Р Е
Ш Е Н
И Е
№.................../02 .02.
2015г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ отделение, ХІІІ състав
в открито заседание на двадесети януари две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА СТАМБОЛОВА
при секретаря Т.Ч. като
разгледа докладваното от съдия Диана Стамболова адм. дело № 956/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК вр. чл. 49, ал.2 от ЗКИР.
Образувано
е по жалба на «„„„„” – ООД- гр. Варна,
представлявано от управителя Г Т Г срещу
Заповед № РД-18-03-2/12.02.2014г. на Началника на СГКК Варна, с която на основание
чл.49а, ал.3 от ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за
поземлени имоти по КВС на с. Ш, община Д Ч, област Варна в частта на поземлен
имот с идентификатор 83404. 502.42, образуван от поземлен имот № 015022
по КВС на с. Ш. Моли да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед,
поради наличие на сериозен порок при издаването й – производството е инициирано
от лице, което не притежава качеството на собственик или инвеститор по смисъла
на чл. 35а от ЗКИР. Ето защо, счита, че като постановен при липса на
предпоставките на чл.35а от ЗКИР обжалваният административен акт е издаден от
некомпетентен орган - Началника на СГКК Варна. Релевира доводи и за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при неспазване на
материалния закон. Излага твърдения, че е допуснато нарушение на чл.44, ал.7 от
Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която границите на
поземлените имоти – морски плажове или дюни се нанасят в кадастъра с граници,
съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за изключителна
държавна собственост, като такива актове за изключителна държавна собственост
липсват. Счита, че по отношение на процесния имот 015022 по КВС на с. Ш е
направен незаконосъобразен извод, че съставлява „пясъчни дюни“, тъй като същият
не отговаря на дефиницията за дюни или облесени дюни. Твърди, че неправилно в
регистъра за собственик е записано и лицето Р.Т.Т., праводател на жалбоподателя.
Навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена
при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Излага, че
комисията не е разгледала депозираните в срока по чл.49а, ал.1 от ЗКИР
възражения от праводателя на жалбоподателя, като това нарушение е довело до
неизясняване на релевантните факти и неправилен краен административен акт.
Твърди, че е допуснато смесване на административните производства по одобряване
на КККР по ЗКИР и такова по одобряване на специализирана карта и регистри по
ЗУЧК, в нарушение на чл.5, ал.1 от Наредба № 1/16.09.2008г. за създаване на
специализирани карти и регистри за обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 от ЗУЧК. Ето
защо, в условие на евентуалност, моли заповедта да бъде отменена в оспорената й
част като незаконосъобразна.
В съдебно заседание чрез процесуален представител
жалбоподателят поддържа жалбата. Претендира за присъждане на сторените по
делото съдебни разноски.
Ответната страна по жалбата Началника на СГКК Варна, редовно призован, не се представлява, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие, чрез процесуален
представител оспорва жалбата. Счита, че актът за държавна собственост няма
правопораждащо действие. Сочи, че процесният поземлен имот представлява „дюна“
по смисъла на ЗУЧК и Наредба № 1/16.09.2008г. за създаване на специализирани
карти и регистри за обектите по чл.6, ал.4 и ал.5 от ЗУЧК и като такъв е
държавна собственост. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждание.
Заинтересованата страна Министърът на
околната среда и водите чрез процесуален представител оспорва жалбата.Твърди,
че от справка в цифровата информационна система, се прави извод, че в
поземления имот има пясъчни дюни.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждание.
Заинтересованата страна Р.Т.Т., редовно призована, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбоподателят се легитимира като собственик на
¼ идеална част от УПИ 015022 по КВС на с. Ш, кв.15, с площ по скица 3766
кв.м, а по предходен документ за собственост – 3778 кв.м, придобит чрез договор
за покупко- продажба, обективиран в нот. акт № 148, том ІV, рег. № 13 583,
н. дело № 628/18.09.2013г. /листи 17-18/, закупен от Тодор Кръстев Тодоров
и Р.Т.Т.. Съгласно разпоредбата на чл.
49, ал.4 вр. чл. 49а, ал.5 от ЗКИР право на оспорване на заповедта за
одобряване на КККР имат собствениците и носителите на вещни права и съседните
на тях, които са в обхвата на кадастралната карта. Оспорването е направено в законоустановения срок, пред надлежен съд, от
легитимирано лице, като е налице и правен интерес от обжалването, поради което
е допустимо за разглеждане.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и
съобрази приложимия закон, намира за
установено от фактическа страна следното :
Административното производство е инициирано с писмо
рег. № 10-16358/10.06.2013г. на Изпълнителния директор на Агенцията по
геодезия, картография и кадастър София /на лист 120 от делото/, адресирано до Началника
на СГКК Варна, с което във връзка с дейностите по договор №
КД-1-23/31.05.2013г. за създаване на КККР по чл.35а от ЗКИР и на специализирани
карти и регистри по ЗУЧК за плажовете и дюните на селата Осеново, Близнаци,
Ново Оряхово, Ш и Самотино, област Варна, са предоставени данни, приложен е
списък по землища на имотите по КВС. Списъкът на имотите, за които се създава
КККР по чл.35а от ЗКИР в землището на с.
Ш, община Д Ч, област Варна е приложен на листи 121-123.
Със Заповед № РД – 16-03-3/10.06.2013г.на Началника на
СГКК Варна /лист 31-32/, по искане вх. № 10-16358/10.06.2013г. Изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър София, на основание
чл.35б, ал.1, т.1 от ЗКИР е открито производство по създаване на кадастрална
карта и кадастрални регистри на поземлени имоти с обща площ 103.3 ха по КВС на
с. Ш, община Д Ч, област Варна.
Представен е договор № КД-1-23/31.05.2013г. / на лист 130-137/,
сключен между Изпълнителния директор на
АГКК, като възложител и „/////“ – ООД – гр. София, като изпълнител, с предмет
: създаване на КККР по чл.35а от ЗКИР и
на специализирани карти и регистри по ЗУЧК за плажовете и дюните на селата
Осеново, Близнаци, Ново Оряхово, Ш и Самотино, област Варна. Сключено е и споразумение
от 08.11.2013г. /на листи 136-141/ към договор № КД-1-23/31.05.2013г. сключено между Изпълнителния директор на АГКК, като
възложител и „/////“ – ООД – гр. София, като изпълнител.
Приложен е протокол от определяне на място на
местоположението и вида на дюните на с. Ш от 18.06. / на лист 142/. Същият е издаден в
изпълнение на задача № 2 по Заповед № РД-02-14-385/18.04.2013г. на министъра на
РРБ и Заповед № РД-379/18.04.2013г. на министъра на околната среда и водите от
работна група, в състав двама представители от БАН и двама – от АГКК. От
протокола е видно, че представителят на БАН, определен от МОСВ, е посочил на
място контурите и характеристиките на дюните. Видовете на дюните са определени
в съответствие със становището на БАН, изразено в доклад до МОСВ и АГКК. За
определяне местоположението на контурите избраното от АГКК правоспособно лице е
извършило геодезическите измервания.
С протокол № 8/01.08.2013г. на Комисията, назначена
със Заповед № РД – 14-67/05.10.2009г.на Изпълнителния директор на АГКК са
приети окончателно завършените работи, материалите и данните за работната
геодезическа основа /РГО/ за плажовете и дюните на с. Ш, община Д Ч, област Варна. /лист 33 -34/
С протокол № 14/04.10.2013г. /на листи 35-38/ на Комисията, назначена със Заповед № РД – 14-67/05.10.2009г.на
Изпълнителния директор на АГКК е приета
КККР за поземлени имоти, образувани от имотите по КВС на с. Ш, община Д Ч, област Варна.
С протокол № 3/15.01.2014г. /на листи 28-30/ на Комисията, назначена със Заповед № РД – 14-2/15.01.2014г.на
Изпълнителния директор на АГКК е
разгледала постъпилите възражения по приетата КККР за поземлени имоти,
образувани от имотите по КВС на с. Ш,
община Д Ч, област Варна. С решение по т.5 Комисията не е уважила възражение с
вх. № 94-34944/28.11.2013г. от Р.Т.Т. по отношение на имоти 015021 и 015022.
Комисията се е мотивирала, че поземлените имоти, сред които и процесният
83404.502.42 попадат в територия, посочена от МОСВ, съгласно §31 от ЗУЧК, като
„пясъчни дюни“ по смисъла на ЗУЧК.
С протокол № 12/06.02.2014г. /на листи 53-55/ на Комисията, назначена със Заповед № РД – 14-67/05.10.2009г.на
Изпълнителния директор на АГКК е приета
КККР за поземлени имоти, образувани от имотите по КВС на с. Ш, община Д Ч, област Варна с извършените
поправки.
С оспорената Заповед № РД-18-03-2/12.02.2014г. на
Началника на СГКК Варна, на основание чл.49а, ал.3 от ЗКИР е одобрена кадастралната
карта и кадастралните регистри за поземлени имоти по КВС на с. Ш, община Д Ч,
област Варна в частта на поземлен имот с
идентификатор 83404. 502.42, образуван от
поземлен имот 015022 по КВС на с.
Ш.
В административната преписка липсват доказателства
жалбоподателят да е уведомяван за започналото административно производство и за
издаване на оспорената заповед. Налични са доказателства за уведомяване на
неговия праводател Р.Т. Торова ./листи 61- 77/
По делото е назначена комплексна съдебно-техническа
експертиза от експерти – геодезист и еколог, заключението по която не е
оспорено от страните и е прието от съда като обективно и безпристрастно. От заключението на СТЕ, в частта изготвена от вещото
лице – геодезист инж. Ж. Б. се установява, че единственият изработен за имота и
за обследваната територия кадастрален план е КВС /карта на възстановена
собственост/ на землището на с. Ш, обн. ДВ бр.9/02.02.1999г., който план е
действащ и действал към датата на издаване на обжалваната заповед –
12.02.2014г. Отразените в този план и регистъра към него данни за поземлен имот
015022 след първа промяна са следните :
площ 3778 кв.м; трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на
трайно ползване – за индивидуално застрояване; нов начин на трайно ползване –
ниско застрояване. Извършена е втора промяна в КВС на с. Ш въз основа на заповед
№ 956/29.05.2009г. на Кмета на Община Д Ч
за одобряване на ПУП – ПРЗ за
имоти 015021 и 015022, като са образувани два урегулирани поземлени имота за „ниско
курортно строителство“ с обща площ 7539 кв.м, а именно УПИ -015021 с площ 3778
кв.м и УПИ - 015022 площ с 3761 кв.м. Вещото лице сочи, че за цялата територия
на Община Д Ч има изработен ОУП/2007г., одобрен с решение по т. 739 по протокол
№ 47/24.08.2007г. на ОбС Д Ч. Видно от извадка от ОУП/2007г., представена на
приложение №4 към СТЕ, ПИ 015017 /8682 кв.м/ по КВС в първоначален вид съдържа в себе си процесния имот 015022 /3761 кв.м/, респ. УПИ - 015022 площ с 3761 кв.м. и попада
в устройствена зона „Ок -
рекреционни дейности, курортни и вилни зони“.
За първи път в оспорената КККР поземлен имот 015022 по
КВС е отразен като с идентификатор 83404. 502.42, както следва: площ 3761 кв.м; трайно предназначение на
територията – защитена; начин на трайно ползване – пясъчни образувания /дюни/;
нов начин на трайно ползване – природна забележителност. В специализираната
карта и регистри на „морските плажове и дюни“ за част от землището на с. Ш,
приети с Протокол № 38/14.05.2014г., процесният имот е отразен със следните
данни : площ 3761 кв.м; трайно предназначение на територията – защитена; вид на
обектите по чл.6, ал.4 от ЗУЧК – пясъчни дюни; характеристики на дюните – неподвижни
дюни с тревна растителност, сиви дюни. Изводът на експерта е, че както
оспорената КККР, ката и специализираната карта и регистри на „морските плажове
и дюни“ за част от землището на с. Ш, не съответстват на предвижданията на
ОУП/2007г., доколкото един частен имот в урбанизирана територия се определя
като пясъчна дюна; природна забележителност.
Според експерта процесният имот граничи с плаж „Ш
север“ по АИДС № 463/1999г., но не попада в неговия обхват; граничи с плаж „Ш“
по АИДС № 1068/2008г., но не попада в неговия обхват /т.9 от СТЕ/
Вещото лице сочи, че имотът попада в зона „А“ по
смисъла на чл.9 от ЗУЧК, където е разрешено ниско етажно строителство с
височина до 7.50 м. Цитира Решение № ВА-463-ПР/2008г. на РИОСВ Варна / на лист
26/, съгласно което за ПИ 015021 и 015022 е взето решение да не се извършва
оценка на въздействието върху околната среда от инвестиционното
предложение за курортно строителство.
Според заключението на вещото лице – еколог процесният
имот попада в територия, за която по профил с направление изток- запад се
наблюдават : пясъчна плажна ивица с ширина около 35м; авандюнен вал- неиздържан
по цялото протежение на плажната ивица, отделяща пясъчния плаж от пясъчните
дюни; пясъчливи дюни – по класификацията на Закона за управление на
Черноморското крайбрежие „подвижни“ бели в западна посока преминаващи в дюни с
тревна растителност /“сиви дюни“/- приложение № 1 от СТЕ. Развитието на
туризма, започнало през 60-те години на миналия век, довело до безконтролно
нарушаване на релефа и негативно въздействие върху тревните площи. Всичко това,
в комбинация с интензивното застрояване на бреговата ивица допринася до големи загуби
на крайбрежни местообитания. Въпреки това, наличието на псамофитна формация, независимо
от частичното нарушение на релефа и на тревната ценоза, в резултат на
антропогенно въздействие, експертът счита, че имотът попада в територия на
пясъчни дюни, в частност – сиви дюни по смисъла на ЗБР, ЗУЧК и Директива
92/43/ЕИО за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна
/код 2130/.
С оглед
установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал.1 от АПК съдът не следва да се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Новелата
на чл.142, ал.2 от АПК повелява съответствието
на административния акт с материалния закон да се преценява към момента на
издаването му. Предвид измененията на ЗКИР с
ДВ, бр. 49/13.06.2014г, следва
материалната законосъобразност на обжалваната заповед да се преценява в
редакцията преди изменението на закона.
Оспорената заповед е издадена, на
основание чл. 35а от ЗКИР, по реда на чл.35б и чл. 49а от ЗКИР. Производството е
специално спрямо общия ред на чл.35 от ЗКИР.
Отличава се по компетентния орган, овластен да одобрява кадастрална карта и
кадастрални регистри, начина на уведомяване на заинтересованите лица. Съгласно
правилото на чл.35, ал.1 от ЗКИР производството по създаване на кадастрална
карта и кадастрални регистри се открива със заповед на Изпълнителния директор
на АГКК, която се обнародва в Държавен вестник. Изключение от правилото
предвижда разпоредбата на чл.35б от ЗКИР, само при наличие на предпоставките на чл. 35а от ЗКИР - само това производство се открива със заповед
на началника на СГКК по местонахождението на имотите, която се съобщава на
заинтересуваните лица по реда на ГПК, без да се обнародва в Държавен вестник. Само в това специално производство, съгласно чл.49а, ал.3 от ЗКИР, кадастрална
карта и кадастрални регистри се одобрява със
заповед на началника на СГКК, която също се съобщава на заинтересуваните лица
по реда на ГПК, без да се обнародва в Държавен вестник. Съгласно чл. 35а от ЗКИР в редакцията му
преди изменението с ДВ, бр. 49/13.06.2014г. кадастрална карта и кадастрални
регистри могат да се създават и по искане на собственика и
инвеститора за отделен имот или за група имоти, което се извършва за тяхна
сметка. Приложимата разпоредба на чл.8,
ал.2 от ЗКИР, преди изменението с ДВ, бр. 49/13.06.2014г. гласи, че за нанасяне в кадастъра, за съобщаване на
процедури по чл.35б, ал.3 и по чл.49, ал.1 и ал.4 от ЗКИР се заплащат такси,
определени с тарифа, одобрена от МС. Идеята на законодателя за въведеното
изключение от общия ред е да се попълнят в КККР само отделни имоти и то по
инициатива на техните собственици. Видно от представените доказателства,
административното производство не е инициирано от лица по чл. 35а от ЗКИР, а по
искане рег. № 10-16358/10.06.2013г. на Изпълнителния директор на АГКК за
създаване на КККР по чл.35а от ЗКИР и на специализирани карти и регистри по
ЗУЧК за плажовете и дюните на селата Осеново, Близнаци, Ново Оряхово, Ш и Самотино,
област Варна. Възниква основателният въпрос по каква причина Изпълнителния
директор на АГКК не е упражнил правомощията си по чл.35 и сл. от ЗКИР, а е
възложил на Началника на СГКК Варна да
приложи специалния ред за одобряване на КККР, заобикаляйки закона. При липсата
на материално- правните предпоставки, визирани в чл. 35а от ЗКИР, е налице е изначално опорочаване на
процедурата по одобряване на кадастралната
карта и кадастрални регистри за поземлени имоти по КВС на с. Ш, община Д
Ч, област Варна, като е приложен специалният ред, вместо общия ред. Началникът
на СГКК Варна е иззел компетентност от Изпълнителния директор на АГКК, провел е
производството на ниво СГКК Варна и на практика сам пред себе си, като е
постановил нищожен административен акт, чиято нищожност съдът следва да
прогласи.
Обжалваната заповед е постановена при груби нарушения
на материално- правни разпоредби, което съставлява отменително основание по чл.
146, т.4 от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл.41 от ЗКИР в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 49 от 2014
г. кадастралната карта и
кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които: 1. се
съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на
отменения Закон за единния кадастър на НРБ,
отменения Закон за териториално и селищно
устройство, Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи и Закона за
възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд,
имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност
на изискванията, определени с наредбата по чл. 31;
2. са набрани чрез геодезически, фотограметрични и други измервания и
изчисления; (2) Данните за собствениците и носителите на други вещни права,
както и за актовете, от които те черпят правата си, се набират от: 1.
регистрите към картите и плановете; 2. представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3; 3. регистрите на общинската
и областната администрация. (3) Данните за правото на собственост и за другите
вещни права се уточняват въз основа на представените от службата по вписванията
по реда на чл. 71, ал. 3 предварителни
имотни партиди. Видно от заключението на СТЕ, процесният имот е отразен в КККР
при съществено разминаване с данните от действащия КВС на с. Ш по отношение на предназначение на
територията, начин на трайно ползване и вид на правото на собственост. Съгласно
регистъра към КВС имот 015022 с площ
3761 кв.м. е записан с трайно предназначение на територията – урбанизирана;
начин на трайно ползване – за индивидуално застрояване; нов начин на трайно
ползване – ниско застрояване. Съгласно
ОУП/2007г. процесният имот попада в урбанизирана територия в устройствена зона
„Ок - рекреционни дейности, курортни и
вилни зони“. Съгласно ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 956/29.05.2009г. на
Кмета на Община Д Ч от имоти 015021 и 015022 по КВС са образувани два
урегулирани поземлени имота за „ниско курортно строителство“ с обща площ 7539
кв.м, а именно УПИ -015021 с площ 3778 кв.м и процесния УПИ - 015022 площ с
3761 кв.м. За първи път с обжалваната заповед имотът на жалбоподателя е отразен
с трайно предназначение на територията – защитена; начин на трайно ползване –
пясъчни образувания /дюни/; нов начин на трайно ползване – природна
забележителност; вид на правото на собственост – държавна, публична. Нито в преходните планове и регистрите към
тях, нито в акт за държавна собственост е отразено Държавата да е собственик на
процесния имот. Ето защо, съдът намира за основателна тезата на жалбоподателя,
че липсата на акт за изключителна държавна собственост съставлява нарушение на
чл.44, ал.7 от Наредба № 3/28.04.2005г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, съгласно която
границите на поземлените имоти – морски плажове или дюни се нанасят в кадастъра
с граници, съобразно координатите на определящите ги точки, описани в акта за
изключителна държавна собственост. Вместо да черпи данни от актовете по чл.41
от ЗКИР, административният орган се е „доверил“ на данни, получени от МОСВ, в
изпълнение на Заповед № РД-02-14-385/18.04.2013г. на министъра на РРБ и Заповед
№ РД-379/18.04.2013г. на министъра на околната среда и водите за сформиране на
междуведомствена група, която да координира и контролира дейностите по определяне
на местоположението и вида на дюните по Черноморското крайбрежие. Проверка по същество на тези констатации съдът
не може да направи поради непредставянето им по преписката, с изключение
на протокол от определяне на място на
местоположението и вида на дюните на с. Ш
от 18.06. / на лист 142/, който не съдържа много информация.
Обстоятелството, че крайният извод от работата на тази комисия противоречи на
записванията във влезли в сила планове като
КВС, ОУП и ПУП, обаче прави такава проверка ненужна. Освен това, от
представените писмени доказателства се установява, че липсва заповед на министъра на околната среда
и водите, с която да е обявена за „защитена територия“ поземлен имот с идентификатор 83404.502.42, каквото е изискването на чл.39
от Закона за защитените територии. Няма данни и за провеждане на
предвиденото глава ІІІ, чл.35 и сл.
от ЗЗТ производство по обявяване на
защитена територия. При това положение,
съдът намира, че в рамките на производство по одобряване на КККР не следва да се
установява дали имотът е урбанизирана територия /той е такъв според действащите
планове/, или защитена територия. Ето защо, не следва да обсъжда констатациите
на СТЕ в частта й, изготвена от еколог доколко имотът попада в територия на
пясъчни дюни.
Горното налага извода, че оспорената заповед е
постановена и при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила – отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Жалбоподателят като
заинтересован собственик по смисъла на чл.49, ал.4 от ЗКИР не е бил уведомен,
не взел участие в административното производство, нарушени са правата му да
направи възражение срещу приетата КККР и да представи доказателства. Административният
орган е допуснал и нарушение чл.35 от АПК, като не си е изяснил всички факти и
обстоятелства от значение за случая, а направеното възражение от праводателя на
жалбоподателя е обсъдено формално. Отделно от това процедурата е опорочена
поради участието на административния орган - Началника на СГКК Варна, издал
оспорената заповед във всички междинни административни актове по приемане на
КККР : по протокол № 8/01.08.2013г. за
приемане на окончателно завършените работи, материалите и данните за работната
геодезическа основа /РГО/ за плажовете и дюните на с. Ш, община Д Ч, област Варна. /лист 33
-34/; по протокол № 14/04.10.2013г. за приемане на КККР за поземлени имоти,
образувани от имотите по КВС на с. Ш,
община Д Ч, област Варна/на листи 35-38/ ; по
протокол № 3/15.01.2014г. за разглеждане на постъпилите възражения по приетата КККР за
поземлени имоти, образувани от имотите по КВС на с. Ш, община Д Ч, област Варна. /на листи
28-30/ ; по протокол № 12/06.02.2014г.
за приемане на КККР за поземлени имоти, образувани от имотите по КВС на с. Ш, община Д Ч, област Варна с извършените
поправки. /на листи 53-55/ . Горното противоречи на чл.49а, ал.1 от ЗКИР,
съгласно който изработените кадастрални карти и кадастрални регистри по реда на
чл.35а от ЗКИР се приемат от СГКК, а не от неговия началник. Участието на Началника
на СГКК Варна във всички етапи и решения в производството противоречи и на
Наредба № 19/28.12.2001г. за контрол и приемане на КККР, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството.
С оглед изложеното, оспореният
административен акт страда от тежки пороци, обуславящи неговата
незаконосъобразност. С оглед трайната съдебната практика, че административен
акт, издаден от некомпетентен орган, е нищожен, за съда възниква задължението
да обяви нищожността му в оспорената част.
Предвид крайния изхода на спора и
изрично направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143 ал. 1 АПК, следва да бъде осъдена АГКК София
да му заплати направените по делото разноски,
които възлизат на 2310 лева, от
които : 50 лева държавна такса за образуване на делото, 760 лева – възнаграждение
за комплексна СТЕ и 1500 лева – адвокатско възнаграждение въз основа на
представените доказателства.
Водим
от изложените съображения, съдът на
основание чл. 172, ал.2, предложение 2-ро от АПК
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-18-03-2/12.02.2014г. на
Началника на СГКК Варна, с която на основание чл.49а, ал.3 от ЗКИР е одобрена
кадастралната карта и кадастралните регистри за поземлени имоти по КВС на с. Ш,
община Д Ч, област Варна в частта на
поземлен имот с идентификатор 83404. 502.42, образуван от поземлен имот № 015022 по КВС на с. Ш.
ОСЪЖДА Агенция по геодезия, картография и кадастър София да
заплати на „„„„„ ” – ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Синчец“ № 19, партер, ЕИК *********, представлявано от управителя Г Т Г направените по делото разноски в размер на 2310 лева, представляващи : 50 лева
държавна такса за образуване на делото, 760 лева – възнаграждение за комплексна
СТЕ и 1500 лева – адвокатско възнаграждение
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: