Присъда по дело №1431/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3
Дата: 26 януари 2022 г. (в сила от 11 февруари 2022 г.)
Съдия: Петя Йорданова Котева
Дело: 20211720201431
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Перник, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
СъдебниДОНКА МИКОВА ВИРЯНСКА

заседатели:Емилия Кирилова Тасева
при участието на секретаря Даниела Бл. Иванова
и прокурора Цв. Ив. Евт.
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Наказателно дело от общ
характер № 20211720201431 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата АЛ. ИЛ. К.- ******, с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВНА в това, че на 14.07.2012г. в гр. Перник в себе си (в портфейл и в
горен десен джоб на зелено дамско яке), без надлежно разрешително е
държала високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло
1,7080 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
3,5% на стойност 10,25 лв и марихуана с нето тегло 0,1609 грама със
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,3% на стойност
0,97 лева, всичко на обща стойност 11,22 лева (съгласно Постановление № 23
на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотични вещества,
пласирани на улицата, за нуждите на съдопроизводство), като случая е
маловажен – престъпление по чл.354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от
НК, за което на основание чл. 305, ал.5 от НПК, вр. чл. 81, ал.3, вр. чл. 80,
ал.1, т.5 от НК НЕ Й НАЛАГА НАКАЗАНИЕ, поради изтичане на
абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, като я
1
ОПРАВДАВА по първоначално повдигватото й по–тежко обвинение за
престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК.
На основание чл.354а, ал.6 от НК ОТНЕМА в полза на държавата
количеството на наркотичното вещество марихуана с нето тегло 1,7080 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,5% и
марихуана с нето тегло 0,1609 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5,3%, представляващо предмет на престъплението,
който е предаден на съхранение в Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП” – гр. София и е част от наркотичните вещества, описани в
приемателно-предавателен протокол № 27808 от 09.05.2013г., като след
влизане на присъдата в сила препис от нея да се изпрати на ЦМУ, с оглед
унищожаването му.
По отношение на регистрираните веществени доказателства под № 13
за 2021г. в книгата за веществени доказателства на Районен съд Перник
постановява следното:
На основание чл. 111, ал.1 от НПК стъклено шише с надпис
„Ривотрил”, съдържащо в себе си 23 броя таблетки, които не проявяват
наркотични свойства, да се върнат на правоимащото лице Д.К.М., ЕГН
********** (л.74);
На основание чл.133, ал.1 от ПАС бял хартиен плик, съдържащ
празни опаковки, да се унищожи след влизане на присъдата в сила, тъй като е
без стойност.
ОСЪЖДА подсъдимата АЛ. ИЛ. К.- със снета по-горе самоличност, да
заплити по сметка на ОД на МВР Перник направените разноски по
досъдебното производство в размер на 131,67 лв (сто тридесет и един лев и 67
стотинки).
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест пред Пернишки
окръжен съд в 15-дневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда № 3 от 26.01.2022г. по нохд № 01431/2021г. по
описа на Районен съд П.:
С обвинителен акт на Района прокуратура П. на АЛ. ИЛ. К. е било
повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-
во от НК, тъй като на 14.07.2012г. в гр. П. в себе си (в портфейл и в горен
десен джоб на зелено дамско яке), без надлежно разрешително е държала
високорискови наркотични вещества - марихуана с нето тегло 1,7080 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,5% на стойност
10,25 лв и марихуана с нето тегло 0,1609 грама със съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 5,3% на стойност 0,97 лева, всичко на обща
стойност 11,22 лева (съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за
определяне на цени на наркотични вещества, пласирани на улицата, за
нуждите на съдопроизводство).
Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура
на съкратеното съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК.
По изложени в хода на съдебните прения съображения, прокурорът от
Районна прокуратура П. поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимата
К.. Предлага на лицето да бъде определено наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Пледира, на основание чл. 68, ал.1 от НК, да се приведе в изпълнение
отложеното наказание лишаване от свобода, наложено на подсъдимата по
нохд № 599/2009г. на Районен съд П..
Подсъдимата АЛ. ИЛ. К. признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Изразява искрено и осъзнато
критично отношение към извършеното.
Защитникът на подсъдимата К. – адв. АЛ. В. от ПАК, излага
съображения, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 354а, ал.5 от
НК, за което деяние наказателната отговорност на лицето е погасена поради
изтичане на предвидената в закона давност.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.
14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата АЛ. ИЛ. К. е родена на 15.11.1988г. в гр.П.. От 2013г.
трайно живее и работи в ******. Със споразумение № 493/02.09.2009г. по
нохд № 599/2009г. по описа на Районен съд П., влязло в законна сила на
02.09.2009г., е била осъдена за извършено от нея престъпление по чл. 354а,
ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК на наказание лишаване от свобода за срок
от пет месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66,
ал.1 от НК за срок от три години.
През 2012г. било осъществявано оперативно наблюдение на Д.К.М.
във връзка с получена информация, че разпространява наркотични вещества.
На 14.07.2012г. свидетелите П.Д.В., Р.Р.П. и В.М.Д. – служители в сектор
1
„Противодействие на криминалната престъпност” при ОД на МВР П.
пристъпили към задържане на лицето, което към този момент се намирало в
района на бензиностанция „ОМВ” в гр. П. заедно с подсъдимата А.К..
Последната също била задържана и заведена в полицейското управление. Бил
й извършен обиск, при който от портфейл, намиращ се в зелената й раница
била иззета зелена листна маса в прозрачно найлоново парче, а от горен десен
джоб на зелено дамско яке зелена листна маса, намираща се в прозрачно
самозалепващо се пликче. За извършените процесуално-следствени действия
бил съставен протокол за обиск и изземване от 14.07.2012г., в който К.
писмено посочила, че намерената листна маса е марихуана, която е закупила
за лична употреба. Същата била обособена като обект с номер 5.
В хода на разследването била назначена физикохимическа експертиза,
чието заключение установило, че иззетата суха зелена листна маса от
подсъдимата е марихуана, която за съответните две опаковки е с нето тегло
1,7080 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
3,5% и с нето тегло 0,1609 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5,3%.
Стойността на държаната от подсъдимата марихуана възлиза
съответното на 10,25 лева и на 0,97 лева, всичко на обща стойност 11,22 лева
(единадесет лева и 22 стотинки), предвид Постановление № 23 на МС от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
По доказателствата:.
Гореизложената фактическа обстановка съдът възприе като безспорно
установена, като взе предвид самопризнанието на подсъдимата АЛ. ИЛ. К.,
направено по реда на чл.371, т.2 от НПК, което се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, а именно: показанията на
свидетелите П.Д.В., Р.Р.П. и В.М.Д., заключението на вещото лица по
извършената физикохимическа експертиза, както и приобщените писмени и
веществени доказателства.
Настоящият състав не анализира подробно изброените
доказателствени средства, тъй като същите не установяват противоречиви
факти, а пълно и всестранно изясняват релевантните по делото обстоятелства,
свързани както с установената фактическа власт върху инкриминираниите
наркотични вещества от подсъдимата, така с оглед вписаното съдържание в
протокола за обиск и изземване от 14.07.2012г., удостоверяващо по ясен и
безпротиворечив начин подбудите за тяхното държане.
От правна страна:
Съобразявайки изложеното по-горе и липсата на доказателства, които
да оборват обвинителната теза, съдът намира за безспорно установено и
доказано по несъмнен начин, че подсъдимата АЛ. ИЛ. К. е осъществила от
обективна и субективна страна фактическия състав на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3,
пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, тъй като на 14.07.2012г. в гр. П. в себе си (в
2
портфейл и в горен десен джоб на зелено дамско яке), без надлежно
разрешително е държала високорискови наркотични вещества - марихуана с
нето тегло 1,7080 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 3,5% на стойност 10,25 лв и марихуана с нето тегло
0,1609 грама със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол
5,3% на стойност 0,97 лева, всичко на обща стойност 11,22 лева (съгласно
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на
наркотични вещества, пласирани на улицата, за нуждите на
съдопроизводство), като прие, че това деяние представлява маловажен
случай.
Не е спорно, че от обективна страна подсъдимата А.К. е извършила
престъплението чрез действие - на инкриминираната дата е осъществила едно
от изпълнителните деяния–държане на наркотични вещества, тъй като е
упражнявала своя фактическа власт върху тях.
От заключението на назначената в стадия на досъдебното
производство и приета в хода на съдебното следствие физикохимическа
експретиза безспорно е установено, че става въпрос за високорисково
наркотично вещество по смисъла на ЗКНВП – марихуана (коноп ,канабис),
което подлежи на международен контрол съгласно Единната конвенция по
упойващите вещества на ООН от 1961 г., ратифицирана от РБългария.
Същото е поставено и под вътрешен контрол съгласно Закона за контрол
върху наркотичните вещества и прекурсорите. Съгласно чл. 3 ал.2 от този
закон конопът (марихуана) попада в списък І „Растения и вещества с висока
степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина”, който се съдържа като Приложение № 1 в Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
От обективна страна е установен и отрицателния факт, че за
притежанието на инкриминираните вещества подсъдимата не е имала
надлежно разрешително съгласно чл. 32 и чл. 73 от ЗКНВП и по аргумент на
чл. 30 от същия закон не е имала право да ги държи.
При преценката за съставомерността на деянието съдът отчете
заниженото количество наркотични вещества, относително ниската му обща
стойност, начина по който подсъдимата е упражнявала фактическа власт
върху предмета на престъплението, младата възраст на К. към момента на
извършване на деянието, подбудите за осъществяването му – наркотичната
зависимост към този момент, която сама по себе си не е обстоятелство, което
изключва наказателната отговорност или смекчава същата, но преценена, че
след този период лицето е променило начина си на живот, като се е
установило в ******, където работи, налагат категоричен извод за снижена
степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимата.
На следващо място съдът взе предвид, че се касае за проява, която е с
изключително голяма давност. Продължителността на наказателното
преследване и най-вече провеждането на досъдебното производство в
3
рамките на повече от девет години настоящият състав прие като
изключителен факт, обосноваващ също занижената обществена опасност на
деянието. Неприключването на разследването в разумен срок не следва да се
вмени като последица от поведението на подсъдимата, която след
инкриминираното деяние е заминала и се е установила да живее и работи в
******, тъй като това е било продиктувано от необходимостта К. да промени
начина си на живот, вкл. и да преустанови употребата на наркотични
вещества. Не са налице събрани по реда на НПК доказателства, които да
водят до категоричен и несъмнен извод, че напускането на територията на
РБългария е било продиктувано от желание да се осуети разследването, тъй
като в хода на наказателното производство не се ангажираха такива, които да
са с надеждна процесуална стойност.
Настоящият състав отчете наличието и на други обстоятелства,
разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние
в сравнение с обикновените случаи на престъпленията от този вид, предвид
положителните данни за личността на К. – млад човек, трудово ангажиран, с
критично отношението към употребата на наркотични вещества в минали
периоди от живота си, с желание и с настъпила промяна в поведението.
При преценка на обществената опасност на подсъдимата съдът отчете,
че към момента на извършване на процесното деяние тя е била осъждана,
което следва да обоснове извод, че не са постигнати целите на наказанието по
отношение на К., но факта че това е било за престъпление от същия вид и то
осъществено в един отдалечен момент, когато лицето е било наркотично
зависимо налагат извод, че предходното осъждане не трябва да е с
надценяваща роля при определяне на обществената опасност на лицето. В
тази връзка следва да се открои и проявеното искрено и осъзнато критично
отношение на подсъдимата към осъществената от нея престъпна деятелност.
Горепосочените обстоятелства в своята съвкупност дават основание на
съда да приеме, че процесното деяние представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т.9 от НК, поради което и правната квалификация по която
следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на К. е по
привилегирования състав на чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от
НК.
От субективна страна деянието е извършено виновно при пряк умисъл
като форма на вината, тъй като подсъдимата е имала представа, че веществата
върху които упражнявала фактическа власт представляват наркотични и
тяхното държане е забранено от закона, но въпреки това извършила деянието
за постигане на целта си – да държи противозаконно наркотичните вещества,
Причина за извършване на деянието е заниженото правно съзнание на
подсъдимата.
Предвид изложеното съдът призна подсъдимата за виновна за
горепосоченото престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-
во от НК, което има за своя последица оправдаването й по първоначално
4
повдигнатото й по–тежко обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.3, пр.2-
ро, т.1, пр.1-во от НК.
По вида и размера на наказанието:
Настоящият състав отчете, че за деянието по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3,
пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК е приложим института на давността, тъй като е
изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на
подсъдимата. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 80 и чл. 81 от НК наказателното преследване за
определено деяние се изключва по давност, когато от довършване на
престъплението се изтекли сроковете по чл. 80, ал.1, т.1-5 от НК, като
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл. 80 от НК. Преценката за това каква е
продължителността на конкретния давностен срок по чл. 80 от НК се
извършва на базата на наказуемостта на съответното деяние, която е
определена в санкционните норми на отделните престъпни състави в НК.
Следователно, за да се приложат правилата за давността за наказателно
преследване, определяща се явява правната оценка на деянието чрез
квалифицирането му по определен престъпен състав. В настоящия случай, в
стадия на постановяване на присъдата по чл. 301 от НПК съдът, след като е
преценил доказателствата относно факта на деянието, авторството и вината, е
дал правна оценка относно това представлява ли деянието престъпление и
каква е правната му квалификация, като е признал К. за виновна за
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, пр.2-ро, т.1-ва, пр.1-во от НК, за
което законодателят е предвидил налагане на наказание глоба в размер до
1000 лв. Същото е извършено на 14.07.2012г. и абсолютният давностен срок,
предвид нормата на чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, който е в размер на
четири години и шест месеца, е изтекъл на 14.01.2017г. При това положение
на подсъдимата не следва да бъде наложено наказание на основание чл. 305,
ал.5 от НПК, вр. чл. 81, ал.3, вр. чл. 80, ал.1, т.5 от НК, като този резултат е
единствено възможен, тъй като наказателната отговорност на извършителя е
погасена.
За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че при извършената
преквалификация давностните срокове, касателно първоначалното обвинение
по чл. 354а, ал.3, пр.2-ро, т.1, пр.1-во от НК, са без значение, тъй като за да
стигне до извод, че подсъдимата е извършила по-леко наказуемо
престъпление, съдебният състав в етапа на тайното съвещание е обсъдил
въпросите дали е извършено деянието, дали е осъществено виновно и каква е
точната му правна квалификация, след което е извел извод, че К. следва да
бъде призната за виновна по привилегирования състав на чл. 354а, ал.5 от НК.
Именно след този момент се прави преценка дали е изтекла погасителната
давност за преследване на престъплението за което лицето е признато за
виновно, тъй като едва след това се установяват основанията за погасяване на
5
отговорността на извършителя поради изтичането на давността, в случая за
по-леко наказуемото престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. 354а, ал.3, пр.2-ро,
т.1, пр.1-во от НК.
По веществените доказателства:
На основание чл.354а, ал.6 от НК се отнема в полза на държавата
количеството на наркотичното вещество марихуана с нето тегло 1,7080 грама
със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 3,5% и
марихуана с нето тегло 0,1609 грама със съдържание на активен компонент
тетрахидроканабинол 5,3%, представляващо предмет на престъплението,
който е предаден на съхранение в Централно митническо управление, отдел
„МРР-НОП” – гр. София и е част от наркотичните вещества, описани в
приемателно-предавателен протокол № 27808 от 09.05.2013г., като след
влизане на присъдата в сила препис от нея да се изпрати на ЦМУ, с оглед
унищожаването му.
По отношение на регистрираните веществени доказателства под № 13
за 2021г. в книгата за веществени доказателства на Районен съд П. съдът
постанови следното:
На основание чл. 111, ал.1 от НПК стъклено шише с надпис
„Ривотрил”, съдържащо в себе си 23 броя таблетки, които не проявяват
наркотични свойства, да се върнат на правоимащото лице Д.К.М., ЕГН
**********, предвид приложения на л. 74 в дос.п-во протокол за обиск и
изземване от 14.07.2012г.;
На основание чл.133, ал.1 от ПАС бял хартиен плик, съдържащ
празни опаковки, да се унищожи след влизане на присъдата в сила, тъй като е
без стойност.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК
настоящият състав осъди А.К. да заплати по сметка на ОД на МВР П. сумата
от 131,67 лв (сто тридесет и един лев и 67 стотинки), представляваща част от
направените разноски в хода на досъдебното производство за извършената
физикохимична експертиза на наркотични вещества.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател:
6
Съобщи за изтекли лични данни