Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

27.09.2019

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

05.09.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Съдията

Адм.

дело номер

159

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от ДОПК.

Депозирана е жалба от Е.Х.М. от *** действащ чрез пълномощника си адв.П.С., против Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от началник сектор в ТД на НАП гр.Пловдив.

Счита, че РА е незаконосъобразен, респ. постановен в противоречие с материалноправни разпоредби, неправилен и необоснован.

Излага съображения, че в хода на ревизията органът по приходите не е установил безпристрастно и по своя инициатива всички релевантни факти и обстоятелства, с което е нарушил чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. В тази връзка твърди, че ревизиращият екип буквално е „пренесъл“ констатациите, изложени в РА, издаден на „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК *** в процесното ревизионно производство, с което незаконосъобразно и необосновано била ангажирана отговорността на жалбоподателя по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Сочи, че органът по приходите необосновано не е изискал обяснения от трети лица във връзка с доставките на стоки, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит едноличното дружество – „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД. В този смисъл излага мотивите на органа по приходите, обективирани в Ревизионен доклад № ***/*** г., изготвен в хода на ревизионното производство срещу „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***, като оспорва констатациите на органите по приходите и относимостта на издадената от „***“ ЕООД фактура към данъчния период, за който е извършена ревизия на Е.М.

На следващо място въвежда доводи, че в конкретния случай не са налице предпоставките на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране отговорността на жалбоподателя. В тази връзка излага съображения, че Е.М. е управител на дружеството за периода от 19.06.2015 г. до 07.03.2017 г., в който период ЕООД се е представлявало и управлявало заедно и поотделно от Ц. А. К. и Е.Х.М., но независимо от това обстоятелство с процесния РА била ангажирана отговорността единствено на жалбоподателя, без въобще да е изследвано доколко другият управител е дружеството е свързан с доставките на стоки, по които е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. Счита, че в ревизионното производство органът по приходите не е доказал, че Е.М., в качеството си на управител на „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***, е укрил факти и обстоятелства, свързани с процесните фактури и доставчици, още повече, че за издадените от горепосочените дружества фактури, по които не е бил признат данъчен кредит, било установено, че не са подписани от жалбоподателя. Сочи, че това обстоятелство важало в пълна степен и за подадените от дружеството Годишни финансови отчети, Годишните данъчни декларации и Справки декларации по чл. 125 от ЗДДС.

Оспорва изцяло изводите на органите по приходите, че е налице причинно–следствена връзка между поведението на М., в качеството му на управител на  „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК *** и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Най-накрая въвежда доводи за незаконосъобразност на РА в частта му относно приетото за установено задължение за лихви, в която връзка твърди, че задължението за лихви е извън обхвата на солидарната отговорност по чл. 190, ал. 1 от ДОПК.

По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от началник сектор в ТД на НАП.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв. П.Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя писмена защита в подкрепа на доводите си.

Ответникът по жалбата, директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт И. П. оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата, респ. потвърди Ревизионен акт № ***/*** г. и присъди юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. Представя писмена защита.

 Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано въз основа на Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № ***/*** г./л. 732, т.II от делото/, връчена на 04.07.2018 г., с която е възложено извършването на ревизия на Е.Х.М. от ***, в качеството му на управител на „Транссенденс-23“ ЕООД, с ЕИК ***, за определяне на задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. и данък върху добавената стойност за периода от 01.08.2015 г. - 30.06.2016 г. За изменение на първоначалната заповед са издадени Заповед № ***/*** г./ л. 724, т. II/ и  Заповед № ***/*** г./ л. 720, т. II/, касаещи срока за приключване на ревизията, с последната от които на основание чл. 113, ал. 3 от ДОПК срокът е продължен до 04.12.2018 г. Цитираните заповеди са издадени от Т. В. П. - *** при ТД на НАП - Пловдив, оправомощена със Заповед № ***/*** г. на директора на ТД на НАП – Пловдив, Приложение № 1/ л. 48 -49, т. I/.

