№ 83
гр. С., 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на десети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Радка Д. Дражева Първанова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. И.а
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600308 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл. от НПК т.е. за проверка на
невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивна жалба от подсъдимия Й. С. Й., чрез защитника му адв. Х.в
К. от АК – С., против присъда № 58/27.04.2022г. постановена по нохд № 1218/2021г. по
описа на Районен съд - С..
С атакуваната присъда подсъдимият Й. С. Й. е признат за виновен в това, че на
03.07.2021г. в гр. С. извършил непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – на публично място блъснал, наплюл и
отправил обидни реплики и цинични изрази към С. И.а П. - лекар ординатор при ЦСМП - С.
докато му оказвала спешна медицинска помощ, ритал и удрял специален автомобил -
линейка „Интегра Бокс Интегра ЖС" с рег.№ СВ 3649 РК, собственост на Министерство на
здравеопазването на Република България, поради което и на основание чл.325 ал.1 вр.чл.54
ал.1 от НК е осъден на наказание шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален общ режим, както и на наказание „Обществено порицание", което да се
изпълни чрез поставяне на присъдата на таблото в Община С. за срок от един месец.
С присъдата е отнето в полза на държавата вещественото доказателство - 1 бр. CD R
Kodak, като е постановено същото да се унищожи като вещ без стойност.
Подсъдимият Й. С. Й. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР - С. сумата от 101,85 лв., представляваща направени разноски по време на досъдебното
1
производство.
Подсъдимият Й. С. Й. е осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на
СлРС сумата от 30 лв. представляваща направени разноски по време на съдебното
производство.
Във въззивната жалба, по повод на която е образувано настоящото производство, се
заявява, че атакуваната присъда е неправилна по отношение на наложеното наказание
лишаване от свобода. Твърди се че същото е явно несправедливо, тъй като не отговаря нито
на обществената опасност на деянието, нито на обществената опасност на подсъдимия. Сочи
се, че, тежестта и размера на наказанието не са съобразени с обстоятелството, че
подсъдимият е имал спешна нужда от медицинска помощ и действията от негова страна са
на фона на доказана хероинова зависимост и провеждано лечение с метадон хидрохлорид.
Настоява се за изменение на присъдата е за намаляване на размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият Й. С. Й., редовно призован, се явява лично и
с упълномощения си защитник. Последният заявява, че поддържа жалбата си на посочените
в нея основания. Моли за уважаването й – за изменение на обжалваната присъда, като бъде
намален размера на наказанието лишаване от свобода от шест месеца на три месеца.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.С. дава заключение, че жалбата е
неоснователна, присъдата на СлРС – правилна и законосъобразна, а наложеното наказание –
справедливо. Предлага присъдата да бъде потвърдена.
С.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с
изложеното в писмената жалба, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди
изтъкнаните от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери жалбата за неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и
внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
На 03.07.2021г. около 16.00 часа на ЕЕН 112 постъпил сигнал от свид. Г.Г. за това,
че млад мъж в безсъзнателно състояние лежи на земята в близост до Кооперативния пазар
на гр.С..
На място бил изпратен екип на Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ - С.
в състав: лекар ординатор - свид. С. П., медицинска сестра - свид. Д.Б. и водач на линейка -
свид. Г.Г.. Специалният автомобил паркирал на бул. „Стефан Караджа" в близост до
сградата на Националния осигурителен институт. Там чакал човек, който посочил лицето
лежащо на земята - подс. Й. С. Й.. Той бил на моста срещу сградата, като бил в полуседнало
положение, облегнат на една от близките бараки с една извадена обувка и във видимо
2
безсъзнателно състояние.
Свид. П. отишла до подсъдимия и установила, че е с дишане и запазени реакции на
зениците. Като се приближила до него той не отворил очи и тя го бутнала по рамото да види
дали реагира, при което подсъдимият отворил очи. Свид. П. го попитала „какво става", а
подсъдимия отговорил „нищо не става". Попила го „как е", но той отговорил „как да съм".
След това свид. П. го помолила да се поизправи и да седне. Подсъдимият се опитал да
съдейства и тя го попитала „какво се е случило", при което той отговорил „нищо" и че е
легнал. Поискала да го прегледа и повикала шофьора да й помогне за да го качат в
линейката. Подкрепяйки го те отишли до линейката като маратонките носел шофьора.
Подсъдимият седнал на пода на линейката, за да си обуе маратонките. Казал, че
малко е пил, тъй като до него имало бутилка с бира. Свид. П. го попитала къде живее, за да
го закарат до тях. Подсъдимият казал нещо, но тя не разбрала и казала на шофьора да отвори
вътрешния прозорец за да чуе адреса. Поискала му личната карта, за да види къде живее, при
което подсъдимият реагирал много остро, развикал се „каква лична карта ма, каква си ти, че
да ми я искаш". Блъснал я, започнал да отправя обиди, цинизми и да я псува, наричайки я
„курва", „ще ти еба майката", „ще ми лапаш хуя", „спермата ще ми изядеш" и др. В крайна
сметка слязъл от линейката, а през това време шофьорът се притекъл на помощ към свид. П.
казвайки на подсъдимия да се успокои. Подсъдимият обаче започнал да плюе по всички от
екипа и да рита линейката.
През това време медицинската сестра, свид. Б. се обадила в централата и помолила
да съобщят в полицията. След около две-три минути пристигнал екип от служители на РУ
на МВР – С. - свидетелите М.А. и С.Н.. Служителите на реда попитали какъв е проблема,
при което подсъдимият казал, че няма проблем, но продължил да се саморазправя с
медицинския екип. Продължил да обижда целия екип на спешната медицинска помощ,
продължавал да проявява агресия, при което полицейските служители го задържали. Още
при съобщаването от тяхна страна, че ще го задържат започнал да проявява агресия и към
полицейските служители, заявявайки, че те не го плашат.
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда
подробно и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства
напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали.
Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка
относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други
фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на
доказателствените материали и стигна до същите т.е. до изложените по-горе фактически
констатации.
Следователно присъдата на районния съд не е необоснована, а и на практика такова
оплакване не се съдържа дори формално във въззивната жалба, нито се навеждат конкретни
аргументи и доводи в тази насока, а и в с.з. пред въззивния съд не се правят и обосновават
такива оплаквания.
3
Както гласните доказателствени материали, така и останалите такива обосновават
напълно и по несъмнен начин фактическите констатации приети за установени от районния
съд.
Присъдата на СлРС не е необоснована, тъй като изложените в мотивите към нея и
възпроизведени по-горе фактически констатации напълно кореспондират на събрания и
проверен по делото съвкупен доказателствен материал.
Първоинстанционният съд е подложил на анализ събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие доказателства и доказателствени средства. В този смисъл
настоящата инстанция напълно споделя както извършената от районния съд преценка на
тези доказателствени материали, така и направените въз основа на това доказателствени
изводи. Правилно са прецени както обясненията на подсъдимия, така и свидетелските
показания, а и всички останали доказателства и доказателствени средства, като в тази връзка
също липсват каквито и да било оплаквания.
В този смисъл и с оглед на наличните по делото доказателства /които са правилно
преценени и коментирани/ фактическата обстановка е изяснена напълно и адекватно е
възпроизведена в мотивите към атакувания съдебен акт. В тази връзка настоящият съд
намира, че липсват каквито и да било основания за ревизиране на така изложените
фактически констатации т.е. за промяна на възприетите от районния съд факти.
Правилно е посочено в мотивите на съда, че възприетата от него фактическа
обстановка се приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът с основание е дал вяра на показанията на разпитаните в съдебно следствие
свидетели С. П., Г.Г., Д.Б., Г.Г., М.А. и С.Н., тъй като същите действително и по преценка
на настоящата инстанция са безпротиворечиви, логични, взаимно се допълват и са относими
към предмета на делото.
Правилно са кредитирани и показанията на свид. Ц.С. с уточнението направено в
мотивите към присъдата, че същите се цевят дотолкова, доколкото той е възприел само част
от случилото се, а именно, че подсъдимият се е намирал на мястото, където се е случил
инцидента и че е бил почерпан /по думите на свидетеля/ т.е. употребил алкохол. Отчетено е
обстоятелството, че този свидетел не е възприел случилото се впоследствие при
пристигането на екипа на Центъра за спешна медицинска помощ, а така също и на
полицейския екип.
Съдът аргументирано е отказал да кредитира обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие, преценявайки, че те противоречат на събрания по делото
останал доказателствен материал. Действително е налице противоречие между заявеното от
подсъдмиия и твърденията на свидетелите С. П., Г.Г. и Д.Б.. И тримата свидетели от екипа
на Центъра за спешна медицинска помощ подробно описват какво е било неговото
състояние, в което са го намерили, какво е изрекъл и как се е държал, поради което се е
4
стигнало до искане за съдействие от страна на Районното управление на МВР - С.. Неговите
обяснения противоречат и на показанията на двамата полицейски служители свидетелите
М.А. и С.Н., които подробно описват как се е държал подсъдимия при тяхното пристигане, а
именно че е продължил да обижда екипа на ЦСМП - С., а освен това е започнал да се
конфронтира и с тях. Това е наложило да бъде задържан в полицейското управление. С
оглед на това е направена и преценката, която се споделя и от настоящия съд, че
обясненията на подсъдимия представляват негова защитна теза, целяща оневиняването и
оправдаването му.
Правилно са кредитирани всички писмени доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, както и заключението на вещото лице
по изготвената съдебно-техническа експертиза. По отношение на последното в мотивите
към присъдата с основание и посочено, че същото е обосновано и правилно, не е било
оспорено от страните, а и съдът не е имал никакво основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
При правилно и в съответствие с наличните по делото доказателствени материали
приетата за установена фактическа обстановка, законосъобразно районният съд е приел, че с
деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
деянието, което е посочено изрично в присъдата и за което съответно е бил признат за
виновен и осъден.
Във връзка с последното, а и с оглед цялостната преценка на съдържанието и
доводите съдържащи се във въззивната жалба и поддържани в с.з., настоящият съд намира,
че присъдата на СлРС не само, че не е необоснована, но не е и материално
незаконосъобразна.
В този смисъл настоящата инстанция напълно споделя и възприема изложените в
мотивите към присъдата констатации изводи относно съставомерността и правната
квалификация на деянието на подсъдимия.
В съответствие с описаната фактическа обстановка по несъмнен начин се установява, че с
деянието предмет на описаната фактическа обстановка подсъдимият Й. С. Й. е осъществил
състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК, затова че на 03.07.2021г. в гр.С. извършил
непристойни действия грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото- на публично място блъснал, наплюл и отправил обидни реплики и
цинични изрази към С. И.а П.- лекар ординатор при ЦСМП - С., докато му оказвала спешна
медицинска помощ, ритал и удрял специален автомобил - линейка „Интегра Бокс Интегра
ЖС" с peг. №СВ 3649 РК, собственост на Министерството на здравеопазването на
Република България.
Въззивната инстанция напълно споделя констатацията на районния съд, че с оглед на
събраните доказателества по делото авторството на деянието е установено по несъмнен начин.
Свидетелите С. П., Г.Г., Д.Б., М.А. и С.Н. са категорични в твърденията си относно поведението
на подсъдимия и конкретните извършени от него действия, изразяващи се в отправянето на обиди
към лицата, които са се опитвал да му окажат медицинска помощ, използването на нецензурни
5
изрази най-вече към ръководителя на екипа - д- р П., изричането на псувни, посегателството
спрямо специалния автомобил, както и плюенето по членовете на екипа. Показанията на
лицата от медицинския екип се потвърждават и от показанията на пристигналите на място
полицейски служители, които макар да не са присъствали в началото на инцидента, още при
пристигането си са разбрали за състоянието на подсъдимия, видели са с очите си и са чули
какво продължава той да изрича спрямо членовете на екипа от спешна медицинска помощ, а
впоследствие самите те са станали обект на неговата агресия.
Деянието извършено от подс. Й. Й. действително представлява извършването на
непристойни действия, тъй като думите, които е изрекъл и действията, които е извършил са
неприлични, безсрамни, изразяват се в буйство от негова страна и в използване на ругатни
спрямо свидетелите С. П. и Г.Г.. Те са проява на невъзпитаност от негова страна.
Нанасянето на удари по линейката, псувните, цинизмите изречени от него са действия,
които грубо нарушават обществения ред, извършени са на публично място, а именно на
оживено място на голям булевард до кооперативния пазар на града и всичко това
скандализира обществото. Чрез тях той изразява брутална демонстрация против
установения ред в обществото. С тези си действия подсъдимият съществено е засегнал
личните интереси на свидетелите П. и Ганчев. С виковете, ругатните, цинизмите и ударите
нанесени по специалния автомобил той изразява открито висока степен на неуважение към
личността и към общественото имущество. Антиобществения характер на тези действия се
съзнава, както от самия подсъдим, така и от свидетелите по делото, присъствали на мястото
на инцидента.
Деянието е извършено от подс. Й. Й. с пряк умисъл, тъй като той е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
Законосъобразно и справедливо се явява и определеното по отношение на
подсъдимия и съответно наложеното му наказание за деянието, за което той е признат за
виновен с атакуваната присъда.
Като смекчаващи вината обстоятелства районният съд е отчел направеното от
подсъдимия самопризнание и проявеното от него разкаяние с уговорката досежно
съдържанието и естеството на депозираните обяснения, които вече бяха коментирани по-
горе.
Съдът е констатирал наличие и на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства
– предишни осъждания на подсъдимия, както и лошите му характеристични данни От
приложената по делото характеристична справка се установява, че подсъдимият се движи
основно в компания на криминално проявени и наркозависими лица, че употребява
наркотични вещества и алкохол и много често е в нетрезво състояние, както и че е склонен
към извършване на всякакъв вид престъпления и че е агресивен по характер.
Ръководен от тези си констатиции по отношение на наличните обстоятелства имащи
значение за размера на отговорността и като е взел предвид целите на индивидуалната и
6
генерална превенция, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е направил и
обосновал извода си, че на подсъдимия Й. С. Й. следва да се наложи наказание при
условията на чл.54 от НК, а именно наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца
т.е. под средния и близо до минималния предвиден в закона размер, както и „обществено
порицание", като последното следва да се изпълни чрез поставяне на присъдата на таблото в
Община С. за срок от един месец..
Законосъобразни са изводите на първата инстанция и по отношение на липсата на
основания за приложението на института по чл.55 от НК. Съдът правилно е преценил, че не
са налице нито многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от
изключително естество. В тази връзка с основание е коментирано наличието на повече
утежняващи отколкото смекчаващи отговорността му обстоятелства. Действително от
приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия е видно, че той е многократно
осъждан и не е реабилитиран. В тази връзка е обоснован извод, който и настоящата
инстанция споделя, че явно подсъдимият не се поправя, а продължава да извършва
престъпления.
Районният съд законосъобразно е постановил така определението на подсъдимия Й.
Й. наказание от шест месеца лишаване от свобода да се търпи ефективно и при
първоначален общ режим, тъй като предвид обремененото му съдебно минало не са налице
условия за прилагане института на условното осъждане. Правилни са констатациите относно
липсата на реабилитация, тъй като наистина от справката му за съдимост се установява, че
последното му наказание наложено по нохд № 747/2014г. на Районен съд – С. е в размер на
две години „лишаване от свобода" е изтърпял на 06.01.2016г. и за да бъде реабилитиран
следва да е изтекъл 10 годишен срок от изтърпяване на това наказание, а такъв срок към
момента на извършване на деянието 03.07.2021г. не е бил изтекъл. Ето защо института на
условното осъждане не може да бъде приложен.
Така определеното наказание на подсъдимия по преценка и на настоящата
инстанция е в максимална степен справедливо и отговарящо в пълна степен на
обществената опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
Неоснователни се явяват както оплакването в жалбата за явна несправедливост на
наложеното наказание и съответно наведените в негова подкрепа доводи и аргументи както
в самата жалба, така и непосредствено в съдебно заседание пред окръжния съд.
Това наказание е определено законосъобразно, в съответствие с изискванията на
чл.54 от НК, както и с целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК
Определеното наказание от шест месеца лишаване от свобода е доста под средния и близо
до минималния предвиден в закона размер. С оглед постигане целите на наказанието
правилно е преценено, че то съответства на степента на обществената опасност на деянието
и дееца, за да въздейства възпиращо и превантивно по отношение на подсъдимия, който
вече е бил осъждан за извършени престъпления вкл. на лишаване от свобода ефективно и
очевидно реализираната по отношение на него до този момент наказателна отговорност не
7
му е попречила да продължи да извършва престъпления.
Следователно не са налице основания за намаляване на размера на наложеното
наказание лишаване от свобода. Посочените в жалбата смекчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени и са взети предвид при определянето на наказанието. При
направените вече по-горе констатации за силно обремененото съдебно минало на
подсъдимия, както и с оглед на особеностите на конкретното му поведение, предмет на
настоящото наказателно производство, намаляването на размера на наложеното му
наказание респ. определянето на същото при условията на чл.55 от НК би било неоправдано
и напълно в противоречие с целите на наказанието, коментирани вече по-горе.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си настоящата
инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при
което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните
права на всички страни за участие в производството въобще.
Тъй като при извършената въззивна проверка не се констатира наличие на
основания за изменение или отмяна на присъдата на С.ския районен съд, следва същата да
бъде потвърдена изцяло.
Ръководен от изложеното и на основание чл.334 ал.6 и чл.338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 58/27.04.2022г. постановена по нохд № 1218/2021г.
по описа на Районен съд - С..
Настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8