Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260167/7.4.2021г.

гр. Шумен

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на пети април 2021 година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                             Председател: К. Колешански

Секретар: Н. Йорданова

 

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 2095/2020г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени искове, с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Искова молба от “***” ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу К.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, без посочено правно основание и обща цена от 5065,14 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 5065,14 лева, представляваща 4743,23 лева главница – непогасени по давност, неплатени анюитетни вноски по договор за потребителски кредит, 35,22 лева договорна лихва; 286,69 лева наказателна лихва и законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното плащане. Така твърдяното вземане произтичало от договор за кредит, между ответника и ищцов цедент, който му го прехвърлил след като обявил предсрочна изискуемост и получил заповед за изпълнение, и изпълнителен лист, които били обезсилени, след ответна активност по чл. 423 ГПК. Поради изложеното ищеца претендира осъждане на ответника да му заплати посочените суми и разноските в производството.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди погасяване вземанията по давност. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

В съдебно заседание, страните редовно призовани, чрез представители, ищцовият, в писмена молба, ответният лично, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

 

Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Няма спор между страните, че на 19.12.2007г. ищцов цедент /Банка ДСК ЕАД/ сключил договор за кредит за текущо потребление с ответника за сумата от 10000 лева. Няма спор и по валидността на прехвърляне на вземанията. С допълнително споразумение от 15.12.2010г. дългът бил преструктуриран, като бил приет нов погасителен план/л.49-50/, с последен падеж на анюитетна вноска 03.12.2017г.. По ЧГД № 2386/2012г., по описа на ШРС, в полза на ищцовия цедент била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по реда на чл. 417 от ГПК, обезсилени изцяло, с приложеното определение № 85/08.01.2018г., по същото дело, на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК. Вземанията на банката заявител били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 10.12.2012г. Приетото заключение на ССЕ твърди, че в счетоводството на ищцовия цедент се съдържа запис за отнасяне главницата по кредита в просрочие от 20.07.2012г., а вземанията на ищеца възлизат на сумите 9318 лева главница, 5808,62 лева лихви и 210 лева такси.

Така приетата за установена фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване иска с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки – съществуване на валидно заемно правоотношение между страните, по което кредиторът – ищец, е предоставил в заем определена сума пари; неизпълнение /връщане/, в определеният срок на получените вещи от същият вид, количество  и качество. В конкретният случай посочените са на лице. Съществува валиден договор за кредит, вземанията по който са валидно прехвърлени на ответника, което му е съобщено, ако ще и с връчване на препис от исковата молба. Основният спор между страните е за това, погасени ли са вземанията с изтичане на предвидената давност, което е основното ответно възражение. Въпреки, че по делото, не е приложено споменатото ЧГД № 2386/2012г., предвид приложените погасителни планове и датата на разпореждането по чл. 418 от ГПК – 23.07.2012г., може да се приеме, че банката е обявила предсрочна изискуемост на вземанията си преди това, което е станало известно на ответника в производството, с връчване покана за доброволно изпълнение. След като банката се е възползвала от възможността да отнеме преимуществото на срока, а договора за цесия следва датата на предсрочната изискуемост, то на настоящия ищец е прехвърлено едно цяло вземане и той, не може да претендира, че му се дължи главница и договорна лихва, съгласно приложения погасителен план, съответно давността, за всяка от тези вноски, не тече, от падежната им дата, а тече давност за цялото обявено за предсрочно изискуемо вземане, включващо главница, договорна лихва, но само до обявяването на изискуемостта и законна лихва върху главницата от тогава до окончателното плащане, от изтичане на срока даден за плащане в уведомлението за изискуемостта, което в случая е дата през 2012г.. Давността, не е прекъсвана, на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, с подаване на заявление по споменатото ЧГД, поради това, че не е бил предявен иск по чл. 422 ГПК, само когато това би било възможно. Няма данни за извършвани изпълнителни действия срещу ответника, нито от цедента, нито от цесионера, нито такива, че е признавал вземанията. Давността, не и спирала на основание чл. 115, т. „ж“ от ЗЗД, тъй като воденото пред ШОС, по възражение, по чл. 423 ГПК, ЧТД № 110/2017г., не  е процес относно вземането. Такъв е само този по реда на чл. 422 ГПК и настоящия. Тъй като, исковата молба по него, е предявена на 29.09.2020г., много след пет годишния давностен срок, то ответното възражение е основателно и исковете следва да се отхвърлят поради погасяване вземането с изтичане на предвидената давност.  

 

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 580 лева – разноски в производството.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “***” ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, срещу К.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 5065,14 лева, представляваща 4743,23 лева главница – непогасени по давност, неплатени анюитетни вноски по договор за потребителски кредит, 35,22 лева договорна лихва; 286,69 лева наказателна лихва и законна лихва върху главницата, в едно със законната лихва върху главницата от 4743,23 лева считано от 29.09.2020г., поради погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност.

 

ОСЪЖДА “***” ЕАД, ЕИК : *** със седалище и адрес на управление – ***, да заплати на К.Д.Д., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 580 лева – разноски в производството.

 

 Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :