Р Е
Ш Е Н
И Е
№
25.01.2021 г., гр. Провадия
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III граждански състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на
секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията г. д. № 144/2020 г.
по описа на РС – Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 318 и сл. от ГПК.
Делото е
образувано въз основа на искова молба, уточнена с молба вх. № 1059/19.02.2020 г., подадена от Г.С.А., ЕГН **********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:*** 12, против Х.М.И. /с предишни имена Р.П.С./, ЕГН **********, с посочен адрес: ***, с която е предявен
иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на брака между страните, поради
дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за
вината.
В
исковата молба се твърди, че страните са съпрузи по
силата на сключен граждански брак на 07.05.1987 г., за което е издадено
удостоверение за сключен граждански брак № 032103 от Община ***. По време на
брачната им връзка се родили двете им деца - Е. Р.П. и Е. Р.П., които към
момента са навършили пълнолетие и са създали свои семейства. В началото и
двамата да положили усилия, но не успЕ. да създадат отношения на близост и
доверие, на взаимно уважение и разбирателство. Напротив, постепенно се
отдалечили един от друг и престанали да общуват помежду си, независимо че
изпълнявали ангажиментите към децата си.
Преустановили
напълно връзката си в емоционално отношение и започнали да съжителстват като
партньори, имащи общ дълг към децата. Нямали общи интереси и общи теми на
разговор. С времето всеки от тях започнал да води самостоятелен живот,
създавайки свой кръг от приятЕ., решавайки всички въпроси самостоятелно.
Работили в различни населени места и на практика в дома си се засичали само за
по няколко часа нощем. Ищецът установила, че нейните и на ответника разбирания
за съдържанието на брачните отношения са напълно различни, че цЕ.те и
вижданията им за начина на тяхното постигане се разминават. В резултат на това,
естествено и за двамата дошло решението да се разделят през 1997 г, което
фактическо положение не било променено и до днес. Ищецът и голямата им дъщеря
отишли да живеят в дома на нейната майка, а съпругът ѝ останал в
жилището, което обитавали съвместно в село *****.
Твърди, че от оттогава до настоящия момент страните не са
поддържали контакти освен по телефон и то само по повод въпроси, свързани с
децата им, а след като те пораснали, съпрузите напълно преустановили общуването
си.
Счита, че помежду им непоправимото е изчезнала взаимната любов,
вярност, привързаност, разбирателство и доверие необходими за съществуването на
всеки брачен съюз, поради което продължаването на брака им е безпредметно и
противоречащо на принципите на морала.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което
да прекрати брака на страните, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения без да се произнася по въпроса за вината.
Заявява,
че не претендира издръжка от ответника, както и че не претендира ползването на
семейното жилище, находящо в село *****, община ***, което било придобито по
време на брака на страните.
Заявява също, че със съпруга ѝ нямат придобити по време на
брака си МПС или други движими вещи на значителна стойност, както и съвместни
влогове. Не са регистрирали на свое име търговски дружества и не притежават
дялове и акции в такива.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения от
съда особен представител, в което се посочва, че
от изложените
в исковата молба обстоятелства, ставало ясно, че липсата на всякакъв контакт
между съпрузите и фактическата раздяла преди двадесет и три години, е довело до
дълбоко и непоправимо разстройство на брака им.
Поради това не прави възражение по основателността на исковата
молба за прекратяване брака, сключен между страните, на основание чл. 49, ал.1
от СК, без съда да се произнася по въпроса за вината.
Моли, ползването на семейното жилище, находящо се в село *****,
община ***, да бъде предоставено на ответника.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и
със своя изрично упълномощен процесуален представител. Поддържа исковата молба
и моли за нейното уважаване. Ответникът не се явява, представлява се от назначен
от съда особен представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните поради неговото
дълбоко и непоправимо разстройство, като не се произнася по въпроса за вината,
както и да бъде предоставено на ответника ползването на семейното жилище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на
чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за
сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак
№ 2 от 07.05.1987 г., съставен от Кметство с. *****, община ***, област
Варна /л. 3/ се установява, че страните са сключили граждански брак на 07.05.1987
г. в с. *****, община ***, област Варна. От направените служебно справки в НБД
„Население” и от изисканата по молба на ищеца информация от Община *** /акт за
раждане № 39 от 11.07.1963 г. съставен от Общ.НС – с. *****, окръг Варна, акт
за раждане № 311 от 12.06.1990 г., съставен от Кметство с. *****, Общ.НС *** и
данни за лица, променили името си/ се установява, че по време на сключване на
гражданския брак между страните ответникът е бил записан в акта за гражданско
състояние с имената - Р.П.С., но на 12.06.1990 г. е вписана промяна на имената
му, като същият е възстановил имената си, записани в акта му за раждане, а
именно: Х.М.И., както и че страните имат родени две деца – Е. Р.С., ЕГН **********
и Е. Р.А., ЕГН **********, които са пълнолетни.
По делото са
изчерпани всички възможности за връчване на съдебни книжа и призоваване на
ответника, но същият не беше открит на известните по делото адреси. Ответникът
няма работодател, според направената служебно справка в НАП, за да му бъдат
връчени съобщенията по месторабота, а роднините му не поддържат връзка с него и
не отказват да получат съобщенията. Това наложи да му бъде назначен от съда
особен представител при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК.
От показанията
на свидетеля Н.С.А. – брат на ищеца, се установява, че страните не живеят
заедно от 24 години. Преди раздялата страните живеЕ. в с. *****, но когато се
раздЕ.ли, сестра му отишла да живее в с. ******, в техния семеен дом. Не знае
защо са се раздЕ.ли страните. От този момент свидетелят не е виждал ответника,
а и сестра му не е споменавала да се е срещала с него или да са разговаряли по
телефона. Посочва, че тя го е търсила, за да прекратят брака си, но ответникът
не е търсил сестра му. Свидетелят е чувал, че откакто са се раздЕ.ли,
ответникът е извън България. Страните имали две момичета, които вече били
женени. Жилището в с. ***** го купили по време на брака.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля, съобразявайки разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид
обстоятелството, че същите са последователни и кореспондират с останалите
доказателства по делото.
Съобразявайки
изразените по делото становища и въз основа на съвкупната преценка на събраните
доказателства, съдът достига до извод, че между страните не съществуват
нормални съпружески отношения и че бракът им се е превърнал в една формалност.
Фактическата раздяла между съпрузите е с продължителност от 23 години, като
през това време същите не са поддържали контакти помежду си. Това е довело до
липсата каквато и да е била общност между тях – духовна, физическа и
емоционална. Изчезнало е взаимното уважение, доверие и разбирателство между
страните. Не е налична основната предпоставка на брака и неговото запазване –
съвместното живеене на съпрузите. Раздялата е обстоятелство, което е разрушило
трайно и необратимо семейната общност. Тя е причина и обективен факт, отразяващ
дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т. 3 от ППВС 10/1971 г.). Между съпрузите
вече липсва и общата загриженост за материалното благополучие на семейството. Брачната връзка е невъзвратимо лишена от
предписваното ѝ от закона съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на
страните.
Мотивиран от изложеното до тук, съдът намира, че брачните отношения
между страните са лишени от съдържанието, което влагат в тях законът /чл. 2,
14, 15, 17 и др. от СК/ и моралът. Установеното разстройство в брачната връзка
на страните е непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се
възстановят нормалните отношения помежду им, поради което същата, като формална
и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да
намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на
страните.
Предвид
гореизложеното, съдът
намира, че искът за прекратяване на брака между страните е основателен и следва
да бъде уважен, като съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на същия.
В исковата молба, а и в съдебно заседание,
ищецът заявява, че не желае да ѝ бъде предоставено ползването на
семейното жилище, находящо се в с. *****, община ***, област Варна, което
страните са придобили по време на брака. Претенция по чл. 56 от СК за ползване
на семейното жилище е заявена от особения представител на ответника, която
предвид обстоятелството, че страните нямат ненавършили пълнолетие деца и с
оглед заявеното от ищеца, следва да бъде уважена.
Относно издръжката между съпрузите –
същите не претендират издръжка един от друг след прекратяването на брака.
Съдът не е сезиран с искане
по чл. 53 от СК, тъй като преобразуващото право, уредено в закона, възниква
само в случаите, когато съпругът, който е променил фамилното си име при
сключване на брака, може да иска възстановяване на предбрачното си фамилно име.
Ищецът не е направила искане за промяна на фамилното си име, тъй като при
сключване на брака не е приела това на съпруга си.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса по делото за развод в общ
размер на 50 лева, като всяка от страните следва да заплати по сметка на РС -
Провадия сумата в размер на 25 лева.
На основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК
платената от ищеца държавна такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за
развод остава в негова тежест.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД на основание чл. 49, ал. 1 от СК брака, сключен в с. *****,
община ***, област Варна на 07.05.1987 г., между Х.М.И. /с предишни имена Р.П.С./,
ЕГН **********, с адрес: *** и Г.С.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, за който е
съставен акт за сключен граждански брак № 2 от 07.05.1987 г. от Кметство
с. *****, община ***, област Варна, поради настъпилото негово дълбоко и непоправимо
разстройство, без да се произнася по въпроса за
вината.
Съпрузите
нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца.
Предоставя
ползването на семейното жилище, придобито от съпрузите по време на брака в
режим на съпружеска имуществена общност, находящо се в с. *****, община ***,
област Варна на съпруга Х.М.И. /с предишни
имена Р.П.С./, ЕГН **********.
Съпрузите
нямат претенции за издръжка един от друг след прекратяването на
брака.
При сключването на брака жената е запазила предбрачното си фамилно
име А. и съответно няма искане по чл. 53 от СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 изр. 1 от ГПК, във вр. с чл. 6,
т. 2 от ТДТСГПК
Х.М.И. /с предишни
имена Р.П.С./, ЕГН **********, с адрес: *** да заплати по сметка на Районен съд - Провадия сумата
в размер на 25 лева /двадесет и пет лева/ – държавна такса по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: