и за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 53/21.04.2008 г., постановено по гр. д. № 648/2007 г., Кърджалийският районен съдпрогласилнищожността на договор за продажба на недвижим имот от 30.12.1997 г., сключен с н. акт № 70, том XI, дело № 2632/1997 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, между Васил Ангелов Стоянов като продавач и Иван Василев Ангелов с като купувач на имот, представляващ 1200 кв. м. от имот с пл. сн. № 60 в кв. 49 по плана на гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, целият с площ 4555 кв.м., включени в имота като отделна реална част, при граници на имот пл. сн. № 60: имот с пл. сн. № 61 на Станка Гинева, имот с пл. сн. № 62 на Георги Станков, имот с пл. сн. № 56 на Ради Радев, имот с пл. сн. № 58 на Славчо Славчев и дере, поради това, че договорът има невъзможен предмет- чл. 26 ал. 2 изр. 1- во предл. 1- во от ЗЗД и е отменен нотариален акт № 70, том XI, дело № 2632/1997 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, с който е сключен договор за продажба на недвижим имот от 30.12.1997 г. между Васил Ангелов Стоянов като продавач и Иван Василев Ангелов като купувач. С решението Васил Ангелов Стоянов и Иван Василев Ангелов са осъдени да заплатят на Делчо Ангелов Стоянов сумата 1364 лв., представляваща разноски по делото. Даден е 6- месечен срок от влизане в сила на решението Делчо Ангелов Стоянов да извърши отбелязване на решението в съответната Служба по вписванията по представен препис от същото съгласно чл. 115 ал. 1 вр. ал. 2 от ЗС. Недоволни от така постановеното решение са останали жалбодателите Иван Василев Ангелов и Васил Ангелов Стоянов, които го обжалват изцяло като незаконосъобразно. Сочат в жалбата, че от събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установявало, че Васил Ангелов Стоянов бил наследник на Ангел Дялков Стоянов б. ж. на гр. Кърджали, починал на 22.12.1996 г., заедно със своите братя Делчо Ангелов Стоянов и Иван Ангелов Стоянов, като последният бил починал към момента на смъртта на баща си и в наследяването се замествал от децата си Ангелина Иванова Стоянова и Дора Иванова Стоянова, при което Васил Ангелов Стоянов наследявал 1/3 идеална част от оставеното от баща му наследство, а не както неправилно е приел съда- ¼ идеална част. Неправилно съдът приел, че договора за продажба на процесния недвижим имот бил с невъзможен предмет. Действително предмет на продажбата била реална част, но фактически продавача притежавал 1/3 идеална част от имота, с която би могъл да се разпореди и с която реално се е разпоредил в полза на своя син. Съгласно съдебната практика, в случаите на разпореждане с реална част от имот, когато това било недопустимо, поради законова забрана за разпореждане с реална част от имота или пък при липса на обособена реално такава част, се приемало, че сделката е осъществена в идеална част, съответстваща на притежаваната реална част от продавача. Такова алтернативно искане било направено с исковата молба, но съдът не изложил съображения, защо не приел, че е налице разпореждане с идеална част, вместо с реална такава от имота. Сочи се също в жалбата, че присъденият в полза на ищеца адвокатски хонорар бил прекомерно завишен, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Касаело се до установителен иск, предявен след влязло в сила съдебно решение, с което била прогласена нищожност на доброволна делба, в която бил включен и процесния недвижим имот, поради което не можело да се приеме, че делото било сложно от фактическа и правна страна. Съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за предявяване и защита по установителен иск било 50 лв., а тройният размер бил 150 лв. Хонорара от 1300 лв. бил стократно завишен с оглед на осъществената по делото адвокатска защита. Молят, да се постанови решение, с което се отмени изцяло постановения съдебен акт и спора се реши по същество, като се приеме за установено, че с н. акт № 70, том XI , дело № 2632/1997 г. на нотариус при Кърджалийския районен съд, сключен между Васил Ангелов Стоянов, като продавач и Иван Василев Ангелов, като купувач на имот, била продадена 1/3 идеална част от имот с пл. сн. № 60, кв. 49 по плана на гр. Кърджали, кв. „ Възрожденци", целия с площ 4555 кв. м., при граници: имот с пл. сн. № 61 на Станка Гинева, имот с пл. сн. № 62 на Георги Станков, имот с пл. сн. № 56 на Ради Радев, имот с пл. сн. № 58 на Славчо Славчев и дере, и се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 1300 лв. на 150 лв. Не сочат доказателства и не претендират разноски. Ответникът по жалбата чрез пълномощника си в съдебно заседание и в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави в сила атакуваното решение като законосъобразно. Не претендира разноски. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лица, имащи интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 26 ал. 2 пр. 1 от ЗЗД и чл. 431 ал. 2 от ГПК /отм./. Ищецът твърди, че ответникът Васил Ангелов Стоянов бил негов брат, а ответникът Иван Василев Ангелов- син на първия ответник и племенник на ищеца. С първия ответник и наследниците на починалия им брат Иван Ангелов Стоянов били съсобственици по наследство от баща си Ангел Дялков Стоянов, починал на 22.12.1996 г. в гр. Кърджали, на имот с кад. № 60 в кв. 49 по плана на гр. Кърджали, понастоящем имот с пл. сн. № 60 в кв. 95- част от парцел ХХІІІ- озеленяване с обща площ 5000 кв. м. Твърди, че имотът бил закупен от баща им през 1956 г. с н. акт № 288, рег. № 1030, том II, дело № 408/1956 г., при граници: имот с пл. сн. № 61 на Станка Гинева, имот с пл. сн. № 62 на Георги Станков, имот с пл. сн. № 56 на Ради Радев, имот с пл. сн. № 58 на Славчо Славчев и дере. През 1998 г. от този имот били отчуждени в полза на Община Кърджали 45 кв. м., а на Славчо Славчев продадени 400 кв. м., като остатъкът възлизал на 4555 кв. м. На 22.12.1997 г. бил подписан договор за доброволна делба на имота като на ответника се паднала част, която понастоящем била с идентификатор с № 40909.124.315, а в договора за делба бил посочен като имот № 6083 в кв. 49 по приложена скица- проект на плана на гр. Кърджали в кв. 49 с площ 1200 кв.м. С тази скица- проект се обособявали имоти за всички съделители без да се отчитал факта, че в делбената маса бил включен имот, съсобствен със съпругата на ищеца. След сключване на договора за делба, Васил Ангелов Стоянов на 30.12.1997 г. продал на сина си Иван Василев Стоянов по тази скица- проект своята делбена част с проектономер 6083. На 16.05.2002 г. съпругата на ищеца Златка Делчева Стоянова узнала за делбата и предявила иск за прогласяване нищожността на същата и с влязло в сила решение № 2/06.02.2004 г. по гр. д. № 440/2004 г. на КРС договорът за доброволна делба бил признат за нищожен поради противоречие със закона. С оглед нищожността на договора за доброволна делба, счита договора за продажба, сключен с н. акт № 70, том XI, дело № 2632/97 г. на нотариус Мария Даскалова при Кърджалийския районен съд, с който бил продаден имот с проектономер 6083, част от общия имот с № 60 в кв. 49 по плана на гр. Кърджали, за нищожен поради противоречие със закона, липса на предмет към момента на продажбата и изначална липса на основание, защото първият ответник продал на втория ответник имот, който не притежавал, както и бил собственик по наследство на 1/4 от наследствения имот, а продал реална част. Иска съдът да прогласи нищожността на сделката, изповядана на 30.12.1997 г.- договора за продажба между ответниците поради това, че бил основан на нищожна сделка, противоречие със закона, изначална липса на основание и липса на предмет- липсвал обособен имот към момента на продажбата съгласно действащия към продажбата ЗТСУ/отм./. Иска да се установи, че имотът- предмет на продажбата между ответниците, не е собствен на втория ответник и продължавал да е част от наследствената маса, оставена от баща му Ангел Дялков Стоянов. Моли да се отмени нотариалния акт, с който бил сключен договора за продажба. Алтернативно моли този нотариален акт да се измени като вместо продажба на реална част се посочи, че се продава 1/4 идеална част от имот с пл. сн. № 60 в кв. 49 по плана на гр. Кърджали. При изправяне на нередовностите в исковата молба, ищецът сочи, че процесният договор за продажба противоречал на закона, тъй като имотът- предмет на продажбата не съществувал, както и, че продажбата била нищожна поради начална липса на основание- намерение да се прехвърли имота срещу определена цена, тъй като продажната цена била символична и анимусът продавачът да се обогати с еквивалентната стойност на имота като парична сума липсвал, както и сочи правилното име на втория ответник- вместо Иван Василев Стоянов се чете Иван Василев Ангелов. От събраните по делото доказателства се установява следното: Ищецът, ответникът Васил Ангелов Стоянов и Иван Ангелов Стоянов са синове на починалия на 22.12.1996 г. Ангел Дялков Стоянов. Иван Ангелов Стоянов също починал и оставил за свои наследници дъщерите си Ангелина Иванова Стоянова и Дора Иванова Стоянова. Починалият Ангел Дялков Стоянов бил собственик на недвижим имот- нива от 5 дка, находяща се в землището на с. Веселчане, Кърджалийско, местност „Горубаши", при граници: Станилка Русимова, път и Гиргина Атанасова, закупена с н. акт № 288 дело № 408/1956 г. на Кърджалийски народен съдия. От отбелязванията върху този нотариален акт се установява, че през 1957 г. от имота били продадени 400 кв. м. на Славчо Ив. Славчев; през 1969 г. били продадени 130 кв. м.; през 1988 г. били отчуждени 45 кв. м. от имота със заповед на ОбНС- Кърджали като било изплатено обезщетение. Отбелязано е вписване на договор за доброволна делба № 187. На 22.12.1997 г. наследниците на Ангел Дялков Стоянов извършили доброволна делба с договор с нотариална заверка на подписите им на дворно място от 4555 кв. м., съставляващо имот с пл. № 60 в кв. 49 по плана на гр. Кърджали, кв. „Веселчане”, при граници: имот пл. № 61 на Станка Гинева, имот пл. № 62 на Георги Станков, имот пл. № 56 на Ради Радев, имот пл. № 58 на Славчо Славчев и дере. В дял на Васил Ангелов Стоянов бил предоставен недвижим имот от 1200 кв. м. от имот с пл. сн. № 60 в кв. 49 по плана на гр. Кърджали, включени в имота като отделна реална част с номер по приложената скица 6083, при граници на имота- границите на имот с пл. сн. № 60. Към договора за доброволна делба била приложена скица на в. л. Генчев за имот с пл. сн. № 60 в кв. 49 по плана на кв. „Веселчане” за разделяне на имота на пет дяла между наследниците на Ангел Дялков Стоянов, в която имотът е поделен както следва: имот с № 60 на Делчо Ангелов Стоянов с площ 690 кв. м., имот с № 6083 на Васил Ангелов Стоянов с площ 1200 кв. м., имот с № 6084 на Делчо Ангелов Стоянов с площ 870 кв. м., имот № 6085 с площ 1400 кв. м. на Васил Ангелов Стоянов, Величка Здравчева, Ангелина Иванова и Дора Иванова Стоянова и имот с № 6086 на Величка Здравчева, Ангелина Иванова и Дора Иванова Стоянова с площ 395 кв. м. С влязло в сила на 05.03.2004 г. решение № 2/06.02.2004 г. по гр. д. № 440/2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд, сключения договор за доброволна делба бил обявен за нищожен. С нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, том XI, дело № 2632/1997 г. по описа на нотариус при Кърджалийския районен съд, ответникът Васил Ангелов Стоянов продал на сина си- втория ответник по иска, Иван Василев Ангелов следния собствен недвижим имот: 1200 кв. м. от имот с пл. сн. № 60 в Ûв. 49 по плана на гр. Кърджали, кв. „Възрожденци”, целия с площ 4555 кв. м., включени в имота като отделна реална част съгласно приложената скица, при граници на имот с пл. сн. № 60: имот с пл. сн. № 61 на Станка Гинева, имот с пл. сн. № 62 на Георги Станков, имот с пл. сн. № 56 на Ради Радев, имот с пл. сн. № 58 на Славчо Славчев и дере, за сумата 2000000 лв. /неден./. При съставянето на нотариалния акт били представени посочения по- горе договор за доброволна делба и скица, за която не са посочени номер, дата и издател. На основание чл. 6 т. 7 от ЗТСУ по повод молба вх. № 798/01.03.1998 г., /на л. 60 от делото, подадена от Иван Василев Ангелов с оглед сключването на атакувания по делото договор за продажба/ и Констативен акт за непълноти и грешки в кадастралния план на кв. „Веселчане”, била издадена заповед № 264/23.06.1998 г. на кмета на Община Кърджали, с която била одобрена поправка в кадастралния план на кв. „Веселчане” с нов имот с пл. сн. № 6083 в кв. 49 по зелените линии и щрихи. Със заповед № 279/07.04.2004 г. на кмета на Община Кърджали, издадена на основание чл. 134 ал.2 т. 2 от ЗУТ, § 6 ал. 6 от ПР на ЗУТ във вр. чл. 86 ал. 1 от ППЗТСУ, по повод молба с вх. № 1187/19.03.2004 г. за поправка на кадастрален план на кв. „Веселчане” гр. Кърджали и решение на районен съд- Кърджали, била одобрена поправка в кадастралния план като се възстановяват старите граници на имот с пл. сн. № 60 в кв. 49 по плана на кв. „Веселчане” гр. Кърджали по приложена скица към констативния акт. Мотивите на заповедта били, че с решение № 2/06.02.2004 г. на районен съд Кърджали е обезсилен договор за доброволна делба, сключен между Делчо Ангелов Стоянов, Ангелина Иванова Стоянова, Васил Ангелов Стоянов и Дора Иванова Стоянова за имот с пл. сн. № 60. Въпреки това, видно от писмо на Агенция по кадастъра, СК- Кърджали с рег. № 94-319/31.05.2007 г. до адв. Дедьов, в кадастралния регистър към кадастралната карта на гр. Кърджали като собственик на имот с идентификатор 40909.124.315 бил записан на Иван Василев Ангелов с документ за собственост н. акт № 70, том XI, дело 2632/30.12.1997 г. на РС- Кърджали. А от писмо № 94- А- 319-/1/31.05.2007 г. на Община Кърджали до ищеца се установява, че поземлен имот пл. сн. № 60 в кв. 49, впоследствие кв. 95 по кадастралния план на кв. „Веселчане” от 1988 г., вписан в нотариален акт № 288, дело № 408/56 г., включвал имоти с идентификатори 40909.124.314, 40909.124.315 и 40909.124.378 по кадастралната карта на гр. Кърджали, съгласно приложената скица № 1724/08.05.2007 г. на службата по кадастъра. При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че атакувания договор е нищожен. И това е така, тъй като към момента на сключването му е имал невъзможен предмет по смисъла на чл. 26 ал. 2 предл. 1- во от ЗЗД- липсвал е реално обособен недвижим имот, който би съставлявал годен предмет на сделката. Съгласно разпоредбата на чл. 183 ал. 1 от ЗЗД, продавачът се задължава да прехвърли собствеността на една вещ или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати, от което следва, че може да се прехвърля вещ, която съществува като самостоятелен обект на правото или идеална част от недвижим имот, който да е годен предмет на сделка. С процесния договор не е бил продаден, нито реално съществуващ недвижим имот, нито идеална част от такъв. В случая не може да се приложи и правилото на чл. 76 от Закона за наследството, съгласно което актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. И това е така, тъй като при самата доброволна делба с договор от 22.12.1997 г., на която е основавал правата си продавачът, общият наследствен имот не е бил поделен на реално съществуващи имоти. Че е липсвал е реално обособен обект- предмет на договора за продажба, се установява и от направеното по- късно през 1998 г. искане продаденият „имот" да бъде нанесен реално в плана и това е било сторено чрез обособяване на нов имот, видно от приетото като доказателство нареждане на главния архитект по повод подадена от втория ответник молба от 31.03.1998 г. Това обаче не валидира процесния договор, тъй като индивидуализацията на имота- предмет на продажбата, трябва да съществува в самия договор за продажба. В тази връзка съдът отчита и това, че първоначално кметът е издал заповед за поправка на кадастралния план с нов имот- № 6083 в кв. 49, а по- късно издал заповед за възстановяване на съществуващото преди положение на имот № 60 в кв. 49 със старите му граници, отпреди да бъде обособен новия имот с № 6083. Съдът приема, че предявения иск е допустим. Ищецът, макар че е трето лице на атакувания договор за продажба, има правен интерес от предявяване на иска за нищожност на същия. И това е така, тъй като е била продадена част от общ наследствен имот, чийто съсобственик е и ищеца. Освен това, този наследствен имот реално не е бил поделен към момента на сключване на процесния договор, и в него се включва продадената част, която не е била индивидуализирана, за да бъде обект на право на собственост. Процесният нищожен договор засяга наследствените права, които има ищеца върху общия наследствен неподелен имот и е послужил пред Службата по кадастър- Кърджали за нанасянето на продадената част след сключване на договора в кадастралната картана гр. Кърджалии записването й на името на втория ответник. С оглед на горното процесният договор за продажба ще следва да се обяви за нищожен поради невъзможен предмет и ще следва на основание чл. 431 ал. 2 от ГПК /отм./ нотариалният акт, с който е сключен същия, да се отмени изцяло. Съдът счита, че останалите обстоятелствата, на които ищецът се позовава, не водят до квалифициране на иска за нищожност поради липса на основание. Като е направил същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Що се касае до довода на жалбодателите, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по атернативното искане на ищците в исковата молба, следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд не се е произнесъл по него, след като е уважил основния иск. Изхождайки от предмета на спора и искането на ищеца, участието на ангажирания от същия адвокат, тази инстанция приема, че е несъстоятелен и довода за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение и искането за присъждането на по- нисък размер на разноските в тази им част. Първоинстанционният съд правилно е определил и присъдил разноските по делото и искането в тази насока като неоснователно не следва да се уважава. Разноски пред тази инстанция не се претендират и не следва да се присъждат. Води от изложеното и на основание чл. 208 ал. 1 от ГПК /отм./ във вр. с § 2 от ПЗР на Г¤К въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/21.04.2008 г., постановено по гр. д. № 648/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/ |