Резултатите от ревизията са материализирани в Ревизионен доклад /РД/ № ***/*** г./л. 39 – л. 47 т. I/, връчен по електронен път на 18.12.2018 г. Ревизираното лице не е подало възражение по доклада по чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Съставен е Ревизионен акт/РА/ № ***/*** г./л. 29 – л. 32 от т. I/, издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от Т. В. П. - началник на сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр.Пловдив – орган, възложил ревизията и Е. К. С., на длъжност *** при ТД на НАП гр.Пловдив – ръководител на ревизията. РА е връчен по електронен път на 16.01.2019 г.

С ревизионния акт са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв.; корпоративен данък в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв.    

По същество, след извършената преценка на предоставените от ревизираното лице доказателства и обяснения, относими към ревизията, резултатите от извършените насрещни проверки и изисканата информация, сведения и обяснение от трети лица, извършените справки, ревизиращият екип е приел за установено следното: За ревизирания период Е.Х.М. е управител и съдружник на капитала на „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***. На дружеството е извършена ревизия по отношения на задължения по  ЗКПО за периода 01.01.2015 г. до 31.12.2016 г. и задължения по ЗДДС за периода от 19.02.2015 г. до 30.06.2016 г. Издадени са РД № ***/*** г. и РА № ***/*** г., при което констатирани задължения по ЗКПО в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв., както и задължения по ЗДДС в размер на *** лв., ведно с лихви в размер на *** лв. Издаденият РА не е обжалван и е влязъл в законна сила.

Ревизиращият екип е приел, че Е.Х.М., в качеството си на съдружник, управител и представляващ дружеството не е положил грижата на добър търговец и стопанин относно сделките, изследвани при ревизията на дружеството. Изложени са изводи, че с безстопанствено си и недобросъвестно поведение, жалбоподателя е допуснал използването на документи, по които не са осъществявани реални доставки, с което е допринесъл за вменяването на задължения на дружеството. Задълженията не са внесени, предвид обстоятелството, че при изследване на имущественото и финансовото състояние на дружеството се установило, че то не притежава имущество, което да послужи за обезпечаване на задълженията и дългът към НАП е категоризиран като трудно събираем. Прието е, че са налице предпоставките за прилагане на нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК и за ангажиране отговорността на Е.Х.М. в качеството му на управител на „Транссенденс-23“ ЕООД.

В РД са изложени подробни съображения, че по отношение на жалбоподателя са налице условията за приложението на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно: За периода 19.06.2015 г. до 07.03.2017 г. Е.М. е бил управител на дружеството; В качеството си на управител е използвал в счетоводството на юридическото лице документи, по които е упражнено право на данъчен кредит за нереални доставки, както и право на данъчен кредит за доставки без право на ползване на данъчен кредит; Съзнателно укриване на определени обстоятелства относно действителния размер на подлежащия на внасяне в бюджета ДДС; Несъбираемостта на установените задължения на „Транссенденс-23“ ЕООД е в резултат на поведението на Е.Х., с което е възпрепятствал събирането на тези задължения.

Процесният РА е оспорен в срока по чл. 152, ал. 3 от ДОПК. В жалбата/л. 26 от т. I/ са въведени доводи за необоснованост и незаконосъобразност на изводите за наличието на предпоставките по чл. 19 от ДОПК.

С Решение № 196/29.03.2019 г., издадено от директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП/л. 18-л. 23 на т. I/, е потвърден ревизионния акт, с който на Е.Х.М. в качеството му на управител „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***, по реда на чл. 19 от ДОПК е вменена отговорност за задължения по ЗДДС в размер на *** лв., ведно с лихви за забава в размер на *** лв. и задължения по ЗКПО в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв. 

За изясняване на делото е назначена и извършена съдебно счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице/л. 765 – л. 777 от том I/ се установява следното: За периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2016 г. „Транссенденс“ ЕООД е реализирало търговска дейност. Към 31.12.2015 г. финансовия резултат на дружеството е загуба в размер на *** лв./резултат от дейността през цялата година/. За периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г.  „Транссенденс“ ЕООД е осъществявало търговска дейност, като след последната дата до 31.12.2016 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност. Към 30.06.2016 г. и 31.12.2016 г. финансовия резултат на ЕООД е печалба в размер на *** лв.; Издадените от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД процесни фактури, са надлежно осчетоводени от „Транссенденс“ ЕООД. Фактурите са включени в дневниците на покупките на „Транссенденс“ ЕООД в месеца, в който са издадени. Доставките са декларирани със справка-декларация по ЗДДС за съответния месец; През ревизирания период 01.08.2015 г. – 30.06.2016 г. имущественото състояние на  „Транссенденс“ ЕООД  са краткотрайни активи в размер на *** лв., от които по пера са стоки на склад на стойност *** лв., вземания от клиенти на стойност *** лв., парични средства в размер на *** лв./салдо по касова книга/. Банковата сметка на дружеството към 30.06.2016 г. е със салдо в размер на *** лв. Юридическото лице не притежава ДМА; По отношение на „Транссенденс“ ЕООД са налице коефициенти за незабавна и абсолютна ликвидност, които са по-малки от единица и водят до извода за невъзможност на дружеството да покрие с наличните си парични средства всички свои задължения. Налице е и много ниска рентабилност на предприятието/фирмата; Към 31.12.2016 г.  „Трансседенс“ ЕООД няма налични ресурси, с които да покрие възникнали към приходната администрация задължения в размер на *** лв./без начислените лихви/. 

На зададените му въпроси в съдебно заседание вещото лице уточнява, че през ревизирания период дружеството не е притежавало никакви дълготрайни материални активи – сгради, машини или съоръжения. В края на периода касовата наличност възлиза на *** лв., а в банковата сметка салдото е в размер на *** лв. На практика би могло да се приеме, че дружеството няма активи. Дейността е свързана с голям оборот/за първите 6 месеца на 2016 г./ и почти никаква печалба, респ. никаква рентабилност. Покривали са се банковите сметки и съвсем дребни разходи за канцеларски материали, които са под *** лв. Оборотите, които са реализирани през приходен, отрицателен и положителен поток, са през много малък марш и на практика са позволявали да се разплаща чрез доставчици, за да може да подсигури следваща доставка и поемането на съвсем дребни разходи. Задължението по ЗКПО е възникнало във връзка с подадената декларация през месец март 2017 г., а задължението по ЗДДС е изцяло вследствие на непризнатия данъчен кредит по ревизионен акт от 31.10.2017 г., който е влязъл в сила.

При така установената по делото фактическа обстановка, след преценка на допустимостта  на жалбата и при извършената проверка за законосъобразност, съдът намира, че процесната жалба е допустима и подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, като разгледана по същество се явява основателна.

Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган, в съответствие с разпоредбите на чл. 119 , ал. 2 от ДОПК, чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. Актът е изготвен в предписаната в чл. 120 от ДПК писмена форма и съдържа въведените в посочената норма реквизити. В приложения като неразделна част от РА ревизионен доклад са изложени подробно фактическите констатации и изводи на ревизиращия екип.

От представените по делото доказателства се установява, че ЗВР, ревизионният доклад и ревизионния акт са надлежно подписани с валидни електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.

Спорът в конкретния случай се свежда до това, налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя  по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в качеството му на управител на  „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***, за установените с Ревизионен акт № ***/*** г. задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, ведно със съответните лихви за забава.

По силата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение.

Според настоящия съдебен състав задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК. В този смисъл видно от чл. 16, ал. 3 от ДОПК отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 от ДОПК обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските по събирането им. Визираната в чл. 14 и чл. 16 от ДОПК регламентация определя нормите в чл. 16 от ДОПК като общи спрямо конкретните хипотези, предвидени в текста на чл. 18 и на чл. 19 от ДОПК за отговорност на третите лица по чл. 14, т. 3 от ДОПК. Отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК е изрично посочена като отговорност на трето лице и за нея е приложима разпоредбата на чл. 16, ал. 1 – 3 от ДОПК.

В горецитираната норма на чл. 19 от ДОПК е въведен особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци /осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Анализът на чл. 19, ал. 1 от ДОПК аргументира извода, че за да възникне отговорността на лицето по този ред, следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия състав: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК; 2. да е налице виновно поведение на лицето, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, респ. вследствие на това поведение - укриването на факти и обстоятелства да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на посочените публични вземания, поради обстоятелството, че дружеството не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения.

На основание чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в настоящия процес носител на доказателствената тежест да установи/докаже наличието на тези елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е  ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в която връзка са дадените от съда указания с разпореждане от 23.05.2019 г., препис от което е връчен на всяка една от страните/л. 744 – л. 745 от т. II/.

По делото не е спорно, че „Транссенденс-23“ ЕООД, с ЕИК *** е регистрирано по ЗДДС на 19.02.2015 г. и дерегистрирано на 17.05.2017 г., като за периода от 19.06.2015 г. до 07.03.2017 г. Е.Х.М. е бил управител на „Транссенденс-23“ ООД, с ЕИК ***. Това обстоятелство се установява от приложените към административната преписка доказателства - Ревизионен доклад № ***/*** г./л. 202 – л. 218 от т. I/, договор за покупко-продажба на дружествени дялове от 19.05.2015 г., дружествен договор на дружество с ограничена отговорност: „Транссенденс-23“ ООД, с ЕИК *** от 19.05.2015 г. и договор за продажба на дружествени дялове от 07.03.2017 г./ л. 630 – л. 635 от т. II/.

 Предвид това, съдът намира, че е налице първият от горецитираните елементи от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Следва да се отбележи обаче, че за процесния период  „Транссенденс-23“ ООД, с ЕИК *** е било управлявано и представлявано от управителите Ц.А.К. и Е.Х.М., които съгласно дружествения договор – т. 16.1. са представлявали, управлявали и подписвали дружеството, заедно и поотделно.    

Управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание – чл. 141, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 141, ал. 2 от ТЗ дружеството се представлява от управителя, а при няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно освен ако дружественият договор предвижда друго.

Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на счетоводните регистри по чл. 124 от същия закон.

Безспорно в управляващото дружеството лице следва да е налице представа относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС квалифицира като облагаеми доставки, като информирането на приходната администрация за извършените и получените облагаеми доставки се извършва във формата на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС, чл. 115 от ППЗДДС и приложение № 13 към ППЗДДС. Разминаването между декларираните доставки и и действително получените такива, действително представлява на укриване на факти и обстоятелства, но за да е съставомерно това поведение на управителя по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, то следва да е умишлено, а именно: същият следва да е съзнавал значението на действията си, предвиждал е последиците от това и е целял или допускал настъпването на тези последици.

В конкретния случай в хода на извършената ревизия на „Транссенденс-23“ ЕООД, с ЕИК *** е установено, че дружеството е упражнила правото си на приспадане на данъчен кредит по фактури за покупки на стоки с издатели „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, за които от страна на представляващия дружеството не са представени съпътстващи доставките доказателства, от които да се установи, че доставките са реално осъществени. Предвид това и с оглед липсата представени доказателства от страна на доставчиците, при извършените насрещни проверки, че са осъществени доставки на „Транссенденс-23“ ЕООД по процесните фактури, е формиран изводът за липса на доставени стоки и услуги и на дружеството е отказан данъчен кредит по фактурите. В резултата на това с влезлия в сила Ревизионен акт № ***/*** г. на дружеството определени задължения по ЗДДС в размер на *** лв., ведно с лихва в размер на *** лв. и задължения по ЗКПО в размер на *** лв. и лихви в размер на *** лв.

В процесните РА и РД ревизиращият екип е приел, че Е.Х.М., в качеството си на съдружник, управител и представляващ дружеството не е положил грижата на добър търговец и стопанин относно сделките, изследвани при ревизията на дружеството, поради което са налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя  по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в качеството му на управител на  „Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***, за установените с Ревизионен акт № ***/*** г. задължения на дружеството по ЗДДС и ЗКПО, ведно със съответните лихви за забава.

Настоящият съдебен състав намира, че в процеса ответникът не установи при условията на главно и пълно доказване  обстоятелство,  че Е.Х.М. е знаел, че доставките по процесните фактури, за които е отказано право на данъчен кредит не са реални или че е бил наясно с това, че неправомерно е упражнено право на данъчен кредит по нереални доставки. Недоказана е и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и несъбраните задължения за данък добавена стойност и корпоративен данък. Липсват доказателства, които да обосноват извода, че единствено действията на Е.М. са допринесли за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания.

 В този смисъл според съда самото подаване на справка-декларация по ЗДДС, в която са включени фактури, за които в последствие с влязъл в сила РА е отказано право на данъчен кредит, не води автоматично до укриване на факти и обстоятелства по смисъла на  чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка на първо място следва да се посочи, че в ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, не се съдържат никакви мотиви, респ. анализи на действията на другия управител на „Транссенденс – 23“ ЕООД за процесния период -  Ц.А.К., респ. дали е налице връзка между действията му на управляващ и представляващ дружеството с облагаемите доставки по процесните фактури и тяхното включване в справките-декларации по ЗДДС. В административната преписка се съдържат множество доказателства относно действията на К., осъществявани именно по представителство и управление на дружеството, а именно: публикуваните годишни финансови отчети за 2015 г. и 2016 г. са подписани от Ц. К./ описано на стр. 7 от процесния РД/; счетоводните баланси на дружеството към 31.12.2015 г. и 31.12.2016 г., както и отчети за приходите и разходите на юридическото лице са подписани от управителя Ц.К./л. 636 – л. 646 от т. II/; Счетоводството на  „Транссенденс – 23“ ЕООД се е извършвало от „***“ ЕООД, съгласно сключен договор за счетоводни услуги от *** г./ л. 590 – л. 592 от т. II/. Видно от писмените обяснения на счетоводителката Й. П. М./ л. 594 от т. II/ лице за контакт с дружеството е бил Ц. К., който й предоставял счетоводните документи на адреса на кантората в *** или по имейла на фирмата. 

На следващо място липсва, каквото и да е обсъждане от органа по приходите на съдържанието на процесните фактури, както и това дали същите са придружени с доказателства за предаването и приемането на описаните в тях стоки и от кое лице са приети. В тази връзка към жалбата са приложени и приети по делото заверени копия от  фактури с издатели „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, ведно с касови бонове и приемо-предавателни протоколи към тях, както и справки-декларация по ЗДДС, касаещи процесния период/л. 65 – л. 171 от т. I/, в които фактури и справки-декларации е отразено името на управителя Ц. К.. Безспорно посочените доказателства представляват частни документи, които не се ползват с формална доказателствена сила, но взети в съвкупност с останалите доказателства по делото и изложеното по-горе, водят до извод за липса на пряко и непосредствено отношение от страна на управителя Е.Х.М., свързано с получаването на процесните фактури и доставките по тях, както и осчетоводяването им и декларирането на облагаемите доставки със справките-декларации. Това от своя страна е аргумент, опровергаващ укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК от страна на жалбоподателя, свързани с декларирането на нереални облагаеми доставки, по които впоследствие е отказан данъчен кредит.   

Следва да се отбележи, че горепосочените писмени доказателства не са оспорени по надлежния ред от ответника, като в постъпилата по делото Молба вх. № ***/*** г./л. 753 от т. II/, подадена от юрисконсулт П., е въведено единствено възражение, че същите са неотносими към процеса.  

За прецизност с РА на Е.М. е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за отказан данъчен кредит на дружеството по доставка с фактура № ***/*** г., издадена от „***“ ЕООД, която фактура, респ. доставката по която е извън ревизирания период и в който Е.Х. не е бил съдружник и управител на „Транссенденс 23“ ООД.

Настоящият съдебен състав намира, че в производството не се доказа и наличието на причинно-следствена връзка между поведението на Е.Х.М. и невъзможността за събиране на задължения на „Транссенденс 23“ ЕООД за данъци и осигурителни вноски. В този смисъл отново следва да се посочи, че една от кумулативно дадените предпоставки за ангажиране на отговорността на управителя по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК е наличието на поведението на управителя да е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните задължения. За доказването на уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на управителя на задълженото лице и невъзможността за събиране на публичните задължения е необходимо, да бъде установено имущественото състояние на задълженото лице юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК преди и след твърдяното поведение на управителя по укриване на факти и обстоятелства.

В конкретния случай, видно от извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза и заключението на вещото лице, прието в производството без възражения от страните, за периода от 01.08.2015 г. до 31.12.2016 г. „Транссенденс“ ЕООД е реализирало търговска дейност. Към 31.12.2015 г. финансовия резултат на дружеството е загуба в размер на *** лв./резултат от дейността през цялата година/. За периода от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г.  „Транссенденс“ ЕООД е осъществявало търговска дейност, като след последната дата до 31.12.2016 г. дружеството не е осъществявало търговска дейност. През ревизирания период 01.08.2015 г. – 30.06.2016 г. имущественото състояние на  „Транссенденс“ ЕООД  са краткотрайни активи в размер на *** лв., от които по пера са стоки на склад на стойност *** лв., вземания от клиенти на стойност *** лв., парични средства в размер на *** лв./салдо по касова книга/. Банковата сметка на дружеството към 30.06.2016 г. е със салдо в размер на *** лв. Юридическото лице не притежава ДМА. Към 31.12.2016 г.  „Транссенденс“ ЕООД няма налични ресурси, с които да покрие възникнали към приходната администрация задължения в размер на *** лв.

Изложените доводи/ в РД/, че физическото лице Е.М. е възпрепятствало със своето поведение събирането на тези задължения, обосновани с факта, че в представената оборотна ведомост на дружеството за 2016 г. били отразени Дт и Кр обороти по с/ка 501 Каса в размер на *** лв., Дт и Кр обороти по с/ка 503 Разплащателна сметка в лева *** лв., което водело до извода, че данъчните задължения на дружеството били декларирани коректно в законоустановените срокове, то е имало финансовата възможност за  текущото им погасяване или в най-лошия случай служителите на НАП своевременно щели да предприемат действия за принудителното им събиране, са твърде общи и не почиват на релевантен анализ на финансовото състояние на дружеството за ревизирания периоди и съпоставка със задълженията му по вид и периоди. Предвид това, според съда по начало не би могло да се отговори на въпроса, дали поведението на управителя е единствената причина за невъзможността да бъдат събрани публичните вземания или са били налице други причини довели до невъзможността. В тази връзка видно от заключението на вещото лице процесните фактури, по които е отказан данъчен кредит, са декларирани както следва: издадената от „***“ ЕООД фактура № ***/*** г. с ДДС по нея в размер на *** лв. е включена в дневник за покупките за м.8.2015 г., а доставките по нея е декларирана със справка-декларация № ***/*** г.; една част от издадените от „***“ ЕООД фактури са включени в дневник за покупките за м.3.2016 г., а доставките по тях са декларирани със справка-декларация № ***/*** г., а друга в дневник за покупките за м.4.2016 г., а доставките по тях са декларирани със справка-декларация № ***/*** г.; издадените от „***“ ЕООД фактури   са включени в дневник за покупките за м.6.2016 г., а доставките по тях са декларирани със справка-декларация № ***/*** г. Същевременно след 30.06.2016 г. дружеството не е осъществявало дейност, като към посочената дата наличната нереализирана стока на склад е на стойност *** лв.

Така изложените обстоятелства и факти по осъществените доставки по периоди на деклариране, наличност на стоки в склад за съответните периоди, обороти са всеки един период, които са различни за всеки един месец от ревизирания период, в това число и за първите шест месеца на 2016 г./ видно от заключението на вещото лице/, не са коментирани и анализирани от органите по приходите, поради което самото позоваване на отразеното в оборотната ведомост на дружеството за 2016 г. не установява в случая уникалност на причинно-следствената връзка между поведението на Е.Х., в качеството му на управител на задълженото лице „Транссенденс 23“ ООД и невъзможността за събиране на публичните задължения на дружеството.    

Следва да се отбележи, че с договор за продажба на дружествени дялово от 07.03.2017 г./л. 634 от т. II/ Е.М. и Ц. К. са продали дружествените си дялово в „Транссенденс 23“ ООД на Р. Я. Р. от ***. В процесния РД/на стр.2/ изрично е отразено, че дружеството се е преобразувало в еднолично дружество с ограничена отговорност и се представлява и управлява от Р. Я. Р. Извършена е насрещна проверка на  цитираното лице с цел установяване на релевантни фактически действия от името и за сметка на дружеството, включително действия по разпореждане с имущество на дружеството, опериране на банкови сметки и сключване на сделки, при която проверка Р. Я. Р. не е бил открит по постоянния си адрес на местоживеене и не се е отзовал на отправената покана, както и не е предоставил документи и писмени обяснения по ИПДПОЗЛ. В тази връзка е извършена проверка в информационната система на НАП, от която се констатирало, че Р. Я. Р. е представляващ и управляващ на 12 дружества, по-голямата част от които са с особено големи задължения към бюджета. Посочено е, че към момента на установяване на задълженията на РА № ***/*** г. „Транссенденс 23“ ЕООД не е разполагало с движими вещи, годни да послужат за обезпечаване и принудително събиране на задълженията по РА. Същото се отнасяло и за вземанията на дружеството, тъй като не били изпълнени условията на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Отразено е, че образуваното срещу дружеството производство по принудително изпълнение е прекратено с Разпореждане № ***/*** г. Не са посочени конкретни данни за имущественото състояние на ревизираното дружество в ревизираните данъчни периоди, в това число в началото на периода, по време на ревизионните производства по издаването на РА, в края на периода и след това. Безспорно този пропуск се явява от съществено значение, предвид това че води до невъзможност да бъде извършено сравнение между имущественото състояние на дружеството преди твърдяното и евентуално деяние по укриване на факти и обстоятелства, и след това.

В тази връзка, предвид горното и изложеното в заключението на вещото лице, видно от което след 30.06.2016 г.  до 31.12.2016 г. „Транссенденс 23“ ЕООД не осъществявало търговска дейност, налице е и много ниска рентабилност на предприятието/фирмата и към 31.12.2016 г.  „Транссенденс 23“ ЕООД няма налични ресурси, с които да покрие възникнали към приходната администрация задължения, то се налага извода, че в случая се касае за дружество, което принципно е в невъзможност да изпълнява задълженията си поради финансовото си състояние. Това от своя страна опровергава твърдение, че дружеството не е  изпълнило впоследствие установени данъчни задължения, единствено поради укриване от страна на управителя на факти при декларирането по ЗДДС.  

Съдът приема за доказано в настоящето производство, че „Трансседенс 23“ ЕООД не разполага с имущество, които е в състояние да покрие съществуващите публични задължения, което се установява от приложените в т. II писмени доказателства/л. 672 – л. 692/, т.е. налице е четвъртият елемент от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Независимо от това, предвид недоказаността в процеса на виновно поведение на Е.М., чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител, липсата на доказателства за причинно-следствена връзка между поведението на жалбоподателя и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, респ. вследствие на това поведение - укриването на факти и обстоятелства, да не могат да бъдат събрани задължения за данъци на „Транссенденс 23“ ЕООД, то съдът намира, че в случая не са налице всички кумулативно дадени предпоставки по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, поради което ревизионният акт се явява издаден в противоречие с материалния закон, което е основание за отмяната му.

По изложените съображения съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде отменен Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от началник сектор в ТД на НАП гр.Пловдив, с който на Е.Х.М. ***, с ЕГН **********, е вменена отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на  Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***, както следва: задължения по ЗДДС в размер на *** лв. за периода от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г., ведно с лихви за забава в размер на *** лв. и задължения по ЗКПО в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв./общо в размер на *** лв./.

При този изход на делото в полза на Е.Х.М. следва да бъда присъдени деловодни разноски в размер на 2 791.30 лв., от които 10 лв. внесена такса при образуване на делото 600 лв. заплатена депозит за вещо лице и 2 181.30 лв. адвокатско възнаграждение. В тази връзка видно от представения списък на разноските и доказателствата към него заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 2 796 лв., включващо 66 лв. ДДС. Предвид надлежно заявеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат и след като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че разноските за адвокатското възнаграждение следва да бъдат редуцирани на основание чл. 161, ал. 2 от ДОПК до минималния размер, определен по реда на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който с оглед материалния интерес е в размер на 2 115.30 лв., към който следва да бъде добавен и размерът на заплатения ДДС – 66 лв., т.е. 2 181.30 лв.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1, пред. последно от ДОПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № ***/*** г., издаден от началник сектор в ТД на НАП гр.Пловдив, с който на Е.Х.М. от ***, с ЕГН **********, е вменена отговорност по реда на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за задължения на  Транссенденс – 23“ ЕООД, с ЕИК ***, както следва: задължения по ЗДДС в размер на *** лв. за периода от 01.08.2015 г. до 30.06.2016 г., ведно с лихви за забава в размер на *** лв. и задължения по ЗКПО в размер на *** лв., ведно с лихва за забава в размер на *** лв./общо в размер на *** лв./.

ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП, да заплати на Е.Х.М. от ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 2 791.30 лв.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

                                                                              Председател: