирана с ГДД и е отразена в приходната част на анализа).

На основание чл. 149 от ЗПКОНПИ е проследено преобразуване на сумата в размер на 148 949,40 лв., получени от лицетоИ.К.К., както следва:  127 535,85 лв. - изтеглени в брой от сметката и 21 413,55 лв. използвани за обичайни и извънредни разходи.

Сумата от 127 535.85 лв.. представляваща изтеглена част от вноска по разплащателна  сметка в лева № BG********* с титуляр И.Г.П. извършена отИ.К.К., подлежи на отнемане в полза на държавата от И.Г.П. на основание чл.1**вр. чл 142,  ал.2. т.1, във връзка чл. 141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник за придобиването й.

2.2. Безналични ценни книжа

Осъществени сделки от И. Г. П. през проверяваният период:

На 13.05.2011 г. И.П. придобива 3 000 бр. акции от емисия BG********на „С.Х.“ АД, за сумата от 1 800 лв.

За придобиването на 3 000 бр. акции от емисия BG********е установен законен източник на средства.

На 30.06.2017 г. И.П. придобива 200 000 бр. акции от емисия BG********на „С.Х.“ АД. Пазарна стойност към датата на придобиване е в размер на 0,38 лв., съответно на придобитите 200 000 бр. акции общо в размер на 76 000 лв. Пазарна стойност към настоящия момент на 1 бр. акция от емисията на „С.Х. “ АД е в размер на 0,78 лв., а на придобитите 200 000 бр. акции в размер на 156 000 лв.

Сумата от 156 000 лв, представляваща пазарната стойност към настоящ момент на 200 000 броя обикновени, безналични  поименни акции от емисия BG********„С.Х.“ АД, подлежи на отнемане в полза на държавата от И.Г.П. на основание чл.142. ал.2. т.1, вр. с чл.141 от ЗПКОНПИ, тъй като не е установен законен източник на средствата за придобиването й.

III. В отговора по чл. 131 ГПК на исковата молба ответниците излагат подробни възражения и доводи, обуславящи недопустимост на исковата претенция, при условията на евентуалност обуславящи спиране на производството, до приключване на гр.д. № 360/2018 г. на ОС - Бургас.

Сочат, че изложените фактическите твърдения за правопораждащи факти (за правото на отнемане ), намерили място в обстоятелствената част на исковата молба са относими към отрязък от време, който се намира далеч извън периода на проверката по чл.112 ЗПКОНПИ. В този както самата административна процедура (проверката), така и нейните резултати, относими към период от време преди началото на проверката, представляват административна дейност извън границите на законовата компетентност на Комисията. В този смисъл,  съгласно решение  № 97/2018 по гр.д.№ 3224/2017 на ВКС, незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през изследвания период, което е налично в края на този период. Не може да се установява незаконност на която и да било част от имуществото, което проверяваното и свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания (за всяко от тях) период.

Поддържат, че съответствие с горното разбиране ищецът приема, че може да упражнява преобразуващите материални права на конфискация на държавата в някаква своеобразна форма на „частично стойностно упражняване“ (исково) в рамките на различни искови процеси. Това разбиране на ищеца се съчетава, с възможността за стойностно добавяне (дообогатяване по обекти и увеличаване на стойността) на размера на имущественото несъответствие, съответно на последващо „дообогатяване" и на предявените искови претенции (в рамките на същото или на последващо производство по публично комплексно правоотношение). В процесния случай Комисията обосновава в обстоятелствената част на исковата молба и петитума на настоящото производство, че е предявила по гр.д.№ 360/2018 г. на БОС нещо като частичен иск за отнемане на незаконно придобито имущество, който съчатава с друг подобен частичен иск (по настоящото дело) като счита, че би могла да предявява такива искове в рамките и на  други, последващи правоотношения и производства. При това при явно пренебрегване на пълното или частично съвпадение на проверявания период (на проверките по чл.21, ал.2 ЗОПДНПИ(отм.) и чл.107, ал.2 ЗПКОНПИ). Сочат, че провеждането на съдебно производство за част от субективното право и неговите правни последици - спиране и прекъсване на давността, изменение на иска, пълно или частично съвпадение на предметите на и т.н. - са предмет на дълготраен спор (теория и съдебна практика), довел до необходимост от задължително тълкуване (чл.124 ЗСВ) и постановяване на ТР № 3/2016 г. от 22.04.2019 г. на ОСГТК на БСК. Сочат, че въпреки това по едно нещо никога не е имало теоретичен или съдебен спор – частичен иск може да се предяви само за защита на делимо притезателно право, съответно не може да се предявява частичен иск за преобразуващо право най-малкото защото с акта на съдебна упражняване преобразуващото право се погасява.

