№ 207
гр. Бургас, 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Търговско дело
№ 20242100900048 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕЛЕКТРО ПРОЕКТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София –
1330, район Възраждане, бул. „Иван Евстатиев Гешов“ № 2Е, ет. 4, ап. офис 422,
представлявано от Михаил Христов Рударски, против „АДИКО ФИНАНС“ ЕООД с
ЕИК ********* – заличен търговец, със седалище и адрес на управление: с. Черни
връх – 8122, ж.к. местност „Ясака“, общ. Камено, обл. Бургас, с ликвидатор Иванка
Стоянова Димитрова, с която на основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ се иска да бъде
прогласено, че с извършеното по заявление образец А4 вх. № 20220830170057
вписване № 20220905170521 е допуснато вписване на несъществуващо обстоятелство -
приключване на ликвидацията и заличаване на търговеца. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Правният си интерес за завеждане на иска си ищецът извлича от
обстоятелството, че е кредитор с неудовлетворено вземане, установено със сила на
присъдено нещо, чиито длъжник е ответният заличен търговец. Излага се също така,
че за това си вземане е присъединен взискател по изпълнително дело №
20188040400362 по описа на ЧИС Делян Николов с рег. номер 804 в КЧСИ, като по
същото били наложени запори и възбрани, като в хода на насрочването на публична
продан станало ясно, че ответният търговец е заличен. Излага се, че заличаването е
извършено вследствие на проведена по негово решение ликвидация, независимо, че
вземането на ищцовото дружество било ликвидно и изискуемо, доведено до знанието
на длъжника и предявено в производството по ликвидация, т.е. съществуващо, но
1
неудовлетворено, като излага подробно доводите си в тази насока. Сочи се също така,
че ликвидаторът не е отразил тези задължения в началния и крайния баланс на
дружеството и декларирал с представената декларация по чл. 273 от ТЗ, че са уредени
всички задължения на дружеството. Излага, че по аргумент от чл. 272, ал. 2 от ТЗ във
вр.чл. 271 от ТЗ ликвидацията не може да бъде приключена и имуществото на
дружеството разпределено, когато са налице неудовлетворени вземания към кредитори
и същите не са обезпечени.
Правното основание на предявения иск е чл. 29, ал. 1 от ЗТР.
В законноустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от адвокат
Борислава Бачкова – назначена за особен представител на ответния заличен търговец.
Със същия се изразява становище за недопустимост на иска, като се твърди, че за
ищецът липсва правен интерес от воденето му, тъй като дори и при неговото
уважаване няма как да се постигне целения правен резултат, тъй като липсвали
постъпили наддавателни предложения по проведените вече 9 публични продани по
изпълнителното дело № 20188040400362 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804
в регистъра на КЧСИ, а при евентуалното провеждане и постъпване на такива,
събраната сума щяла да служи за удовлетворяване на ипотекарния кредитор. Т.е. дори
и при уважаването на иска ищецът ще бъде неудовлетворен кредитор.
По същество се излага становище за неоснователност на иска, поради липсата на
доказателства за надлежно предявяване на вземанията на ищеца пред ликвидатора
Иванка Димитрова, като се сочи, че ищецът-кредитор е бездействал.
С допълнителната си искова молба ищецът е оспорил наведените доводите за
недопустимост, като се изложил обстойно тезата си в тази насока. Оспорил е и
доводите за неоснователност, като е посочил, че е носител на безспорно вземане, за
което самият ликвидатор, в качеството му на пълномощник на ответника, бил
уведомен за размера на задълженията му по изпълнителното дело.
С допълнителния отговор ответникът поддържа доводите си за недопустимост
на иска, предвид невъзможността за удовлетворяването на ищеца, като в допълнение
сочи, че банката по инициатива на която било образувано изпълнителното дело е
поискала неговото прекратяване, предвид извънсъдебното погасяване на
задължението.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба и допълнителната
такава, становището на ответника, събраните по делото доказателства и след като
съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Наведените доводи за недопустимост на производството съдът намира, че са по
съществото на спора, като твърденията на ищеца, че е кредитор с неудовлетворено
вземане, което е било известно на ликвидатора и подлежи на удовлетворяване,
2
обуславят правния му интерес от воденото на иска и допустимостта на
производството, тъй като в случая подлежащото на вписване обстоятелството е
заличаване на ответния търговец, чиято последица е несъществуването на дружеството
в правния мир, а това препятства възможността на кредитора да насочи
облигационните си претенции към него т.е. именно от това произтича правния интерес
от воденето на иска. Дали същите могат да бъдат действително удовлетворени пък е
ирелевантно за спора.
Съгласно изпълнителен лист № 1990/07.05.2019 г. ответникът следва да заплати
на ищцовото дружество сумата от 667. 25 лв., представляваща разноски по ч.гр.д. №
4991/2018 г. по описа на БРС и 192. 27 лв. – разноски по гр.д. № 6772/2018 г. на БРС.
Съгласно изпълнителен лист № 2018/09.05.2019 г., издаден въз основа на влязлото в
сила решение по гр. д. № 6772/2018 г. на БРС ответникът следва да заплати на
ищцовото дружество сумата от 7 488 лв., представляваща част от възнаграждение
/второ и трето авансово плащане/ по договор от 01.08.2017 г. за направата на проект по
част електротехническа за обект „Проектиране на инсталации във фабрика за сушене
на плодове в гр. Бургас“, ведно със законна лихва за забава върху горната сума от
02.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 374. 40 лв.,
представляваща неустойка за забава по чл. 9 от договора върху второто и третото
авансово плащане от възнаграждение за периода от 22.01.2018 г. до 01.07.2018 г. Т.е.
безспорно ищцовото дружеството има качеството на кредитор на „АДИКО ФИНАНС“
ЕООД с ЕИК ********* досежното горните вземания, които са установени със сила на
присъдено нещо. Няма данни и твърдения същите да са удовлетворени, било
доброволно, било принудително, при което са налага извода, че ищецът е
неудовлетворен кредитор на безспорни и изискуеми вземания спрямо ответния
заличен търговец.
Действително изпълнително дело № 20188040400362 по описа на ЧСИ Делян
Николов с рег. № 804 в регистъра на КЧСИ е образувано по молба на взискателя „СС
Студио арх. Спас Смиленов“ ЕООД срещу длъжника „Адико Финанс“ ЕООД, по което
ищецът е присъединен взискател въз основа на гореописаните изпълнителни листи и
за вземанията по тях. Съгласно издадено удостоверение от ЧСИ от 12.02.2024 г. по
делото са наложени запори върху банкови сметки на длъжника и възбрана на поземлен
имот в с. Черни връх и на правото на строеж на едноетажна сграда, също в с. Черни
връх. Нарочно съобщение до длъжника за вземанията на ищеца е било връчено на
19.03.2019 г., получено от Иванка Стоянова Димитрова, в качеството й на
пълномощник на управителя на дружеството – длъжник, както и последващо такова
на 18.07.2019 г. Впоследствие същата е ликвидатор на дружеството.
Установява се от вписванията в Търговския регистър и представените по делото
книжа, че с протоколно решение от 20.04.2020 г. е прието решение за откриване на
3
производство по ликвидацията му и неговото заличаване; прието решение като
ликвидатор да бъде назначена Иванка Стоянова Димитрова, както и за вписването на
тези решенията в регистъра. Поканата до кредиторите по чл. 267 от ТЗ за предявяване
на вземанията им в шестмесечен срок е публикувана на 11.05.2012 г.
На 30.08.2022 г. е подадено заявление обр. А4 вх. № 20220830170057 за
вписване заличаването на търговеца, която промяна е вписана под № 20220905170521.
По приложения съм заявлението баланс на дружеството към датата на подаването му
дружеството няма активи и пасиви. В пояснителния доклад към крайния
ликвидационен баланс е посочено, че към 30.08.2022 г. дружеството няма задължения
към доставчици, което означава и че известни такива следа да са погасени.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ всяко лице, което има правен интерес,
както и прокурорът, може да предяви иск за установяване на нищожност или
недопустимост на вписването, както и за несъществуване на вписано
обстоятелство.Също така вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато
е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. В настоящия спор ищецът
твърди, че вписаното обстоятелство по заличаване на ответния търговец не е
възникнало валидно, защото не са се сбъднали предпоставките, уредени в нормата на
чл. 273, ал. 1 от ТЗ.
С разпоредбата на чл. 267 от ТЗ е въведено задължение към ликвидатора, след
обявяване прекратяването на дружеството, да покани неговите кредитори да предявят
вземанията си. Предвидено е, че поканата се отправя писмено до известните кредитори
и се обявява в търговския регистър. Обявяването на поканата за предявяване на
вземания в търговския регистър законът обвързва с последващ 6 – месечен срок, в
който не може да се пристъпи към разпределяне на имуществото - чл. 272, ал. 1 от ТЗ.
Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага
в банка на негово име –чл. 272, ал. 2 от ТЗ. Ако някое задължение е спорно,
имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредитора – чл. 272,
ал. 3 от ТЗ. Във връзка с гореизложеното в случая не се установи отправянето на
писмена покана до известен кредитор – ищеца, за задължението на който дружеството
е било уведомено чрез връчено му съобщение чрез ЧСИ и то чрез пълномощник, който
след това е определен за ликвидатор на дружеството. Така и Решение № 5/01.06.2017 г.
по т. д. № 3674/2015 г. по описа на ВКС, ТК, Първо отделение, набляга на целта на
производството по ликвидация, която е извънсъдебно, доброволно, прекратяване на
дейността на дружеството, с разпределяне на имуществото му, но след
удовлетворяване на неговите кредитори. Подчертано е, че законодателят в чл. 269 от
ТЗ е установил спрямо ликвидатора завишено изискване към дейността му, която
4
следва да се упражнява с грижата на добрия търговец, който следва да е почтен,
опитен, да работи при високи професионални стандарти, както и че се изхожда от
принципа на добросъвестно упражняване на всички права и задължения и
равнопоставеност на всички правни субекти.
Според мотивите на това решение за "известни" следва да се считат всички
кредитори, за които са налице данни в търговските книги на длъжника в ликвидация
или знание, за вземането на които е обективно достигнало до същия, респ. до
ликвидатора и не се оспорва, което в случая е налице предвид нарочното връчване на
две съобщения през 2019 г. по горното изпълнително дело, както вече бе отбелязано на
пълномощник, който после е назначен за ликвидатор на длъжника. Прието е, че
писмена покана за предявяване на вземанията ликвидаторът дължи на известните му
безспорни кредитори. Споделени са изводите в Решение № 45 по т. д. № 4/2011 г. на I
т. о. на ВКС, в което е прието, че обективната липса на предпоставките за
приключване на производството по ликвидация, съгласно чл. 273, ал. 1 от ТЗ -
уреденост на всички задължения и разпределеност на имуществото на дружеството,
независимо от оповестяване съществуването им в доклада на ликвидатора,
предпоставят порок на вписаното заличаване на търговеца, а именно вписване на
несъществуващо обстоятелство - заличаването на търговеца, като обективно
реализирана цел на производството по ликвидация. Прието е, че това разбиране,
следва да се приложи и извън тясната хипотеза в цитираното решение и че подобна
последица отговаря на целта на производството и е в унисон с дължимата от
ликвидатора грижа на добрия търговец, като би предотвратила злоупотребата с
прибързано заличаване на търговци в ликвидация, преди приключване на споровете за
установяване на вземанията им, а и осигурява приключване на съответните
производства, при възстановена правосубектност на дружеството - последица, която в
производство по чл. 273, ал. 2 от ТЗ е би била постижима.
Както вече бе споменато по настоящото дело ищцовото дружество е
неудовлетворен кредитор на безспорни вземания към ответния търговец, които са
достигнали до неговото знание. Нещо повече, ответникът е длъжник по висящо
изпълнително дело. В същото време вземането на ищцовото дружество е останало
неудовлетворено и въпреки това ликвидаторът е декларирал в регистърното
производство по заявление обр. А4 за вписване заличаването на търговеца, че към
30.08.2022 г. дружеството няма неудовлетворени кредитори и няма задължения, при
все че дружеството е длъжник по висящо изпълнително дело. От тези действия на
ликвидатора следва, че той недобросъвестно не е уведомил известния му кредитор –
ищеца чрез писмена покана и наред с това е заявил пред длъжностното лице по
регистрация, че към момента на подаване на заявлението за заличаване на търговеца
той няма задължения т.е. няма неудовлетворени кредитори.
5
По възражението на особения представител на ответника, че изчерпването на
имуществото на дружеството в ликвидация прави невъзможно изпълнението на
претенция на ищеца –кредитор, съдът намира следното:
Според разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ТЗ, когато са уредени всички
задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат
заличаване на дружеството. Така посочените предпостави за заличаване е необходимо
да са налице кумулативно, като законът не допуска да се прибегне към заличаване на
дружеството при положение, че то има неудовлетворени кредитори, независимо от
обстоятелството има ли или не останало имущество за разпределение. Това е така, тъй
като както беше посочено по-горе ликвидацията е доброволен способ за прекратяване
на дейността на дружеството, който изисква удовлетворяване на кредиторите. В
хипотеза, в която имуществото на дружеството не е достатъчно за удовлетворяване
вземанията на кредиторите за ликвидатора съществува задължението по чл. 626 от ТЗ
да поиска откриване на производство по несъстоятелност, в което да се гарантират
правата на всички кредитори. Именно поради съществуването на това задължение е
предвидена изрично и легитимация на ликвидатора да инициира производство по
несъстоятелност, като в такава хипотеза по аргумент от чл. 272а от ТЗ производството
по ликвидация се спира с откриване на производство по несъстоятелност. Така в
производството по несъстоятелност ще бъдат удовлетворени кредиторите на
дружество при съобразяване правилата за привилегиите и осигуряване упражняването
на другите им права, в т. ч. за предявяване на отменителните искове почл. 647 от ТЗ.
Още по-малко могат да бъдат споделени доводи, че банката е поискала
прекратяване на изпълнителното дело, при което нямало как да се постигне
удовлетворяване на кредитора – ищец. Във връзка с удовлетворяването на кредиторите
на търговец в ликвидация важи изложеното по-горе, но все пак следва да се обърне
внимание, че банка е поискала прекратяване на друго изпълнително дело, а именно:
изпълнително дело № 20188040400362 по описа на ЧСИ Делян Николов с рег. № 804 в
регистъра на КЧСИ, по което ищецът не е взискател, тъй като явно е била
удовлетворена, като по това делото е вдигната наложената възбрана. Настоящото
такова обаче е висящо, в това число и наложените възбрани. Така или иначе наличието
на неудовлетворен кредитор с известни на търговец в ликвидация вземания, обуславя
допустимостта и основателността на заявения иск, като възможността за
удовлетворяването на неудовлетворения кредитор не следва да се изследва в
настоящото производство.
Предвид изложеното, поради наличие на неудовлетворен известен кредитор към
датата на подаване на заявлението за заличаване, към който не е отправена писмена
покана до него, съдът намира, че в търговския регистър по партида на „АДИКО
ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ********* е вписано несъществуващо обстоятелство и
6
предявеният иск следва да бъде уважен.
При този изход на спора следва да се осъди ответника да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1 955 лв. за направените по делото разноски.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
Приема за установено по предявения от „ЕЛЕКТРО ПРОЕКТ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София – 1330, район
Възраждане, бул. „Иван Евстатиев Гешов“ № 2Е, ет. 4, ап. офис 422, представлявано от
Михаил Христов Рударски, иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, че по
партидата на „АДИКО ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ********* с вписване №
20220905170521, заявено със заявление образец А4 вх. № 20220830170057, е вписано
несъществуващо обстоятелство, а именно: заличаването на търговеца, поради
приключило производство по ликвидация.
Осъжда „АДИКО ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
„ЕЛЕКТРО ПРОЕКТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София – 1330, район Възраждане, бул. „Иван Евстатиев Гешов“ № 2Е,
ет. 4, ап. офис 422, представлявано от Михаил Христов Рударски, сумата от 1 955 лв.
/хиляда деветстотин и петдесет лева/ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
След влизане в сила на решението официално заверен препис да се изпрати на
Агенцията по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7