Решение по дело №1053/2020 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е     N

град Русе, 31. 08. 2020 годна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав,

            в  публично заседание на 16.07.2020год., в състав:

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА

            при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,

            разгледа докладваното от съдията АНД N1053

            по описа за 2020год. на Русенски районен съд

            и за да се произнесе, съобрази:

 

            Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Постъпила е жалба от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  от гр. София, ЕИК *********, представлявано от Д. К. К. и М. С.,  в качеството им на изпълнителни директори, против наказателно постановление № 2020 - 0051882 от 03.04.2020 г., на директора на Регионална дирекция Русе към КЗП, с което на основание 222а, вр. чл.231 от ЗЗП на дружеството е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева. В жалбата моли,  съдът да отмени НП като незаконосъобразно.

            РРП не взема становище по жалбата.

            Наказващият орган изпраща представител, който поддържа наказателното постановление като правилно и законосъобразно, като счита възраженията и доводите в жалбата за неоснователни.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установино от фактическа страна:

Наказаното дружество стопанисвало търговски обект – магазин, находящ се в гр.Русе, бул.”Липник”  №121 А, от който на 15.09.2019 Г. потребителка закупила смарт часовник "MyKi". На 02.10.2019 г. стоката се повредила, в резултат на което била предявена рекламация. Устройството било върнато на 09.10.2019 г. приведено в съответствие с договора за продажба. На 10.10.2019 г. била предявена втора рекламация от потребителката, която на 21.10.2019 г. получила съобщение, че устройството е ремонтирано и може да си го получи от магазина. Същия ден К. посетила магазина и пред служители на „Теленор България" ЕАД установила, че стоката не е приведена в съответствие с договора за продажба – проблемът не бил отстранен, а в протокола от ремонт бил вписано, че такъв не бил установен. Потребителката помолила сътрудник в магазина да включи смарт часов, при което той не успял. В резултат К.депозирала жалба до КЗП, в която изложила предходните обстоятелства. В резултат на последната, на 25.10.2019 г. с констативен протокол № К-2677699 била извършена проверка в посочения обект от св.Г., който установил същите обстоятелства, посочени в жалбата на К. въз основа на протокол за приемане на устройство № *********, отразяващ първата рекламация; сервизен протокол № *********/08.10.2019 г. отразяващ, че стоката била върната на потребителя, приведена в съответствие с договора за продажба чрез ремонт - сменена батерия;  протокол  № ********* отразяващ втора рекламация за същата. В деня на  проверката смарт часовник "MyKi" бил в магазина, като в представения сервизен протокол *********/14.10.2019 г. било вписано, че на стоката не е установен проблем. Служителят в магазина потвърдил, че проблемът не бил отстранен. Св.Г. изискал да бъдат представени документи и до 10.11.2019 г. стоката да бъде приведена в съответствие с договора за продажба.

На 11.11.2019 г. били представени в офиса на КЗП -РД Русе изисканите документи, включително и становище, с което продавачът "Теленор България" ЕАД позовавайки се на констатациите в протокол №*********/14.10.2019 Г., че на стоката не е открит проблем и отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. Въз основа на изложеното св.Г. преценил, че на 11.11.2019г. търговецът отказъл да приведе стоката - смарт часовник "MyКi" в съответствие с договора за продажба, поради което съсдтавил срещу дружеството акт, с който го обвинил за нарушение на чл. 113, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Нарушението било извършено в условията на повторност.  Актът бил подписан и предявен. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание 222а, вр. чл.231 от ЗЗП на дружеството било наложено горепосоченото административно наказание.

Тази фактическа обстановка съдът намира за безспорно установена от представените с преписката писмени доказателства – констативни протоколи, сервизни карти, и др. както и събраните в хода на съдебното следствие показания на разпитания свидетел Г..         

            Анализът на доказателсвата налага следните изводи:

Всички доказателства по делото, еднозначно и безпротиворечиво се установяват, посочените в АУАН и издаденото въз основа на него НП факти, касаещи извършената проверка и резултатите от същата, които факти и не се опровергават доказателства, представени от наказаното дружество.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателното, са отразени датата и мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на същото. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира са неоснователни релевираните с жалбата доводи, че наказателното постановление е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото в наказателното постановление не е посочено мястото на извършване на нарушението, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 3 ЗАНН и същото не съдържа точно описание на нарушението, съгласно изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.

