№ 83
гр. Ловеч , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500222 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258,вр.с чл.344 от ГПК и чл.23 от СК.
С Решение №48/06.04.2021г.,пост.по гр.д.№ 421/2020г. РС-Ловеч е отхвърлил
насрещния иск на С. Н. П. от гр.Ловеч, срещу КР. Р. П.,от гр.Ловеч, с правно основание
чл.23,ал.1 от СК, с искане да се признае, че е лично имущество придобитият по време на
брака с лични средства- АПАРТАМЕНТ №11, на IV ет., вх. „А" на *****, на ул. „И. И." в
гр.Ловеч, със застроена площ 62.25 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня с
тоалетна, коридор и тераса, при граници: отдолу - ап.№8 на ЗВЧ, отгоре - ап.№14 на ЗВЧ, от
две страни - двор, стълбище и ап. Т.В., избено помещение №9, при граници: двор, коридор,
маза на №10 на ЗВЧ и общо помещение, заедно с припадащите му се 1.80379 % ид.ч. от
общите части на жилищната сграда и от правото на строеж върху държавна земя -парцел I, в
квартал 4 по плана на гр.Ловеч, съгласно описанието по документа за собственост
Нотариален акт №61, том V, дело №1686 / 19.09.1996г. на нотариус при ЛРС, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор №***** по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед
РД-18-10/17.04.2007г. на изп. директор на АГКК, адрес на имота: *****, самостоятелният
обект се намира на етаж 4 в сграда с идентификатор №43952.506.13.10, брой надземни етажи
6, брой подземни етажи 0, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор №43952.506.13, предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа
площ: 62.25 кв.м., прилежащи части: избено помещение № 9 и 1.80379 % ид.ч. от общите
части на жилищната сграда, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
43952.506.13.10.12, 43952.506.13.10.10, под обекта: 43952.506Л3.10.8, над обекта:
43952.506.13.10.14, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода по този иск имотът е
включен в делбата,като придобит под режима на СИО.Допусната е делба на два недвижими
имота- апартамент №11 и дворно място в гр.Свети Валс, при равни права на съделителите-
1
по 1 дял.
Решението се обжалва от С. Н. П., чрез адв.Г.Г.-ЛАК, в частта, с която е отхвърлен
иска й по чл.23,ал.1 от СК и е допусната делба и на този имот. Счита решението в обжалваната
част за незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи,че че въпреки правилно приетото за доказано, че към 31.12.1990г. С. Н.
П. е имала лихвочисла по многогодишен жилищно - спестовен влог, съдът не анализира правилно
този факт. Това обстоятелство не се оспорва между страните и е доказано с удостоверение от
„Банка ДСК“АД. На стр.4 от решението съдът правилно възпроизвежда показанията на
свидетелите Р.Б.Н. и М.С., че за самата сделка - покупката на апартамента - парите са дадени на
съпругата от нейните родители,но не ги приема за достатъчни. Обяснява каква е процедурата по
компенсиране на граждани с многогодишни жилищно - спестовни влогове, която е споделена и от
съда,но с направен погрешен извод. Твърди,че РС-Ловеч е пренебрегнал това законодателство и се
позовава на Решение №91/11.07.201Зг. на ВКС по гр.д. №776/2012г., II ГО, което дори не е
тълкувателно и не е задължително за съда. Неправилно приема, че насрещният иск е подкрепен
само с показания на свидетели. Обяснява, че с удостоверение от „Банка ДСК“АД е установено, че
съпругата е имала спестовен влог още пет години преди да сключи граждански брак. В
нотариалния акт също изрично е записано, че сделката се извършва по реда на специалния закон.
Счита,че цитираното от съда решение не е приложимо,тъй като казусите не са идентични.
Обяснява,че тук парите са дадени от родителите на съпругата само на нея, за да може тя да си
получи левовата компенсация на притежаваните лихвоточки. Не се съгласява с извода на съда,че
освен свидетелски показания е необходим и документ. Като такива сочи приложените по делото
нотариален акт и удостоверение от „Банка ДСК“АД. Съдът не сочи какъв трябва да бъде този
документ. Счита,че такъв не съществува. Обяснява,че никоя институция не издава документ, който
да обхване десетки години, който да възпроизведе десетките административни актове и сделки.
Процедурата е продължителна и сложна: откриване на жилищно-спестовен влог, настъпване на
демократични промени в обществото, преминаване към пазарна икономика, отказ на държавата да
строи жилища за продажба на граждани, приемане на специален закон за компенсиране на
гражданите; изготвяне на списъци в общините на притежателите на влогове, подаване на молби до
общините със съответните декларации, че няма имущество и изразяване на желание за включване
в последващите списъци на лицата, които имат право на левова компенсация, издаване на списък с
одобрените лица, изчисляване на конкретната левова компенсация на конкретния гражданин,
подписване на нотариален акт, получаване на нотариален акт, занасяне на нотариалния акт в
общинската администрация, изготвяне на поредните списъци вече с конкретни суми за
компенсация, изпращане на тези списъци до София до централния орган, одобряване от там,
превеждане на пари в Банка ДСК, изплащане от Банка ДСК на парите на гражданина.
Счита,че изводът на съда,че представените писмени доказателства са недостатъчни да
се приеме, че апартаментът е закупен изцяло с лични средства на С.П., е произволен. Твърди, че е
доказала следните относими факти: 1/ придобивната стойност на имота- доказана е с нотариалния
акт- 206 000 неденоминирани лева; 2/ размерът на личните средства-безспорно 100 %. Този факт е
установен със свидетелските показания и удостоверението от Банката. В нотариалния акт не е
отбелязано да се доплащат и други пари, освен парите по специалния закон.; 3/влагането към
момента на придобиване на сумата по нотариалния акт - 206 000 неденоминирани лева. Не се
съгласява с извода, че лихвочислата не означавали, че С.П. е закупила жилището с лични средства.
2
Счита,че това би било вярно само ако в нотариалния акт не е записано изрично, че сделката е
точно по реда на специалния закон.
Не се съгласява и с приетото от съда,че не е оборена презумпцията за равни права.
Счита,че дори да не се касае за сделка с лихвочисла, отново по безспорен начин е доказано, че
съпругът няма никакъв принос, тъй като за една година брак е невъзможно да набави парични
средства за цял апартамент. Съпругът в целия процес не е изявил становище, че е дал пари на
съпругата си за закупуване на апартамента. Твърди, че до закупуването на жилището той не е
полагал и грижи за децата, защото съпрузите не са имали деца до закупуването на апартамента.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор от КР. Р. П..
В съдебно заседание се явява възизвникът-лично и с пълномощника адв.Г.Г.,като
поддържа въззивната жалба. В изпълнение на дадените от въззивната инстанция указания
представи писмени доказателства,които се приеха.
По допустимостта.
При насрочване на делото по реда на чл.267 от ГПК съдът прие,че въззивната
жалба е допустима-подадена е от легитимирана да обжалва страна и в рамките на срока по
чл.259 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК
и съдът я приема за редовна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената проверка съдът констатира, че обжалваното решение на РС-
Ловеч е валидно и допустимо. По правилността проверката е в заявения с въззивната жалба
обхват- в отхвърлителната част на решението и допускането на делба и на апартамент №11.
Въззивният състав, като съобрази доказателствата по гр.д. №1421/2020г. по описа
на РС-Ловеч и приетите от настоящата инстанция, както и становищата на страните,
преценени по отделно и в съвкупност, намира за установено следното :
Производството е в първата фаза на делбата.
Не се спори по делото,че страните са бивши съпрузи-сключеният на 17.09.1995г.
граждански брак е прекратен с Решение №186/18.06.2020г.,пост.по гр.д.№2513/2019г. По
описа на РС-Ловеч.
По време на брака съпрузите са придобили имущество,като за част от него са
постигнали съдебна спогодба в първата инстанция- за л.а.с марка „М.***“ с рег.№ ***** и
л.а.с марка „А**“ с рег.№ *****. Предмет на делбата са два недвижими имота,като по
отношение на Дворно място в гр.Свети Влас, който е допуснат до делба, решението е влязло
в законна сила, като необжалвано.
Предмет на настоящето въззивно производство е само апартамент ***** в *****,
на ул.“И.И.“ в гр.Ловеч,със застроена площ от 62.25 кв.м.,представляващ самостоятелен
обект с ид. №***** по КККР на града.
За този имот С.П. твърди,че е придобила с лични средства и представлява лично
имущество по см.на чл.23 от СК. Като придобивни основания сочи извършено от
3
родителите й дарение-изключително и само в нейна полза,на цялата сумата за покупка на
жилището в размер на 206 000(неденоминирани)лева. На следващо място сочи,че имотът е
придобит по реда на Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-
спестовни влогове(ЗУПГМГСВ), въз основа на притежавания от нея многогодишен
жилищно-спестовен влог и натрупани лихвочисла.
Твърдението за извършено в нейна полза дарение обосновава с показания на
свидетели. Единият свидетел е майка й-св.Р.Б.Недялкова,която потвърждава,че със съпруга
й дали на дъщеря си сумата, необходима за закупуване на жилището,с цел да се използват
натрупаните в жилищния й влог лихвочисла. Потвърждава, че те са открили жилищно-
спестовния влог на дъщеря им с цел да я „осигурим за напред“. Ангажирана е и св.М.П.С.,
която е близка приятелка на ответника и потвърждава,че родителите на С.П. й предоставили
парите за закупуване на апартамента на дядо й- „за да си направи сделката“ по жилищно-
спестовния влог.
Съставът приема показанията на свидетелите като точни и ясни. Няма основания
за съмнения в обективността им,дори и на св.Недялкова-майка на ответника,тъй като
изложеното съответства на останалите събрани по делото доказателства-конкретно на
данните за притежание от ответника на жилищно-спестовен влог и провеждане на
процедурата по компенсация по ЗУПГМЖСВ. Не са представени и доказателства, оборващи
направеното дарение.
За изпълнение на процедурата по придобиване на жилище по реда на
ЗУПГМЖСВ, ответникът представя Удостоверение с №1001-20-00125/03.02.2021г. на
„Банка“ДСК“АД-ФЦ-Ловеч, с което е удостоверено,че към 31.12.1990г. по личната партида
на С. Н. П. с №00006342 е имало 120 732 бр. лихвочисла по многогодишен жилищно-
спестовен влог.
По указание на въззивната инстанция П. допълнително представи доказателства
за процедурата по специалния закон- Заявление и Декларация по чл.2,ал.1 от Закона, с дата
12.10.1994г. В заявлението е посочила, че влогът е открит през 1970г., което я подрежда в І
група,съгласно правилото на чл.3. Заявила е желание да ползва левова компенсация.
Декларацията е с нотариално заверен подпис и в нея е посочила,че е безработна,не
притежава недвижимо и друг вид имущество,има налични парични средства в общ размер
на 9058лв. Представя и удостоверение от 12.10.1994г.на Община Ловеч-Служба „ЖН и
СП“,в уверение,че през 1993г.е била картотекирана под №98,в V група,ІІІ подгрупа по
Закона за наемните отношения. Прилага и Протокол от Местната комисия по чл.8,ал.2 от
Закона,с който е обективирано решение за включване на ответника в окончателния списък
по чл.7 от ППЗУПГМЖСВ,като правоимаща І група за получаване на парична компенсация
на притежаваните лихвочисла. (Различието във фамилното й име се обяснява с приетото в
приложеното бракоразводното решение,че бащината й фамилия е П.,а след сключване на
брака е приела фамилията на съпруга- П.,която продължила да носи и след прекратяването
му). Приложени са и две квитанции,издадени от Община Ловеч, за внесени от ответника
такси- за молба-декларация и режийна вноска-ЖСВ. В съдебно заседание въззивникът
заяви,че това са единствените писмени документи, които са й предоставили от Община
Ловеч във връзка с проведената процедура на придобиване на жилище по реда на
ЗУПГМЖСВ.
Приложен е и Нотариален акт №61,т.V, д.№1686/1996г.на РС-Ловеч,с който е
обективирана покупко-продажбата на процесното жилище-апартамент №11. Видно от акта
П.Н.Н.-лично и като пълномощник на съпругата си С.В.Н.,продават на С.Н. П., процесния
апартамент,за сумата 206 000лв., която продавачите декларират, че са получили от купувача
изцяло и в брой,като продажбата се извършва при условията и по реда на Закона за
4
уреждане на жилищните въпроси на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове
(загл.изменено в сила от 21.11.2008г.)
При така установените факти и обстоятелства,съставът приема ,че е сезиран с иск
за допускане на делба на имущество,съсобствено по правилата на СИО. Ответникът оспорва
съсобствеността върху апартамент №11 в гр.Ловеч, като чрез насрещен иск предявява
претенция, че представлява лично имущество по см.на чл.23,ал.1 от СК, придобито по време
на брака, но с лични средства.
Не се спори,че правото на собственост е придобито чрез сделка, сключена на
19.09.1996г.- т.е.по време на брака между страните(сключен на 17.09.1995г.). По силата на
презумпцията на приложимия към придобиването чл.19 от СК(отм.), а и на действащия чл.
21 от СК, това подчинява придобития недвижим имот на правилата на съпружеската
имуществена общност(СИО).
Съпругът,който цели да обори тази презумпция,следва да докаже липсата на
някоя от предпоставките за придобиване по този режим По правилото на чл.23,ал.1 от СК
лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество на един
от съпрузите. Приносът е изключен и е основание за пълна, или частична трансформация,
когато вещите и вещните права са придобити по време на брака, но със средства, или права,
придобити по дарение, наследство, или с друго лично имущество по смисъла на чл.22
СК(чл.20 от СК(отм.)).
Като първо придобивно основание ищецът сочи дарение на сумата за покука на
жилището,в размер на 206 000лв.,от родителите й. Съдебната практика приема,че до
доказването на противното, даденото от родителите на единия съпруг е дарение лично за
него, а не за двамата съпрузи (Реш.№125/31.03.2011г. на ВКС по гр.д.№945/2010г.,IV ГО,
Реш.№279/15.07.10г. на ВКС по гр.д.№529/09г.на I ГО, Реш.№727/23.11.10г. по гр.д.
№978/10г. IV ГО, Реш.№222/24.06.2011г. по гр.д.№982/2010г. на І ГО на ВКС и др.). Тук
няма твърдения в обратния смисъл от ответника по насрещния иск,а и основания за
съмнения.
Когато единият съпруг се позовава на трансформация на средства, получени по
дарение, допустими са всички доказателствени средства, включително и свидетелски
показания. Както посочи и по-горе,съставът приема ангажираните от ищеца по този иск
свидетелски показания за точни, ясни и обективни за установяване факта на извършено
дарение от родителите и в полза на съпругата. Свидетелите са категорични за заявеното и
реализирано дарственото намерение-за да може П. да придобие жилище и реално да
упражни правата си по жилищно-спестовния влог. Свидетелите категорично сочат, че
дарителите са предоставили цялата сума за покупката, което изключва хипотезата на
частична трансформация на лични средства. Така е налице категоричност и липсва
противоречие за факта на предоставяне на средствата, за дарственото намерение и за
размера на сумата, при което съставът приема,че това придобивно основание е доказано. От
страна на ответника не са заявени твърдения, не са ангажирани и доказателства, оборващи
тази позиция на ищеца и представените доказателства в подкрепа.
На следващо място ищецът по насрещния иск твърди,че е придобила жилището
по реда на ЗУПГМЖСВ. Налице е изрично удостоверяване в този смисъл в съставения от
РС-Ловеч нотариален акт и тази констатация обвързва страните. При преценка на това
основание следва да се отчита,че се касае за специфичен режим на придобиване, обусловен
от дейността на държавни органи-Национален компенсационен жилищен фонд,
Управителен съвет и Местна комисия по чл.8 от Закона, на “Банка“ДСК“ЕАД, с въведена
обусловена процедура по учредяване на жилищно-спестовен влог, набиране на лихвочисла,
5
заявяване на желание и одобряване, вписване в списъци на правоимащи, изплащане на
левова компенсация на притежаваните права по влога и т.н. С оглед на това съставът
напълно споделя приетото от първоинстанционния съд и в цитираното от него решение на
ВКС(в който смисъл е и утвърдената практика),че придобиване на жилище по този ред не
може да се доказва само със свидетелски показания. Процедурата е обусловена от дейността
на редица институции, свързана е с административни процедури по установяване на права,
за валидността на което се изисква писмена форма.
В случая ищецът доказва,че е била титуляр на жилищно-спестовен влог, открит
много преди брака й с ищеца (през 1970г.). Доказва,че е подала заявление за включване в
процедурата по компенсация-отново преди брака-през 1994г. и е била призната за
правоимаща в окончателния списък по чл.7 от ПП на ЗУЖВГМЖСВ за 1994г. за получаване
на парична компенсация чрез индексация на притежаваните лихвочисла. Установи,че към
момента на придобиване на процесното жилище е имала 120732 лихвочисла, картотекирана
е в І група(съгласно чл.3 от Закона). Въз основа на тези документи може да се приеме,че
надлежно е била инициирана и проведена процедурата по придобиване на жилището и
видно от съставения нотариален акт и удостоверяването от съда - сделката е осъществена по
реда на ЗУПГМЖСВ.
Действително-ищецът не представя доказателства за изпълнението на останалите
етапи по определяне размера на компенсацията и факта на изплащане на сумата в полза на
картотекирания,но това не е и нужно,тъй като категорично се установява,че стойността на
жилището е изплатена изцяло с дарените от родителите й – изцяло и само в нейна полза,
средства-т.е.доказано е първото придобивно основание-с дарени й лични средства.
По изложените съображения и с оглед на представените и в настоящата
инстанция писмени доказателства,съставът намира,че съпругата е ангажирала достатъчно и
убедителни доказателства в подкрепа на твърдението си, че макар сделката за
придобиването на апартамент 11 да е сключена по време на брака,придобиването му е
изцяло с нейни лични средства, с което успешно оборва презумпцията за съпружеска
имуществена общност на този имот.
От своя страна ответникът не противопоставя нито твърдения за принос в
придобиването, нито ангажира доказателства, оборващи личния характер на
средствата,послужили за покупката на този имот.
Затова съставът намира,че първоинстанционното решение следва да се отмени в
обжалваната част, с която е отхвърлен насрещният иск и се уважи, като се признае за
установено по отношение на ответника по него-КР. Р. П.,че С. Н. П. е изключителен
собственик на апартамент ***** в *****, на ул.“И.И.“ в гр.Ловеч,със застроена площ от
62.25 кв.м., представляващ самостоятелен обект с ид.№***** по КККР на града, придобит
по време на брака им в резултат на преобразуване на нейно лично имущество- сумата
206 000 лева, получена по дарение от родителите й,като имотът е закупен по реда на
ЗУПГМЖСВ,въз основа на притежаван лично от нея многогодишен жилищно-спестовен
влог. Решението следва да се отмени и в частта,с която е допусната делба и на апартамент
11 и вместо него се постанови отхвърляне на иска по отношение на този имот.
Както е посочил и първоинстанционният съд- в делбеното производство
разноските се присъждат по реда на чл.355 от ГПК съобразно стойността на дяловете на
страните,което е предмет на произнасяне във втората фаза на делбата,затова съдът не може
да си присъди с настоящето решение.
По изложените съображения ОС-Ловеч
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 48/06.04.2021г.,пост.по гр.д.№1421/2020г.на РС-Ловеч,
В ЧАСТТА , в която е отхвърлен насрещният иск на С. Н. П. с ЕГН **********, от
гр.Ловеч, срещу КР. Р. П. с ЕГН **********, от гр.Ловеч, с правно основание чл.23 от СК и
е допусната делба на апартамент ***** в *****, на ул.“И.И.“ в гр.Ловеч, със застроена площ
от 62.25 кв.м., представляващ самостоятелен обект с ид.№***** по КККР на града, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО отношение на КР. Р. П. с ЕГН **********, от
*****, че С. Н. П. с ЕГН **********, от *****, е изключителен собственик на
АПАРТАМЕНТ №11, на 4 ет., вх. „А" на *****, на ул. „И. И." в гр.Ловеч, със застроена
площ 62.25 кв.м., състоящ се от спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераса,
при граници: отдолу - ап.№8 на ЗВЧ, отгоре - ап.№14 на ЗВЧ, от две страни - двор, стълбище
и ап. Т.В., избено помещение №9, при граници: двор, коридор, маза на №10 на ЗВЧ и общо
помещение, заедно с припадащите му се 1.80379 % ид.ч. от общите части на жилищната
сграда и от правото на строеж върху държавна земя - парцел I, в квартал 4 по плана на
гр.Ловеч, съгласно описанието по документа за собственост Нотариален акт №61, том V,
дело №1686 / 19.09.1996г. на нотариус при ЛРС, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор №***** по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007г.
на изп. директор на АГКК, адрес на имота: *****, самостоятелният обект се намира на етаж
4 в сграда с идентификатор №43952.506.13.10, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи
0, предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор №43952.506.13, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 62.25 кв.м., прилежащи
части: избено помещение № 9 и 1.80379 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.506.13.10.12,
43952.506.13.10.10, под обекта: 43952.506Л3.10.8, над обекта: 43952.506.13.10.14, придобит
по време на брака им в резултат на преобразуване на лично имущество на сумата 206 000
лева,получена по дарение от родителите й,като имотът е закупен по реда на
ЗУПГМЖСВ,въз основа на притежаван лично от нея многогодишен жилищно-спестовен
влог.
ОТМЕНЯ Решение № 48/06.04.2021г.,пост.по гр.д.№1421/2020г.на РС-Ловеч,
В ЧАСТТА , в която е допусната делба на апартамент ***** в *****, на ул.“И.И.“ в
гр.Ловеч,със застроена площ от 62.25 кв.м., представляващ самостоятелен обект с ид.
№***** по КККР на града,и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на КР. Р. П. с ЕГН **********, от *****, срещу С. Н. П. с
ЕГН **********, от *****, за допускане на делба на АПАРТАМЕНТ № 11, на 4 ет., вх.
„А" на *****, на ул. „И. И." в гр.Ловеч, със застроена площ 62.25 кв.м., състоящ се от
спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, коридор и тераса, при граници: отдолу - ап.№8 на
ЗВЧ, отгоре - ап.№14 на ЗВЧ, от две страни - двор, стълбище и ап. Т.В., избено помещение
№9, при граници: двор, коридор, маза на №10 на ЗВЧ и общо помещение, заедно с
припадащите му се 1.80379 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда и от правото на
строеж върху държавна земя - парцел I, в квартал 4 по плана на гр.Ловеч, съгласно
описанието по документа за собственост Нотариален акт №61, том V, дело №1686 /
19.09.1996г. на нотариус при ЛРС, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
№***** по КККР на гр. Ловеч, одобрени със Заповед РД-18-10/17.04.2007г. на изп. директор
на АГКК, адрес на имота: *****, самостоятелният обект се намира на етаж 4 в сграда с
идентификатор №43952.506.13.10, брой надземни етажи 6, брой подземни етажи 0,
7
предназначение: жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот
с идентификатор №43952.506.13, предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 62.25 кв.м., прилежащи
части: избено помещение № 9 и 1.80379 % ид.ч. от общите части на жилищната сграда, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 43952.506.13.10.12,
43952.506.13.10.10, под обекта: 43952.506Л3.10.8, над обекта: 43952.506.13.10.14, като
неоснователен и недоказан.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в 1-месечен срок от уведомяването на
страните,на основание чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8