Р Е Ш Е Н И Е
№ ………../12.02.2018 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХ
състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОРИСЛАВА БОРИСОВА
при
участието на секретаря Албена Янакиева,
като
разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 16514 по описа за 2016 година на ВРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от К.Х.П.,
ЕГН **********, и П.Х.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Г.М.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 108 ЗС, за приемане за
установено, че ищците са собственици на реална част с площ 207 кв.м. от ПИ с ид.№ 83404.503.115 по КК на гр. Варна, при граници на
реалната част: ПИ ид.№ 83404.503.116, път и
останалата част – попадаща в ПИ ид.№ 83404.503.115,
защрихована със син цвят между точки F-E-C-G на приложената към уточняващата
молба на л. 125 скица, представляваща част от стар имот XII, в кв. 7, по плана
на „***” на с. „***”, общ. Долни чифлик, целият с площ 764 кв.м., по наследство
от Х.П. С.и Р.К.С., възстановени собственици с решение от 11.01.1994 г. по
гр.д.№ 2-а по описа за 1993 г. на ВОС, и да бъде осъдена ответницата да предаде
на ищците владението върху посочената реална част от имота.
Излага се в исковата и уточняващите молби, че ищците са
наследници на Х.П. С., починал на 11.04.1998 г., и Р.К.С., починала на 07.07.2015 г. Твърди се, че по силата на НА № 75, том III,
дело № 1074 от 17.03.1970 г. наследодателят им Х.П. С.придобил собствеността
върху вилно място с площ 764 кв.м., представляващо парцел XII, в кв. 7 по плана
на *** с. ***, общ. Долни чифлик, обл. Варна. С
Разпореждане № 93 на МС на Република България от 10.05.1973 г. имотът бил
отчужден за нуждите на Комитета за отдих и туризъм, отменено с Разпореждане №
15 от 24.07.1991 г. и със Заповед № 19 от 17.01.1994 г. на кмета на община
Долни чифлик имотът бил възстановен на наследодателя им. Твърди се, че с
решения на ПК – Долни чифлик било възстановено
правото на собственост на наследниците на К.П.Р. върху нива с площ 4.546 дка и
признато за възстановяване правото на собственост на 5.410 дка, което засягало
правото на собственост върху реална част от имота на ищците. Поради това, по иск
на ищците, предявен заедно с майка им Р.К.С., било образувано гр.д. № 717 по
описа на ВРС XIV състав и постановено решение с което наследниците на К.П.Р.,
били осъдени да им предадат владението на реална част с площ 305 кв.м. от парцел
XII, в кв. 7. Сочи се, че по силата на Договор за доброволна делба № 15, том
IV, рег. № 9985, дело № 615 от 07.08.2006 г. в дял и изключителна собственост
на ответницата Г.М.И. бил поставен УПИ XIII, в кв. 7, по плана на *** с площ
517 кв.м., от който реална част с площ 216 кв.м. - част от техния имот. За
защита на правото си на собственост ответницата Г.М.И. предявила отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК срещу
настоящите ищци, отхвърлен с влязло в сила решение, постановено по гр.д. № 3744
по описа за
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника Г.М.И., чрез адв. В. С.,
с която искът се оспорва като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди се,
че искът следва да бъде насочен срещу всички наследници на К.П.Р., на които е
възстановен ПИ № 29 по плана на с. ***. Възразява ищците да са собственици на процесната реална част с площ 216 кв.м. по съображения, че
не са собственици и на целия имот, представляващ парцел XII в кв. 7 по плана на
в.з. „***”, тъй като техния наследодател не е придобил собственост от
несобственика ТКЗС „Старо Оряхово”, респ. сделката е сключена в нарушение на
закона. От друга страна се твърди, че ответницата е придобила собствеността върху
процесната реална част по силата на реституционно
решение № 16-1/04.06.1999 г. на ПК – Долни чифлик по реда на ЗСПЗЗ в полза на
наследодателя й и чрез доброволна делба с парично уравняване на дяловете,
вписана в СВ – Варна по вх.рег.№ 19355/08.08.2006 г.
С оглед изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на
разноските по делото.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
С договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 75, том III, дело №
1074/1970 г., че на 17.03.1970 г., Х.П. С.е закупил от ТКЗС
„Отряд Васил Левски“ – с. Ст. Оряхово, вилно място от 764 кв.м., представляващо
парцел XII в кв. 7 по плана на вилната зона на с.***.
От
Удостоверение за наследници № 12616/13.03.2009 г. се установява, че наследници
по закон на Х.П. С., починал на 11.04.1998 г., са Р.К.С. /дъщеря/, К.Х.П. /син/
и П.Х.П. /син/.
Видно
от Удостоверение за наследници № 150834/31.08.2015 г., че наследници на Р.К.С.,
починала на 07.07.2015 г., са К.Х.П. и П.Х.П. –
синове.
С Решение от 11.01.1994 г. по
гр.д.№ 2-А по описа за 1993 г. на ВОС е отменен отказ на кмета на Община Долни
чифлик АБ 0800/101 от 01.09.1992 г. да възстанови собствеността на Х.П. С.върху
недвижим имот в с.*** и Протокол № 77/14.09.1973 г. на комисията по §13 от
ПОИДОН на ОНС Варна и е възстановена собствеността на Х.П. С.върху недвижим
имот, находящ се във *** с. ***, обл.
Варна – парцел XII, в кв. 7 по новия ЗРП, кв. 16, парцел XIX.
С Решение от
12.10.2000 г. по гр.д.№ 717/1999 г. на ВРС, влязло в сила на 01.12.2000 г., Ж.М.
Д.е осъдена да предаде на Р.К.Х.П. и П.Х.П. владението върху 408 кв.м. от имот
с пл.№ 19 по КП от 1996 г., представляващ част от парцел XII в кв. 7 по РП на ***
***, възстановен на наследниците на М.А.М., и имот пл.№ 29 – възстановен на
наследници на К.П.Р., на основание чл. 108 ЗС, и М.К.П., К.К.П.,
В.К.К., Г.К.Р., К.П.К. и С.П.Г. са осъдени да
предадат на Р.К.С., К.Х.П. и П.Х.П. владението върху 305 кв.м. от имот с пл.№
29 по КП от 1996 г., представляващи част от парцел XII в кв. 7 по РП на *** „***”,
при граници от три страни: имот пл.№ 29 по КП на *** „***” – възстановен на
наследниците на М.А.М., на основание чл. 108 ЗС.
С Решение № 5498/21.11.2014 г.
по гр.д.№ 3744 по описа за 2013 г. на ВРС, потвърдено с Решение № 632/01.04.2015
г., постановено по гр.д.№ 290/2015 г. на ВОС, III състав,
влязло в сила на 01.04.2015 г., е
отхвърлен предявеният от Г.М.И. срещу Р.К.С., К.Х.П. и П.Х.П. иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ищцата,
че ответниците не са собственици на поземлен имот,
представляващ реална част с площ 216 кв.м., представляваща южната част на
парцел XII в кв. 7 по КРП/1968 г., при следните граници: улица, останалата част
от парцел XII от кв. 7, парцел XI от кв. 7 и улица, защрихована с лилави
хоризонтални линии на скицата към заключението на вещото лице на л. 177,
представляваща неразделна част от решението.
С Решение № 188/30.01.2012 г. по адм.д.№89/2010 г. на Административен съд – Варна, оставено
в сила с Решение № 15112/28.11.2012 г. по адм.д.№
7847/2012 г. на ВАС, е отменена Заповед № 1143/03.07.2006 г. на изпълняващия
длъжността кмет на Община Долни Чифлик, с която на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ одобрил
изменението на дворищната регулация на УПИ XIII в кв. 7, УПИ XIX, XX, XXI в кв.
10 и УПИ XX в кв. 11.
По делото е
представен опис-декларация на полските имоти на К.П.Р..
Със
заявление вх.№ 900/04.12.1991 г. К.К.П. е отправил
искане до Община Долни Чифлик за възстановяване на собствеността върху описани
земеделски земи.
С Решение №
16-1/02.12.1992 г. на ПК гр. Долни Чифлик е възстановено правото на собственост
на наследниците на К.П.Р. в съществуващи стари реални граници на имот,
представляващ нива от 4.546 дка, находящ се в
землището на село *** в местността ***, при граници: пл. 19 – наследници на М.А.М.,
пл. 28 - наследници на И.И.Д., пл. 36 – наследници на
П.К.Р., пл. 30 – наследници на М.Й.М., заявен с пореден номер 16 в заявлението,
и е отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи стари
реални граници на следните имоти: нива от 0.864 дка, находящ
се в землището на с. *** в местността ***, заявен под пореден № 16 от
заявлението поради застроена част от 0,604 кв.м. и проектиран път от 0,260
кв.м.
С Решение № 16-1/04.06.1998 г. на ПК гр. Долни Чифлик е
възстановено правото на собственост на наследниците на К.П.Р. в съществуващи
стари реални граници на следните имоти: 1/ нива от 5.410 дка, находящ се в землището на село *** в местността ***, при
граници: пл. 19 – наследници на М.А.М., пл. 28 - наследници на И.И.Д., пл. 36 – наследници на П.К.Р., пл. 30 – наследници на
М.Й.М., заявен с пореден номер 16 в заявлението, и 2/ нива от 4.178 дка, находящ се в землището на село *** в местността ***, при
граници: пл. 19 – наследници на М.А.М., пл. 28 - наследници на И.И.Д., пл. 36 – наследници на П.К.Р., пл. 30 – наследници на
М.Й.М., заявен с пореден номер 16 в заявлението, и е отказано да се възстанови
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на следните имоти:
нива от 1.232 дка, находящ се в землището на с. *** в
местността ***, заявен под пореден № 16 от заявлението поради застроена част от
0,604 кв.м. и проектиран път от 0,260 кв.м.
По силата на
Договор за доброволна делба № 15, том IV, рег.№ 9985, дело № 615 от 2006 г.
сключен между М. К. П., К.К.П., М. .И. К., Г.М.И., И. М. И., Г.К.Р., С.П.Г. и К.П.К., са получени в дял от Г.М.И.
следните недвижими имоти: УПИ пл.№ XX, находящ се във
*** на село ***, Община Долни Чифлик, обл. Варна,
целият с площ 518 кв.м., в кв. 10 по плана на *** село ***, община Долни
Чифлик, област Варна, при граници: УПИ пл.№№ XXI, XIX и улица, и УПИ пл.№ XIII,
находящ се във Вилна с зона на село ***, община Долни
Чифлик, област Варна, цеият с площ от 517 кв.м. в кв.
7 по плана на *** село ***, община Долни Чифлик, област Варна, при граници: УПИ
пл.№ XX и от двете страни улица.
По делото е
представено разрешение за строеж № 17/17.03.2008 г.,
издадено от Община Долни Чифлик, с което на Г.М.И. е разрешено да извърши
строеж на жилищна сграда в УПИ XIII в кв. 7 по плана на *** ***, Община Долни
Чифлик.
Приети са като
доказателства жалби и молби от Р.К.С., К.Х.П. и П.Х.П. до Обина
Долни Чифлик, Протокол от 26.10.2009 г. за проверка на обект и отговори от
Община Долни Чифлик до ищците /л.41-л.71/.
От
заключението на вещото
лице по приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, се установява, че ПИ № 83404.503.115 с площ 521 кв.м.
по КККР, пренесен с границите си в РП от 1968 г. попада върху част 207 кв.м.,
разположена в югоизточния край на УПИ XII в кв. 7; върху част 297 кв.м.,
разположена в юния край на УПИ XI в кв. 7 и върху
част 17 кв.м. от улицата откъм южната му страна. ПИ № 83404.503.116 с площ 573
кв.м. по КККР, пренесен с границите си в РП от 1968 г., попада само върху част
573 кв.м., разположена в северния и югозападния край на УПИ XII, в кв.7. Пренесен
с границите си в КП от 1996 г. на територията на *** *** ПИ №83404.503.115
целия с площ 521 кв.м. по КККР попада там върху част 501 кв.м. на ПИ-29 /стар/
по КП/1996 г. и върху част 20 кв.м. от съседния ПИ-19 /стар/. ПИ №
83404.503.116 целия с площ 573 кв.м. по КККР, пренесен с границите си в КП/1996
г. попада там върху част 118 кв.м. на ПИ-29/стар/ по КП/1996 г. и върху част
455 кв.м. от съседния ПИ-19/стар/. Вещото лице посочва, че реалната част с площ
216 кв.м., представляваща южната част на парцел XII от кв. 7 по РП от 1968 г.,
защрихована със сини хоризонтални линии на скицата към заключението на вещото
лице на л. 81 от настоящото дело, разположена там във фигура А-Б-5-6,
представляваща неразделна част от решението по гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС, е
пренесена с границите си в комбинирана скица № 4 към настоящата експертиза,
където е очертана с черен пунктир. Процесната реална
част, защрихована със син цвят между точки F-E-C-G на приложената на л. 125 от
делото скица към уточняващата молба, е разположена в комбинирана скица № 4 към
настоящата експертиза между точки 9-10-11-12, оцветена в зелено, и има площ 207
кв.м. Според заключението на вещото лице и уточненията, направени от него в
открито съдебно заседание, се установява, че навлизането на ПИ № 115 в ПИ № 116
е с 207 кв.м., оцветени в зелено на скица № 1, и представляващи част от първоначално
претендираната от ищците по настоящото дело част с
площ 216 кв.м.
По така установеното от
фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 108 ЗС.
По възражението на
ответника за недопустимост на иска, тъй като следва да бъде насочен срещу всички наследници
на К.П.Р., на които е възстановен ПИ № 29 по плана на с. ***, съдът намира
следното:
Искът с правно
основание чл. 108 ЗС има за предмет да защити правото на невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик. Активната процесуална легитимация принадлежи на
лицето, което твърди, че е собственик на процесния
имот, а пасивната – на лицето, което смущава правото му на собственост,
владеейки имота без основание. В производството по иска с правно основание чл.
108 ЗС наследниците нямат качеството на задължителни другари, поради което
ищецът определя срещу кои лица има интерес от търсената защита. По изложените
съображения, съдът намира възражението на ответника за недопустимост на
производството, за неоснователно.
По същество на спора,
съдът намира следното:
За основателността на
предявения иск в тежест на ищците е да установят в условията на пълно и
главно доказване, че са придобили правото на собственост върху процесната реална част на соченото в исковата молба придобивно основание, както и че същата се владее от
ответницата.
Въпросът за
собствеността върху реална част с площ 216 кв.м., представляваща южната
част на парцел XII в кв.7 по КРП/1968г., при следните граници: улица,
останалата част от парцел XII от кв.7, парцел XI от кв.7 и улица, защрихована с
лилави хоризонтални линии на скицата към заключението на вещото лице на л.177,
по гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС, е разрешен със сила на пресъдено
нещо с Решение № 5498/21.11.2014 г., постановено по гр.д. № 3744/2013 г.
на ВРС, потвърдено с Решение № 632/01.04.2015 г., постановено по гр.д.№
290/2015 г. на ВОС, III състав, влязло в сила на 01.04.2015 г. С цитираните
съдебни актове е прието, че твърденията на ответниците,
че са собственици на основание влязло в сила решение по гр.д.№ 717/1999 г. на
ВОС не са оборени, поради което предявеният от Г.М.И., ЕГН **********,
иск с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК срещу Р.К.С., ЕГН **********, К.Х.П.,
ЕГН ********** и П.Х.П., ЕГН **********, за приемане за установено по отношение
на ищцата, че ответниците не са собственици
на реалната част с площ от 216 кв.м. е отхвърлен. Oтхвърлянето на отрицателния установителен
иск е равнозначно на това да се уважи положителен установителен
иск относно същото право, предявен от ответниците,
тъй като и в двата случая съдът по същество следва да отговори на въпроса дали ответниците са носители на правото на собственост – дали то
е възникнало от твърдения от тях правопораждащ факт
/в този смисъл решение № 1 от 13.07.2004 г. по гр.д. 372 /2003 г. на ВКС, ІV г.
и решение № 530/05.07.2010 г. по гр.д.№ 1560/2009 г. на ВКС, I ГО/.
Следователно отхвърлянето на отрицателния установителен
иск, предявен от Г.М.И. срещу К.Х.П. и П.Х.П., е равнозначно на признаване в
отношенията между страните, че К.Х.П. и П.Х.П.
са собственици на реална част с площ 216 кв.м., представляваща южната
част на парцел XII в кв.7 по КРП/1968г., при следните граници: улица,
останалата част от парцел XII от кв.7, парцел XI от кв.7 и улица, на твърдяното
от тях в приключилия процес придобивно основание.
От заключението на
вещото лице по проведената по делото СТЕ се установява, че процесната
реална част, разположена в комбинирана скица № 4 към настоящата
експертиза между точки 9-10-11-12, оцветена в зелено, с площ 207 кв.м.
по действащата КККР от 2015 г. на *** ***, попада в реална част с площ 216
кв.м., представляваща южната част на парцел XII от кв. 7 по РП от 1968 г.,
защрихована със сини хоризонтални линии на скицата към заключението на вещото
лице на л. 81 от настоящото дело, разположена там във фигура А-Б-5-6 и
представляваща неразделна част от решението по гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС, където
е приложена на л. 177.
При наличие на влязло
в сила решение, с което е разрешен въпроса за правото на собственост между същите
страни върху реална част с площ 216 кв.м. представляваща южната част на
парцел XII от кв. 7 по РП от 1968 г., и установената по делото идентичност
на тази реална част с процесната реална част с площ
207 кв.м. по действащата КККР от 2015 г., същият
не може да бъде пререшаван, на основание чл. 299 ГПК. Възраженията на
ответницата относно правопораждащия юридически факт на
правото на собственост на ищците, релевиран в
производството по гр.д. № 3744/2013 г. на ВРС, са преклудирани
и не могат да бъдат обсъждани от настоящия съдебен състав. От друга страна,
твърдения, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесната реална част на основание, осъществено след
приключване на производството по гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС,
не са наведени. При това положение, съдът е обвързан да приеме, че първата
предпоставка за основателността на иска с правно основание чл. 108 ЗС, е
доказана.
В проведеното на 26.10.2017 г. открито съдебно заседание
по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответницата
упражнява фактическа власт върху процесната реална
част. Това се потвърждава и от заключението на вещото лице по приетата по
делото СТЕ, според което ПИ № 115 навлиза в ПИ № 116 с 207 кв.м., като границите
между двата имота са материализирани на място с масивна ограда, представляваща
стена, иззидана с бетонови блокчета, върху които са монтирани дървени решетъчни
пана, с обща височина на оградата около 1,80 м.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск
с правно основание чл. 108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен, като ответницата
бъде осъдена да предаде на ищците владението върху процесната
реална част, индивидуализирана в диспозитива на
решението според скицата към заключението на вещото лице, представляваща
неразделна част от решението. Предвид обстоятелството, че спорът между страните
за правото на собственост върху процесната реална
част е разрешен с влязло в сила Решение № 5498/21.11.2014 г., постановено по гр.д.
№ 3744/2013 г. на ВРС, потвърдено с Решение № 632/01.04.2015 г., постановено по
гр.д.№ 290/2015 г. на ВОС, III състав, изводът на съда относно правото на
собственост на ищците върху процесната реална част не
следва да бъде отразяван в диспозитива на решението,
тъй като съобразно указанията, дадени с ТР № 4/14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, интересът от това е
разрешаване на спора за собствеността със сила на пресъдено
нещо, което вече е извършено по приключилото гр.д.№ 3744/2013 г. на ВРС.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, право на разноски се поражда за ищците, на които следва да бъде
присъдена сумата 576,00 лв., представляваща заплатени такси и разноски за
възнаграждение на вещо лице, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ПРЕДАДЕ на К.Х.П., ЕГН **********, и П.Х.П., ЕГН **********, двамата с
адрес: ***, владението върху собствената
на ищците реална част с площ 207 кв.м. от
ПИ с ид.№ 83404.503.115 по КККР на *** „***”, Община
Долни Чифлик, област Варн, одобрени със Заповед №
РД-18-34/16.06.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, при граници на
реалната част: ПИ ид.№ 83404.503.116, път и останалата част – попадаща в ПИ ид.№ 83404.503.115,
разположена между точки
9-10-11-12, оцветена в зелено, в комбинирана скица № 4 към заключението на вещото лице, приложена на л. 233 от делото и представляваща
неразделна част от решението, придобита по наследство от Х.П. С.и Р.К.С.,
възстановени собственици по силата на решение от 11.01.1994 г. по гр.д.№ 2-а по
описа за 1993 г. на ВОС, на основание
чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА К.Х.П., ЕГН **********, и
П.Х.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата 576,00 лв. /петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща
сторени разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: