Р
Е Ш Е Н И Е № 547
Гр.Пловдив, 21.03.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Пловдив, V наказателен
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета
година, в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Пламена Славова –
Милева
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 6867 по описа за
2017г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „АГРИПЛАНЕТ”
ООД, ЕИК:*********, против Наказателно постановление (НП) № 288260-F294921/14.09.2017г.,
издадено от Заместник – директор при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за
нарушение на чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС /ДВ,
бр.60/02.08.2016г./
В жалбата се поддържат доводи за
незаконосъобразност на НП, сред които липсата на посочена дата на нарушението.
Оспорва се жалбоподателят и по същество да има задължение да внася обезпечение
в качеството си на краен потребител, а не търговец на гориво.
Въззиваемата страна моли за
потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно, като счита, че от
събраните доказателства се установява нарушението. Сочи, че крайният срок за
изпълнение на задължението е ясно определен в НП, поради което от следващия ден
– 08.09.2016г. е извършено нарушението. Излага доводи за наличие на задължение
на лицето за внасяне на обезпечение и счита, че за него не е осъществена
привилегироващата хипотеза в чл.176в, ал.13 от ЗДДС.
Като взе предвид становището на страните
и въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът намира следното.
Жалбата е допустима като подадена от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, в законоустановения срок.
По същество е основателна.
В НП е описана следната фактическа
обстановка:
Като данъчно задължено лице, което
за данъчен период 01.08.2016г. - 30.08.2016г. е получило течни горива,
освободени за потребление по чл. 20 ал. 2 т. 1 от Закона за акцизите и
данъчните складове /ЗАДС/ на стойност над 25 000лв. и за което не е възникнало
задължение за предоетавяне на обезпечение на друто основание по чл. 176в ал. 1
от ЗДДС, „АГРИПЛАНЕТ“ ООД не е предоставило в ТД на НАП - Пловдив в
законоустановения срок - до 07.09.2016г. /06.09.2016г. е неработен ден/
обезпечение в пари, дьржавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова
гаранция.
За периода 01.07.2016 г. -
31.08.2016 г. „.АГРИПЛАНЕТ" ЕООД е
получило от „ИНСА ОЙЛ" ООД, ЕИК *********, лицензиран складодържател по смисьла
на чл. 4 т.2 от ЗАДС, течни горива, освободени за потребление по чл. 20 ал. 2
т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, а именно - дизелово гориво, в
размери по данъчни периоди, както следва:
За данъчен период м.07/2016г. :
стойност на получените течни горива - 126 357.99лв. и ДДС 25 271.59лв.;
За данъчен период м. 08/2016г. :
стойност на получените течни горива - 73 353.06лв. и ДДС 14 670.62лв.
Дължимото обезпечение в размер на 50
000лв. не е предоставено към момента на съставяне на АУАН. Нарушението е
установено на 17.01.2017 г. при предоставяне на документи и писмени обяснения
по електронен път от ЗЛ .
В НП са обсъдени и възраженията на
жалбоподателя, като е направен извод, че с оглед установените факти в срока по
§ 4 от ПР на ЗДЦС /ДВ бр. 60/02.08.2016г./- до 07.09.2016г. вкл., дружеството е
следвало да предостави в ТД на НАП - Пловдив обезпечение под формата на пари,
държавни ценни книжа или безусловна и неотменяема банкова гаранция за
получените през м. 08.2016г. течни горива в размера по чл. 176в, ал. 2 от ЗДДС,
а именно в размер на 50 000,00 лева. Приел е също така, че с бездействието си
дружеството е нарушило чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС
/ДВ, бр.60/02.08.2016г./ Наложена е имуществена санкция в размер на 50 000
лв. на основание чл.180в, ал.1, пр.2 от ЗДДС.
Съдът приема за безспорно установена
така изложената фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Действително се установява, че за посочените
данъчни периоди, жалбоподателят получил освободени за потребление течни горива
на посочената в НП стойност, както и че не е предоставил до 07.09.2016г., както
и към датата на АУАН в ТД на НАП – Пловдив, обезпечение в размер на 50 000 лв.
Въпреки че се установява така
изложената фактическа обстановка, съдът не е съгласен с правните изводи,
обективирани в НП, а освен това същото страда от пороци, водещи до неговата
незаконосъобразност.
На първо място, основателно е
възражението на жалбоподателя, че в НП и в АУАН, не е посочена дата на
извършване на нарушението. Освен че датата на нарушението е реквизит на
наказателното постановление, който има принципно значение за защитата на
нарушителя, в случая посочването на датата има и допълнителна значимост. В НП е
посочено, от една страна, че за получените през данъчния период август, 2016г.
освободени за потребление течни горива жалбоподателят не е предоставил пред ТД
на НАП в законоустановения срок – до 07.09.2016г. съответно обезпечение.
От друга страна е посочено, че обезпечението не е представено към момента на
съставяне на АУАН. В НП са визирани 2 различни момента, в които на
жалбоподателя се вменява, че не е внесъл дължимо обезпечение. Тези два различни
момента са от съществено значение за квалифициране на самото нарушение.
Чл.180в, ал.1 от ЗДДС, определящо санкцията, разграничава няколко хипотези на
нарушение на чл.176в: „лице, което, като е длъжно, не предостави в срок
обезпечение по чл. 176в или не предостави обезпечение…”, т.е. разграничени са
два състава на нарушение – ако нарушителят не спази срока за представяне на
обезпечението, т.е. представи го, но извън срока, или ако изобщо не представи
такова. В НП и в АУАН са описани факти и за двете нарушения, доколкото
едновременно се посочва, че не е представено обезпечение в законоустановения
срок, а в същото време, че такова не е представено към съставяне на АУАН. Не
става ясно за съда, а съответно и за нарушителя, кое от двете нарушения
всъщност е вменено, или и двете. Това би се разяснило именно с посочване на
дата на нарушението. Правилно въззиваемата страна поддържа, че след като
крайният срок е 07.09.2016г., то нарушението ще е извършено на следващия
ден - 08.09.2016г. Това съждение се
отнася обаче само за нарушението, което се състои в неспазване на срока за
внасяне на обезпечение. Що се отнася до нарушението, при което се санкционира
изобщо невнасянето на обезпечение, това нарушение има характер на едно трайно
противоправно поведение, като всеки ден след крайния срок, задълженото лице е в
нарушение – т.е. както на 08.09.2016г., така и през всеки следващ ден, вкл. към
датата на съставяне на АУАН. Ето защо при тази втора хипотеза за нарушение
вменената дата изобщо не е ясна за нарушителя, а трябва да се посочи изрично в
НП. В същото на практика е фиксиран целия период от изтичането на срока, до
съставянето на АУАН, тъй като се сочат и двата момента. Нужно е било обаче да
се посочи ясно кога според наказващия орган е извършено нарушението и дали
същото се състои в неспазването на срока или в самото невнасяне на
обезпечението въобще. Това е индикирано единствено чрез посочване на
санкционната норма – чл.180в, ал.1, предл. 2 ЗДДС, т.е. нарушителят е наказан
за това, че въобще не е внесъл обезпечение. Недопустимо е обаче яснотата за
вида на извършеното нарушение да идва една с налагането на санкцията, а следва
да е налице още във фактическото описание в АУАН и в НП. Разграничението между
двата състава на нарушение е от значение за защитата на жалбоподателя, макар
санкцията да е една и съща, тъй като същият ще се брани срещу различни факти –
неспазването на самия срок или факта на невнасяне на обезпечението въобще.
Така незаконосъобразността на НП се
състои в това, че на жалбоподателя се вменяват факти по два различни състава на
нарушение, без да е изрично посочено кое от двете му се вменява, доколкото в
деня след крайния срок нарушителят вече ще е извършил нарушението по неспазване
на срока, което не може да се поправи и срокът да се спази. Самото невнасяне на
обезпечението обаче е противоправно бездействие, което може да се прекрати и
задължението да се изпълни. Поради изложеното давностните срокове за тези две
нарушения и сроковете по чл.34 от ЗАНН ще текат от различен момент, който се
фиксира с датата на извършване на нарушението. Същата обаче в нарушение на процесуалния
закон не е ясно посочена в НП.
Непосочването на датата на
нарушението препятства и преценката на съда дали задължението за внасяне на
обезпечение към тази дата е било изпълнимо, доколкото едва към 13.09.2016г. е
влязъл в сила Правилник за допълнение на ППЗДДС, с който е уреден реда за
представяне на обезпечението, на основание чл.176в, ал.12 от ЗДДС (в този
смисъл Решение № 307/13.02.2018г. по к.а.н.д. № 3358/2017г. на АС Пловдив). Ако
се вземе предвид поддържаното становище от въззиваемата страна, че нарушението
е извършено на 08.09.2016г., към този момент задължението е било неизпълнило,
поради липсата на ред за внасяне на обезпечението, следователно не е налице
нарушение.
Посочените съществени процесуални
нарушения обуславят отмяна на НП.
Отделно от това, съдът счита, че в
конкретния случай не е извършено нарушение, тъй като не са възникнали предоставите
за внасяне на обезпечение. Съгласно пар. 4 от ПР на ЗДДС (обн. ДВ, бр.
60/2016г.), задължението за предоставяне на обезпечение в едномесечен срок от
влизане на закона в сила, т.е. до 07.09.2016г., възниква за лицата, за които
към датата на влизане на закона в сила, т.е. към 06.08.2016г., са налице
условията на чл.176в. Това означава, че към 06.08.2016г. следва да се преценява
дали за текущия данъчен период, вменен с НП – август, 2016г., т.е. от
01.08.2016г. до 06.08.2016г., задълженото лице е получило освободено за
потребление гориво с обща стойност на данъчните основани над 25 000 лв. В
случая това условие не е налице, доколкото съгласно представените по делото
описи на фактури (фактури с № 158093/01.08.2016г. и с №158161/03.08.2016г.),
полученото в периода от 01.08.2016г. до 06.08.2016г. гориво е на стойност 24
485,76 лв. Следователно, неприложима е преходната разпоредба на пар. 4 от ЗДДС
и задължение за внасяне на обезпечение в посочения от нея срок не е възникнало
за данъчния период август, 2016г., за който е вменено нарушението(в този смисъл
Решение 273/09.02.2018г. по к.а.н.д.№ 3448/2017г. на АС Пловдив). Поради
изложеното съдът намира, че не е извършено съставомерно нарушение по чл.176в,
ал.1, т.3 ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС. Поради изложеното безпредметно се
явява обсъждането дали намира приложение разпоредбата на чл.176в, ал.13 ЗДДС,
доколкото тя намира приложение само ако са налице предпоставките по основания
състав на нарушение. В случая те не са налице и не е извършено нарушение.
С тези доводи, обжалваното НП
подлежи на отмяна. Така мотивиран, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 288260-F294921/14.09.2017г.,
издадено от Заместник-директор при ТД на НАП, гр. Пловдив, с което на „АГРИПЛАНЕТ”
ООД, ЕИК:*********, е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв. за
нарушение на чл.176в, ал.1, т.3 от ЗДДС, вр. с пар. 4 от ПР на ЗДДС /ДВ,
бр.60/02.08.2016г./
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК