Решение по дело №2137/2023 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Жалбоподател е С. М. М., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1. Жалбоподателят участва в производството чрез пълномощник - адвокат В. П. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован.

Предмет на оспорване е заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000676/31.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. В обстоятелствената част на заповедта е прието за установено, че на 29.07.2023г. около 00.15 часа в [населено място], на ул.Д. А., като водач на МПС лек автомобил Ситроен Ц3с рег. № [рег. номер], управлявала личното си МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство, което в 01.25 часа отчело канабис 25. При проверката е издаден талон за медицинско изследване. При тези обстоятелства ответникът издал оспорената заповед, с която наложил на оспорващия принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.Б ЗДП – прекратяване на регистрацията на управляваното МПС за срок от една година, считано от 29.07.2023г.

В жалбата се правят мотивирани оплаквания за неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да отмени заповедта. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.

Жалбата е подадена в установения от закона срок от лице, което е неин адресат и има интерес от оспорването, поради което е допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Приложените по преписката доказателства са представени от ответника в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК. Във връзка с очертаването предмета на делото настоящата инстанция взе предвид и разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.

Представена е заповедта, предмет на оспорване - заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000676/31.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас. В заповедта е посочено, че по случая е съставен акт за установяване на административно нарушение № 574932/29.07.2023г. В приложения акт е отразена фактическа обстановка, идентична с тази по заповедта, а именно, че на 29.07.2023г. около 00.15 часа в [населено място], на ул.Д. А., като водач на МПС лек автомобил Ситроен Ц3с рег. № [рег. номер], управлявала личното си МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническо средство, което в 01.25 часа отчело канабис 25. При проверката е издаден талон за медицинско изследване. Така установените факти не се оспорват от жалбоподателя. Оплакванията са съсредоточени върху това, че принудителната административна мярка е определена със срок към максимума, допустим от закона, но липсват мотиви за това.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.172 ал.1 ЗДвП. Приложен е препис от заповед № 251з-1821/26.04.2022г. на директора на О. М. - Бургас с която са делегирани правомощия на длъжностни лица от ОДМВР Бургас за издаване заповеди за налагане на ПАМ по ЗДП. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване. Съдът не намира за основателно оплакването за липса на мотиви относно срока на наложената мярка. Наистина в самата заповед е посочено единствено, че се определя максималния срок, тъй като деянието е с висока степен на обществена опасност. Не е задължително обаче мотивите на административния акт да са изложени в текста на обстоятелствената му част.

Съгласно тълкувателно решение № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС ако административният акт е издаден на основание на надлежно служебно съставени подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт, т.е. негови мотиви. Съгласно т.4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006г. по а.д. № 1/2006г. на ВАС, задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл.59 ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс. То е прокарано постепенно в съдебната практика и утвърдено с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. Общото събрание на Върховния административен съд – втора колегия, не намира основание за отстъпление от наложилата се практика.

В процесния случай по административната преписка е приложен служебно изготвен документ - мотивирана резолюция № 23-0769-[рег. номер]/15.08.2023г. на АНО, началник група в ОДМВР Бургас, в която се обосновава становището, че констатираното процесно правонарушение има белезите на престъпление по чл.343б ал.3 от НК, т.е. то наистина се отличава с висока степен на обществена опасност – обстоятелство, обосноваващо възприетия от ответника фактически извод, въз основа на който е определил срока на приложената принудителна административна мярка към установения от закона максимум. Предвид това съдът приема, че заповедта е мотивирана. Не са допуснати други съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването на обжалвания акт, съответно не са налице основания за оспорването му по чл.146 т.2 и 3 от АПК.

Правилно са установени фактите по случая и правилно е приложен материалния закон.

Съгласно чл.171 т.2а б.Б от ЗДП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В процесния случай спрямо жалбоподател е наложена посочената принудителна административна мярка поради това, че е управлявал описания автомобил с наркотично вещество в кръвта, установено с полеви тест чрез техническо средство. Самата мярка е в съответствие с целта на закона да се прегради възможността за реализиране на описаното общественоопасно поведение. Заповедта е издадена при липсата на основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Предвид неоснователността на направените оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което следва на основание чл.172 ал.2 АПК да се отхвърли жалбата.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

О. Ж. на С. М. М., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.1, срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0769-000676/31.07.2023г., издадена от полицейски инспектор в сектор ПП на ОДМВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.