Р Е Ш Е Н И
Е
№316/27.4.2022г.
Гр. Пазарджик
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, I състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и осми март две хиляди и двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА административно дело № 71 по описа на съда за
2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗГВРСНР.
Образувано
е по жалба от В.К.К. с ЕГН **********,***,
против Разпореждане № 4506-40-02 от 06.01.2022 г. на Директора на Фонд ГВРС. Твърди се, че има правно основание за вземане
на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 25 от Закона за гарантиране вземанията
на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
В
жалбата, която съдът приема за искова молба е посочено, че молителката не е
предупредена за производството по несъстоятелност на бившия й работодател
„Многопрофилна болница за активно лечение – Ескулап“ ООД, гр. Пазарджик, поради
което не е предявила гарантираното си вземане, чрез заявление-декларация в ТП
на НОИ, в предвидения от закона тримесечен срок от датата на вписване в
търговския регистър на решението по чл. 6 от ЗГВРСНР.
Посочен
е период, за които не е получавала трудово възнаграждение поради парични
затруднение на работодателя от 26.10.2016г. до 01.05.2018 г., датата на прекратяване
на трудовото правоотношения, поради здравословни причини.
Ответната
страна - Директор на Фонд ГВРС, чрез процесуалния представител юриск. Б., счита
предявената от В.К. претенция за неоснователна, необоснована и
недоказана. В депозирани подробни писмени бележки се сочи, че ищецът неоснователно
смята решението на директора за незаконосъобразно, като заявлението-декларация е
подадено почти две години след откриване на производството по несъстоятелност,
поради което не е изпълнен фактическият състав на закона, за да получи обезщетението
предвидено във Фонд ГВРС.
Според
ответника, не може да се приеме, че законовите изисквания за отпускане на
обезщетението са спазени.
Иска
се претенцията за парично обезщетение на В.К. да бъде отхвърлена.
Административен
съд Пазарджик след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На
24.10.2016. в гр. Пазарджик между МБАЛ „Ескулап“ ООД, и д-р В.К.К. е възникнало
трудово правоотношение, като това бе доказано с предоставения по делото трудов
договор.
В
съдебно заседание на 28.03.2022г. бяха изслушани становищата на страните по
делото.
Според
молителката В.К., тя не е получавала уговореното и полагащото й се трудово възнаграждение,
за периода, през който е имала трудовия договор сключен между нея и МБАЛ
„Ескукап“. Работодателят й е обещал изплащането на дължимите трудови
възнаграждения, след което в края на 2021г. случайно научава, че съгласно
решение на Окръжен съд дружеството е обявено в несъстоятелност и в срок от
3месеца е трябвало да й бъдат изплатени дължимите суми.
С
Решение № 42/02.03.2020 г. на Окръжен съд - Пазарджик е открито производство по
несъстоятелност на „Многопрофилна
болница за активно лечение – Ескулап“ ООД – гр. Пазарджик, ЕИК *********, е
вписано в търговския регистър 04.03.2020г.
На
20.12.2021г. д-р К. е входирала заявление-декларация за отпускане на
гарантирано вземане. С Разпореждане № 4506-40-02 от 06.01.2022 г. на Директора
на Фонд ГВРС е направен отказ за изплащане на гарантирано вземане на основание
чл.26, ал.3 във вр. с чл.25 от Закона за гарантираните вземания на работниците
и служителите при несъстоятелност на работодателя. Мотивите за отказа са, че
подаденото заявление-декларация за отпускане на
гарантирано вземане на 21.12.2021г. е подадено извън законоустановения
тримесечен срок от датата на вписване,
на решението за откриване на
производството по несъстоятелност, с неспазване на предвидения срок, който е
преклузивен, се погасява правото на лицето да получи възнаграждение.
След
преценка на събраните по делото доказателства и съобразявайки доводите на
страните, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът,
като взе предвид установените факти, счита предявеният иск за допустим, но
неоснователен. Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за
присъждане на обезщетение на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 25 от Закона
за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на
работодателя.
Предвид
тези доказателства настоящата инстанция намира исковата претенция против
Разпореждане № 4506-40-02 от 06.01.2022 г. на Директора на Фонд ГВРС за
неоснователна.
Право
на гарантирани вземания по ЗГВРСНР имат работниците и служителите, които са или
са били в трудово правоотношение с работодателя по чл. 2, независимо от срока
му и от продължителността на работното време.
Съгласно
чл. 6. ЗГВРСНР Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по
чл. 4, ал. 1 възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното
решение за:
1. откриване на
производство по несъстоятелност;
2. откриване на
производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. откриване на
производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на
предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството
поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по
производството
Гарантираните
вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по
образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на
Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в тримесечен
срок от датата на вписване на решението по чл. 6 или от датата на информиране
на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е
открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата
държава.
Производство
по несъстоятелност на „Многопрофилна
болница за активно лечение – Ескулап“ ООД гр. Пазарджик, ЕИК *********, е
вписано в търговския регистър 04.03.2020 г.
Тримесечният
преклузивен срок, в които д-р В.К. е следвала да подаде заявлението-декларация
е изтекъл на 04.06.2020г. С неговото изтичане, правото на работниците и
служителите за гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при
несъстоятелност на работодателя, ако не е упражнено, се погасява, защото този
срок е преклузивен, с изтичането му се пресича възможността да се упражни
правото на обезщетение, защото самото право се погасява.
При
този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК, чл. 144 от АПК на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждени е в размер
на 100лв.
Воден
от горното, Административен съд – Пазарджик, І състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен иска на В.К.К. с ЕГН **********,***,
против Разпореждане № 4506-40-02 от 06.01.2022 г. на Директора на Фонд ГВРС.
ОСЪЖДА
В.К.К. с ЕГН **********, да заплати на Фонд „Гарантирани вземания на
работниците и служителите“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
(сто) лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/