Р Е Ш Е Н И Е
№ 831
гр.
Русе, 30.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12 по описа за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази:
Предявени са искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 240, ал.1, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу Д.М.Л., в която се твърди,
че на 25.03.2019г. е подписано Приложение №1 към Договор за покупко-продажба на
вземания между „Сити кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата
на което първото дружество е прехвърлило на второто вземането си срещу ответницата
Д.Л., произтичащо от Договор за паричен заем № ******от 20.09.2017г., заедно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности. С изрично пълномощно
прехвърлителят упълномощил ищцовото дружество като цесионер да уведоми
длъжниците за извършената цесия. Изпратеното до ответницата писмо се върнало в
цялост с отбелязване върху обратната разписка, че е непотърсена пратка. Било
изпратено второ уведомление, по което обратната разписка към депозиране на
исковата молба все още не се била върнала. Счита се, че извършената цесия следва
да се приеме за редовно съобщена и с връчване на препис от исковата молба и
приложените към нея доказателства, в който смисъл била и утвърдената съдебна
практика по този въпрос.
Съгласно сключения със „Сити кеш“ ООД на
20.09.2017г. Договор за паричен заем, ответницата получила в заем сумата от
650лв., която следвало да върне заедно с уговорената договорна лихва от
91,11лв. на 34 бр. равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
21.80лв., първата от които с падеж 27.09.2017г., а последната на 16.05.2018г. В
чл. 6 от Договора за заем било уговорено и учредяването на обезпечение от
заемополучателя с издаване на запис на заповед, или поръчителство на едно или
две физически лица, отговарящи на определени условия; залог върху движима вещ;
първа по ред ипотека, или безусловна банкова гаранция. За неизпълнението на
това задължение ответницата като заемополучател дължала уговорена в договора
неустойка в размер на 510,09лв., която е разсрочена за заплащане с всяка една
от погасителните вноски.
Съгласно Общите условия на договора, при
забава в плащанията на отделните погасителни вноски заемополучателят следвало
да заплаща и обезщетение в размер на
законната лихва върху неплатените суми. На това основание на ответницата било
начислено и обезщетение за забава в
размер на 206,42лв. за периода от 29.11.2017г. до датата, на която ищцовото
дружество депозирало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу ответницата, каквато била издадена, но била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
По изложените
съображения се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно
решение, с което да бъде признато за установено, че Д.М.Л., дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД сумите в размер на: 494,04лв., представляващи главница
за периода от 29.11.2017г. до 16.05.2018г. (падеж на последна погасителна
вноска); 50,87лв. договорна лихва за периода от 29.11.2017 г. до 16.05.2018г.; 266,20лв.,
представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
17.01.2018г. до 16.05.2018г. (падеж на последна погасителна вноска); 206,42лв.,
представляващи обезщетение за забава за периода от 29.11.2017г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, както
и законна лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и
направените в двете производства разноски.
В срока по чл.131
от ГПК ответницата изразява становище за допустимост и основателност на
предявеният иск. Признава исковата претенция, като единствено оспорва размера
на претендираното юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на
ищцовото дружество.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените и неоспорени писмени доказателства,
че на 20.09.2017г. между „Сити Кеш” ООД в качеството му на заемодател и ответницата
Д.Л. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем с №****.
Съгласно уговореното в договора, ответницата е получил в заем сумата от 650лв.,
като се е задължил да я върне на 34 равни седмични погасителни вноски, всяка от
които в размер на 21,80лв., с падеж на първата 27.09.2017г. и падеж на
последната 16.05.2018г. В посочените месечни вноски е включена и уговорената
договорна лихва за предоставената в заем сума в размер на 40,08% годишно.
Общата дължима сума по договора е определена на 741,11лв., а ГПР на заема в
размер на 40,08%. В чл. 6, от процесния договор е предвидено, че договорът за
заем следва да бъде обезпечен с поне две от посочените обезпечения – запис на
заповед, издаден от заемателя, банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл. 9, ал.2 от ОУ към договора. В чл. 7, ал.1 от договора е
предвидено, че заемателят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за забава за всеки просрочен ден. В чл.8 е уговорена дължима неустойка от
заемателя при непредставяне на договореното в чл. 6 обезпечение в размер на 510лв.,
чието заплащане е разсрочено с погасителните вноски съгласно Приложение 2 към
договора или по 15лв. към всяка вноска.
На 25.03.2019г. „Сити
Кеш” ООД е прехвърлило (цедирало) вземането си по договора от ответницата на „Агенция
за събиране на вземания” ООД. В приложение №1 към договора за цесия, вземането
е посочено под №**** и е в общ размер на 993,69лв., включващ 494,04лв.
главница, 50,87лв. договорна лихва, 266,20лв. неустойки и 182,58лв. обезщетение
за забава. Ищцовото дружество е упълномощеното от цедента да уведоми от негово
име длъжниците по всички цедирани вземания. До ответницата е изпратено
уведомително писмо от ищцовото дружество като пълномощник на първоначалния
кредитор, за съобщаване на извършената цесия. Писмото е върнато на 24.04.2019г.
като непотърсена пратка според отбелязването в приложената по делото обратна
разписка.
По депозирано
заявление от ищеца е образувано ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС – Русе, по
което срещу ответницата на 30.09.2019г. е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК за дължими суми, произтичащи от процесния
договор: 494,04 лв. главница, 50,87 лв. - договорна лихва за периода от 29.11.2017г.
до 16.05.2018г., 266,20лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за периода от 17.01.2018г. до 16.05.2018г., 206,42лв. – обезщетение за забава
за периода от 29.11.2017г. до 29.09.2019г., законна лихва за забава върху
главницата от 30.09.2019г до окончателното й изплащане, 75лв. разноски за
заповедното производство. Заповедта е
връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, с оглед на което до
кредитора са изпратени указания да предяви иск за установяване на вземането си.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадено
от съда указание по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява
процесуално допустим.
Няма спор по
делото, че съгласно уговореното в процесния договор за заем между ответницата и
„Сити Кеш” ООД, тя дължи на ищцовото дружество като цесионер сумите по
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019г.
Независимо от
липсата на направени от процесуалният представител на ответницата възражения, с
оглед задължението на съда да следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в потребителските договори (какъвто безспорно е и процесния), то
настоящият съдебен състав намира клаузите на чл. 6 и чл.8 за такива. Те създават
задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е
прекалено висока, както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с
оглед вида и предмета на договора (чл. 143 т.5 ЗЗП). Осигуряването от
заемополучателя на някое от посочените обезпечения е не само практически неосъществимо,
но и логически безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния
договор (значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна
лихва, надвишаваща многократно предлаганата от банкови институции по
потребителски кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на
изискванията за поръчители. Логически неоправдано е представянето и на банкова гаранция
от заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с такава
нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока договорна
лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с
предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора след като не са
изискване за отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение
неустойка всъщност представлява предварително, недобросъвестно и
незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорена между страните)
допълнителни разходи, с която многократно се надвишава максимално допустимия
ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за
максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.
По изложените
съображения предявеният иск в частта за претендираната договорна неустойки в
размер на 266,20лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
В
останалата част претенцията на ищеца за главница, договорна лихва и обезщетение
за забава като неоспорена и непроизтичаща от неравноправни клаузи в договора следва
да бъде уважена.
При този изход на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на ответницата следва да се
възложат и направените от ищеца разноски пропорционално на уважената част от
исковете или сумата от 276,90лв. Ищецът е претендирал в представения списък по
чл. 80 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на 350лв., но съдът
съобразявайки материалния интерес на производството и разпоредбата на чл. 78,
ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ определя дължимото за това производство юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200лв, който размер съобразява при изчислението на общия размер на
дължимите разноски по делото съобразно уважената част от исковете. За
заповедното производство дължимите на ищеца разноски са в размер на 55,38лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.М.Л.
ЕГН********** *** дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 по Договор за паричен
заем №***/20.09.2017г., сумите: 494,04
лв. главница, 50,87 лв. договорна
лихва за периода от 29.11.2017г. до 16.05.2018г., 206,42лв. обезщетение за забава за периода от 29.11.2017г. до
29.09.2019г., законна лихва за забава
върху главницата от 30.09.2019г до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед №***/30.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа на РС-Русе.
ОТХВЪРЛЯ предявеният установителен иск за сумата от 266,20лв.
представляваща неустойка по Договор за паричен заем №***/20.09.2017г. за
периода от 17.01.2018г. до 16.05.2018г., за която е издадена Заповед №***/30.09.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2019г. по описа
на РС-Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.Л. ЕГН**********
*** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с
ЕИК203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ №25, офис – сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, сумата от 55,38лв. разноски за заповедното
производство по ч.гр.д.№***/2019г. и сумата от 276,90лв. разноски за настоящото исково производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: