№ 419
гр. Р., 13.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:Галина Магардичиян
Васил Петков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20234500500632 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
М. М. В., чрез пълномощника си адв. Г.М., обжалва Решение № 1153 от
20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 5765/2022 г. по описа на РРС, с което са
отхвърлени предявените от нея искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ
и чл. 86 от ЗЗД срещу „В.33“ ООД за заплащане на сумата от 1020 лв., в т.ч.
800 лв. – главница, 120 лв. болнични и лихва в размер на 100 лв.,
представляващи неизплатено трудово възнаграждение за м. август 2022 г. и
три дни болнични, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Излага оплаквания за
неправилност на съдебното решение като незаконосъобразно и постановено
при нарушаване на процесуалните правила. Твърди, че по искането за
изплащане на “болнични” няма произнасяне нито в експертизата, нито в
решението на районния съд, като стойността им била установена от
Инспекцията по труда, но не била начислена във ведомостта за заплати.
Счита, че не са спазени изискванията на счетоводните стандарти и Закона за
счетоводството и при изплащане възнаграждението е следвало да се изготви
рекапитулация на работните заплати и разходен касов ордер. Иска отмяна на
решението и уважаване на предявените искове. Претендира направените във
въззивната инстанция разноски.
Ответникът по въззивната жалба „В.33“ ООД със седалище и адрес на
управление - гр. Р. счита същата за неоснователна, а първоинстанционното
решение за правилно. Претендира направените във въззивната инстанция
разноски.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
1
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Не е спорно по делото, че страните са били в трудово правоотношение
по сключен между тях трудов договор № 403 от 09.06.2022 г., като
жалбоподателката заемала длъжността барман, с основно месечно
възнаграждение 800 лв., съответното допълнително възнаграждение за трудов
стаж и професионален опит и допълнително възнаграждение за индивидуално
трудово представяне в размер, определен по преценка на работодателя. Не е
спорно, че със заповед № 336 от 01.09.2022 г., считано от същата дата,
договорът е прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ.
По делото са представени разчетно-платежни ведомости за месеците
юни – август 2022 г., видно от съдържанието на които за начислените на
работниците в дружеството възнаграждения срещу получените суми в брой
са положени подписи на работниците.
От приложено по делото писмо на Дирекция “И.т.” – гр. Р. е видно, че
по повод сигнал на жалбоподателката е извършена проверка на работодателя,
която установила, че трудовото й възнаграждение за 15 отработени дни през
м. юни е изплатено срещу подпис по ведомост, това за м. юли за 21
отработени дни е изплатено по банков път, а сумата от 756.38 лв., включваща
възнаграждението за процесния м. август за отработени 20 дни,
възнаграждение за 3 дни временна нетрудоспособност и обезщетение за 5 дни
неизползван годишен отпуск, е изплатена срещу подпис.
Вещото лице по назначената и приета пред първата инстанция съдебно -
счетоводната експертиза е установило, че през м. август 2022 г. ищцата е
отработила 20 работни дни и е била 3 дни в отпуск по болест, като размерът
на брутното трудово възнаграждение за този месец е 695.65лв., размерът на
брутното обезщетение за 3 дни отпуск поради временна нетрудоспособност за
сметка на работодателя е 73.04 лв., а лихвата за забава върху тези суми е
съответно 9.86 лв. и 1.03 лв.
Във връзка с оспорването на автентичността на подписите на ищцата
върху ведомостите, заключението по приетата и неоспорена от страните
съдебно-графологична експертиза категорично установява, че подписите
срещу името М. М. В. за м. 06.2022г. и м .08.2022г. на ведомости за заплата на
„В.33“ ООД са положени от ищцата.
Предвид тази фактическа обстановка изводът на районния съд за
неоснователност на предявените искове се явява правилен. Едно от основните
задължения на работодателя като страна по трудовия договор е да заплаща
уговореното възнаграждение за извършената работа по трудовото
правоотношение (чл. 128, т. 2 КТ). Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението
на произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за
изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа
на работника или посочено от него лице във ведомостта или в разписка или в
документ за банков превод по влог на работника в зависимост от начина на
получаването му. Когато изпълнението на задължението за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение е удостоверено чрез подпис във
ведомостта не възникват никакви съмнения за основанието, на което
работникът или посоченото от него лице е получило плащането. (Реш. № 89
от 29.03.2013 г. на ВКС, IV г.о.). В този смисъл съдът намира, че ирелевантни
за спора са исканията и възраженията в жалбата за установяване дали
2
ведомостите за заплати са били окомплектовани с други счетоводни
документи - рекапитулация на работните заплати и разходни касови ордери,
чрез назначаване на допълнителна съдебно - счетоводната експертиза.
Преклудирано и ирелевантно за предмета на спора е и искането да бъде
изследван въпросът чий е подписът на длъжностното лице върху
счетоводните документи и правилно е отхвърлено от първоинстанционния
съд. В съдебно заседание от 10.05.2023 г. вещото лице Р. Дионисиева
категорично заявява, че ведомостта отговаря на законовите изисквания за
начин на изготвяне и оформление, след като има подпис на изготвил и печат
на дружеството-работодател.
Неоснователно и преклудирано се явява и възражението, въведено за
пръв път с жалбата, че графологичната експертиза е следвало да се проведе от
Ц.Е.К.И Н.И.К Ищцата В., по повод на чието искане е изготвена експертизата,
не е възразила на поставените от съда и формулирани от самата нея задачи,
нито на назначаването за вещо лице на Н. М. – експерт криминалист –
почеркови експертизи, а е заявила чрез процесуалния си представител, че
приема заключението на експертизата, която без съмнение установява
съвпаденията на признаците, индивидуализиращи пишещия, които дават
основание за извода, че изследваните подписи са положени от М. В..
Не се установява твърдението на жалбоподателката, че не са й
начислени и заплатени 3 дни болнични за м.август 2022 г., което според нея
не било коментирано в експертизата и в обжалваното решение. Напротив, в
експертизата, както и в решението, изрично е посочено, че за процесния
месец на ищцата са начислени 3 дни за временна нетрудоспособност. Същото
е установено и от проверката на Дирекция “И.т.” – гр. Р.. Видно от ведомостта
за заплати за м. август 2022 г., на ред 43, колона 10 и 11, на ищцата М. В. са
отразени „общо болн.дни“ – 3 и „общо обезщ.за болн.“ – 73.04 лв., която сума
е включена в общите начисления и съответно в сумата за получаване на
лицето във ведомостта.
Неоснователни са и възраженията в жалбата, че районният съд не е
докладвал допускането на двама свидетели, които да докажат твърдените от
ищцата обстоятелства. Действително в исковата молба е посочено като
доказателствено искане допускане на разпит на двама свидетели, но ищцата
не се е възползвала от възможността да посочи доказателствените си искания
в съдебно заседание и съгласно чл. 156, ал. 2 от ГПК да уточни трите имена
на свидетелите и за кои точно факти ще бъдат разпитвани. В о.с.з от
10.05.2023 г. процесуалният представител на жалбоподателката е посочил, че
няма възражения относно доклада на съда, а в проведеното на 28.06.2023 г.
заседание, изрично е заявил, че няма да сочи други доказателства и няма
други доказателствени искания. В същото време твърдяното процесуално
нарушение, може да бъде основание за събиране на нови доказателства от
въззивния съд. Въззивната инстанция е такава по същество на спора, а не е
контролно-отменителна, поради което доводите, изложени в жалбата за
допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, биха били
основание за допускане на изрично посочени от страната доказателства пред
въззивната инстанция, в случай на направено искане за събирането им на
основание чл. 266 от ГПК, но в жалбата такова искане за разпит на свидетели
не е направено. Само за пълнота следва да се отбележи, че с оглед
горепосочените императивни изисквания в чл. 270, ал. 3 КТ, доказването на
факта на изплащане на трудово възнаграждение, следва да се извърши чрез
3
писмени доказателства – ведомост за заплата в която фигурира подписа на
работника, срещу разписка или по банков път. Недопустимо е посредством
свидетелски показания да се установява заплащането, а още повече
незаплащането, на трудовото възнаграждение, след като не е и налице
хипотезата на чл. 165, ал. 1 от ГПК, за да бъде допустимо свидетелските
показания да заместят писмени доказателства.
По тези съображения решението на първоинстанционния съд като
правилно следва да бъде потвърдено.
В тежест на жалбоподателя са направените от ответника по жалбата
разноски пред въззивната инстанция, които съобразно представения договор
за правна помощ и списък за разноски са в размер на 400 лв. адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1153 от 20.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 5765/2022 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА М. М. В., ЕГН ********** от гр.Р., ***, да плати на “В.33”
ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. Р., *** сумата от 400
лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение във
въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4