М О Т И В И
на СГС, 23 с-в по НОХД
№ 4981/2016г.
Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт
срещу И.П.Ц. за това, че за времето от 30.10.2015г. до 06.11.2015г. на
територията на община Витоша - С. град, землище Бистрица - в природен парк
„Витоша“, местност „Меча поляна“ -
защитена зона по смисъла на чл.29 от Закона за защитените територии ( ЗЗТ), като управител на „Т.“ ООД противозаконно
унищожил защитена територия от 9 декара лесопригодни площи: съответно 6 декара
от подотдел 1048 „П“ и 3 декара от подотдел 1048 “К“ като нарушил горния почвен слой и унищожил
430 бр. фиданки от смърч с обща стойност на щетите от 9567лв. чрез посредствените извършители - К.С.Б., П.И.Б. и В.Ц.М.,
на които възложил разчистването с тежка строителна техника на площта - държавни
горски територии - защитена зона в подотдели 1048 „П“ и подотдел 1048“К“ по
лесоустройствен проект 2009 ТП ДГС С. -
разораване, преместване на камъни и указал мястото - престъпление по чл. 278в, ал.1 от НК.
С разпореждане от 17.11.2016 г. съдията - докладчик на основание
чл. 248, ал.1, т.4 от НПК е насрочил делото за разглеждане
по реда на глава ХХVІІІ НПК (освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание), след преценка на по следните обстоятелства:1.
престъплението по чл. 278в, ал.1 от НК (
което е умишлено) е наказуемо с
наказания лишаване от свобода до 3 години или пробация, както и с глоба от 2
хиляди до 10 хиляди лева; 2. обв. Ц. е неосъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание; 3. съставът на
престъпление не предвижда настъпили съставомерни имуществени вреди ( срв.
константната съдебна практика: решения от
26.11.2014 г. по НАХД № 320/2014 г. на ОС- Сливен; решение № 13
от 26.02.2015 г. по ВНАХД № 209/2014 Г. на Апелативен съд – Б.; решение № 110 от 31.03.2010 г. по ВНОХД № 122/2010 Г.,
НО, III с-в на САС;
решение № 104 от 18.11.2015 г. на ОС - Сливен по н. а. х. д. № 470/2015 г.; решение № 13 от 26.02.2015 г. на БАС
по в. н. а. х. д. № 209/2014 г.; решение № 100 от 23.08.2011 г. на ОС - Враца
по а. н. д. № 279/2011 г.; решение от
21.01.2011 г. на ОС - Б. по а. н. д. № 1412/2010 г.), включително и систематичното
място на чл. 278в, ал.1 от НК - в
глава VІІІ ( Престъпления против дейността на държавни органи, обществени
организации и лица, изпълняващи публични функции), раздел І ( Престъпления
против реда на управление), поради което е приел, че са налице кумулативно
изискуемите предпоставки за приложение на чл. 78а, ал.1 от НК, като при тяхното
наличие съдията - докладчик е длъжен да
насрочи производството по реда на глава 28 от НПК ( така ТР № 3 от 20.11.2014 г. по тълк. д. № 3/2014
г.,ОСНК на ВКС: „…съдията-докладчик по реда на чл. 248, ал. 1,
т. 4 от НПК след образуването на
наказателно дело по внесен от прокурора обвинителен акт преценява налице ли са
основания за разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК…“).
Аргумент в подкрепа на разглеждането на делото по реда на глава 28 от НПК е и
разрешението, дадено в ТР № 2/2016г. на ОСНК, където в т.3 ВКС сочи, че
„…Предпоставка за прилагането на диференцираната процедура по глава 28 от НПК е
да бъдат възстановени причинените от престъплението имуществени вреди, които са
елемент от фактическия състав на престъплението“.
В съдебно заседание, в хода на съдебните прения,
представителят на СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на д.п.
се е доказала фактическа обстановка, видно от която обв. Ц. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъпление по чл.278в,
ал. 1 от НК. От фактическа страна прокурорът намира за установена описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка, позовавайки се на свидетелските показания,
писмени доказателства и експертни заключения. Прави искане за признаване на
обв. Ц. за виновен по повдигнатото му обвинение, като с оглед наличието на
предпоставките по чл. 78а от НК моли съда да постанови решение, с което да го освободи
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“ в
максимално допустимия размер от 5 хиляди лева.
Упълномощеният
защитник на обв. Ц. – адв. Й.П. пледира за постановяване на решение, с която
подзащитният му бъде оправдан по повдигнатото
му обвинение, като счита, че е недоказана субективната страна на деянието и в
частност интелектуалния момент на умисъла – съзнанието, че действията се
извършват в защитена територия. . В подкрепа на тезата си посочва, че ареалът
не е маркиран като защитена територия, а отделно от това и съгласно чл. 6, ал.2
от Закон за защитените територии (ЗЗТ) населените места и селищните
образувания, определени със застроителните и регулационни планове, не са част
от защитената територия независимо, че попадат в нея. В тази смисъл защитникът
намира, че у доверителят му е съществувало убеждение за точно изпълнение на
договора, сключен със св. С..Ц за изграждане на извозни пътища ня посочения от
последния терен.
Обв. Ц., редовно призован, не се
явява пред настоящата инкстанция и не изразява становище по съществото на
делото.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбата на чл. 378, ал. 2 от НПК
и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обв.
И.П.Ц. е роден на ***г. в гр. Б.,
българин, български гражданин, неосъждан, женен, с висше образование, управител
на „Т.”ООД, живущ ***, с ЕГН: ********** .
Природен парк „Витоша” бил обявен за
национален парк през 1934г.
По силата на Закона за защитените територии ( Обн. ДВ. Бр.133 от 11.11.1998г.) със заповед на Министъра на околната
среда и водите (МОСВ) № 349/14.07.2000г обнародвана в ДВ, бр.66 народен парк
„Витоша” бил прекатегоризиран в природен парк. Съгласно чл.5, т.5 от ЗЗТ в
категориите защитени територии се включват природните паркове, а според чл.6,
ал.1 и ал.2 от ЗЗТ в защитените територии се включват гори, земи и водни площи,
като населените места и селищните
образувания в границите, определени със застроителните и регулационни планове
или околовръстни полигони, попадащи в защитени територии, не са част от тях. Съгласно
чл.44 от ЗЗТ обявените защитени територии и промените в тях се вписват в
Държавен регистър към МОСВ, съобразно който природен парк ( ПП) „Витоша” е заведен под код I в Регистъра на
защитените територии с площ от 27079.11 хектара.
Смисълът на обявяването на територия
като защитена се изразявал в мерките за тяхното опазване и съхраняване като
национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на
опазване на родната природа ( чл.2, ал.1 от ЗЗТ), а опазването на природата в
защитените територии имало предимство пред другите дейности в тях ( ал.2 от
с.т.). Раздел V ( чл. чл.29-34) от ЗЗТ,
посветен на природните паркове, детайлизирал общите насоки за опазване на
растителните и животинските екосистеми и обекти на неживата природа в
природните паркове, като изрично ( в
чл.30, т.т.1-12) били забранени дейности в разрез с поддържане
разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях,
включително провеждане на гола сеч във всички гори, с изключение на тополовите
и нискостеблените гори ( т.1 от с.т.), и дейности и строителство, които не са
разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и
устройствените и технически планове и проекти ( т.9 от с.т.). ПП „Витоша” бил
включен и в европейска програма „Н.****” като защитена територия .
По силата на чл. 46 от ЗЗТ МОСВ провеждала и осъществявала управлението и
контрола в защитените територии. Контролът по опазването и защитата на
защитените територии - гори и горски площи на територията на ПП „Витоша”, които в горско административно отношение
принадлежали към Държавно горско стопанство С., административно прикрепен към С.
-град, се осъществявал от „Дирекция ПП „Витоша”. За горите и горските комплекси и площи в
територията на ПП „Витоша”, които били със статут на държавен горски фонд,
стопанисвани от ДГС „С.” бил изготвен лесоустройствен проект на горския
комплекс, в който били определени видовете залесяване, сечи и начина на
стопанисване на всяка горска площ.
През есента на 2014г. била извършена лесокултурна
дейност с доброволен труд - залесяване в ПП „Витоша” в подотдел 1048 „К“ на 2 450
бр. фиданки смърч и в подотдел 1048 „П“ на 2 550 бр. фиданки смърч. Смърчът е
род иглолистно дърво от семейство Б.,
На 30.10.2015г. бил сключен договор № ПО-01-68/30.10.2015г.
между ТП „ДГС- С.” и „С..Ц“ ЕООД с управител св. С..Ц за продажба на стояща
дървесина на корен съгласно одобрен годишен план за 2015г., след проведен търг.
Предмет на договора бил прехвърляне собствеността на пакет прогнозни количества
стояща дървесина на корен или т.нар. санитарна сеч от обект обозначен като
15802с, подотдел 1048-о, за което купувачът бил задължен да заплати
предложената от него цена и да транспортира дървесината ( в общ размер 287
куб.м.), като предвидения срок за сеч и извоз бил до 20.12.2015г. Преди окончателното сключване на договора на
всеки участващ в търга, включително и на св.С..Ц, било посочено мястото за извършване на сечта
и същият бил запознат от старши лесничей св. Ц.Д. с пътя и маршрута, по който
следва да се извозва изсечената суха дървесина. Съгласно клаузите на сключения
договор за сеч в ПП „Витоша”, обект 15802c, състоящ
се от два подотдела - 1048 -о и подотдел 1048 -р и в т.4.24 било предвидено изграждане и
поддържане на превозен път като задължение на купувача по договора, който
следвало да изгради извозен път, необходим за усвояване на дървесината и който
път бил проектиран. За изграждането на пътя бил съставен технологичен план, който
бил неразделна част от договора за сеч и в който били отбелязани и със схема
контурите на насажданията за сеч, площта за сеч, схема на съответните подотдели,
наклони, характеристики на местността, разстояния, съществуващите извозни
пътища и проектираните такива временни с посока на извоза, които изпълнителят
по договора за сеч следвало да изгради преди усвояването на дървесината. С оглед изпълнението на договора с ТП „ДГС-С.”,
св.С..Ц в качеството му на управител на „С..Ц“ ЕООД сключил на 30.10.2015г.
договор с „Т.” ООД с управител обв. И. Ц.
с предмет изграждане на извозни пътища, необходими за усвояването на
дървесината в обект с № 15802 с, подотдел 1048-о и почистване на сечище в ПП „Витоша”, като
изрично било посочено в т.1 от договора,че мястото и размерите по изграждането
и почистването на път се уточняват от възложителя - „С..Ц” ЕООД. След сключването на договора св.Ц. не уговорил
начална дата на започване на дейностите по направата на временен път, нито
предоставил технологичния план - скица посочваща параметрите на пътя, нито
придружил обв. Ц. до конкретното място в ПП „Витоша”, тъй като все още нямал
готовност по изпълнение на договора сключен в същия ден. Независимо от това и още
на 30.10.2015г. обв. Ц. организирал три тежкотоварни машини: 1 бр. верижен
самосвал „Моруока“, 1 бр. колесен багер „Кайзер“ модел „Х4М“, зачислени като
актив на дружеството „Т.“ ООД и 1 бр. верижен багер „Хюндай модел „ ROBEEX 210
1с -7“ - нает от фирма „Б.С.” ЕАД на
25.10.2015г за срок от 1 месец, като разпоредил на трима работници на „Т.”ООД
да ги транспортират още на 30.10.2015г. до ПП „Витоша”, местността „Меча
поляна”. На 30.10.2015г. трите тежкотоварни машини управлявани от всеки от свидетелите
К.Б., П.Б. и В.М. били транспортирани до ПП „Витоша”, землище Бистрица, местност
„Меча поляна“, където пристигнал и обв. Ц.. Тогава обв. Ц., без наличието на
технологичен план, без присъствието на длъжностно лице - лесничей от ДЕС С. или
възложителя по договора, без налична маркировка на дървесните видове определени
за почистване, посочил на работниците мястото, където следва да се разчиства
повърхността в защитената територия и вместо
разчистване в подотдели 1048 -о и 1048 - р по договор и технологичен план по
проектирания извозен път, определил разчистване в подотдел 1048 „П“ и подотдел 1048
„К“, граничещи със ски пистата стопанисвана от „Витоша ски“ АД. Обв. Ц. указал
на свидетелите Б., Б. и М. действията, които следва до извършат - разчистване на терена в непосредствена близост
до ски писта „Витошко лале“ в района на хижа „Алеко”, като обв.Ц. им дал задача
да разорат терена, да ,преместят камъните и да бъдат изсечени наличните горски
насаждения. В района на подотдел 1048 „П“ и подотдел 1048 „К“, където обв. Ц.
указал да бъдат разположени машините и да предприемат действия по изчистване на
терена, били налични като защитена територия и 430 бр. фиданки от смърч
залесени с доброволен труд. Тримата работници започнали работа следобед на
30.10.2015г. и работили в подотдел 1048 „П“ и подотдел 1048 „К“ на обща площ от
12,33 декара , от които 9 декара били лесопригодни площи, а останалите 3, 33декара
нелесопригодни площи, покрити в морени, в периода от 30.10.2015г до 06.11.2015г
., като разоравали горния почвен слой, премествали камъните и чрез фактическите
си действия с тежкотоварните машини премахвали и наличните млади фиданки смърч.
Чрез тежкотоварната техника управлявана от свидетелите
К.Б., П.Б. и В.М., извършвайки дейността
указана им обв.Ц. по разчистване на зоната, била унищожена защитена територия
на площ от 9 декара лесопригодни площи съответно 6 декара от подотдел 1048 „П“
и 3 декара от подотдел 1048 “К“ като чрез действията бил нарушен горния почвен
слой и напълно унищожени 430 бр. фиданки от смърч. Според заключението на лесоинженерна
и оценителна експертиза компенсаторното залесяване върху засегната площ от 9
дка. в двата подотдела би възлязло на 9 567лв.
На 06.11.2015г.
(петък) тримата работници - свидетелите К.Б., П.Б. и В.М. - се прибрали до
гр.Самоков в седалището фирма „Т.”ООД, където обв. Ц. им казал, че на
09.11.2015г. (понеделник) няма да работят тъй като идвала проверка на терена и
имало проблем.
По повод подадени сигнали до ТП „ДСГ-С.“ на 09.1102015г.
била извършена проверка в подотдели 1048
„П“ и 1048 „К“, при която било констатирано нарушение на горния почвен слой,
преместване на камъни, разчистване на пънове и унищожени смърчови фиданки, за
което бил съставен констативен протокол бл. № 061647/09.11.2015г.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тези факти се установяват по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите К.И.К., Ц.А.Д., З.П.Б.,
Е.Н.К., Г. Т. Н., Т. Г.Б., К.С.Б., П.И.Б., В.Ц.М., Ц.А.П., К.Й.И., С.П.Ц., Г.Н.
Х., И. Й.З., Д.В. М., В.В.П., Р.О.П. и Р. С. Д., дадени на д.п., преценени на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК, констативни протоколи бл. №
061647/09.11.2015г. и № ЗП-ДБ-11/09.11.2015г. с приложен албум с фотоснимки,
протоколи за оглед на местопроизшествие от 11.11.2015г., от 17.11.2015г. и от
01.12.2015г., договор от 30.10.2015г. между „С..Ц“ ЕООД и „Т.“ ООД, определение
на СГС, НО, 32 с-в от 12.11.2015г., договор за наем от 25.10.2015г. между „Б.“
ЕАД и „Т.“ ООД, инвентарна книга и справки за дълготраен актив, договор № ПО-01-68/30.10.2015г.
между ТП „ДГС- С.” и „С..Ц“ ЕООД с приложен технологичен план, заповед №
469/21.10.2014г. на директора на ЮДП, пълномощно,
нотариално заверено на 28.09.2015г. от И.
Златев, приемо – предавателен протокол от 25.11.2015г., писмо на директора на
ДПП Витоша вх.№ 2389/11.12.2014г., Постановление на Министерство на народното
стопанство № ІІІа 15422/27.10.1934г., ПМС № 621/01.08.1952г., заповед №
РД-349/14.07.2000г. на м-ра на околната среда и водите, справка от МЗХ, ЮДП –Б.град,
ТП ДГС С., 2бр.- разписки от 01.12.2015г. и от 18.12.2015г., протоколи за
разпознаване на лица от 09.12.2015г.,справка за съдимост на обв. Ц., заключение
на пожаро - техническа експертиза, заключение на видео-техническа експертиза по
протокол №10/2016г., заключение на лесоинженерна и оценителната експертиза,
ценени на осн. чл. 378, ал. 2 от НПК.
Преди да приеме така описаната фактическа
обстановка, съответна на съществените обстоятелства, фигуриращи в обвинителния
акт, съдът обсъди противоречията в
доказателствените средства.
Относно обстоятелствата, включени в предмета на
доказване по делото съгласно разпоредбата на чл.102, т.т.1-3 от НПК и значими
за правилния изход на делото, съдът констатира съществени противоречия относно
фактите дали работниците от ф-ма „Т.“ ООД са унищожили фиданки смърч и дали при
извършваните от тях дейности са били ръководени от трето лице със служебно
качество /неустановено по делото/, което ги е направлявало при дейността им.
Касателно останалите правнорелевантни обстоятелства
събраната по делото доказателствена съвкупност е еднопосочна и
безпротиворечива. Така времето /периодът на деянието се установява категорично
от показанията на свидетелите Б., Б., М. и Д., които съответстват на писмените
доказателства ( договор от 30.10.2015г. между „С..Ц“ ЕООД и „Т.“ ООД, договор
за наем от 25.10.2015г. между „Б.“ ЕАД и „Т.“ ООД и констативни протоколи от
09.11.2015г). От писмените доказателства ( договор № ПО-01-68/30.10.2015г.
между ТП „ДГС- С.” и „С..Ц“ ЕООД с приложен технологичен план ) и показанията
на св. С..Ц се установява еднопосочно наличието на договорни задължения на
търговското дружество, свързани с извоза на закупената дървесина, както и
обозначения в плана маршрут за транспортирането й от ПП „Витоша“, логично
следствие от което са и възникналите търговски взаимоотношения между „С..Ц“ ЕООД и „Т.“ ООД с предмет изграждане
на извозни пътища от второто дружество, за който факт също гласните и писмени
доказателства са еднопосочни. Показанията на св. С..Ц, в които същият заявява,
че не е посочил на обв. Ц. терена, където да се изгради извозния път, не се
оборват от друго събрано по делото доказателство, а така също и са житейски
достоверни с оглед периода от време от спечелване на търга, сключване на
договора с изпълнителя „Т.“ ООД, организирането
и започването на фактическите дейности от работниците в дружеството в ПП
„Витоша“ – всички тези действия са извършени на една и съща дата (30.10.2015г.),
т.е. св.Ц. технологично не е разполагал
с време в рамките на един ден да посети ПП „Витоша“ и да определи терена
за прокарване на извозен път, а и обективно такава бързина не е била
наложителна поради срока за изпълнение на
договора с ТП „ДГС- С.” - до 20.12.2015г. Ето защо и съдът прие
свидетелставнето на Ц. за достоверно и съответно на останалата събрана по
делото доказателствена маса. От показанията на работниците в „Т.“ ООД – св. Б.,
Б., М. - и констатациите в огледния протокол и констативния протокол се
установяват по делото броя и естеството на тежкотоварните машини, с които
изпълнителят „Т.“ ООД е предприел
действия в ПП „Витоша“ за изграждането на извозен път в периода 30.10. – 06.11.2015г.
Относно спорните по делото обстоятелства са налични
две ( условно разграничени с оглед насочоността на съдържащата се в тях
информация) групи доказателствени средства – от една страна са показанията на работниците в „Т.“ ООД –
св. Б.,св. Б. и св.М., които твърдят, че не са унищожили растения, като
действията им са били наблюдавани и одобрявани от служител в горското
стопанство, а от друга – останалите гласни и писмени доказателства.
Тук пред скоби следва да бъде посочено, че и тримата
работници в „Т.“ ООД са категорични, че инициативата по извозването на
тежкотоварните машини до ПП „Витоша“ и конкретните действия и място на
извършването им с тях са били под прякото ръководство на обв. Ц. в качеството
му на техен работодател, който е бил на мястото ( терен в непосредствена близост до ски писта
„Витошко лале“ в района на хижа „Алеко”,местността „Меча поляна”) и
им е разпоредил да го разчистят. В това отношение спор по делото не е
наличен, а показанията и на тримата свидетели са еднопосочни, безпротиворечиви
и съответни на правилата на житейската логика. Показателно в това отношение е
свидетелстването на М., който заявява „...каквото ми нареди г-н И.Ц., това
работя, той ми е шеф и ми плаща заплата….“
В показанията си св. Б.,св. Б. и св.М. твърдят, че
не са изкоренявали фиданки от смърч, а са разчиствали единстевно дънери и
камъни. В тази им част показанията им не се кредитират от съда, тъй като
преценката за достоверността им води до извод за тяхнана неистинност. На първо
място свидетелите са фактически извършители на инкриминираните действия, поради
което и показанията им в тази част представляват средство за защита, а за
евентуална тяхна неистинност те не биха носили наказателна отговорност, тъй като отговорността им би
отпаднала на основание чл.292, ал.1, т.1 от НК. Най-съществено основание за тяхното
некредитиране се явяват различните източници на информация, които ги
опровергават – така констатациите в огледния протокол от 11.11.2015г., в който
е посочено намирането „ ...по цялата
територия, предмет на огледа, има млади иглолистни фиданки с размери 40-60 см.,
като на места същите се намериха смачкани, счупени или изкоренени…..“,
съпоставени с показанията на св. Ц.Д. ( старши лесничей в ТП ДСГ С.), св. Д.Д.
и св. В.П. (служители в РИОСОВ С.), които възпроизвеждат непосредствените си
възприятия от унищожаване на залесени смърчови фиданки, и данните, фигуриращи в писмо на директора на
ДПП „Витоша“ вх.№ 2389/11.12.2014г., от които е видо, че в подотдел 1048 „П“ е извършено залесяване на
2550 бр. фиданки смърч. В този смисъл и показанията на св. Б., св. Б. и св.М.
се преценяват от съда като недостоверни, оборени от останалата по делото
даказателствена съвкупност, поради което и за това обстоятелство съдът не ги
кредитира.
Следващият факт, за които по делото са налице
противоречия, е дали действията на
работниците във ф-ма „Т.“ са били контролирани от служител на ДСГ С.. Така св. Б.
сочи, че „….при нас идваше и едно момче…той ни показваше кои дънери да
извадим…“, св. Б. – „...с нас не е говорил и ни наблюдаваше“, а св. М. –
„…имаше един господин, представи ни се като Ради само с малко име, облечен в
униформа на служител от Горското стопанство…Този Ради ми посочи кои дънери
трябва да почистя…“. Видно от изложеното е, че освен констатираната по-горе
заинтересуваност на свидетелите, в показанията им относно това обстоятелство са
налични противоречия, свързани с поведението на неустановеното по делото лице –
според св.Б. същият ги е насочвал при извършване на действията им, според св. Б.
само ги е наблюдавал, без да комуникира вербално, а според св. М. е разговарял
с тях и ги е упътвал. Тази вътрешна неубедителност на гласните доказателствени
средства се допълва от данните в справката от МЗХ, ЮДП –Б.град, ТП ДГС С. с
поименния състав на всички служители към ТП ДСГ С. към 30.10.2015г., в която не
фигурира лице от мъжки пол с лично име, съкращаващо се на Ради и разпитът на на
св. Р.П. ( работещ като като началник сектор ски писти и машинен парк към
„Витоша ски“ АД) и протоколите за разпознаване от 09.12.2015г. ( в които обв.Ц.
и св.М. не го посочват като лицето, което им е давал указания за мястото на
разчистване), които доказателствени средства по категоричен начин оборват
заявеното от служителите на ф-ма „Т.“ ООД за наличие на длъжностно лице,
санкционирало в положителен аспект извършваната от тях дейност на територията
на ПП „Витоша“. Ето защо и за това обстоятелство съдът прецени показанията на
свидетелите Б., Б. и М. за недостоверни и не ги кредитира.
В заключение съдът цени в цялост свидетелските
показания ( с изключение на посочените по-горе части на свидетелите Б., Б. и М.),
писмените доказателства и доказателстевни средства и заключенията на приетите
по делото експертизи ( въпреки че заключенията на заключение на пожаро -
техническа експертиза и на видео-техническа експертиза по протокол №10/2016г.
не установяват каквито и да е бил релевантни за правилния изход на делото
обстоятелства), от комплексния анализ на които се установяват по несъмнен и
категоричен начин датата на деянието, авторството му и механизмът на осъществяването.
По отношение на заключението на
лесоинженерната и оценителна експертиза следва да бъде посочено, че експертът
дава заключение за „щетите“ от престъплението, изчислявайки стойността на компенсаторното
залесяване върху засегната площ от 9 дка. лесопригодна площ в двата подотдела (т.е.
стойността на повторното залесяване на площта).
При
така установените факти съдът приема следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
Обв.
И.П.Ц. е осъществил състава на престъпление по чл. 278в, ал.1 от НК от
обективна и субективна страна.
Съставът на престъпление по чл.278в, ал.1 от НК, създаден с ЗИД НК (ДВ, бр. 33/2011 г. ) в настоящия си
вид, представлява транспониране във вътрешното законодателство на Р.България на
букава „з” на чл.3 на Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 19.11. 2008 г. относно защитата на околната среда чрез
наказателно право. Пред скоби следва да бъде посочено, че защитата на околната среда е въпрос, който е
от изключително важно значение на фона на глобалните екологични катастрофи и
съпътстващите ги неблагоприятни последици. Основните съображения за приемане на
тази директива са увеличаването на нарушенията спрямо околната среда и неблагоприятните
последици от посегателствата върху нея, които все повече се разпростират отвъд
границите на държавите, в които са извършени нарушенията и в немалко случаи
засягат многобройни субекти в отрицателен аспект.
Обект на престъплението са отношенията, които
възникват между гражданите и държавните органи във връзка с опазването и съхраняването
на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и
като специална форма на грижа за българската природа. По-конкретно тези
отношения са очертани в разпоредбата на чл. 2 и чл.3 от ЗЗТ. Предметът на
престъплението е очертан като „защитена територия“ или „местообитание – предмет
на опазване в защитена зона“. Съдържанието на понятието „защитена територия“ е
определено в чл. 5 от ЗЗТ - това са: резерват, национален парк, природна
забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност, като те
включват гори, земи и водни площи (чл. 6 от ЗЗТ).
Основният състав на престъплението по чл.278в, ал.1 от НК предвижда възникването на наказателна отговорност при противозаконно
унищожаване или повреждане на защитена зона или местообитание – предмет на
опазване в защитена зона. Видно от изложеното, престъплението се явява резултатно, т.е. за да е съставомерно е необходимо да е
настъпил определен общественоопасен резултат - засягане на субстанцията
на материален предмет, при който той става изцяло или частично негоден и губи
качествата си – в конкретния случай са засегнати неговите характеристики, които
го определят като защитена територия или местообитание в защитена зона.
В конкретния случай е налице специфичния
обект на защита – природен парк „Витоша“,
като част от понянието защитена територия; обв.Ц. противозаконно е унищожил защитена територия от 9
декара лесопригодни площи: съответно 6 декара от подотдел 1048 „П“ и 3 декара
от подотдел 1048 “К“ като нарушил горния
почвен слой и унищожил 430 бр. фиданки от смърч. Чрез действията по нарушаване
на горния почвен слой и изкореняването на дървета от лесопригодните площи
необратимо е засегната същностната характеристика на защитената територия – ПП
„Витоша“. Унищожаването е противозаконно, т.е. поведението е
осъществено при нарушение на правилата, регулиращи начина на извършване на
дейност в подобни ареали и в частност чл.30, т.т.1 и 9 от ЗЗТ. Престъплението е
довършено, тъй като са настъпили отрицателни изменения в характеристиките на
предмета, свързани със засягане на субстанцията по начин, при който той става
изцяло негоден като лесопригодна площ - гора.
От фактическа страна
деянието е усложнено, като действията по унищожаване са извършени от обвиняемия
чрез посредствените извършители - К.С.Б.,
П.И.Б. и В.Ц.М., на които обв. Ц. е възложил разчистването с тежка строителна
техника на площта - защитена зона в подотдели 1048 „П“ и подотдел 1048“К“ по
лесоустройствен проект 2009 ТП ДГС С. -
разораване, преместване на камъни и им указал мястото.
Във връзка с действията на обв. Ц., осъществяващи
изпълнителното деяние на престъплението по настоящото дело, е налице т.нар.
„посредствено извършителство”, тъй като работниците във ф-ма „Т.“ ООД
–свидетелите Б., Б. и М.- са извършили фактическите действия по унищожаване на защитената
зона. Понеже работниците са извършвали действията по нареждане на своя пряк
ръководител – управителя на ф-мата обв. И.Ц., то се касае до внемяеми лица,
които не са съзнавали, че вършат престъпление ( самата служебна заповед не е
налагала очевидно за тях престъпление – чл. 16 от НК) , а оттук е налице фигурата на посредствено
извършителство от страна на обв.Ц.. Последният е издал нареждане за започване
на конкретните дейности с тежкотоварната техника на служителите си, знаейки, че предприемането
на действия по осъществяването им неизбежно ще доведат до унищожаване на
конкретния ареал и именно с тази цел обв.Ц. е действал. Константна е практиката на ВКС, че при такава
хипотеза именно обвиняемият нарушава съответната наказателно-правна норма,
причинявайки виновно и противоправно престъпния резултат, като си служи с друго
лице, което е действало без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, респ.
обв.Ц. е лицето, което противоправно и виновно е станало причина да се
осъществи цялостният престъпен състав на престъплението, използвайки друго /други
лице/лица, спрямо което извършеното или не е престъпление, или не съдържа
елементите на такова престъпление, каквото то се явява за същинския негов
извършител (посредствено извършителство).
От субективна страна деянието е
извършено от обвиняемия Ц. виновно, при форма на вината евентуален умисъл, а
направеното от защитника оспорване наличието на
интелектуалния му момент се явява неоснователно. В съзнанието на обв. Ц.
са съществували представи, че се касае до обект – защитена зона ( природен
парк), като фактът че „Витоша“ е такъв е ноторен и законоустановен; самият
ареал на извършване на дейностите ( в планина, до ски
писта „Витошко лале“, в района на хижа „Алеко”) също не е оставял съмнение, че
се касае до защитена зона в планината. На следващо място ( с оглед подписания
от самия обвиняем договор от 30.11.2015г.) същият е съзнавал, че ареалът, в
който е наредил извършването на дейности, водещи до неминуемо унищожаване на
лесопригодни площи не е определен от възложителя по указания в контракта начин
( т.1 –мястото и размерите се уточняват от възложителя), т.е. че унищожаването
е противозаконно. Следва извод, че обв. Ц. е съзнавал обективните условия
на деянието, а именно общественоопасния му характер и отражението му върху действителността
(общественоопасните последици), с което е изпълнен интелектуалния момент от
умисъла. Налице е и волевият момент – обвиняемият се е отнасял безразлично към
настъпването на общественоопасния резултат, преследвайки други цели (
изпълнението на сключения с ф-ма „ С..Ц“ ЕООД договор), т.е. не е искал / целял, но е допускал настъпването
на общественоопасните последици от конкретен вид.
Съдът призна обв. Ц. за невиновен и го оправдава по
обвинението от престъплението да са причинени щети в размер на 9 567 лева,
тъй като ( по съображения, изложени по-горе в настоящите мотиви) прие, че имуществените
вреди не са елемент от обективната страна на състава на престъплението по чл.
278в, ал.1 от НК.
По изложените съображения съдът прие, че обв. Ц. е осъществил признаците на състава на
престъплението по чл.278в, ал.1 от НК, за което е предаден на съд, от обективна и
субективна страна, поради което бе признат за виновен по така повдигнатото му
обвинение.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
При реализирането на наказателната отговорност на обв. Ц. за
деянието, за които е признат за виновен, следва да бъде приложен института, визиран в чл. 78а, ал.1 от НК –
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
За да се приложи чл.78а, ал.1 от НК е необходимо
кумулативното наличие на няколко предпоставки - съдебното минало на дееца ( да
не е осъждан или освобождаван по реда на чл. 78а от НК) , наказуемостта на
деянието ( лишаване от свобода до три години
или по леко наказание при
умишлено престъпление) и липсата на съставомерни имуществени вреди от престъплението
против реда на управление. Посочените
кумулативни предпоставки по отношение на обв.Ц. са налични, поради което и същият следва да бъде освободен от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.
78а, ал.1 от НК. При определяне на размера му
следва да се съобрази тежестта на конкретното деяние ( която се явява
висока поради формата на изпълнителното деяние – унищожаване и предметния обхвата
на защитената територия от 9 декара лесопригодни площи) и обстоятелствата на извършването му ( чрез 3бр. тежкотоварни машини, т.е по механизиран
начин) от една страна и личността на дееца, неразкриваща висока обществена
опасност. Съобразявайки изложеното и имущественото положение на дееца (
управител на търговско дружество) съдът намери, че налагането на наказание в средния,
предвиден в закона ( от 1 000 до 5 000 лева) размер от 3 000 (
три хиляди) лева, се явява адекватен, съобразен и в състояние да изпълни целите на административното наказание.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК, обв. Ц. бе осъден да заплати в
полза на Държавата направените по делото разноски ( в д.п.) в размер на 96.96 (деветдесет
и шест лева и 96 ст.) и на осн. чл.190, ал.2 от НПК - сумата от 5.00 (пет) лв.
за служебно издаване на 1бр. изпълнителен лист.
Мотивиран от горните съображения съдът
постанови решението си.
СЪДИЯ в СГС: