№ 3696
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20223110102401 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „У. Б.“ АД срещу П. В. Р.
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сумата от 1020 лева, представляваща разрешен
лимит по договор за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка № 302/0266/17719963 от
29.10.2012 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК - 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 155.68 лева, представляваща неразрешен овъдрафт /надхвърлен лимит/ по
договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 302/0266/17719963 от 29.10.2012 г.,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК –
20.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 74.97
лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит за периода от
02.12.2020 г. до 19.04.2021 г., вкл., и сумата от 72 лева, представляваща
сторени от кредитора разходи за уведомяване към 20.04.2021 г., за които суми
е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
5805/2021 г. по описа на РС-Варна.
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2012 г. страните са сключили
Договор за банков потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез
овърдрафт по разплащателна сметка № 302/0266/17719963, по силата на който
ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 1020 лева. Посочената
1
сума била предоставена за усвояване на 31.10.2012 г. за срок до 29.10.2013 г.
От своя страна кредитополучателят се задължил да върне главницата
/изискуем разрешен и/илинеразрешен овърдрафт/ и възнаградителна лихва,
определена на база променлив в хода на изпълнение на договора годишен
лихвен процент, образуван от сбора на базов лихвен процент /формиран от
едномесечен SOFIBOR и премия/ + надбавка. Към датата на подписване на
договора БЛП бил в размер на 0.695%, а надбавката - в размер на 12.255%, т.е.
ГЛП възлизал на 12.95%. Уговорено било в случай на предсрочна
изискуемост цялата ползвана, но неиздължена част над разрешения лимит на
овърдрафта да се олихвява с лихва за неразрешен овърдрафт, лихвен процент,
формиран от БЛП + надбавка, която била в размер на 19.255%, като към
датата на подписване на договора за кредит годишният лихвен процент за
просрочен дълг по чл. 4.2 възлизал на 19.95%. Наред с изложеното ответникът
се задължил да заплаща на банката такси и комисионни, в т.ч. за управление
на кредита в размер на 15 лева годишно. В договора било предвидено
крайният срок за погасяване на задължението да се удължава многократно с
нов едногодишен срок, в случай че кредитополучателят не е подал искане за
отказ от удължаване на срока на овърдрафта, както и ако спазва условията на
договора и не е в просрочие. Твърди се, че, считано от 29.10.2020 г.
задължението е изцяло изискуемо поради изтекъл матуритет по чл. 7, във вр.
с чл. 12.1 от договора, като кредиторът изпратил на длъжника покана за
доброволно изпълнение, връчена на 14.01.2021 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от предявените искове с
твърдения, че в негова полза са издадени заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5805/2021 г. на ВРС, 11 състав, като заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П. В. Р., чрез назначения му по реда
на чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител, депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на исковете.
Възразява, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12
и 20, както и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, поради което счита, че договорът
за кредит е недействителен. Оспорва възможността срокът на договора да
бъде многократно удължаван с нов едногодишен срок, като счита, че същият
е продължен само до 29.10.2014 г. Релевира възражение за изтекла
петгодишна погасителна давност по отношение на претенцията за главница и
за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на лихвите.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 5805 по описа за 2021 г. на ВРС, 11 състав,
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу ответника
за сумите, предмет на настоящото производство, връчена на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. В изпълнение указанията на съда заявителят в
2
законоустановения преклузивен срок е предявил установителен иск за
вземанията си. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен
интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъдат уважени предявените искове, следва да се установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) валидно
възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит-овърдрафт,
сключен между страните; 2) реалното предоставяне на сумата по кредита; 3)
настъпването на падежа на вземанията по договора за кредит.
Към писмените доказателства е приобщен Договор за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по
разплащателна сметка № 302/0266/17719963 от 29.10.2012 г. /л. 15-18/,
сключен между страните в настоящото производство. От неговото
съдържание се установява, че „У. Б.“ АД е предоставило на П. В. Р.
потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка в
размер на 1020 лева. В договора е посочен годишният лихвен процент по
редовен дълг, както и просрочен дълг /неразрешен овърдрафт/, както и са
описани приложимите такси и комисиони. Предвиден е срок на погасяване на
вземанията по договора до 29.10.2013 г. Съгласно чл. 12.1 така предвиденият
срок може да се удължава с период от още една година, при условие че
кредитополучателят спазва условията на договора и не е в просрочие по нито
едно от своите задължения към кредитора, както и ако не подаде искане за
отказ от удължаване срока на овърдрафта.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото уговореният срок за
погасяване на кредита е по-дълъг от три месеца на основание чл. 3, ал. 2 ЗПК
по отношение на същия са приложими разпоредбите на Закона за
потребителския кредит в редакцията им, действала към датата на неговото
сключване /ДВ, бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г./.
Процесният договор за кредит е сключен в писмена форма, обективиран
на хартиен носител, и клаузите му са формулирани по ясен и разбираем
начин. Предвид спецификите на договора за овърдрафт, същият не съдържа
погасителен план и не може предварително да бъде посочена общата дължима
сума по кредита, доколкото лихвата не са начислява върху цялата
предоставена главница, а върху фактически ползваната сума, която е
неизвестна към момента на сключването на сделката. Поради изложеното
съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител,
наведени в тази връзка. В договора се съдържа необходимата за потребителя
информация относно общия размер на кредита, приложимия лихвен процент
и срока на договора. Видно от текста му обаче, същият не съдържа годишния
процент на разходите, каквото изискване се съдържа в разпоредбите на чл. 11,
ал. 1. т. 10 и чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Не могат да бъдат споделени доводите
на процесуалния представител на ищеца, че този пропуск може да бъде
саниран посредством посочването на размера на възнаградителната лихва и
таксите по кредита.
Предвид липсата на посочване на ГПР в договора същият се явява
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което в съответствие с
3
разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответникът дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и лихва или други разходи по кредита.
От заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, което
следва да бъде кредитирано като компетентно изготвено и аргументирано, се
установява, че усвоеният от ответника кредитен лимит възлиза на 1175.14
лева, от които сума в размер на 1020 лева – разрешен кредитен лимит и сума в
размер на 155.14 лева – надхвърлен кредитен лимит. До посочената стойност
предявените искове следва да бъдат уважени, а за разликата над нея, както и
за сумите, представляващи лихва за забава и разходи за уведомяване, същите
следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователно се явява възражението на особения представител за
погасяване по давност на претендираното вземане за главница, доколкото
видно от Приложение № 1 към съдебно-счетоводната експертиза, сумата е
усвоена след 07.03.2019 г., т.е. към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /20.04.2021 г./ не е бил изтекъл
предвиденият в закона давностен срок.
По разноските:
С оглед изхода на спора и предвид отправеното от страна на ищеца
искане, съобразно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР № 4/2013 г.
на ВКС, ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сторените в
заповедното производство разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 76.81 лева.
В исковото производство ищецът е представил доказателства за
извършването на разноски, както следва: 173.52 лева – държавна такса, 300
лева – депозит за особен представител, 300 лева – депозит за съдебно-
счетоводна експертиза и 400.31 лева – адвокатско възнаграждение. В тежест
на ответника следва да бъдат възложени част от тях съразмерно на уважената
част от исковете в размер на 1042.92 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът П. В. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *******, ДЪЛЖИ на „У. Б.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. *******, следните
суми: СУМАТА ОТ 1020 /хиляда и двадесет/ лева, представляваща
разрешен лимит по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
302/0266/17719963 от 29.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 20.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението; СУМАТА ОТ 155.14 лева /сто петдесет и пет
4
лева и четиринадесет стотинки/, представляваща неразрешен овъдрафт
/надхвърлен лимит/ по договор за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка №
302/0266/17719963 от 29.10.2012 г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - 20.04.2021 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед № 1259/21.04.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч. гр. д. № 5805/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сума, представляваща неразрешен овърдрафт, за
разликата над сумата от 155.14 лева /сто петдесет и пет лева и четиринадесет
стотинки/ до предявения размер от 155.68 лева /сто петдесет и пет лева и
шестдесет и осем стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „У. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление гр. *******, срещу П. В. Р., ЕГН **********, с адрес: с.
*******, искове за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 74.97 лева /седемдесет
и четири лева и деветдесет и седем стотинки/, представляваща лихва за
забава по договора за кредит за периода от 02.12.2020 г. до 19.04.2021 г., вкл.,
и сумата от 72 /седемдесет и два/ лева, представляваща сторени от кредитора
разходи за уведомяване към 20.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед
№ 1259/21.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 5805/2021 г. по описа на Районен съд –
Варна.
ОСЪЖДА П. В. Р., ЕГН **********, с адрес: с. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „У. Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. *******, СУМАТА ОТ 76.81 лева /седемдесет и шест лева и осемдесет
и една стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство
разноски, както и СУМАТА ОТ 1042.92 лева /хиляда четиридесет и два
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторени в исковото
производство разноски съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5