№ 8
гр. гр.Несебър, 07.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Радостина Г. Менчева
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело №
20242150100619 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба вх. №
5148/05.06.2024 г., уточнена с молба вх. № 7588/13.08.2024 г. от Н. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес за призоваване в гр. ***, чрез адв. Б. Я. от БАК, срещу
П.Р.Б., със седалище в гр. ***, с която се иска от съда да осъди ответната
страна да му заплати сумата от 4980 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане; както и сумата
от 4000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, претърпени вследствие на образуваното на 05.08.2023 г. и водено ДП №
304зм768/2023 г. по описа на РУ Несебър до приключването му с влязло в
сила на 17.04.2024 г. постановление, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 05.08.2023 г. на исковата молба до окончателното изплащане.
Претендират се сторените съдебни разноски.
Излагат се твърдения, че ищецът сключил трудов договор с „О.м.к.“ ЕАД
– гр. Пловдив от 12.05.2023 г. за заемане на длъжността „шофьор-продавач“
срещу месечно трудово възнаграждение от 1660 лева. На 05.08.2024 г. при
изпълнение на трудовите си задължения и управление на служебен автомобил
ищецът бил спрян от полицейски служители. По време на извършената
проверка ищецът бил тестван за алкохол и наркотици, като техническото
средство „Drager Drug test 5000” отчело употреба на канабис. Въз основа на
резултата от теста за наркотици ищецът бил задържан за срок от 24 часа и му
била наложена ПАМ – отнемане на СУМПС, като ищецът самоволно дал
кръвна проба и урина за допълнително изследване в ФСМП – гр. Несебър. На
същата дата – 05.08.2023 г., с първо действие по разследването – разпит, било
образувано и наказателно производство по случая за извършено престъпление
1
по чл. 343б, ал. 3 от НК. В хода на разследването била изготвена експертиза,
която дала заключение, че дадената от ищеца кръвна проба не съдържа
наркотици, поради което с постановление от 09.04.2024 г., в сила от 17.04.2024
г. РП – Бургас прекратила воденото производство.
Твърди се, че междувременно и вследствие инцидента, работодателят на
ищеца прекратил трудовото правоотношение между тях със заповед от
10.08.2023 г., поради несъвместимост на заеманата длъжност с отсъствието на
СУМПС. Така ищецът останал безработен в периода 10.08.2023 г. – 03.12.2023
г. и пропуснал да реализира очаквания месечен трудов доход от 1660 лева за
периода, като се твърди, че имуществената вреда е настъпила именно
вследствие образуваното наказателно производство.
Отделно се заявява, че в продължение на цялото наказателно
производство ищецът изпитвал стрес и страх от несправедливо осъждане,
пострадало доброто му име, станал повод за подигравки и неприятни
коментари, хората започнали да се отнасят с недоверие към него и да избягват
комуникация, чувствал се унижен, изпитвал срам. Всичко изложено дало
негативно отражение върху психическото здраве на ищеца, като той станал
напрегнат, нямал апетит и имал проблеми със съня. Инцидентът дал
отражение и в социалния му живот, като на ищеца се налагало при общуване
да се оправдава, че не е престъпник и наркоман. Наред с неприятните емоции,
ищецът бил ограничен и в придвижването си, поради невъзможността да
управлява МПС, което наложило при необходимост да ангажира свои близки и
го карало да се чувства неудобно и зависим от чужда помощ. Предвид всичко
посочено се обосновава основателността на претенцията за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор
на исковата молба от ответната страна, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни и недоказани по размер. Аргументира се тезата, че не е
налице причинно-следствена връзка между воденото наказателно
производство по случая и твърдените от ищеца имуществени вреди, доколкото
ЗЗПАМ, с която е отнето СУМПС на ищеца съставлява действие на
полицейските органи, а не на БРП. Посочва се, че в хода на ДП ищецът не е
бил привличан в качеството на обвиняем, а претендираната законна лихва не
следва да се присъжда за период преди влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство по случая.
В проведено по делото открито съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуален представител, поддържа исковата молба и моли за уважаването й.
Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответната страна се представлява от мл.прокурор при РП – Бургас, ТО –
Несебър, който поддържа дадения отговор, развива допълнителни доводи за
неоснователност и недоказаност на претенцията, релевира възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за
представителство по делото.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
2
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от материалите по Досъдебно производство № 304 ЗМ-768/2023 г.
по описа на РУ Несебър, вх. № 11694/2023 г. по описа на Районна прокуратура
– Бургас /л. 35-93 от делото/, на 05.08.2023 г. е образувано бързо производство
за това, че на същата дата, около 14,15 часа, на алеята до хотел „Карлово“, с
посока на движение към главна алея, е управлявано МПС – товарен автомобил
„Мерцедес 814Д Варио“ с рег. № ***, след употреба на наркотични вещества –
канабис 25 и установено по надлежния ред с техническо средство „DRAGER
DRUGTEST 5000” – престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс.
Досъдебното производство е било образувано с първото действие по
разследването – разпит на св. Д.Д., като от събраните материали се
установява, че по време на проверка на КАТ процесното МПС е било
управлявано от ищеца, който с оглед резултата от извършения тест за
наркотици е бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа със заповед рег. №
304зз440/05.8.2023 г. на мн.автоконтрольор при РУ – Несебър, ОДМВР –
Бургас /л. 9 от делото/. С протокол от 31.08.2023г. /л. 10 от делото/ било иззето
и СУМПС на ищеца на основание наложена със заповед № 23-0304-
000251/05.08.2023 г. на полицейски инспектор при ОДМВР Бургас ПАМ
„Временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца“. В хода на ДП не е било привлечено
обвиняемо лице, но са събрани доказателства за съдимостта и нарушенията по
ЗДвП на ищеца, от които се установява, че същият е неосъждан -
освобождаван по реда на чл. 78а от НК от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 354а, ал. 5 от НК, извършено от него като непълнолетен, с
налагане на административно наказание – глоба, както и е наказван
многократно за нарушения на ЗДвП с НП и фишове. Въз основа на талон за
изследване № 103124/05.08.2023 г. ищецът доброволно дал биологични проби
от кръв и урина, анализирани с изготвено в хода на разследването заключение
по съдебна химико-токсилогична експертиза, което дало краен извод за
отсъствие на алкохол и наркотивни вещества в кръвта на ищеца и наличието
на специфичен метаболит в урината му, показващ употребата на наркотично
вещество тетрахидроканабинол, но в минал период от време над 24-36 часа
или в ниска доза. Въз основа на заключението досъдебното производство било
прекратено с постановление от 10.04.2024 г. на прокурор при РП – Бургас,
поради липса на престъпление.
От представените с исковата молба писмени доказателства –
удостоверение за декларирани данни на НАП, трудов договор и заповед за
прекратяването му /л. 12-16 от делото/ се установява, че към 05.08.2023 г.
ищецът е бил трудово ангажиран по договор с работодателя „О.м.к.“ ЕАД –
гр. Пловдив, сключен на 12.05.2023г. с клауза за изпитване в полза на
работодателя и за срок от 6 месеца, на длъжност „Шофьор-продавач“ срещу
уговорено месечно възнаграждение до 1660 лева, от които 850 лева – основно
месечно възнаграждение и до 810 лева – допълнително възнаграждение за
индивидуално участие в трудовия процес и по преценка на работодателя.
Съгласно заповед № 127/10.08.2023 г. работодателят на ищеца едностранно е
3
прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 71, ал. 1 от КТ – без
предизвестие в срока за изпитване.
В хода на делото бе разпитан свидетел на ищеца – Г. Г. – негов приятел
от 10 години, който заяви пред съда, че си спомня процесния случай, след
който изгубил контакт с ищеца с месеци. Твърди, че преди инцидента от
август 2023 г. всеки ден се виждал с ищеца, но след това спрял да си вдига
телефона. Заявява, че ищецът е от хубаво семейство, никога не е имал
проблеми с полиция и прокуратура и след случая семейството му започнало
да го мисли за наркоман, а приятелката му се разделила с него. Видял ищеца
2-3 дни след задържането му по случая и той заявил, че не му се говори и не се
чувства добре, направил впечатление на свидетеля на сринат психически.