В оспореното наказателно постановление, изрично е посочено мястото, където търговецът със своето бездействие е осъществил състава на нарушението по  чл. 113, ал. 1 ЗЗП, а именно магазин, стопанисван ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, в град Русе, на бул. бул.”Липник”  №121 А.

Посочена е и датата, на която административнонаказващият орган е приел, че е осъществен състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. В наказателното постановление изрично е посочена датата -11.11.2019год., на която търговецът отказал да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.

Неоснователни са и доводите, че наказателното постановление не съдържа точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. В самота наказателно постановление са отразени всички обективни елементи на състава на нарушението, а именно юридическият факт, от който за търговеца е възникнало задължението да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, срокът в който е следвало това да бъде извършено, както и периодът на бездействие от страна на търговеца. В достатъчна степен е индивидуализирана и вещта, както и потребителя. Посочени са и всички писмени доказателства, въз основа на които е извършена преценката от страна на административнонаказващия орган, за осъществен състав на нарушение.

На следващо място, следва да се посочи, че макар отношенията между търговеца и потребителя да са регламентирани с Договор за лизинг, то дружеството е носител на задължението по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. Съдът отбелязва че лизингополучателят е "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, с произтичащото от това право да получи съответната технически изправна стока, съгласно уговореното, а в случаите на неизправност - и правото на рекламация, на което кореспондира задължението на търговеца да приведе стоката в съответствие със сключения договор. Защитата на правната сфера на потребителя е въздигната и в основна цел на закона, видно от съдържанието на чл. 1 от ЗЗП. От формална гледна точка, ако законовите разпоредби се тълкуват стеснително и изолирано, без да бъдат отчетени конкретните особености на казуса и без да бъде изследвана логическата връзка между тях, би могло да се приеме, че в обхвата на нормата на чл. 113 от ЗЗП е само договорът за продажба. Подобно тълкуване обаче не се споделя от въззивната  инстанция, тъй като не съответства на духа и целта на закона, целящ защитата на правната сфера на потребителя. Ако буквално се прилага изразът "договор за продажба", би означавало да бъде толерирано противоправното поведение на задължения субект, пораждащо за него благоприятни правни последици в ущърб на интересите на потребителите.

Въз основа на оценката на събраните в хода на производството доказателства, съдът намира, че следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а именно, че дружеството жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по  чл. 113, ал. 1 ЗЗП, за което е ангажирана неговата отговорност. Правилно е издирана и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна норма, като на дружеството е наложена имуществена санкция, съгласно чл. 222а ЗЗП.

Нарушението в случая е извършено в условията на повторност по смисъла на параграф 13, т.21 от ДР на ЗЗП, като в НП са посочени 13 влезли в сила НП за същото нарушение, санкциониращи жалбоподателя. Съгласно чл. 231 ЗЗП в случаите на повторност санкцията, която следва да бъде наложена е в двоен размер. Законосъобразно и обосновано АНО е определил размера на санкцията в максималния й размер като е съобразил обстоятелството, че се касае не за второ, а за 5-то нарушение, като е взел и предвид обема на търговската дейност на търговеца и множеството негови обекти.

Предвид направеното искане от страна на представителя на Наказващия орган за  присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г., ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ РД-Русе към КЗП по делото, в размер на 120,00лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на Комисия за защита на потребителите гр. София.

 

            Поради изложеното  издаденото наказателно постановление следва да се потвърди.

            Така мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ПОТВЪРЖДАВА  изцяло наказателно постановление 2020 - 0051882 от 03.04.2020 г., на директора на РД-Русе към КЗП, с което на основание 222а, вр. чл.231 от ЗЗП , с което на"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,  от гр. София, ЕИК *********, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ТРИ ХИЛЯДИ лева.

ОСЪЖДА "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД с ЕИК *********, гр. София, да заплати на Комисия за защита на потребителите гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 120. 00 лева.

            Решението подлежи на касационно облжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски административен съд.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................................