МОТИВИ към решение по НАХД № 647 по описа на Карловски
районен съд за 2019 година
По отношение на обв. А.Н.П. е внесено
предложение от РП- Карлово за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за това, че на 25.04.2018 г. в гр. С., обл.
П. по хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно
лице, а именно- на Т.П.М., ЕГН ********** ***, изразяваща се в кръвонасядане по горния клепач на дясното око, кръвонасядане по дясната очна ябълка, охлузване по дясната
лицева половина, драскотина по лявата предмишница и кръвонасядане по лигавицата на горната устна, довела до
страдание, без разстройство на здравето и на П.Н.М., ЕГН ********** ***,
изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, от които
едното лице е малолетно, а именно-П.Н.М., ЕГН **********, който не е навършил
14 години към инкриминираната дата- престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12
във вр.
чл.130, ал.2 от НК.
В съдебно заседание, след приключване на съдебното
следствие, представителят на РП- Карлово поддържа обвинението. Счита за
безспорно доказано, че обвиняемият е реализирал престъпния състав на чл.131,
ал.1, т.4 и т.12 във вр.
чл.130, ал.2 от НК. Пледира същият да бъде освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание глоба в минималния
размер от 1000.00 лв.
Обвиняемият П., лично и със защитника му
адв. Ш. не оспорват фактическите положения, изложени
в постановлението на прокурора. Обвиняемият разбира повдигнатото му обвинение и
се признава за виновен, като не дава обяснения в с.з. Не се оспорват
фактическите положение, съдържащи се в постановлението на РП- К.. Пледира се за
налагане на наказание по реда на чл.78а от НК в минималния, предвиден от закона
размер.
Съдът, като обсъди всички доказателства, събрани по
делото- прочетените на осн. чл.283 от НПК и приобщени
като доказателства по делото протоколи, съдържащи обясненията на обвиняемия в
досъдебното производство, показанията на свидетелите С.Л.П., В.И.Р., Т.П.М., Т.Р.П.,
П.Н.М., Д.С.Н., В.Д.Н.и З.А.С., дадени в хода на
досъдебното производство, съдебно-медицински експертизи- 2 броя, изготвени от
вещото лице д-р Е.Б., и писмените доказателства- два броя съдебномедицински
свидетелства, протоколи за предупреждение- 2 броя, протокол за оглед на
веществени доказателства, справки АИС БДС- 6 броя, справка за съдимост и
характеристична справка на обвиняемия, , намери за установено следното:
Обвиняемият А.Н.П., ЕГН ********** е
роден на *** ***, обл. П., ул. “******“ №**. ****,*****,*****.
Не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
На 25.04.2018 г., след 16,00 ч. П.Н.М.заедно
с приятеля си С.Л.П. ***, на центъра, южно от ресторант „Ч.“, за да карат
велосипеди. Там се намирали и други деца, сред които З.А.С.- ученик в 4-ти клас
тогава, който помолил П.М.да му даде велосипеда, а той на него да му даде
тротинетката. В това време П.М.и С. П. си почивали, а колелата им били оставени
на земята. З.С.взел велосипеда на С. П. и го помолил за малко, колкото да
обиколи около площада. П.М.и С. П. не били съгласни З.С.да им кара колелата, но
не се намесили. Тъй като З.С.разбрал, че С. П. не е съгласен да му карат
колелото, той спрял да кара и го хвърлил на земята. Тогава С. П. станал и взел
тротинетката на З.С., като я хвърлил върху намиращата се наоколо тревна алея от
височина. П.М.също взел и хвърлил на тревата по същия начин тротинетката на З.С.,
защото му карал колелото без да му разреши. Това обстоятелство било отречено от
З.С., който твърди, че не е карал колелото на П.М., а само това на С. П.. После
З.С.си тръгнал от площада, заедно с тротинетката си, но тогава разбрал, че има
някакъв дефект при управлението ѝ, тъй като удряла на „кухо“. Това го
разстроило и той плачейки се обадил по телефона на майка си- св.Т.П., на която
разказал какво се е случило. Тъй като Т.П. разбрала, че тротинетката му е
счупена, тя казала на сина си веднага да се прибере в дома им, където той
подробно й обяснил, че С. П. и П.М.му хвърляли тротинетката няколко пъти. Казал
ѝ също, че двете момчета хвърляли и тротинетката на приятеля му В.Р.. Т.П.
решила веднага, заедно със З.С., да отидат на центъра, за да изясни в разговор
с двето момчета какво и защо се е случило. Когато
отишла със сина си на центъра, св.Т.П. заварила П.М.и С. П., които попитала по
каква причина са хвърляли тротинетката на сина ѝ. Тъй като тя възприела
поведението им за нагло и арогантно не издържала и ударила зад врата С. П..
Свидетелката Т.П. възприела, че децата продължават да се „майтапят и бъзикат“ с
нея и се обадила на мъжа си- обв.А.П., на когото
съобщила по телефона, че е на центъра в гр.С., а две деца, които преди това са
имали разправия със З.С.по повод тротинетката ѝ налитат на бой, и по тази
причина го повикала да ѝ помогне. Когато пристигнал с автомобила си на
мястото, обвиняемият П. видял, че жена му стои сред група лица, сред които и
две момчета, за които разбрал, че са хвърляли тротинетката. Понечил
да разговаря с тях, но те тръгнали да бягат с колелата и по тази причина той
хванал с ръце едно от тях. Тогава видял, че другото спряло и дори му казало, че
баща му е полицай, което обв. П. възприел като
заплаха. После П. пуснал хванатото дете (св. П.М.) и видял, че двете деца побегнали с колелата.
Обвиняемият П. решил да ги проследи, за да може да разбере къде живеят, а после
да разговаря с родителите им. След като тръгнал след децата, управлявайки
автомобила си, в който се качили жена му и З.С., той последвал едно от децата, тъй
като другото тръгнало в различна посока, до дома му пред блок в гр. С. до
околовръстния път. Там пред блока, намиращ се на ул.“*******“ №***** стояла
свидетелката Т.М.- майка на П.М., на която току що по телефона ѝ се
обадил сина ѝ, за да ѝ каже, че го гони сив джип. Пред входа на
блока се срещнали от една страна св. Т.М., сина ѝ П.М., С. П., а от друга-
обвиняемият П. и жена му Т.П.. Между тях започнала разправия, изразяваща се във
взаимни обвинения кой, какво и защо е направил и кое колело е по- скъпо. Тъй
като свидетелката Т.П. казала на свидетелката Т.М., че се е обадила на
полицията, последната не се прибрала, а останала да изчакат полицаите. Обвиняемият
П. отначало оставил жена му да се разправя с майката на едно от децата и не се
намесвал. После обаче преценил, че двете момчета се държат агресивно към Т.П. и
тогава ѝ предложил да се обадят, чрез спешен телефон на полицията, което
и сторили. Тъй като разбрали, че сигналът им е приет и изпратен, жена му
останала пред входа на блока, а той се прибрал в колата, тъй като видял, че двете деца явно се стъписали, като чули, че
звънят на полицията. От колата имал възможност да наблюдава случващото се пред
входа в продължение на 10 минути, докато чакал полицаите да дойдат по техния
сигнал.
Впоследствие обаче и след като
наблюдавал ситуацията пред него преценил, че агресията на двете момчета към
жена му става опасна. По тази причина отново отишъл пред входа и нанесъл удар с
цяла длан- „шамар“ на П.М.в областта на лицето, което му е причинило болка,
т.е. лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, според заключението
на съдебно- медицинската експертиза. След като нанесъл ударите на П.М., той
нанесъл няколко удара с ръка отново с цяла длан на свидетелката Т.М., защото
преценил, че тя иска да го удари. Ударите, които обвиняемият П. нанесъл на М.
според заключението на съдебно- медицинската експертиза ѝ причинили
следните травматични увреждания: кръвонасядане по
горния клепач на дясното около, кръвонасядане по
дясната очна ябълка, охлузване по дясната лицева половина, драскотина по лявата
предмишница, кръвонасядане
по лигавицата на горната устна. Уврежданията ѝ причинили страдание, без
разстройство на здравето. Тези телесни увреждания представлявали лека телесна
повреда по чл.130, ал.2 от НК. Съобразно данните по делото и показанията на свидетелката
Т.М. вещото лице дало заключение, че е възможно нанесените ѝ травматични
увреждания, защото отговаряли на действия на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети по механизма на удар, така както съобщила пострадалата.
След като почувствала болка от
нанесените ѝ удари Т.М., заедно със сина си П.М.избягали от входа и се
прибрали в апартамента им на 4-я етаж, от където те съобщили чрез тел. 112 за
случилото се в полицията, което потвърдили пред явилите се по- късно полицаи.
Пред тях тя съобщила за инцидента, като добавила, че е успяла да заснеме с
камерата на телефона случай в периода от началото на разправията пред входа до
момента, когато П. започнал да бие нея и детето й.
На представения от Т.М. видеозапис на
диск бил извършен на оглед, като съдържанието на записа било възпроизведено на
служебен компютър пред полицейски служители Нарлиев и
Николова. Двамата, след като изгледали предоставените им записи, ясно видели, как
А.П. се приближава към стълбището и нанася няколко удара на снимащата с
телефона Т.М., а след това на сина ѝ.
Според заключението на изготвената съдебно- медицинската
експертиза по писмени данни №87/2018г. след инцидента на 25.04.2018 г. П.Н.М.,
на 13 години, нямал видими травматични увреждания по главата, шията, тялото и
крайниците. Липсата на видими травматични увреждания към момента на прегледа не
изключвала по категоричен начин вероятността да са му били нанесени удари с
плесница по лицето, което му е причинило болка. Ударите с плесница, особено ако
били с по- малка сила, обичайно не оставяли видими травматични увреждания.
Пациентите сочили слаба болезненост в мястото на удара без кръвонасядания,
както било и в анализирания случай. След 1-2 денонощия субективните оплаквания
изчезвали, като е направен извода, че при наличните доказателства по делото на П.М.е
причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка, без
разстройство на здравето.
Според заключението на изготвената съдебно- медицинската
експертиза по писмени данни № 88/2018 г., след инцидента на 25.04.2018 г., на
пострадалата на Т.М. била причинена лека телесна повреда, изразяваща се травматични
увреждания в дясната очна ябълка, охлузване по дясната лицева половина,
драскотина по лявата предмишница и кръвонасядане по лигавицата на горната устна, довели до
страдание, без разстройство на здравето.
Изложената фактическа обстановка е приета от съда за
категорично и безспорно установена въз основа на събраните в досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и приетите експертизи. От
приобщените по делото доказателства точно и категорично се установяват всички
факти от значение за правилното решаване на делото- извършването на деянието,
неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност
на дееца. Гласните и писмените доказателства, и приетите заключения на съдебно-
медицинските експертизи в своето единство изясняват пълно, последователно и
непротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка. Заключенията
на изготвените съдебно- медицински експертизи установява настъпилият съставомерен резултат, които съдът кредитира като
обосновани, изготвени с необходимите професионални знания и опит.
При така констатираното, съдът намери, че обвиняемият А.Н.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131,
ал.1, т.4 и т.12 във вр.
чл.130, ал.2 от НК, тъй като на 25.04.2018 г. в гр. С., обл.
П. по хулигански подбуди е причинил леки телесни повреди на повече от едно
лице, а именно- на Т.П.М.ЕГН ********** ***, изразяваща се в кръвонасядане по горния клепач на дясното око, кръвонасядане по дясната очна ябълка, охлузване по дясната
лицева половина, драскотина по лявата предмишница и кръвонасядане по лигавицата на горната устна, довела до
страдание, без разстройство на здравето и на П.Н.М., ЕГН ********** ***,
изразяваща се в причиняване на болка, без разстройство на здравето, от които
едното лице е малолетно, а именно-П.Н.М., ЕГН **********, който не е навършил
14 години към инкриминираната дата, поради което го призна за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
Изпълнителното деяние е осъществил,
като е нанесъл удар с цяла длан -„шамар“
на П.М.в областта на лицето, както и е нанесъл няколко удара с ръка отново с
цяла длан на свидетелката Т.М., както съдът е приел в изложената от него
фактическа обстановка. Пряка и непосредствена последица от ударите са
причинените телесни увреждания на П.М.-
причиняване на болка, без разстройство на здравето, което се квалифицира като
телесна повреда по чл.130 ал.2 от НК и на Т.М.- изразяващи се в кръвонасядане
по горния клепач на дясното око, кръвонасядане по
дясната очна ябълка, охлузване по дясната лицева половина, драскотина по лявата
предмишница и кръвонасядане
по лигавицата на горната устна, довела до страдание, без разстройство на
здравето, което се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130
ал. 2 от НК. Налице е причинно- следствена връзка между поведението на
обвиняемия и настъпилия вредоносен резултат, а именно установените травматични
увреждания на пострадалите.
Деянието на обвиняемия е извършено
виновно, при форма на вина - пряк умисъл. Предвиждал е, че в причинна връзка от
действията му ще настъпят определени телесни увреждания за пострадалите,
съзнавал е обществената опасност на извършваното и е целял настъпването на
престъпния резултат.
Налице са и квалифициращите признаци на престъплението по
чл.131 ал.1 т.4 от НК, а именно- побой над малолетно дете- П.М., който към момента на
извършване на деянието е бил на 13 години, тъй като е роден на *** г. и нанасяне
на побой над две лица, а именно- Т.М. и П.М.. Налице е и квалифициращият
престъплението по чл.131
ал.1 т.12 от НК субективен елемент- нанесена телесна повреда по
хулигански подбуди. Действията на обвиняемия, изразяващи се в нанасяне на удар
с ръка в лицето на пострадалите Т.М. и П.М.върху жизнено важен орган
като главата, на обществено място
на улицата и при незачитане на личната неприкосновеност на пострадалите, демонстрираната сила срещу дете и майка му представляват явна демонстрация на
неуважение към човешката личност и нейната телесна неприкосновеност и крайно пренебрежение към установения ред и спокойствие в обществото.
За престъплението, в което е обвинен обвиняемият,
законът предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация. Обвиняемият не е
осъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от него
не са настъпили имуществени вреди. Затова съдът прие, че са налице
предпоставките на чл.78а ал.1 от НК и освободи обвиняемия от наказателна
отговорност, като му наложи административно наказание глоба. Предвиденият от
закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът
намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите за персонална и
генерална превенция, в случая е административно наказание глоба в минималния
размер от хиляда лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемият е с чисто съдебно
минало, има добри характеристични данни- семейно ангажиран, като за него
липсват данни за други противообществени прояви, признава вината си, съжалява
за извършеното и има добро процесуално поведение по време на цялото наказателно
производство- дава обяснения, с което е съдействал за разкриване на обективната
истина. Поради изложеното за извършеното от обвиняемия съдът му определи
административно наказание глоба в размер - хиляда лева.
На основание чл.189 ал.3 от НПК и с оглед установената
вина на обвиняемия в извършване на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, съдът го осъди да заплати, в полза на бюджета на ОД
на МВР- П. сумата от 140,76 /сто и четиридесет лева и седемдесет и шест
стотинки/ лева, представляващи възнаграждение на вещо лице, изготвило съдебно-
медицински експертизи в досъдебното производство.
По изложените мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