Свидетелят посочва, че след инцидента ищецът бил освободен от работа,
защото на работодателя му трябвал шофьор, като останал безработен седем-
осем месеца.
По делото от страна на ищеца е ангажирана психологическа анамнеза на
д-р Г.П., която съдът намира за недопустимо и неотносимо към спора
доказателство, предвид което не я цени при изграждане на вътрешното си
убеждение. Касае се до частно психологическо изследване, което не е
изготвено по реда на ГПК/НПК, не носи данни за датата и мястото на
изготвяне, нито печат на издалото го длъжностно лице или учреждение.
С оглед анализа на събраните по делото доказателства, от правна
страна и по същество на спора съдът намира следното:
Предявени са обективно кумулативно обединени искове с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За уважаване на предявениите искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ следва да са се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1.
наличието на обвинение спрямо ищеца в извършване на престъпление, или
образуваното досъдебното наказателно производство срещу неизвестен
извършител при достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние,
по което е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното
деяние, както и моментът, в който е узнал за образуваното ДП; 2.
прекратяване на наказателното производство поради несъставомерност на
деянието; 3. претърпени вреди; 4. пряката причинно-следствена връзка между
твърдените вреди и обвинението/образуваното досъдебното наказателно
производство; 5. размера на вредите; от които произтича правото му да получи
претендираните суми.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че са
налице предпоставките ответната Прокуратура на Република България да
понесе обективната отговорност за претърпените от страна на ищеца вреди,
доколкото образуваното срещу ищеца, като единствено лице по отношение на
което е водено разследване в хода на ДП, наказателно преследване е било
прекратено поради обстоятелството, че деянието за което е било образувано
не съставлява престъпление - чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. По делото не бяха
представени доказателства, че наложената във връзка със случая ПАМ е била
4
обжалвана, респ. отменена, но тази последица настъпва автоматично с
прекратяване на наказателното производство.
В съдебната практика трайно се приема, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на престъпление“ следва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно-процесуален смисъл. Приема се, че когато наказателното
производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие
производството е прекратено поради това, че деянието не съставлява
престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Самият факт
на прекратяване на наказателното производство поради липса на
доказателства за извършено престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е повдигнато обвинение и лицето не е
привлечено в качеството на обвиняем. Приема се, че фактът на воденото
наказателно производство, което не е завършило с осъдителна присъда,
независимо, че лицето не е било привлечено като обвиняем, ангажира
отговорността на държавата. Без правно значение е дали на определен етап от
производството действията на прокуратурата са били законосъобразни и
обосновани с оглед събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени процесуалните правила. Отговорността по чл. 2,
ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е обективна и възникването е поставено в зависимост от
крайния резултат, с който е приключило производството, като обхваща
вредите от неоснователно упражнената принуда при или по повод
повдигнатото обвинение, вкл. във връзка с предварителни и подготвителни
действия за събиране на доказателства за вината на уличения и за повдигане
на обвинение /чл. 215 и чл. 219 от НПК/ - наложените му принудителни
административни мерки, които се налагат при условията на обвързана
компетентност заради образуваното наказателно производство доколкото
административният орган и МВР не действат при условията на оперативна
самостоятелност /така и определение № 2462/21.05.2024 г. по гр.д. №
4195/2023 г. по описа на ВКС, III г.о.; определение № 277/09.04.2020 г. по гр.д.
№ 880/2020 г. по описа на ВКС, III г.о.; решение № 50084/30.05.2023 г. по гр.д.
№ 1961/2022 г. на III г.о. на ВКС; решение № 50009/08.02.2023 г. по гр.д. №
932/2022 г. и решение № 187/13.03.2012 г. по гр.д. № 1215/2011 г. - двете на III
г.о. на ВКС; решение № 425/01.12.2015г. по гр.д. № 3143/2015 г. по описа на
ВКС, ІV г.о.; решение № 353/06.11.2015г. по гр.дело № 892/2015 г. по описа на
ВКС, IV г.о.; решение № 397/26.11.2015г. по гр. дело № 6047/2013 г. по описа
на ВКС, IV г.о.; както и задължителните постановки на Тълкувателно решение
№ 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3 / 2004 г. на Върховен касационен съд,
ОСГК/.
В светлината на изложеното, несъстоятелни се явяват възраженията на
ответната Прокуратура на РБ, че отговорността не обхваща действията на
органите МВР по задържане на ищеца по реда на ЗМВР и налагане на ПАМ.
В случая досъдебно производство е образувано при наличие на
5
предвидените в НПК предпоставки - законен повод и наличие на достатъчно
данни за извършено престъпление от общ характер. От материалите по ДП е
безспорно, че именно ищецът е лицето уличено в извършване на
престъпление, доколкото именно той е управлявал автомобила, него са
тествали полицейските служители, за да установят употреба на наркотици,
експертизата по делото е именно на проби, предоставени от ищеца, по
отношение на личността му са приобщени в хода на ДП справки за съдимост и
нарушения по ЗДвП и т.н. Затова съдът приема за налични предпоставките на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за възникване отговорността на държавата,
представлявана от П.Р.Б. в настоящия случай. Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2, т.
1 от НПК, прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпления от
общ характер, като в изпълнение на тези задачи, прокурорът ръководи
разследването и осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и
своевременно провеждане като наблюдаващ прокурор.
Анализът на събраните по делото доказателства несъмнено обосновава
извода на съда, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които
съставляват пряка и непосредствена последица от воденото срещу него
разследване за престъпление, приключило с постановление за прекратяване
поради липса на доказателства, че ищецът е извършил престъпление, и
същите подлежат на обезщетяване от ответната страна - П.Р.Б., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като това
понятие не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на редица
конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение при
правилното определяне на размера, вкл. степента и характера на преживените
болки и страдания от ищеца. При извършена преценка по реда на чл. 162 от
ГПК, настоящият съдебен състав взе предвид от една страна интензивността
на водените действия по разследване – за срок от близо 9 месеца, в рамките на
който е бил ангажиран ищецът – призовавания, разпит, налагане на ПАМ -
ограничаване на правото му да управлява МПС за над седем месеца,
задържане в поделенията на МВР за срок до 24 часа и др. Изложените
обстоятелства закономерно обосновават извода, че ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоции -
унижение, срам и притеснение, отчуждение от близки и приятели, стрес от
уронване доброто име на семейството му. От друга страна, вземайки предвид
данните за санкционирането на предходна противоправна постъпка на ищеца
като непълнолетен и във връзка с държането на наркотично вещество и
историята на допуснатите от него множество нарушения на ЗДвП, съдът
намира, че интензитетът на тези вреди е в степен по-ниска от средното за
случая. Противно на сведенията, дадени от разпитания пред съда свидетел,
съгласно приобщените писмени доказателства се установи, че ищецът е имал
отношения с полиция и прокуратура и в предходни случаи на противозаконни
прояви, вкл. по повод държането на наркотици. В този смисъл, съдът намира,
че изживения от него и семейството му стрес не може да се съизмери по
степен със стреса от узнаването на сходни на процесните обстоятелства при
6
отсъствието на каквито и да е прояви в миналото на подложеното на държавна
принуда лице. Съдът счита за релевантен и довода на ответната страна, че
случаят няма данни да е бил оповестяван, ищецът не е привличан в качеството
на обвиняем, което определя случая като по-лек от общия. Въпреки това, с
оглед характера на разследваното деяние и средствата за изключване
съставомерността му, съдът намира период за разследване от над три месеца
за прекомерен и необоснован. Предвид изложеното съдът намира за
справедливо и съответно на действително претърпените от ищеца вреди
парично обезщетение в размер на сумата от 3500 лева, като за разликата до
пълния претендиран размер от 4000 лева искът за обезвреда на претърпени
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.
Относно претенцията за имуществени вреди съдът намира същата за
изцяло неоснователна и недоказана. Ищецът, комуто се следва
доказателствената тежест, не успя да установи наличието на причинно-
следствена връзка между воденото срещу него обвинение и твърденията за
пропуснат доход от трудови възнаграждения в периода от 10.08.2023 г. до
03.12.2023 г. в размер от общо 4980 лева. Както бе посочено по-горе,
трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено на основание
предвидена в полза на работодателя клауза за изпитване в договорения 6-
месечен срок. Отсъстват каквито и да е данни по делото работодателят да е
прекратил договора с ищеца поради воденото процесно разследване.
Действително по делото бяха събрани свидетелски показания, навеждащи, че
наложената във връзка със случая ПАМ е мотивирала работодателя да
прекрати договора на ищеца, но доколкото свидетелят не посочи източника на
тези сведения, съдът не счита същите за достоверни и не ги цени.
Същевременно, следва да се посочи, че уредбата на трудовите
правоотношения по индивидуален трудов договор, дадена с действащия
Кодекс на труда, не предвижда основание за прекратяването му поради
открито разследване срещу работник/служител. Така, недоказаността на един
от правопораждащите отговорността на ответната страна юридически факти
предпоставя отхвърляне на претенцията за имуществени вреди вцялост, като
съдът не намира за нужно да изследва наличието на останалите елементи на
фактическия състав.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда и за двете страни,
но доколкото искане е направено единствено от ищеца съдът не следва да
разглежда въпроса за сторените от ответната страна разноски.
Ищецът доказва извършени във връзка с претенцията за неимуществени
вреди разноски в размер на 710 лева, от които 10 лева - заплатена държавна
такса за производството и 700 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за
прекомерност на размера на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, доколкото същото кореспондира с размера на претенцията,
степента на правна сложност на делото и действително положения от адвоката
труд, като няма данни с определянето на възнаграждението да цели
злоупотреба с право. При това положение и съразмерно на уважената част от
претенцията за неимуществени вреди в полза на ищеца се следват съдебни
7
разноски в общ размер от 621,25 лева, които следва да се възложат в тежест на
ответната страна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., със седалище в гр. ***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, да заплати на Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес за призоваване в
гр. ***, сумата от 3500 /три хиляди и петстотин/ лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на образуваното на
05.08.2023 г. и водено срещу ищеца Досъдебно производство № 304 ЗМ-
768/2023 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11694/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, до
приключването му с влязло в сила на 17.04.2024 г. постановление за
прекратяване на прокурор при РП – Бургас на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24,
ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на престъпление, ведно със законната лихва
от датата на увреждането – 05.08.2023 г. на исковата молба до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер от
4000 /четири хиляди/ лева като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г. Н., ЕГН **********, с адрес за
призоваване в гр. ***, срещу П.Р.Б., със седалище в гр. ***, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за сумата от 4980 /четири хиляди,
деветстотин и осемдесет/ лева, представляваща обезщетение за причинените
на ищеца имуществени вреди – пропуснати ползи от получаване на трудово
възнаграждение в периода от 10.08.2023 г. до 03.12.2023 г. и вследствие на
образуваното на 05.08.2023 г. и водено срещу ищеца Досъдебно производство
№ 304 ЗМ-768/2023 г. по описа на РУ Несебър, вх. № 11694/2023 г. по описа на
Районна прокуратура – Бургас за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК,
приключено с влязло в сила на 17.04.2024 г. постановление за прекратяване на
прокурор при РП – Бургас на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1 и чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК,
ведно с претендираната върху главницата законна лихва от 05.06.2024 г.
до изплащане на обезщетението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Р.Б., със седалище в гр. ***, да заплати на Н. Г. Н., ЕГН
**********, сумата от 621,25 /шестстотин двадесет и един лева и двадесет
и пет стотинки/ лева – съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени по
следната банкова сметка: BG68 STSA *** 0022 *** 88, BIC: STSABGSF, при
банка „ДСК“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8