О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./07.07.2020 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
мл.с.ФИЛИП
РАДИНОВ
като
разгледа докладваното от съдия Маринов
търговско дело № 773 по описа за 2020 г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Лено" АД /с предишно наименование „Ленно“
АД/, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: rp.
София 1000, район Оборище, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 2, ет. 5,
чрез юриск. М.Щ.срещу Разпореждане №4362/03.02.2020г.
по ч.гр.д. № 20852 по описа на PC -
Варна, 57 гр. с-в, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист в
частта за следните вземания: сумата в размер на EUR 312.99 (триста и дванадесет евро и деветдесет
и девет евроцента), представляваща претендирана
неустойка за забава за периода от 17.08.2017г. до 12.12.2019г.,
сумата от BGN 631.78
(шестстотин тридесет и един лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща
разноски за събиране на просрочено задължение, сумата от EUR 100 (сто евро), представляваща разходи
и разноски по изпращане на покани за предсрочна изискуемост съгласно Договор за
Заем Потребителски кредит „Прайм" - Клиентски
№5461 от 12.07.2017 г.
В частната жалба се излага становище за неправилност на
обжалваното разпореждане, като постановен в противоречие с материалния закон.
Частният жалбоподател счита, че извода на съда, че неустойката в размер на 312.99 евро е начислена върху главницата и
част от договорната лихва противоречи на посоченото от заявителя за начина на
изчисляването и́, а именно - като главницата от просрочената вноска се
обложи със законната лихва на ден и се умножи по дните на забава. В тази
връзка, сочи, че е претендирал обезщетение за забава е равно на законната лихва
за забава само върху главницата от просрочените вноски по Договора за заем и
по-конкретно от деня следващ падежа на вноска №5 -17.08.2017г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Претендираният размер на неустойката от EUR 312.99
представлявал общ сбор от законната лихва за забава върху главниците от вноска
№5 до датата на подаване на заявлението, за периода от 17.08.2017 г. до деня на
подаването на Заявлението в съда на дата 12.12.2019г.
Така изчислена неустойката се равнявала на законната лихва за забава, изчислена
за всяка една вноска отделно се равнява на BGN 612,16 с еврова
равностойност 312.99. Позовавайки се на задължителните постановки на т. 4 от TP
№4/201Зг. по ТД №4/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, твърди, че заповедта за незабавно
изпълнение може да се издаде и за акцесорни вземания,
доколкото основанието на тези вземания е предвидено в документа - уговорена
неустойка или лихва, а размерът да е определен в самия документ или определяем
по посочен в него начин, например като процент.
На следващо място, частният жалбоподател счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд , че
посочената такса за извънсъдебно събиране в размер на BGN 631.78, обективирана във фактура № **********/02.07.2018г. не е
възпроизведена като размер в Договора за заем и съответно е отказано да бъде
присъдена. Страните по Договор за заем потребителски кредит „Прайм" - Клиентски N95461 от 12.07.2017 г постигнали
изрично съгласие, че в случай на
неизпълнение на задължението за заплащане на редовни вноски от страна на длъжника, кредиторът може да възложи
събирането му на третото лице. За възлагането на изпълнението на „Съп Колект" ЕООД жалбоподателят извършил разноски, за
които била представена представена и фактура №
**********/02.07.2018г. и подробна справка към нея издадени от „Съп Колект" ЕООД, според
които същите възлизали на 631.78 лева.
По отношение на претендираните
разходи за покани за предсрочна
изискуемост сочи, че съгласно чл. 2.5.(Ь) т. (iv) от Договора за заем страните
по съглашението са постигнали съгласие заемополучателят
да дължи такса за изпращане на покана за предсрочна изискуемост в размер на 100
евро. Посочената клауза била израз на договорната свобода, дадена на субектите
в гражданския оборот да организират правата и задълженията си, съгласно техните
нужди - чл. 9 ЗЗД, без значение дали са търговци или потребители. Заплатените
разноски по изготвяне и изпращане на покани за предсрочна изискуемост
присъстват в документа по чл. 417 т. 3 от ГПК, като същият бил нотариално заверен
и подписите на длъжниците са положени след
запознаване със съдържанието му, поради което били обвързани от него. По
гореизложените съображения моли за отмяна на разпореждането в обжалваните части
и уважаване на заявлението му в цялост.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 418, ал. 1 ГПК пред ВРС е
образувано въз основа на заявление вх. № 94665 от 18.12.2019 год., уточнено с
молба вх. № 2843 от 14.1.2020 год. и молба вх. № 7246 от 28.1.2020 г. от „Ленно“ АД (с предишно наименование „ТНК Кепитъл
мениджмънт” АД), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Марица” № 154, ет. 11, представлявано от Александър Тонков, чрез
пълномощник адвокат Александра Костадинова, с искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, а именно:
Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за заем потребителски кредит „Прайм” – клиентски № 5461 от 27.02.2017 г., с нотариална
заверка на подписите, при условията на солидарна отговорност, срещу длъжниците К.Н.Д., ЕГН **********, с регистрирани в НБД
„Население“ постоянен и настоящ адрес:***, в качеството на заемополучател
и Г. Н.Д., ЕГН **********, с посочен в заявлението постоянен адрес:***, ж. к.
„Младост“ 113, вх. 6, ет. 6, ап. 102, в качеството на солидарен длъжник, за
следните суми: 1328.73 евро, представляваща сбор от падежирала
главница от вноска № 4 с падеж 09.08.2017 г. до вноска № 26 с падеж 10.01.2018
г., включително по смисъла на Приложение № 1 – Погасителен план към Договор за
заем потребителски кредит „Прайм” – клиентски № 5461
от 27.02.2017 г., с нотариална заверка на подписите рег. № 2752/27.2.2017 г. на
нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 на НК, • сумата от 14 евро, представляваща сбор от падежирала договорна лихва от вноска № 5 до вноска № 26, за
периода от 10.08.2017 г. до 10.01.2018 г., по Приложение № 1 – погасителен план
по чл. 2.3, (а) и (b) от Договора; сумата от 312.99 евро, представлява общ сбор
от законната лихва за забава върху главниците от вноска № 5 до датата на
подаване на заявлението, за периода от 17.08.2017 г. до деня на подаването на
заявлението - 12.12.2019 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението - 12.12.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането;сумата от 284.10 лева, представляваща
възнаграждение за събиране на просрочено вземане съгласно фактура № 7/
14.03.2018 г.; сумата от 100.00 евро, представляваща разходи и разноски по
изпращане на покани за предсрочна изискуемост по чл. 2.1, б. (а), т. (iv).
С Разпореждане №4362/03.02.2020г. заповедният съд е издал
в полза на заявителя заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
срещу длъжниците К.Н.Д., ЕГН **********, с
регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес:***, в качеството на заемополучател и Г. Н.Д., ЕГН **********, с посочен в
заявлението постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“ 113, вх. 6, ет. 6, ап.
102, в качеството на солидарен длъжник: сумата от 1328.73 (хиляда триста
двадесет и осем евро и седемдесет и три евроцента) евро, представляваща сбор от
падежирала главница от вноска № 4 с падеж 09.08.2017
г. до вноска № 26 с падеж 10.01.2018 г., включително по смисъла на Приложение №
1 – Погасителен план към Договор за заем потребителски кредит „Прайм” – клиентски № 5461 от 27.02.2017 г., с нотариална
заверка на подписите рег. № 2752/27.2.2017 г. на нотариус Кънчо Ицков с рег. № 572 на НК, формирана, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
18.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 14
(четиринадесет) евро, представляваща сбор от падежирала
договорна лихва от вноска № 5 до вноска № 26, за периода от 10.08.2017 г. до
10.01.2018 г., по Приложение № 1 – погасителен план по чл. 2.3, (а) и (b) от
Договора, формирана, както следва: както и направените съдебно – деловодни
разноски в общ размер на 264.42 (двеста шестдесет и четири лева и четиридесет и
две стотинки) лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Със същото разпореждане
съдът е отхвърлил заявлението за следните суми: за следните суми: сумата от
312.99 (триста и дванадесет евро и деветдесет и девет евроцента) евро,
представлява неустойка за забава по чл. 2.3, б. с и d от Договор за заем кредит
„Прайм” – клиентски № 5124 от 26.04.2016 г, за
периода от 17.08.2017 год. до 12.12.2019 год., сумата
от 284.10 (двеста осемдесет и четири лева и десет стотинки) лева,
представляваща възнаграждение за събиране на просрочено вземане съгласно
фактура № 7/ 14.03.2018 г. и сумата от 100.00 (сто) евро, представляваща
разходи и разноски по изпращане на покани за предсрочна изискуемост по чл. 2.1,
б. (а), т. (iv), на основание чл. 418, ал. 1, вр. с
чл. 417, т. 3 ГПК,
С влязло в сила Разпореждане № 18028/05.06.2020 г. по
ч.гр.дело № 20852/2019 г. по описа на ВРС е оставена без уважение молбата на „Ленно“ АД / с ново наименование – „Лено“
АД/ за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в размера на претендираното възнаграждение за събиране на просрочено
задължение, като вместо отхвърлените 284.10 лева, съдът да се произнесе за
заявените 631.78 лева. Доколкото актът на съда не е обжалван и е влязъл в сила,
за жалбоподателя не е налице годен предмет за обжалване над постановения диспозитив за 284.10 лева, поради което жалбата за
горницата до 631.78 лева следва да бъде оставена без разглеждане.
По отношение на претендираната
неустойка за забава:
Преценката на заповедния съд в
производството по чл.417 във вр. с чл.418, ал.2 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ, по
отношение на който следва да се извърши проверка дали е редовен от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
Разпоредбата на чл.417, т.3 от ГПК
предвижда процесуална възможност за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист въз основа на договор с нотариална заверка на подписите. В
качеството на документ по смисъла на чл.417 от ГПК договорът е годен да послужи
като основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист единствено по отношение на съдържащите се в него задължения - за заплащане
на парични суми или други заместими вещи или за
предаване на определена вещ. Преценката на съда в производството по чл.417 от ГПК е ограничена до съдържанието на представения от заявителя документ. Само по
изключение - при предпоставките на чл.418, ал.3 от ГПК, тази преценка може да
се разпростира и спрямо други документи, ако това е необходимо за доказване
изискуемостта на задължението, обект на търсеното незабавно изпълнение.
Относно възможността заповед за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК да
бъде издадена и за акцесорни вземания за обезщетение
на вреди от неизпълнение на главното
задължение, в т.4 от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че заповед за незабавно изпълнение може да бъде издадена
и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за
вреди от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези
вземания да е предвидено в документа (уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен
в документа или определяем по посочен в него начин.
В случая представяният от заявителя
Договор за заем кредит „Прайм“ – клиентски № 5461 от
27.02.2017г. е с нотариална заверка на подписите и съставлява редовен от външна
страна документ по чл.417, т.3 от ГПК.
Процесният договор съдържа клауза за задължение
за заплащане на парични суми, каквато
е и тази по чл. 2.3 б.“с“ от договора, с която е уговорено заплащане на
неустойка за забава, равна на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка просрочена сума за
периода между падежа на съответната
погасителна вноска и датата на плащане, като
се начислява от деня, следващ падежа
на съответното задължение, до деня на
пълното му погасяване, и се изчислява на база реално изминали дни. Договорената
неустойка за забава е акцесорно вземане за
обезщетяване на вреди от неточно изпълнение на главното вземане, предвидено в процесния
договор за заем с нотариална заверка на подписите, съставляващ документ по чл.
417, т.3 от ГПК, като размерът й е
определяем по посочен в договора за заем начин. В същото време за възникването на акцесорното
задълженияе за плащане на неустойка - забава в
изпълнението на основното задължение за заем и точния момент на същата, е
обусловено от настъпване на конкретен правопораждащ
факт извън самото изпълнително основание, а именно - виновно неизпълнение на
договорно задължение. От неизпълнението и момента на неговото осъществяване във
времето е обусловено не само възникването на вземания/задължения за неустойки,
но и техният конкретен размер. При тези обстоятелства, макар да произтичат от
договора за заем, задълженията за плащане на неустойки не се съдържат в самия
договор, каквото е изискването на чл.417, т.3 във вр.
с чл.418 от ГПК, поради което отсъстват предвидените в чл.410 във вр. с чл.417 и сл. от ГПК предпоставки за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист относно претендираната
със заявлението мораторна неустойка. В посочения
смисъл е и преобладаващата част от практиката на ВКС, която настоящия състав на
съда споделя, обективирана в определение №
321/03.05.2010 г. по ч. т. д.№ 286/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., определение №
423/25.06.2009 г. по ч. т. д. № 437/2009 г. на ІІ т. о. и определение №
355/28.04.2010 г. по ч. т. д. № 136/2010 г. на І т. о.
По отношение на претендираните
суми от 284.10 лева и сумата от 100.00 евро, съдът намира, че същите имат
еднакъв характер и представляват предварително уговорено обезщетение, дължимо
при неизпълнение в срок на договорните задължения на кредитополучателя,
следователно се основават на общ правопораждащ факт.
В същото време, с посочените суми не се цели репариране на вредите от
неизпълнението на главното задължение на заемателя, а
представлява изначално уговорено задължение, имащо за последица оскъпяване на
заема с допълнителни плащания за потребителя. Изложеното от заявителя в т.12 от
заявлението и в уточнителната молба не отговаря на
изискванията за индивидуализиране на претенцията за разходи по извънсъдебно
събиране на вземането. Посочването на обща сума за разноски по събиране на
вземането, включително на възнаграждение на колекторска
фирма, не е достатъчно, тъй като следва да се детайлизира какви услуги са
извършени срещу заплатената сума, още повече, че въпреки твърденията за
възлагане на събирането на вземанията на трето лице – колектор, видно от
извършените процесуални и извън процесуални действия е, че единствения който е
извършвал постъпки в тази насока е именно първоначалния кредитор. Липсват и
доказателства за заплащане на предварително определената в договора сума от 100
евро за изпращане за покани за доброволно изпълнение. Освен това и доколкото
търсените допълнителни плащания са свързани изцяло със забавата на длъжника,
следва да се приеме, че чрез същото се заобикаля забраната, установена в чл.33
от ЗПК - при забава на дължимите от потребителя плащания кредиторът да получи
единствено обезщетението за забава в размер по-висок от законната лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Конкретните престации, за които са начислени
допълнитените такси са изцяло насочени към събирането
на дълга и възможността за неговото увеличаване чрез отпускане на допълнителни
суми, което е изцяло в интерес на
кредитора и се намира в колизия със забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
С оглед гореизложеното, искането следва да се
отхвърли досежно претендираните
неустойка и такси, а жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба, подадена от "Лено" АД /с предишно
наименование „Ленно“ АД/, с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: rp. София 1000, район
Оборище, бул. "Княгиня Мария Луиза" № 2, ет. 5, чрез юриск. М.Щ.срещу Разпореждане №4362/03.02.2020г. по ч.гр.д.
№ 20852 по описа на PC -
Варна, 57 гр. с-в, в частта, с която
е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 и изпълнителен лист за сумата над претендираната
със заявлението 284.10 (двеста осемдесет и четири лева и десет стотинки) лева,
представляваща възнаграждение за събиране на просрочено вземане съгласно фактура
№ 7/14.03.2018 г. до размера на обжалваните BGN 631.78 (шестстотин тридесет и един
лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща разноски за събиране на
просрочено задължение, и ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.т.д. № 773/20 г. по описа на ВОС в посочената част.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4362/03.02.2020г. по
ч.гр.д. № 20852 по описа на PC -
Варна, 57 гр. с-в, в частта, в която е ОТХВЪРЛЕНО заявление вх. № 94665 от
18.12.2019 год., уточнено с молба вх. № 2843 от 14.1.2020 год. и молба вх. №
7246 от 28.1.2020 г. от „Ленно“ АД (с предишно
наименование „ТНК Кепитъл мениджмънт” АД), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Марица” №
154, ет. 11, представлявано от Александър Тонков, чрез пълномощник адвокат
Александра Костадинова, с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение
въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК, а именно: Приложение № 1 –
Погасителен план към Договор за заем потребителски кредит „Прайм”
– клиентски № 5461 от 27.02.2017 г., с нотариална заверка на подписите, при
условията на солидарна отговорност, срещу длъжниците К.Н.Д.,
ЕГН **********, с регистрирани в НБД „Население“ постоянен и настоящ адрес:***,
в качеството на заемополучател и Г. Н.Д., ЕГН **********,
с посочен в заявлението постоянен адрес: гр. Варна, ж. к. „Младост“ 113, вх. 6,
ет. 6, ап. 102, в качеството на солидарен длъжник, за следните суми: за сумата
от 312.99 (триста и дванадесет евро и деветдесет и девет евроцента) евро,
представлява неустойка за забава по чл. 2.3, б. с и d от Договор за заем кредит
„Прайм” – клиентски № 5124 от 26.04.2016 г, за
периода от 17.08.2017 год. до 12.12.2019 год., за сумата от 284.10 (двеста осемдесет и четири
лева и десет стотинки) лева, представляваща възнаграждение за събиране на
просрочено вземане съгласно фактура № 7/14.03.2018 г. и за сумата от 100.00
(сто) евро, представляваща разходи и разноски по изпращане на покани за
предсрочна изискуемост по чл.2.1, б. (а), т. (iv).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.