Р Е Ш Е Н И Е
№ 482
гр. Перник, 14.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова административно дело № 454 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във вр. чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
представлявано от управителя Т.В.Ж.***, чрез адв. К. С.*** от ПАК, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №
0417127/27.06.2019 г., издадена от Л. Д. - началник отдел „Оперативни дейности“
в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин
за детско облекло и играчки „***“, находящ се в гр. Перник, ул. Струма № 52,
стопанисван от жалбоподателя „***“ ЕООД с ЕИК ***,
и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят
сочи, че във връзка с извършената на дружеството проверка и констатациите от
нея, освен процесната заповед е съставен и АУАН, но все още не е издадено
наказателно постановление, поради което за него е преградена възможността за
прилагане разпоредбата на чл.187, ал.4 от ЗДДС, а именно: след заплащане на
наложената имуществена санкция мярката да бъде прекратена от органа, който я е
приложил. Същият оспорва мотивите на органа, издал акта и твърди, че не са
налице изложените от него обстоятелства и не съществува опасност от осуетяване
или затрудняване изпълнението на административното наказание, както и че от
закъснението на прилагането на принудителната мярка няма да последва значителна
или трудно поправима вреда.
Жалбоподателят
твърди, че от изпълнението на принудителната мярка за него ще настъпят
значителни вреди, свързани с необходимостта от преместване на намиращите се в
обекта стоки, а също и с риск от увреждане. Сочи, че прилагането на мярката е
свързано с прекратяване на търговска дейност на дружеството, което неминуемо ще
доведе до нереализиране на облагаеми приходи и загуба за фиска, а оттам и до
засягане интересите на държавата в по-голяма степен в сравнение с вредите от
неприлагането на мярката. Твърди, че в обекта са назначени четирима работници,
на които също ще бъдат нанесени вреди, тъй като за времето на запечатването те
ще трябва да ползват неплатен отпуск, да не получават трудово възнаграждение за
съответния период, респ. няма да им бъдат заплащани осигурителни вноски и ДДФЛ,
което ще рефлектира негативно върху държавния фиск. С тези аргументи се моли за
отмяна на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът
в производството – началникът
на отдел „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП – гр. С., чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт
Милена К.***, оспорва жалбата и я счита за неоснователна. Моли за отхвърлянето
й и за потвърждаване на заповедта като издадена в съответствие с материалния и
процесуалния закон. Представя писмени бележки, както и списък на разноските по
чл.80 от ГПК и моли за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на
страните и събраните доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК от лице с правен интерес
от обжалването, поради което се явява допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна.
Предмет на обжалване е Заповед за
налагане на принудителна административна мярка (ПАМ)
№ 0417127/27.06.2019 г., издадена от Л.Д.***- началник отдел „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП – гр. С. Заповедта
е издадена във връзка с извършена на 13.06.2019 г. проверка от
служители на орган по приходите при главна дирекция ЦУ на НАП в търговски
обект: магазин за детско облекло и играчки „***“, находящ се в гр. П.***,
стопанисван от жалбоподателя „***“ ЕООД с ЕИК***.
При извършена контролна покупка на един брой детска играчка на стойност 19,10
лева, заплатени в брой, на купувача не бил издаден фискален
бон от намиращото се в обекта и работещо фискално устройство или от кочан с
ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/2006 г.
Сумата била приета от А.К.***, на длъжност „консултант – продавач“ за сметка на
„***“
ЕООД .
След като органите
на НАП се легитимирали, от фискалното устройство бил отпечатан КЛЕН от дата
13.06.2019 г., в който били отразени всички извършени за деня продажби и Дневен
финансов отчет /Х/ № 0005967/13.06.2019 г., в който обаче не била отразена
сумата от 19,10 лв., която била заплатена за направената контролна покупка. При
проверка на касовата наличност била констатирана разлика от 19,10 лв. между наличните
парични средства в касата и тези, маркирани във фискалното устройство.
Въз основа на
констатациите по-горе административният орган приел, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, за което срещу него било образувано
административнонаказателно производство със съставянето на АУАН № F494314 от 22.06.2019 г. Извършеното нарушение е послужило и като основание за
издаването на процесната Заповед за налагане на ПАМ № 0417127/27.06.2019 г., с
която на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС на дружеството е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) „запечатване на търговски обект“ – магазин за детско облекло и играчки „***“, находящ се в гр. П.***,
стопанисван от жалбоподателя „***“ ЕООД с ЕИК ***,
и е забранен достъпа до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни. Издаването на заповедта е мотивирано с това, че неспазването на реда и
начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения
ред, осъществява състава на чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, за което следва
да бъде наложена принудителна административна мярка. Относно продължителността
на срока – 14 дни, посочва, че той е съразмерен на извършеното и е съобразен с
целената превенция за преустановяване на лошите практики в обекта, както и с
необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца /стр.3, абзац
ІІ-ри от заповедта,/. Отделно, на стр.3, абзац ІІІ-ти, изр. 2 и изр.3 се сочи, че
„Целта на тази ПАМ е промяна в начина на извършване на дейността в конкретния
обект, като прекия резултат е правилно отчитане на дейността, а индиректния
недопускане на вреда за фиска. За извършване на тази промяна на дейността е
необходим срок, като считам, че определения размер е подходящ“. Изложени са
мотиви, за това че мярката се налага, за да се осигури защитата на обществения
интерес, както и да се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. Срокът на наложената ПАМ е съобразен с търсената превенция за
преустановяване на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността от
търговеца, с цел правилно отразяване на оборота, спазване на отчетността,
предаване на изискуемите данни към НАП и недопускане на вреда за фиска.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по
делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по
чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Като индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
заповедта следва да отговаря на изискванията на законосъобразност по кодекса –
да е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и
процедура, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с
целта на закона.
В тази връзка съдът намира, че обжалваният акт е издаден от компетентен
орган – началник
отдел „Оперативни дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП
– гр. София, на когото е възложено издаването на заповеди за налагане на ПАМ
по чл.186 от ЗДДС, което е видно от Заповед № ЗЦУ–ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП /л.56/ и Заповед № 2108/30.03.2018 г. /л.98/.
Не се твърдят и не се установяват съществени нарушения на
административнопроизводствените норми при издаване на акта. Обжалваният акт
отговаря на изискванията за писмена форма и съдържа фактическите и правните
основания за издаването си в достатъчно подробен вид, позволяващ съдебен
контрол.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна
мярка е чл.186, ал.1, т.1 б.„а” от ЗДДС, съгласно който запечатване на обект за
срок до един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съобразно констатациите от извършената проверка, отразени
като фактически основания за издаване на обжалваната заповед, за извършената
контролна покупка на стока на стойност *** лв., платени в брой, не е издаден
фискален касов бон от наличното, монтирано и работещо в обекта фискално
устройство.
По материалната законосъобразност на обжалваната заповед, съдът приема, че
макар формално да са налице обстоятелствата, предвидени в хипотезата на чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ от ЗДДС, заповедта е издадена в противоречие с целта на закона
и в нарушение на принципа за съразмерност.
Съобразно изричния текст на чл.22 от ЗАНН, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него.
Принудителните административни мерки нямат и не могат да имат характер на
санкция и на тях не могат да бъдат възлагани функциите предупреждаване и
превъзпитание на нарушителя и възпитание и предупреждение върху останалите
правни субекти.
Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в
съответствие със спецификите на мерките във всяка конкретна хипотеза на
нарушение по чл.186, ал.1 от ЗДДС. Налагането на принудителната административна
мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са
закрепени в закона. Запечатването не би довело до предотвратяване или
преустановяване на нарушението, за което е издадена обжалваната заповед, тъй
като то е довършено към момента на установяването му. Доколкото липсва
презумпция, че във всеки един случай продължаването на търговската дейност в
обекта ще бъде в нарушение на изискванията за отчитане на продажбите,
запечатването не може да бъде оправдано от предотвратяване на други нарушения
от същия вид. Не би могло да доведе и до предотвратяване или отстраняване на
вредните последици от конкретното или други нарушения от същия вид, тъй като
установяването на неотчетените приходи и съответните им данъчни задължения може
да стане единствено с ревизионен акт в рамките на ревизионно производство
съгласно изричната разпоредба на чл.110, ал.2 от ДОПК и не може дори
практически да стане посредством запечатването на обекта. По тези съображения,
в конкретната хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, извън
предвидените за нарушение на Наредба Н-18/2006 г. на министъра на финансите,
което противоречи на законоустановената цел на принудителната административна
мярка и съставлява превратно упражняване на власт.
По отношение на определената от административния орган продължителност на
наложената мярка, съдът намира, че органът действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният 14-дневен срок на ПАМ е в рамките на
законоустановения максимален срок от 30 дни. Мотивите относно преценените
обстоятелства обаче са общи, абстрактни, откъснати от конкретиката на казуса и
не кореспондират с направените от него правни изводи. Посочено е, че срокът на
наложена ПАМ е съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца, но от
данните по делото не се установява търговецът да е извършвал и друг път такова
или подобно нарушение, за да се говори за „лоша практика в обекта“, нито пък в
обекта да липсва „нормална“ или дори „нарушена“ организация за отчитане на
дейността, с оглед на което да е направена и съответна преценка за времето,
необходимо за създаване на нормална такава.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че в частта от ЗПАМ, касаеща
предварителното изпълнение на принудителната административна мярка органът е
посочил, че е взел предвид данните за местоположението на търговския обект и е
направил преценка, че последният е със значителна посещаемост от хора,
постоянна клиентела, с потенциална възможност за реализиране на значителни
обороти, като е отчел фактическа касова наличност към момента на проверката:
452,15 лв., а разчетената касова наличност от фискалното устройство е била
433,05 лв. Двете групи данни, посочени от административният орган не са
логически свързани и обусловени, а и от тях не става ясно каква е връзката им
със запечатването на обекта именно за 14 дни.
Съдът намира още, че при издаване на обжалваната заповед административният
орган е действал в нарушение на принципа на съразмерност, и по-специално
правилото, закрепено в чл.6, ал.5 от АПК, съгласно което административните
органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят
вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съдът намира за основателни
доводите на жалбоподателя, че принудителната административна мярка предотвратява
преди всичко извършването на търговска дейност и реализирането на приходи,
което освен че ограничава правата на търговеца, води и до пропуснати приходи за
държавния фиск. Същевременно, изводът на административния орган за наличие на
„лоши практики в обекта“ и „липса на нормална организация за отчитане на
дейността на търговеца“ не почива на обективни данни и конкретни доказателства.
Според констатациите от извършената проверка на 13.06.2019 г. /обективирани в
Протокол за извършена проверка серия АА, № 0417127 от 13.06.2019 г. – л.9 – 12
вкл./, в обекта, стопанисван от жалбоподателя, не е била издадена фискална
касова бележка за извършена в 10:30 часа продажба на стойност 19,10 лв.;
разчетения оборот в паметта на фискалното устройство в обекта е 433,05 лв., а
фактическата касова наличност 452,15 лв. Т.е. констатирана е разлика в размер
на 19,10 лв., която съответства на стойността на контролната покупка /също
19,10 лв./. Поради това може да се направи извод, че неиздаването на касова
бележка за покупката представлява единствен и изолиран случай, а становището на
административния орган за неотразяване на продажби в касовия апарат не е
обоснован с други продажби освен с извършената при проверката контролна
покупка. Това, от друга страна, не сочи и на другото заключение, че обектът е с
потенциална възможност за реализиране на значителни обороти.
Гореизложеното обосновава извод, че в случая прилагането на принудителна
административна мярка не само не би постигнало нито една от целите на
административната принуда, но и би засегнало косвено финансовите интереси на
държавата и най-вече ограничава правата на жалбоподателя в степен, надхвърляща
необходимото за постигане на целта на закона. С оглед на това, съдът счита, че
така наложената принудителна административна мярка е незаконосъобразна и следва
да бъде отменена.
Предвид искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото
разноски, което се явява основателно, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, от които: 50,00 лв.
/петдесет лева/ – внесена държавна такса, и 500,00 лв. /петстотин лева/ –
платено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ПАМ) №
0417127/27.06.2019 г., издадена от Л.Д.***- началник отдел „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е
наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект – магазин за детско облекло и играчки „***“, находящ се в гр. П.***,
стопанисван от „***“
ЕООД с ЕИК ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС и
чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ЦУ на НАП – гр. София да заплати на „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от
управителя Т.В.Ж.***, направените по делото разноски в размер на 550,00 лв.
/петстотин и петдесет лева/, от които: 50,00 лв. /петдесет лева/ – внесена
държавна такса, и 500,00 лв. /петстотин лева/ – платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/