Поддържат, че съгласно решение № 97/2018 г. по гр.д.№3224/2017 г. на ВКС, в закона не е посочено значението на понятията приходи и разходи; доходи, източници на финансиране и източници на забогатяване; придобито имущество, отчуждено имущество, обособимо и необособимо имущество, притежавано и непритежавано (в т. ч. липсващо или отчуждено) имущество. Законът съдържа примерно изброяване на законните доходи, без да посочва изрично, кой е разграничителния критерий с незаконните доходи, както и определения за преобразувано имущество, незаконно придобито имущество и за значително несъответствие, но без яснота по всички посочени по-горе понятия. Приход е всяко постъпление на имуществено благо в патримониума на правния субект, а разход – всяко напускане на имуществено благо от същия патримониум, независимо от това дали приходът е свързан с разходи или разходът - с приходи и дали в резултат на приходите и разходите патримониумът на правния субект се увеличава или намалява (налице е обедняване или обогатяване). Приходите и разходите са факти, които сами по себе си нямат правно значение, тяхното правно значение може да бъде оценено само във връзка с други установени факти. Задължение да отчитат приходите и разходите си имат само търговците и другите физически и юридически лица, които по закон са длъжни да водят счетоводство. Останалите лица не са длъжни да отчитат и доказват нито приходите, нито разходите си, като съответно приходи и разходи не подлежат на отнемане по никакъв ред.

            Поддържат, че обстоятелствената част на исковата молба или петитума не съдържат и правопораждащи факти за придобиването, упражняването и разпореждането с право на собственост върху индивидуализираните по пакети акции и дялове на търговски дружества със седалища в Германия, Люксембург, САЩ и Япония. Поради това от исковата молба не може да се прецени дали кои са правните норми, които следва да се прилагат към конкретните придобивни сделки и на какъв материалноправен режим се подчиняват: (а) актовете на придобиване, на управление (упражняване) или тези на разпореждане с правото на собственост; (б) налични или безналични акции са и съответно дали са обект на вещни или облигационни права; (в) и на акциите или дяловете, (в) правата и задълженията, които са елемент на вещните или облигационни правоотношения, чието съдържание представлява съответното право на собственост.

            IV. С разпореждане от 07.03.2022 г. на съда по настоящето производство са дадени следните указания, досежно редовността на исковата молба, както следва

1. Да уточни какъв е правния му интерес да предявява отделен иск по чл. 153 ЗПКОНПИ, за период, който обхваща в по - голямата част периода на проверката по гр. д. № 360/2018 г. на ОС – Бургас (съвпада период от 9 г.), във връзка с привличането на ответника И.П. като обвиняем за престъпление по пр. пр. 5563/2012 г., т.е. за относимо към периода на предходната проверка наказателно производство, в качеството на ответника на председател на СД на „А.Ф.Х.“ АД (който  е ответник в производството пред ОС – Бургас), а не за различен период. В тази връзка да посочи, какви правните последици цели  от изследване на идентичен период в отделно производство, а не в първоначално образуваното и за отнемане на имущество от дейност,  съвпадаща с по време и предмет на образуваното по – рано производство пред ОС – Бургас.

2. Да посочи за всеки един от ответниците (като се съобрази разпоредбата на чл. 156, ал. 4, вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ):

а) вида и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, които признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период;

б) признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за тяхната и на общото им семейство издръжка;

в) кое от притежаваното имущество в началото на изследвания период е налице у всеки от ответниците и в неговия край, каква е равностойността при отчуждаването на имущество през изследвания период и кое от придобитото през изследвания период имущество е налице у всеки от ответниците и в неговия край (или следва да се счита част от съответния патримониум, въпреки че не е влязло в него  или е отчуждено, по непротивопоставим за държавата начин);

г) какъв е размерът на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период, като разлика между придобивната стойност на придобитото през изследвания период и налично в края на този период имущество, и сумата от възмездно отчужденото имущество, притежавано от лицата в началото на изследвания период и техните доходи през същия период, след приспадане на направените разходи за тяхната и на общото им семейство издръжка и други разходи (ако твърди, че такива са направени);

д) да индивидуализира имуществото, което претендира да бъде отнето в полза на държавата;

е) по исковете за отнемане на парични суми от Г.В.П.,  (за сумата от 7 194, 40 лв., представляваща равностойността на 53 броя акции, придобити в Германия на 06.11.2017 г.; за сумата от 3 269,89 лв., представляваща равностойността на 13 броя акции придобити в Люксембург на 06.11.2017 г.; за сумата от 21 105,07 лв., представляваща равностойността на 114 броя акции, придобити в САЩ на 06.11.2017 г.; за сумата от 3 139,38 лв., представляваща равностойността на 114 броя акции, придобити в Япония на 08.11.2017 г.; за сумата от 4 355,44 лв., представляваща стойността на 13 броя акции, придобити в Германия на 19.02.2018 г.; за сумата от 1 634,14 лв., представляваща равностойността на 10 броя акции, придобити в САЩ на 16.02.2018г.; за сумата от 3 143,50 лв., представляваща стойността на 12 броя акции, придобити в САЩ на 16.04.2018 г.; за сумата от 4 469,74 лв. , представляваща равностойността на 15 бр. акции, придобити в САЩ на 26.07.2018 г.; за сумата от 1 657,25 лв., представляваща равностойността на 100 броя акции, придобити в Япония на 22.02.2018 г.), представляващи равностойността на акции, придобити от ответницата, изрично да уточни вида на акции (безналични, поименни и т.н.), тяхната номинална и пазарна стойност (чл. 148, ал. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ), от капитала на кое дружество са, и съответно способа и датата на придобиване, като изрично посочи защо претендира паричната им равностойност.

ж) по исковете за отнемане на парични суми от двамата ответници (за сумата от 32 611,93 лв., от ответницата Г.В.П., представляваща върнат заем от „И.“ АД, постъпил по разплащателна сметка в лева № BG***********, с титуляр Г.В.П.; за сумата от 85 360 лв., от И.Г.П., представляваща изтеглената част от сумата, получена отИ.К.К., по сметка № BG***********, с титуляр И.Г.П., за сумата от 127 53**85 лв., представляваща изтеглена част от вноска по разплащателна сметка в лева № BG*********1, с титуляр И.Г.П., извършена отИ.К.К.), да уточни дали сумите са налични (доколкото се сочи, че са изтеглени от посочените банкови сметки), и ако не са – да посочи защо тези суми подлежат на отнемане, като съобрази разпоредбите на чл. 141 и чл. 142, ал. 1 и 2  от ЗПКОНПИ.

 з) по исковете за отнемане на 200 000 броя акции от емисия ********„С.Х.“ АД, от ответника И.П. да посочи вида на акциите, номиналната им стойност и пазарната им стойност (чл. 148, ал. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ), кога са придобити и способа за това.

V. В становище от  29.03.2022 г. от КПКОНПИ, ищецът дава следните уточнения:

5.1.Съгласно разпоредбата на чл.108 във вр. чл.110 от ЗПКОНПИ е предвидено, че проверка по реда на ЗПКОНПИ започва след като Комисията е уведомена от наблюдаващия досъдебното производство или преписката прокурор, че лицето е привлечено в качеството му на обвиняем за престъпления, подробно изброени в чл.108, ал.1 от ЗПКОНПИ. Въз основана на постъпило в ТД София уведомление от Софийска градска прокуратура, наш вх.№ УВКП-967/30.07.2018 г. по описа на ТД-София на КПКОНПИ, Комисията е уведомена, че ответника И. Г. П. е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП № 64/2014 г. по описа на СО-СГП, пр.пр.№ 5563/2012 г. по описа на СГП, за престъпление по чл. 253, ал.4, пр.2, вр. ал.2, вр. ал.3, т. 1 от НК. Съгласно предвидените разпоредби органите на Комисията действат в условията на обвързана компетентност, т.е. при наличието на уведомление, изходящо от компетентен орган, те са длъжни да започнат проверка.

Действително, проверяваният период в настоящото производство пред СГС от 15.08.2008 г. до 15.08.2018 г. се припокрива с част от проверявания период по гр.д.№360/2018 г. по описа на ОС-Бургас, разгледани са факти и обстоятелства, в прикриващие години, тъй като същите са релевантни с оглед изискванията на ЗПКОНПИ да бъде изследвано имуществото на проверяваното лице за десетгодишен период назад, от започването на проверката, но по гр.д.№4252/2020 г. няма припокриване в предмета на претенцията срещу двамата ответници. На отнемане по настоящото производство подлежи имущество, придобито от двамата ответници - И.П. и Г.П., придобито след проверявания период по гр.д.№360/2018 г., т.е. след 16.01.2017 г., но попадащо в проверявания период по настоящото дело.

5.2. Общо приходи на двамата ответници са в размер на 21 896 713,42 лв. Общо обичайни и извънредни разходи съгласно ЗПКОНПИ: 16 086 790,99 лв. Ищецът сочи, съдът не следва да определя какво е разход и какво имущество, съгласно разясненията на решение №97 по гр.д. №3224/2017 г. на ВКС, IV Г.О., като излага, че поставените от съда въпроси нарушават разпоредбата на чл.6 от ГПК, предвиждащи диспозитивното начало на гражданския процес, което обуславя защитата на правото на лицето, легитимирано да я търси. Сочи, че Допълнителните разпоредби на ЗПКОНПИ са дадени легални дефиниции на понятията, с оглед на които се извършват икономически анализ от органите на Комисията.

5.3. По отношение на петитума на исковата молба са дадени следните разяснения:

Имуществото, което претендира да бъде отнето в полза на държавата е както следва: От ответника И.Г.П. (цена от 368 895,85 лв.)

- Сумата от 85 360 лв., представляваща изтеглената част от сумата получена отИ.К.К.по сметка BG*********** с титуляр И.Г.П. на основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.1 във вр. чл.141 от ЗПКОНПИ;

- Сумата от 127 535,85 лв., представляваща изтеглена част от вноска по разплащателна сметка в лева № BG********* с титуляр И.Г.П. извършена отИ.К.К.на основание чл.151 във вр. чл.142, ал.2, т.1 във вр. чл.141 от ЗПКОНПИ;

- 200 000 броя акции от емисия BG********„С.Х.“ АД на основание чл.142, ал.2, т.1 във вр. чл.141 от ЗПКОНПИ. Обща пазарна стойност на акциите към момента на депозиране на исковата молба - 156 000 лв.

От ответницата Г.Г.П. (на основание чл.142, ал.2, т.4 във вр. чл.141 от ЗПКОНПИ), следните суми;

- 7 194,40 лв., представляваща равностойността на 53 броя акции придобити в Германия на 06.11.2017 г.; 3 269,89 лв., представляваща равностойността на 13 броя акции, придобити в Люксембург на 06.11.2017 г.; 21 105,07 лв. - равностойност на 114 бр. акции придобити в САЩ на 06.11.2017 г.; 3 139,38 лв. - равностойност на 9 бр. акции придобити в Япония на 08.11.2017 г.; 4 355,44 лв. – равностойност на 13 бр. акции придобити в Германия на 19.02.2018 г.; 1 634,14 лв. - равностойност на 10 бр. акции придобити в САЩ на 16.02.2018г.; 3 143,50 лв. – равностойност на 12 бр. акции придобити в САЩ на 16.04.2018г.; 4 469,74 лв., представляваща равностойността на 15 бр. акции придобити в САЩ на 26.07.2018 г.; 1 657,25 лв., представляваща равностойността 100 бр. акции придобити в Япония на 22.02.2018г.; 32 611,93 лв., представляваща върнат заем от „И.“ АД постъпил по разплащателна сметка в лева BG********** с титуляр Г.П..

5.4.  В становището се поддържа, че по отношение на тези искове ищецът е съобразил разпоредбите на разпоредбата на чл. 151 от ЗПКОНПИ, в която се предвижда възможност на държавата да претендира в исковото производство равностойност на имущество, което вече е напуснало патримониума на проверяваното лице, но за придобиването на което не е установен законен източник на средствата. Законодателят е предвидил едно изключение от това правило в разпоредбата на чл.146 от ЗПКОНПИ, съгласно която извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на държавата, се отнемат от третото лице приобретател. От горното може да се направи обоснован извод, че за сумите преминали през банковите сметки на проверяваното лице или такива, които са излезли от патримониума му, за които не е установен по безспорен начин законен източник, се претендира тяхната равностойност на основание чл.151 от ЗПКОНПИ.

5.5. По отношение на акцииите от „С.Х.“  АД е индивидуализирано, че се касае за обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми. Номинална стойност на един брой акция от емисията: 1 лев. Пазарната стойност на акциите, към момента на придобиването им е 0,38 лв. за един брой акция от емисията, или общо за 200 000 бр. акции в размер на 76 000 лв. Пазарната стойност на акциите, към момента на депозиране на исковата молба е 0,78 лв. за една акция, а общо на придобитите 200 000 бр. акции - 156 000 лв. 

- 200 000 броя акции от емисия BG********са придобити от ответника И.П. на 30.06.2017 г. чрез покупко-продажба, на стойност 156 000 лв.

5.6. По отношение на исковете за отнемане на парични суми от Г.П. относно равностойността на акции, придобити от ответница акции в САЩ, Германия, Япония и др. е поискано продължаване на срока, за изготвянето на становище по въпросите касаещи индивидуализация на придобитите от ответника Г. В. П. акции, декларирани в ГДД за 2017 г. и 2018 г., по отношение на вида, датата и способа, с който са придобити, от капитала на кои дружества с и др.

VI. В депозираното на 18.05.2022 г. становище на КПКОНПИ се възразява  срещу представения списък по чл. 80 ГПК, като се поддържа, че адвокатското възнаграждение е прекомерно. Не се индивидуализират обектите на отнемане от Г.П. в продължения срок, който изтича на 30.05.2022 г.

VII. Молба от ответниците И.Г.П. и Г.В.П. от 05.04.2022 г. и от 29.06.2022 г., сочат на 13.07.2021 г. е публикувано решението на Европейския съд по правата на човека по делото Т. и други срещу България (T.and Others) (Жалба № 50705/11 и 6 други), в което Европейският съд по правата на човека обобщава практиката си в случаите на обезпечителни мерки и конфискация, както и изискванията за допустимост и пропорционалност на намесата на държавата и задължението за осигуряване на възможност за адекватна защита на засегнатите лица срещу нея и в частност съответствието на ЗОПИППД (отм.) от 2005 г. и практиката на българските съдилища по прилагането му. Поддържат, че в това решение ЕСПЧ приема, че в съответствие с изискванията на ЕКПЗЧОС за гаранции на правото на собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1, наложените на жалбоподателите мерки са установени в закон, който преследва цел в защита на обществения интерес „да предотврати незаконното придобиване на имущество чрез престъпна дейност и ползването на такова имущество”(§185). В молба от 29.06.2022 г. се иска прекратяване на производството, респ. се излагат доводи за непропорционалност на обезпечителните мерки.

VIII. Въз основа на анализ на твърденията и наведените фактически обстоятелства и правни доводи от страните в настоящето производство, съдът приема следното:

8.1.Съгласно чл. 112, ал. 3 от ЗПКОНПИ, проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й. Няма спор в практиката, след ТР № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, че сроковете за проверка по чл. 112, ал. 1 и ал. 2  (проверката по чл. 107, ал. 2 продължава до една година, като комисията може еднократно да удължи срока по ал. 1 до 6 месеца.)  са инструктивни. Обаче в случая, видно от изложеното в п. I от настоящето определение, става въпрос за надвишаване на срока по чл. 112, ал. 3 ЗПКОНПИ, защото е предявен отделен иск за още 1 година, което настоящият състав намира че обезсмисля целта на разпоредбите на ЗПКОНПИ, уреждащи условията и редът за отнемане на имущество.

Обратното би означавала, че може да се заведе отделно производство по иск по чл. 153 ЗПКОНПИ, за всяка една последваща година, поотделно, което ще доведе до нарушение на правото на проверяваните лица на справедлив съдебен процес и правото на пропорционалност в ограничението на правото на собственост. Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че видно от исковата молба и становище от 29.03.2022 г. на ищеца, се касае за прокурорска преписка от 2012 г., съответно ответникът П. е привлечен като обвиняем през 2014 г., (за която ищецът сочи в исковата молба, че е уведомен едва пред 2018 г.), която е послужила като основание за образуване на проверката през 2018 г., след извършена предходна проверка за период от 10 години. Става въпрос за финансова за дейност и разследване, относими към периода, въз основа на който е образувано делото пред ОС - Бургас. Разделянето на претенцията по иска по специалния закон, настоящият състав намира за нарушение на чл. 3 ГПК и целите на чл. 2, т. 3 от ЗПКОНПИ.

Отделно от това, преценката дали е възникнало на право на иск е относимо към периода на твърдяната престъпната дейност (пране на пари), за проверяван период включен, в предмета на вече образуваното производство. Обстоятелството, че ищецът сочи в исковата молба, че е уведомен за досъдебното производство едва през 2018 г., не може да обуслови право на нов, отделен иск от този, по който вече е образувано съдебно производство, доколкото обратното би означавало възможност за образуване по всяко време на отделно производство в различен съд за един и същ период на разследване, в зависимост от това кога е постъпило уведомление в деловодството на ищеца и без отчитане на обстоятелството, че вече е извършена проверка. Не е ясно в този случай, и как ще се преценяват предпоставките за отнемане, включително и наличието на значително несъответствие в случай на различни изводи на съда в отделните процеси, включващи идентичен период, в рамките на предвидения в чл.112, ал. 3 ЗПКОНПИ десетгодишен период, а отделно от това, дори формално погледнато, са налице разминавания за сумата на значително несъответствие,  в твърденията на ищеца по двете дела.

8.2. Относно годността на предмета на отнемане

Съгласно чл. 141 от ЗПКОНПИ, по реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество. В чл. 148, ал. 1 ЗПКОНПИ, е предвидено, че незаконно придобитото имущество се оценява по действителната му стойност към момента на неговото придобиване или отчуждаване. Имуществото се оценява към момента на неговото придобиване или отчуждаване, както следва: 1. недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях – по пазарна стойност; 2. чуждестранната валута и благородните метали – по централния курс на Българската народна банка; 3. ценните книжа – по пазарна стойност; 4. превозните средства – по пазарна стойност;5. останалите движими вещи и права – по пазарна стойност; 6. предприятия или дялови участия в търговски дружества или кооперации – по пазарна стойност, а когато тя не може да бъде определена – по счетоводни данни.  Съгласно чл. 151 от ЗПКОНПИ, в случай че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.

Следователно, видно от изложеното по-горе в п. V, в случая не са налице предпоставките по чл. 151 ЗПКОНПИ, и по отношение на двамата ответници (има известна индивидуализация по отношение единствено на акциите от „С.Х.“ АД, но не става ясно какви са, защото е невъзможно да са едновременно безналични и поименни), не е посочен годен предмет на отнемане, респ. петитума на исковата молба не е приведен в съответствие със законовите изисквания, което представлява самостоятелно основание за връщане на  исковата молба.

По отношение на искането за отнемане на парична равностойност на акции от ответница П., не е ясно защо се претендира парична сума, как са придобити акциите, вида и стойността им, т. е.  неясни  са правопораждащите факти, обуславящи индивидуализация на имуществото, следователно искането е не е несъобразено с изискванията на специалния закон (чл. 148 ЗПКОНПИ).

Отделно от това, видно от исковата молба и уточнителната такава, сумите които се иска да бъдат отнети, не са налични, т.е. представляват приход/разход. Настоящият състав не споделя доводите на ищеца КПКОНПИ, че годен обект на отнемане са сумите преминали през банковите сметки на проверяваното лице или такива, които са излезли от патримониума му, за които не е установен по безспорен начин законен източник, като съответно се претендира тяхната равностойност на основание чл.151 от ЗПКОНПИ. В тази връзка следва да се отбележи обаче, че изобщо не става ясно от обстоятелствената част на исковата молба и впоследствие от уточнителна такава от 27.03.2022 г., защо ищецът приема, че за придобиването на 3 000 бр. акции от емисия BG********е установен законен източник на средства, а съответно за придобите на 30.06.2017 г. И.П.  200 000 бр. акции от емисия BG********на „С.Х.“ АД не е установен законен източник на средства, и по какъв правен и финансов анализ за идентичен период са формирани изводи, което препятства правото на защита. В мотивите на решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. IV, т. 1 на Конституционния съд на Република България, е прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. Отнемането на имущество следва да съответства на установения от ЕКЗПЧОС стандарт (чл.1 от Допълнителен протокол №1 към ЕКЗПЧОС) като представлява установена със закон мярка, която обаче е и пропорционална на целта на закона. Правилата на националното законодателство следва да бъдат също така точни и предвидими, т.е. да е ясно определено спрямо кои лица могат да бъдат предприемани съответните ограничаващи мирното ползване на притежанията мерки. (Съгласно мотивите на ТР № 4/2016 г. на ОСГК на ВКС).

8.3. Гореизложените противоречия обосновават извод, че е налице исковата молба, която не отговаря на изискванията за редовност, защото не са конкретизирани правопораждащите факти, обуславящи възникване на правото на държавата да предяви иск по ЗПКОНПИ, ясен петитум на исковата молба, а отделно от това ищецът няма правен интерес от предявяването на отделен иск. В тази връзка, неоснователни са доводите на ищеца в становището от 29.03.2022 г., че се касае за доводи по същество на исковата претенция, тъй като по ГПК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск са абсолютни и трябва да са налице при постановяване на решението – съдът следи служебно за наличието им и в тежест на ищеца е да ги докаже.            В решението по делото Т. и други се сочи изрично (§215-216) необходимостта от индивидуална преценка на националните съдилища и справедлив баланс на пропорционалността във всеки конкретен случай, както и задължението им да установят наличието на престъпно поведение, годно да генерира имущество, да обосноват разумен извод за възможната причинно-следствена връзка между него и имуществото на засегнатото лице, чието отнемане се иска, както и количествената, времева и пр. пропорционалност на мярката спрямо противозаконното поведение. В този смисъл е и решение от 18.05.2018 г., постановено по гр.д. № 3224/2017 г. на ВКС, IV Г.О., в което е разяснено, че ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е от съществено значение за гарантиране на правото на защита на ответника и за реалното осигуряване на равенството на страните в процеса. 

Следователно, на основание чл. 129, ал. 3, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. * ГПК, във вр.чл. 159 ЗПКОНПИ, исковата молба следва да бъде върната, като нередовна,   а производството прекратено.

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК, се дължат разноски в полза на ответниците в размер на 19 200 лв. с включен ДДС, съгласно представените доказателства за заплащането на адвокатско възнаграждение. Същото не е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на производството, състоящо се от 51 тома.

Мотивиран от горното и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

ВРЪЩА искова молба вх. № 43290 от 22.05.2020 г. от КПКОНПИ срещу И.Г.П. и Г.В.П., по искове с правно основание  чл. 153, ал. 1 от  ЗПКОНПИ, по която е образувано гр.д. № 4252/2020 г., по описа на СГС, І Г.О., 16 състав.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д № 4252/2020 г. по описа на СГС, І Г.О., 16 състав.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, КПКОНПИ, БУЛСТАТ  *******,  пл. „********с адрес за призоваване: гр. София, бул. „********, ет. **да заплати на И.Г.П., ЕГН ********** и Г.В.П., ЕГН **********,***, представлявани от адв. Г. Н. А.,*****сумата от 19 200 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение за адвокат.

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: