РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Девня, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ ИВ. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20223120200221 по описа за 2022 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД,
ЕИК: *********, срещу ЕФ № **********. Със същия на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 5, ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 1, ал. 2, т. 2, вр. чл. 179, ал. 3 А от
ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.
Жалбоподателят моли съда да отмени ЕФ с довод незаконосъобразност,
в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание не се представлява
от процесуален представител. Депозира писмено становище.
Въззиваемата страна, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Счита, че жалбата е неоснователна и моли ЕФ да
бъде потвърден. Сочи, че същият е законосъобразен, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението. Претендира
1
за присъждане на разноски, при прекомерност на такива за отсрещната
страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка:
В 07. 23 ч., на 05. 11. 2020 г., в землището на гр. *******, обл. ******, с
устройство № 10071 – елемент от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП било установено, че т. а. с ДК№ ********, с
допустима техническа маса 20 500 кг., брой оси 2, категория евро 6,
собственост на възз. „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, се движи в
композиция от влекач с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси
5, с обща допустима техническа маса 50 000 кг., по път А – 2, км. 399 + 703, с
посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а
именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна
карта. Съставен бил ЕФ № **********, връчен по надлежния ред.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на приложените и приети по делото писмени материали. Съдът кредитира
така посочените доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно дадени,
кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към
основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че производството е проведено без нарушаване на
процесуалните правила визирани в ЗАНН, от категорията на абсолютните
такива, даващи основание за цялостна отмяна. ЕФ съдържа необходимите
реквизити и е надлежно получен.
Съдът намира, че в случая е осъществен състава на визираното
нарушение.
2
От обективна страна за съда не остава съмнение, че възз. „Фреш енд
фууд лоджистик“ ЕООД е собственик на т. а. с ДК№ *******, с допустима
техническа маса 20 500 кг., брой оси 2, категория евро 6. По категоричен и
безспорен начин се доказа, че в 07. 23 ч., на 05. 11. 2020 г., в землището на гр.
********, обл. **********, посочения т. а. се движи в композиция от влекач
с брой оси 2 и ремарке с брой оси 3, т. е. общо брой оси 5, с обща допустима
техническа маса 50 000 кг., по път А – 2, км. 399 + 703, с посока нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Същевременно не е
била заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а
именно няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна
карта. Това било установено с помощта на устройство № 10071 – елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Горното
съдът прие въз основа на кредитираните писмени материали.
Доколкото е ангажирана отговорността на юридическо лице и
наложеното е строго определено, съдът не следва да разглежда въпроса
относно субективна страна и размер.
Предвид факта, че нарушения от подобен вид касаят безопасността на
движението по пътищата, тяхната поддръжка и ремонт, съдът намира, че
формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да
бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е
ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно
за които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Съдът намира наведеното от страна на въззивника за неоснователно,
поради следното: не са допуснати съществени процесуални нарушения, които
да обусловят цялостна отмяна, като нарушението се доказа по безспорен и
категоричен начин. ЕССПТ по чл. 10, ал. 1 от ЗП е съвкупност от централни и
периферни софтуерни продукти, които сами по себе си не представляват
автоматизирано техническо средство, респективно за същата не существува
изискване за сертификат и одобрение от БИМ /съдът събра доказателства в
тази насока, като се установи годност за приемане на изграждане, доставка и
монтаж на стационарна контролна точка/. ЕФ съдържа всички реквизити
съгласно чл. 189 Ж, ал. 1 от ЗДвП, в частност съдържа в достатъчна степен
индивидуализиращи признаци относно място, дата, описание на нарушението,
3
като същевременно няма нормативно изискване да съдържа дата на издаване
/съдът събра доказателства в тази насока, като се установи същата – 30. 05.
2022 г., което изключва давностни срокове/. Действително въззивникът е
сключил договор с друго юридическо лице, което реално посредничи относно
електронно събиране на пътни такси. В тази връзка следва обаче да се
отбележи, че законодателят изрично е предвидил отговорността при изцяло
/както е в конкретния случай/ или частично незаплащане на такса,
включително в резултат на невярно декларирани данни, да се носи от
собственика, а не от посредника. Това е напълно логично, доколкото именно
негово е задължението и дали той ще ползва услугите на трето лице е
възможност от която може да се ползва, но това по никакъв начин не води до
отпадане на отговорността му. Тълкуването на закона от страна на въззивника
в тази насока би довело до невъзможност да се ангажира ничия отговорност,
доколкото законодателят не е предвидил такава за посредника, напротив,
визирал е изрично собственика. Следва да се уточни и това, че съгласно
договорните отношения между страните, при смяна на регистрационен номер,
въззивникът е следвало до потвърждение за пренасочване на бордовото
устройство /което е уникално за всяко заявено превозно средство/, т. е.
неговото асоцииране /за конкретното това е станало на 10. 12. 2020 г., което
времево е след датата на визираното нарушение/, да заплаща дължимите тол
такси чрез закупуване на маршрутни карти, още повече, че на дисплея се е
изписвал стария регистрационен номер. Чл. 2, т. 7 от Регламент за изпълнение
( ЕС ) 2020 / 204 действително предвижда възможност за отстраняване на
нередност преди предприемането на принудителни мерки, но изрично се
уточнява, че когато такава е предвидена съгласно националното
законодателство, което в българското липсва. Но следва да се акцентира на
това, че по делото се събраха данни, че за кратък период от време: 05. 10.
2020 г. - 27. 11. 2020 г., което е малко над 50 /петдесет/ дни, относно
въззивникът са регистрирани идентични на настоящия казус нарушения, при
това 18 /осемнадесет/ на брой, което вероятно не е идеята на европейския
законодател. Освен задължение за уведомяване /което не се изчерпва с
кореспонденция, а с подписване на приложение ком договора/, въззивникът
има такова за своевременно заплащане на дължими такси, като това може да
направи по два начина – чрез тол декларация или чрез маршрутна карта, като
и чрез двата заплаща дължимото, респективно със своите действия, същият
4
по никакъв начин не е изпълнил задължението си. Без коментар следва да се
остави довода относно ред на издаване на ЕФ, доколкото изразеното от
въззивника не кореспондира с нормативно установеното в Република
България. Приложени документи по никакъв начин не оневиняват
въззивника, доколкото същият не е изпълнил своевременно задължението си
относно твърдяното нарушение.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от
осемдесет лева, представляваща направени по делото разноски.
С оглед изложеното съдът счита, че разглеждания ЕФ следва да бъде
потвърден, поради което и на основание чл. 63 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕФ № **********, с който на „Фреш енд фууд
лоджистик“ ЕООД, ЕИК: *********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 139, ал. 5, ал. 7, вр. чл. 102, ал. 2 от
ЗДвП и на основание чл. 187 А, ал. 1, ал. 2, т. 2, вр. чл. 179, ал. 3 А от
ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в
размер на 1 800. 00 лв. /хиляда и осемстотин лв./.
ОСЪЖДА „Фреш енд фууд лоджистик“ ЕООД, ЕИК: ********* да
заплати на Агенция – Пътна инфраструктура сумата от 80. 00 лв. /осемдесет
лв./, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
5