Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.2. и сл. от ГПК. Жалбоподателят „Е. Б. П.” гр.В., с жалбата си до съда оспорва Решение №1122/13.12.2011 г. на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д.№3415/2011 г. по описа на съда, с което съдът е приел за установено по предявения иск от „Н. М.” Е. с А., с ЕИК* срещу „Е. Б. П.” гр.В., че ищецът не дължи на ответника сумата от 4074,91 лв,представляваща коригирана сметка за ел. енергия на основание чл.38, ал.3, т.2 от Общите условия на ДПЕЕ за периода от 18.12.2010 г. до 14.06.2011 г.В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановеното решение.Жалбоподателят счита за неправилни мотивите на районния съд, приел съобразно практиката на ВКС, че не може доставчикът на ел. енергия едностранно да променя сметките на потребителя за доставена за минал период енергия, както и че клаузите на Общите условия, даващи възможност на доставчика да коригира едностранно сметките, са неравноправни.Счита, че предвидената корекционна процедура се тълкува превратно.На първо място, според жалбоподателя, тя няма санкционен характер спрямо потребителя, защото това не е обезщетение за вреди, произтичащи от неизпълнението на договор, нито обезщетение извън регламентацията на самия договор, а задължение, договорено между страните в самия договор едновременно в техен интерес, при което при неточно отчитане на количеството доставена Þ потребена ел. енергия от СТИ, стойността на неотчетената/ в повече отчетената / част да бъде разпределена между двете страни в някакво съотношение.В този смисъл нормата на чл.38 от ОУ не представлява неравноправна клауза,защото хипотезата на чл.38 от ОУ урежда и случая на отчетена в повече от СТИ.На второ място, целта на корекцията е да възстанови в рамките на възможното нарушения баланс на блага между доставчика и потребителя, представляващ пряко следствие от неправомерно въздействие върху СТИ.Такова възстановяване е възможно според действащото законодателство да се уреди и чрез договор.Жалбоподателят дава пример с договора за застраховка, където се предвижда риска при настъпване на застрахователно събитие.Прави се аналогия между него и корекционната процедура, където предвидената методология няма претенцията напълно да покрива загубите от неточно измерване.По отношение цитираната от районния съд практика на ВКС жалбоподателят счита, че е неотносима към случая, защото в цитираните решения са разгледани случаи на корекции на сметки преди приемането на Правила за измерване на количеството ел. енергия, издадени от председателя на ДКЕВР 2007 г., където се съдържа изрична норма- чл.45,ал.1 за корекция при грешка в отчитането.Отделно от това, независимо, че тези решения на ВКС са квалифицирани като задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, то тяхната обвързваща сила не се разпростира върху конкретния правен спор.По силата на чл.298 от ГПК всяко решение има действие единствено за страните в производството и за техните наследници и правоприемници.В посочената практика съдебните актове са постановени срещу друга страна „ЧЕЗ Е. Б.” и нямат обвързваща сила. В писмено подаденото си становище с молба вх.№3670/11.04.2012 г., чрез пълномощника си адв. Кошничаров, дружеството-жалбоподател заявява възражение за недопустимост на исковата претенция, респ. на обжалваното решение.Тъй като правото да се извърши корекция на сметки произтича от реализирането на един сложен фактически състав, включващ издаването на лиценз, приемането на правила за изчисление на количеството ел. енергия ,приемането на общи условия на енергоразпределителните дружества, всички те осъществени чрез административни процедури, извършвани от един административен орган-ДКЕВР, и оттук направеният извод ,че се касае до едностранни действия, сочещи на метода „власт и подчинение”, а този метод определя правоотношението като административно.По този критерий, както и поради това, че по отношение извършваните корекционни процедури енергоразпределителните дружества са организации по смисъла на §1 т.1,във вр. с т.4 от ДР на Закона за администрацията , то тези процедури имат административно-правен характер, при което спорът е подведомствен на административните съдилища и следва да бъде разгледан по реда на АПК.В този смисъл, наред с искането за отмяна на решението поради неговата незаконосъобразност, се отправя алтернативно искане за обезсилване на същото и изпращане на делото за произнасяне на компетентния за това съд.Претендират се и разноски. В писменото си становище по делото, както и в изложеното в съдебното заседание на 12.04.2012 г.ответникът по въззивната жалба,чрез пълномощника си адвокат Н. И., изразява мнение за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.Счита, че решението е правилно мотивирано.Изводите на съда съответстват на доказателствата по делото.В първоинстанционното производство не е установено, че на абоната е доставено определено количество ел.енергия-това, което е посочено в справката за корекция, което да не е отчетено и в тази връзка да се начислява съобразно приетата в ОУ методика сума.Този факт при един отрицателен установителен иск подлежи на доказване от ответната страна, което не е направено.В този смисъл доводите на съда, с които не приема за формално спазена процедурата относно констатиране на неточно измерване от СТИ, е правилен.Представеният по делото Протокол №0378475/14.06.2011 г. за монтаж/демонтаж на електромера е частен свидетелстващ документ,който не се ползва с доказателствена сила и удостоверява изгодни за страната обстоятелства.Следователно, той следва да се преценява от съда във връзка с останалите доказателства по делото.В случая той не доказва реално потребено от абоната количество ел. енергия, обстоятелство чието установяване е безспорно необходимо.Законодателят не е предвидил нито възможност нито методика за едностранна корекция на сметките на потребителите за минал период въз основа на съставени по реда на чл.80 от ЗЕ официални свидетелстващи документи.За разлика от отменената наредба от 2000 г., сегашната Наредба №6/09.05.2004 г. не предвижда такава едностранна корекция.Отсъствието на изрично предвидена правна възможност обуславя извод за неправомерност на предприетата от доставчика промяна.Цитира се практиката на ВКС, задължителна според разясненията дадени в ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в която е даден отрицателен отговор по отношение възможността за това съществува ли законово основание за едностранна корекция на сметките на потребител от доставчика за изминал вече период.Ответникът цитира съдебна практика,според която, за да е основателно възражението, че е извършена правилно корекция за минал период на сметките на потребителя, следва да е доказано по делото твърдението, че именно потребителят е виновен за неизправността на СТИ.Такива доказателства за действия или бездействия на ищеца по делото липсват.От друга страна, евентуалното неизпълнение на задължението за поддържане в изправност на СТИ от страна на електроразпределителното дружество, не може да влече като последица ощетяване на потребителя.В случая не е установен точният период на грешно измерване, количеството пренесена и потребена ел. енергия от абоната за процесния период, не е възможно да се определи количеството реално потребена ел. енергия за периода на корекцията.По тези съображения ответната страна отправя искане да бъде потвърдено изцяло обжалваното решение и претендира разноски. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение, постановено в отговор на предявения от „Н. М.” Е. .А. против „Е. Б. П.” гр.-В. отрицателен установителен иск, е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 4074,91 лв,представляваща коригирана сметка за ел. енергия на основание чл.38, ал.3, т.2 от Общите условия на ДПЕЕ за периода от 18.12.2010 г. до 14.06.2011 г.За да постанови решението си, съдът е събрал и обсъдил подробно посочените от страните доказателства-писмени, гласни и експертиза, в резултат на което е стигнал до правилния и обоснован извод за основателност на иска. Прието е за безспорно по делото, че ищецът е потребител на електрическа енергия, за което има открита партида на негово име на адрес с.А..Също така съдът е приел за безспорно установено, че на 14.06.2011 г. при извършена проверка на средството за търговско измерване / СТИ / е констатирано, че то не отчита консумацията на ел. енергия.За това е съставен Протокол №0378475/14.06.2011 г., в който са отразени резултатите от проверката, потвърдени в съдебно заседание от св.Динев, участвал в нея.След това електромерът бил демонтиран, запечатан в плик и предаден за експертиза в БИМ- сектор В.Т..При тази проверка е било установени наличието на поставено допълнително устройство-електронна платка, с която е манипулиран електромерът на трите системи.Без допълнителното устройство се установява, че електромерът отчита, а с него не отчита показания.В резултат на това и на основание чл.38,ал.3, т.2 от Общите условия на „Е. Б. М.” е изготвена справка за корекция на сметка поради неточно измерване на ел. енергия и на абоната е начислена сума за заплащане 4074,91 лв.Издадено е Дебитно известие №*/21.06.2011 г., с което се търси сумата за период от 179 дни , а това е от 18.12.2010 г. до 14.062011 г.Допуснатата и изслушана от първоинстанционния съд техническа експертиза установява, че сумата от 4074,91 лв за периода от 179 дни , изчислена по методиката на ОУ и на основание чл.38, ал.3, т.2 от ОУ е математическа правилно пресметната. За да направи изводите си за основателност на иска, районният съд е взел предвид задължителната съдебна практика, посочена подробно в решението, касаеща въпроса за законовото основание доставчикът да извършва едностранно корекция на сметките на потребителя за доставена за изминал период ел. енергия.Решенията на ВКС,които имат задължителен характер, дават отрицателен отговор на въпроса за съществуването на такава вазможност.В този смисъл първоинстанционният съд е съобразил задължителната практика ,като същевременно е изложил верни съображения относно наложилата се неправилна практика да не се издирва нарушителя, виновен за неправомерното вýешателство в СТИ, а да се толерира едно недобросъвестно поведение, като същевременно се търси обезщетение за причинените вреди от потребителя, без да е доказана неговата вина и без да е установено от кога датира това вмешателство, колко ел. енергия е останала неотчетена, за какъв период и т.н. По този начин нормативната уредба не въвежда обективен критерий, установяващ разместването на благата и размера на търпяните загуби.Тези мотиви настоящата инстанция напълно споделя.Общите условия и в частност чл.38 от тези условия създават една фикция и дават възможност, без да се установява и доказва действителното положение, доставчикът да си гарантира възстановяването макар и частично на загубите, но не и реалните такива, което най-често е в ущърб на потребителя.Още повече, че в настоящия случай не е установено от външна страна разпломбиране на СТИ или някакво нарушение на сигнатурата. В този смисъл неоснователно се явява възражението на жалбоподателя че се касае за нормативно уреждане по начин поставящ страните в равноправно положение.Доставчикът е монополист, той определя Общите условия , а потребителят има право или да се присъедини към мрежата или не.Поддържането на изправността и проверките на СТИ са в правомощията и задълженията на електроразпределителното дружество.Достъп потребителят няма.В този смисъл не може да се говори за равнопоставеност в отношенията. Неоснователно е обаче и другото възражение, което са прави в случая- за недопустимост на иска, респ. на решението, поради подсъдността му на административните съдилища по реда на АПК.Развива се тезата, че се касае до административно правоотношение, т.е. такова на „власт и подчинение”, тъй като тези ОУ , макар и договорени между страните, са одобрени от един административен орган, какъвто е ДКЕВР.Процедурата по корекцията се развива едностранно и т.н.Настоящата инстанция не споделя това виждане, като счита, че се касае до гражданскоправно провотношение, чийто източник е договорът.Друг е въпросът за тълкуването му и за правилното прилагане на нормативната уредба,съпътстваща това правоотношение.В този смисъл наложилата се вече практика на ВКС е разрешила въпроса, като е приела , че аналогични текстове от ОУ са нищожни, поради противоречие със закона,тъй като поставят страните по договора в неравностойно положение. Настоящата инстанция не споделя и съображението на жалбоподателя, че цитираната съдебна практика е по конкретни казуси и съгласно чл.298 от ГПК е задължителна само за страните по делото и за техните правоприемници.Тя е задължителна съгласно разясненията дадени в ТР №1/19.02.2010 г. и №2/28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС, които пък са задължителни за съдилищата на основание чл.130 ал.2 от Закона за съдебната власт. По изложените съображения въззивната инстанция намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, и като такова, то следва да бъде потвърдено.Напълно споделя изложените в него мотиви и препраща към тях съгласно чл.272 от ГПК. Направено е искане от ответника за присъждане на разноски, но поради липса на доказателства за направени такива, съдът не ги присъжда. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1122/13.12.2011 г . на Великотърновски районен съд, постановено по гр.д№3415 по описа на съда за 2011 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |