Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.01.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-д въззивен състав, в закрито заседание на единадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гълъбова гр.д. №14216/2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от
длъжника П.В.Т., срещу отказ на ЧСИ Н.К.с рег. №789 от РКЧСИ, постановен на
09.10.2020 г. по изпълнително дело №428/2016 г., за възлагане на повторна
оценка на недвижимия му имот, изнесен на публична продан. Твърди, че
изпълнителното дело е перeмирано и че съдебният
изпълнител няма право да насочва изпълнението към единственото му жилище. Прави
искане да бъде освободен от плащане на такси по изпълнителното дело поради
влошено финансово състояние. Прави искане за спиране на изпълнението, тъй като
сочи за опасност да бъде отстранен от единственото му жилище неправомерно.
Взискателят по
изпълнителното дело „К.К.“ АД е подал възражение
срещу жалбата в законоустановения срок, в което
излага подробни доводи за неоснователността и. Намира, че изпълнителното
производство не е перeмирано, тъй като е
било спряно от съда в периода 2016 г. – 2019 г., а впоследствие са искани от
взискателя да бъдат извършени множество изпълнителни действия. Счита, че
оспорването на оценката по чл.485 ал.2 ГПК е просрочено. Излага, че изнесения
на публична продан недвижим имот е секвестируем по
отношение на взискателя, тъй като в полза на последния е учредена ипотека.
Частен съдебен
изпълнител Н.К.е депозирала мотиви по постановения от нея отказ, в които е изложила
становище, че с учредяване на договорната ипотека от страна на длъжника в полза
на взискателя отпада несеквестируемостта на процесния недвижим имот. Искането за повторна оценка според
ЧСИ е просрочено, а искането за спиране – неоснователно. Намира, че не е
компетентен да се произнася по искането за заплащане на такси. Счита, че
жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, установи следното:
Изпълнително
дело №20167890400428 е образувано по писмена молба от „К.К.“
АД и изпълнителен лист, издаден по гр.д. №32987/2016 г. и молба и изпълнителен
лист, издадени по гр.д. №32976/2016 г. по описа на от СРС, срещу „В.Р.Б. БГ
ЕООД“, представлявано от жалбоподателя, както и в лично качество П. П.Т., да
заплатят солидарно на кредитора „К.К.“ АД, сумите в
общ размер на: 60 000,00 евро — главница, ведно със законната лихва върху
нея от 17.06.2016 г. до окончателното и изплащане /изп.
лист по гр.д. №32987/2016 г. на СРС, 142 състав/; 30 000,00 евро -
главница, ведно със законната лихва върху нея от 17.06.2016 г. до окончателното
и изплащане /изп. лист по гр.д. №32976 на СРС, 71
състав/; 2347,00 лева - разноски по гр.д. №32987І2016 г.; 1173,50 лева -
разноски по гр.д. №32976/2016 г. и 4050,00 лв. — адвокатско възнаграждение по изп. производство, както и дължимите се такси и разноски в
изпълнителното производство.
Покана за
доброволно изпълнение е връчена лично на жалбоподателя на 26.07.2016 г. заедно
с копия от изпълнителни листове и заповедите за изпълнение, като е уведомен за
наложените запори на банкови сметки и вписана възбрана на недвижим имот,
собственост на длъжника П.В.Т..
С определение от
23.08.2016 г. на СРС по гр.д.№ 32976/2016 г. е спряно принудителното изпълнение
на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, издадена на 01.07.2016 г. С постановление от 06.10.2016г. на ЧСИ
изпълнението по делото е спряно, за което страните са надлежно уведомени. С
молба, вх.№ 1048 от 02.04.2019 г., е представено влязло в сила решение №730 от
10.04.2018 г. на СГС по т.д. №7573/2016 г., с което е признато за установено,
че сумите, за които са издадени заповедите за незабавно изпълнение по гр.д. №32987/2016
г., издаден е изпълнителен лист и е образувано изпълнително производства се
дължат. Издаден е и изпълнителен лист за дължимите разноски.
С молба, вх. №1505/21.05.2019
г., взискателят е поискал вдигане на наложените запори на банковите сметки на
длъжниците.
С влязло в сила решение
№2471/29.12.2017 г. на СГС по т.д. №7572 /2016 г.е признато за установено, че
сумите, за които са издадени заповедите за незабавно изпълнение по гр.д. №32976/2016
г., издаден е изпълнителен лист и образувано изпълнително производства се
дължат. Издаден е и изпълнителен лист за дължимите разноски.
С молба вх. №176/22.01.2020
г. взискателят е представил заверени копия от влезлите в сила съдебни решения,
описани по-горе, и копие от нот. акт за учредяване на
договорна ипотека, вписан в Агенция по вписванията на 20.05.2019 г. под №155,
том II, peг. №3000, дело №222 за обезпечаване
вземанията по изпълнителните листове за сумите, описани по-горе, като
обезпечение за вземането на взискателя е учредена договорна ипотека върху
недвижим имот, собственост на длъжника П.В.Т., а именно: АПАРТАМЕНТ с
идентификатор 68134.902.208.1.3 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрена със Заповед РД-18-739/21.11.2017 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, за който няма издадена заповед за изменение в КККР, на трети
етаж в жилищната сграда, находяща се в гр. София, ул.
„******, състоящ се от две стаи, директен хол, столова, кухненска ниша, баня,
клозет, антре и стълбище, с обща застроена площ от 112,36 кв.м. по нот. акт и кад. карта, заедно с МАЗЕ
№3 с площ от 11,60 кв.м., при граници на апартамента по нот.
акт: ул. „Цанко Церковски“, М.Т., П.А.и СГНС, жилищна сграда „В. Левски“, К.П.С.,
Г.П., А.Х., при съседи на апартамента по кад. карта:
на същия етаж — няма, под обекта — 68134.902.208.1.2, над обекта -
68134.902.208.1.4, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата, заедно с 1/5 идеална част от ДВОРНОТО МЯСТО от 687/713 кв.м., върху
което е построена сградата, представляващо съгласно скица УПИ XV- 209 от
квартал 120 по плана на гр. София, местност „Лозенец Ш-та част“, при съседи:
ул. „Цанко Церковски“, УПИ V-204, УПИ VII-202, УПИ VIII-205, УПИ Х-207, УПИ
XI-214, УПИ XVI-213, УПИ XIV-210 и при съседи по документ за собственост: XI,
XIV, XIII, X, VI-а и VІІІ, собственост на длъжника П.В.Т. и придобит по
наследство с делбен протокол с №232, том VІІ, peг. №20383 от 01.11.1969 г.
С молба, вх. №1281
от 10.07.2020 г., взискателят е поискал опис и насрочване на публична продан на
ипотекирания недвижим имот.
Призовка за
принудително изпълнение за 08.09.2020 г. за опис, оценка и изнасяне на публична
продан е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал. 3 ГПК чрез залепване на
уведомление на адреса, на който жалбоподателят е получил ПДИ.
На 08.09.2020 г.
в присъствието на длъжника и вещо лице е извършен опис на ипотекирания
недвижимия имот, за което е съставен протокол, в който на основание чл.484 ал.3 ГПК е определена дата за предявяване на оценката на вещото лице - 28.09.2020 г.
от 11:00 часа. Длъжникът П.В.Т. е подписал протокола без възражения.
На 28.09.2020 г.
в 11:00 часа при редовна процедура по уведомяване на страните е предявена
оценката на вещото лице, за което е съставен протокол.
С молба от 06.10.2020
г. длъжникът П.В.Т. е депозирал молба за извършване на повторна оценка на
имота. Молбата е оставена без уважение, за което същият е уведомен с
уведомление, изх. №3032 от 09.10.2020 г., изпратено по пощата с писмо с обратна
разписка и получено на 14.10.2020 г.
Съдът, след като
обсъди доводите, изложени в жалбата и нейния отговор, и се запозна с
доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител,
прие следното:
Жалбата е
подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание
чл.435 ал.2 т.4 вр. чл.485 ал.2 ГПК акт на съдебния
изпълнител – отказ за извършване на нова оценка на процесния
недвижим имот, поради което жалбата е процесуално допустима.
След
законодателната промяна от 2017 г. императивно бе уредено при определяне на
началната цена на публична продан съдебният изпълнител да назначава вещо лице,
от чието заключение е обвързан. Безспорно мотивите за приемането на
разпоредбата на чл.485 ал.2 ГПК са свързани с това да бъде избегнато произволно
определяне на началната цена от страна на ЧСИ, за да не се стигне до прекалено
занижени или завишени начални цени, което би довело до накърняване правата на
взискателя или на длъжника. По този начин бяха стеснени правомощията на органа
по изпълнението, който до 2017 г. действаше само законово определен минимум –
данъчната оценка на имота, който в момента е само допълнителен критерий –
чл.485 ал.5 ГПК. Като гаранция срещу произволно определяне на цената на
продаваното имущество, което да ограничи влиянието на съдебния изпълнител върху
размера и, е предвидено правото на страните по делото да оспорят посочената от
назначеното от ЧСИ вещо лице оценка. В тази хипотеза законът дава възможност на
недоволната страна сама да избере вещо лице, вписано в регистъра на
независимите оценители по Закона за независимите оценители или в списъка на
специалистите, утвърдени за вещи лица по реда на ЗСВ, което да изготви повторно
заключение. За да не се забавя принудителното изпълнение, законодателят е
предвидил срочност на правото на оспорване на
определената от вещото лице оценка, а именно седем дни от съобщаването и на
страните. В случая жалбоподателят е присъствал на описа на процесния
недвижим имот и е положил подписа си под протокола за него, в който е насрочен
ден и час, когато ще бъде обявено на страните заключението на вещото лице. На
обявената дата – 28.09.2020 г. от 11:00 часа в кантората на съдебния изпълнител
е обявена оценката, като жалбоподателя не е присъствал. На 06.10.2020 г. или след
изтичане на 7-дневния срок за оспорване, длъжникът П.В.Т. е депозирал пред ЧСИ
молба за извършване на повторна оценка на имота. Съдебният изпълнител напълно
законосъобразно е оставил без уважение искането, тъй като законовия срок е бил
изтекъл към онзи момент.
Жалбоподателят е
изложил и доводи за настъпила перемпция по делото.
Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Възможността за обжалване на определени
съдебни актове, както и на действия на съдебния изпълнител съществува само и
доколкото е призната изрично от закона. В разпоредбата на чл.435 ал.1-5 ГПК
законът изрично е посочил подлежащите на обжалване действия на съдебния
изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези
действия. Законът е недвусмислен и тълкуването му в този случай е по същество,
а не разширително. Според приетото в т.8 на ТР №2/2013
г. на ОСГТК на ВКС с приетия ГПК от 2008 г. законодателят ограничи възможността
за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно
изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на
лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването
на действията и отказите на съдебния изпълнител. В случая няма данни по
изпълнителното дело съдебният изпълнител да е постановил отказ за прекратяване
на изпълнителното производство, поради което не е и налице уредения в чл.435
ал.2 т.6 ГПК акт, който да подлежи на контрол от съда в настоящото
производство.
Направено е
искане за спиране на принудителното изпълнение, поради опасност от отстраняване
на жалбоподателя от единственото му жилище. Спирането на изпълнението в
хипотезата на чл.438 ГПК по правило служи за обезпечаване на обжалването, като
целта е да не се допусне увреждане интересите на жалбоподателя. Преценката за
основателността на молбата се свежда до извършване на предварителен анализ от
съда за допустимостта и вероятната основателност на жалбата. Видно от
представения по делото нотариален акт от 20.05.2019 г., жалбоподателят е
учредил ипотека нвърху процесния
недвижим имот за обезпечаване на задълженията му към взискателя по двата
изпълнителни листа от 01.07.2016 г. Съгласно нормата на чл.445 ал.1 ГПК,
жалбоподателят не може да се позовава на несеквестируемост
на собствения му имот, поради което действията на съдебния изпълнител по
насочване на изпълнението към последния са законосъобразни и правомерно засягат
имуществените му интереси. Поради изложеното, следва да се заключи, че не е
налице нужда от обезпечаване интересите на молителя, поради което настоящият
съдебен състав оставя без уважение молбата за спиране на изпълнението.
Молбата на длъжника П.В.Т. за
освобождаване от заплащане на такси по изпълнителното дело също следва да бъде
оставена без уважение. Съдът е орган, който ръководи исковия процес. Той е
компетентен да освобождава от такси, които по силата на чл.4 б. „а” ЗДТ, чл.73 ГПК и издадената въз основа на
кодекса Тарифа, се дължат за съдебни производства. Съдът не може да освобождава
от такси, дължими за други производства, в които не е ръководно-решаващ орган.
Разпоредбите на ЗДТ не дават възможност да се направи извод, че съдът може да
освобождава от такси, различни от визираните в чл.4 б. „а” ЗДТ. По силата на
закона освободени от държавни такси са някои ищци /чл.5 б. „в”-„ж” ЗДТ/, но не
и който и да е молител в изпълнителното производство. Освобождаването от такси
в изпълнителното производство не може да бъде постановено и от съдебния
изпълнител, тъй като той не е правораздавателен орган. Отговорността на
длъжника в изпълнителното производство за разноски е уредена с разпоредбата на
чл.79 ал.1 и 2 ГПК, а дължимите от него в изпълнението държавни такси с Раздел
ІІ на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в
случаите, когато съдебният изпълнител е държавен съдебен изпълнител. В
случаите, когато се касае за ЧСИ, приложима е Тарифа за таксите и разноските
към ЗЧСИ. В процесната хипотеза жалбоподателят е
длъжник в изпълнителното производство, като по силата на чл.79 ГПК дължи
разноските по изпълнението, както и таксите по изпълнението, когато те не са
били внесени от взискателя. В посочените тарифи, подробно са описани таксите,
дължими от длъжника в съответните случаи, включително и при обжалване на
действията на съдебния изпълнител. Нормата на чл.79 ГПК е императивна, като
само с визираните с разпоредбата на чл.79 ал.1 т.1 и 2 ГПК хипотези съставляват
изключение от този принцип. Ето защо, настоящия съдебен състав счита, че
молителят не следва да бъде освобождаван от заплащане на такси по
изпълнителното дело.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от
длъжника П.В.Т., ЕГН **********
срещу отказ на ЧСИ Н.К.с рег. №789 от РКЧСИ, постановен на 09.10.2020 г. по
изпълнително дело №428/2016 г., за възлагане на повторна оценка на недвижим
имот, изнесен на публична продан.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба,
съдържаща се в жалба, вх. №2157/09.11.2020 г. по регистъра на ЧСИ Н.К.с рег. №789 от РКЧСИ, депозирана от
длъжника по изпълнението на П.В.Т., ЕГН **********, с която е поискано спиране изпълнението по
изпълнителното дело №428/2016 г.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба,
съдържаща се в жалба, вх. №2157/09.11.2020 г. по регистъра на ЧСИ Н.К.с рег. №789 от РКЧСИ, депозирана от
длъжника по изпълнението на П.В.Т., ЕГН **********, с която е поискано да бъде освободен от заплащане
на такси по изпълнителното дело № 428/2016 г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.