Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 1687 03
декември 2020 година град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
БУРГАС, осми състав, в открито заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди
и двадесета година, в състав:
Съдия Златина Бъчварова
Секретар В. С.
като
разгледа административно дело номер 876 по описа за
2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по
жалба на Н.З.Я. ***, против заповед №8-Z-159 от 23.01.2018 г. на кмета на община Созопол, с която, на основание чл.
чл.225а,
ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения незаконен строеж „двуетажна
масивна жилищна сграда, масивни огради и два навеса”, находящ се в поземлени
имоти/ПИ/ с идентификатори 81178.46.17 по КККР на гр.Черноморец и 63015.504.181 и 63015.504.235 по КККР на
с.Атия, община Созопол.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, не се явява, чрез процесуалния си представител, поддържа
сезиращата съда жалба. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени заповедта.
Излага подробни съображения. Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Представени са писмени бележки.
Ответникът,
редовно уведомен, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, счита
същата за неоснователна. Иска да се отхвърли. Представил е административната
преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни
доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и
закона, намира следното:
Жалбата е
подадена в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ, от лице, което има правен интерес от
оспорването, съдържа необходимите форма и реквизити, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е неоснователна, при следните съображения:
Делото се
разглежда за втори път пред настоящата инстанция, след като с решение №5457 от
11.05.2020 г., постановено по адм.дело №3598/2019 г., ВАС е отменил решение
№2353 от 12.12.2018 г., постановено по адм.дело №503/2018 г. по описа на
Административен съд Бургас, и е върнал делото за ново разглеждане с указания.
От
представените в административната преписка доказателства е видно, че с
констативен акт №36 от 12.12.2017 г./л.29-31 от делото/, е установен незаконен строеж, представляващ „двуетажна
масивна жилищна сграда, масивни огради и два навеса”, собственост на Н. З.Я. ***, находящ се в поземлени имоти/ПИ/ с
идентификатори 81178.46.17 по КККР на гр.Черноморец/горска територия/ и 63015.504.181 и 63015.504.235 по КККР на с.Атия,
община Созопол/земеделска територия/. В последните е изградена двуетажна
масивна жилищна сграда с площ от 67 кв.м. от стоманобетонова конструкция и
тухлени зидове, частично измазана отвън с монтирана дограма; масивни огради от
тухлени зидове с участъци с дължина 8.00 м., 7.50 м. и 6.00 м. и приблизителна височина 2.20 м. и
два навеса, долепени до жилищната сграда, с приблизителни размери 2.80 м./2.00
м. и 2.00 м./2.00 м. Изпълнен е в периода 1980 г. до 1986 г., без необходимите
строителни книжа, захранен е с вода и ток, в нарушение на нормата на чл.148,
ал.1 ЗУТ.
Констативният
акт е съставен от длъжностни
лица при община Созопол, в отсъствие на жалбоподателя, на когото е изпратен по
пощата и е получен от него на 19.12.2017 г./виж л.28 от делото/. Срещу констативния акт, в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ, е постъпило възражение, вх.№94-00-30 от 22.12.2017 г., което не е уважено
от административния орган/л.24-26 от делото/.
Въз основа
на така установените факти, е издадена заповед №№8-Z-159 от 23.01.2018 г. на кмета на община Созопол, с която, на основание чл.
чл.225а,
ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения незаконен строеж „двуетажна
масивна жилищна сграда, масивни огради и два навеса”, собствен на Н.З.Я. ***, находящ се в поземлени
имоти/ПИ/ с идентификатори 81178.46.17 по КККР на гр.Черноморец/горска
територия/ и 63015.504.181 и
63015.504.235 по КККР на с.Атия, община Созопол/земеделска територия/, която е
предмет на разглеждане в настоящото производство.
При тези
факти се налагат следните правни изводи:
На първо
място, заповед №8-Z-159 от
23.01.2018 г. е издадена от компетентен орган-
кмета на община Созопол, съобразно нормата на чл.225а, ал.1 ЗУТ.
На второ
място, същата е издадена в съответната писмена форма и при липса на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спазена е
предвидената в чл.225а, ал.2 ЗУТ процедура. Съставен е констативен акт №36 от 12.12.2017
г., с който е установено незаконното строителство, осъществено без необходимите
строителни книжа. Констативният акт е съставен в отсъствие на жалбоподателя. Изпратен
му по пощата и в срока по чл.225а, ал.2 ЗУТ последният е депозирал възражение.
На трето
място, заповедта е издадена и в съответствие с приложимия материален закон, при
следните съображения:.
Безспорно по делото се установява, че са изпълнени „двуетажна масивна жилищна
сграда, масивни огради и два навеса”, находящи се в поземлени имоти/ПИ/ с
идентификатори 81178.46.17 по КККР на гр.Черноморец и 63015.504.181 и 63015.504.235 по КККР на
с.Атия, община Созопол, представляващи строеж по
смисъла на §5, т.38 ДР ЗУТ, V-та категория, при липса на ПУП, ситуиран в чужд
имот/горска и земеделска територия/, без променено предназначение на земята и
без изискуемите строителни книжа, в нарушение на нормата на чл.148, ал.1 ЗУТ,
което се подкрепя и от заключението/основно и допълнително/ на допусната
съдебно-техническа експертиза, прието без възражение.
Следователно е
налице незаконен строеж в хипотезата на чл.225, ал.2, т.1 и т. 2 ЗУТ.
В хода на съдебното производство жалбоподателят не
ангажира доказателства, които да оборят установените в хода на
административното производство факти, а именно извършване на строителство без необходимите
строителни книжа.
Отчитайки състоянието на сградата и материалите,
използвани за изграждането й, а именно влагане на блокчета итонг и покритие с
битомни керемиди/производството на блокчета итонг в България започва през 1994
г., а използването на битомни керемиди започва след 1989 г./, вещото лице сочи,
че строителството е реализирано на два етапа: І-ви етап-първи етаж през периода
1980 г. - 1986 г., което е отразено и в нотариално заверена декларация на
жалбоподателя, изх.№690 от 23.01.2018 г.
към заявление, вх.№УТ-2084-2 от 24.01.2018 г. до главния архитект на
община Созопол да издаде удостоверение за търпимост на процесния строеж; и
ІІ-ри етап-втори етаж и довършителни работи/монтаж на нова дограма, саниране и
измазване на първия етаж/- след 1994 г., най-вероятно след 2000 г. При
оглед експертът е констатирал, че конструкцията на сградата е масивна,
скелетно-гредова-стоманобетонови основи, колони, греди и пояси; с външни носещи
стени- от цяла тухла 25 см. и итонг на втори етаж; с дървена покривна
конструкция. Строежът е изграден върху чужда земя/горска и земеделска/, без
променено предназначение; без всякакви строителни книжа; като за терена, към
датата на изграждане на сградата и към настоящия момент, няма процедиран,
одобрен и влязъл в сила ПУП. Вещото лице сочи, че първият етаж е обзаведен, но
отдавна не е обитаван, а за двора се грижи съседка.
Следователно, констатациите на административния орган
се потвърждават и от заключението на вещото лице.
Административният орган не е изследвал търпимостта
на процесния строеж. Посочил е в заповедта само, че същият не може да се
приеме за допустим, нито по времето на неговото изграждане, нито по сега
действащите разпоредби. Това
обстоятелство обаче е от съществено
значение, тъй като органът, а при оспорване на заповедта, и съдът, дължат произнасяне за наличие на
материалноправните предпоставки на § 16 ПР ЗУТ или §127 ПЗР ЗИД ЗУТ , доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тези разпоредби, същият
не подлежи на премахване.
В хода на настоящия процес се установи, че строежът е изпълнен в различни
времеви периоди.
За да е търпим строежът, съобразно изискванията на §16, ал.1 ПР ЗУТ, същият
освен, че следва да е изграден до 07.04.1987 г., трябва да е и в съответствие с
правилата и нормите към момента на извършването му и по сега действащия ЗУТ. В
случая условията на цитираната норма не са изпълнени.
Изложеното
сочи на извода, че процесният строеж не е търпим по смисъла на §16, ал.1 ПР ЗУТ.
Не
са налице хипотезите на §16, ал.2 и 3 ПР
ЗУТ, тъй като не е установено строежът да е бил деклариран за узаконяване пред
одобряващите органи, каквото е изискването на цитираните разпоредби.
Също така, според §184, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, строежи,
извършени незаконно до влизане в сила на закона, могат да бъдат узаконени по
искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. Тази хипотеза също
не е налице.
Строежът не е „търпим“ и в хипотезата на
§127, ал.1 ПЗР ЗИД ЗУТ, тъй като разпоредбата е относима към строежи,
извършени в периода 02.01.2001 г./обнародване на ЗУТ/ до 31.03.2001
г./влизането му в сила/, а в случая не е установено категорично построяването
му в цитирания период.
За процесния строеж не са изпълнени изискванията на §127, ал.2 и 3 ПЗР ЗИД ЗУТ.
В подкрепа на изложеното е влязлото в сила решение №772 от 18.04.2019 г.,
постановено по адм.дело №924/2018 г. по описа на Административен съд Бургас, с
което е отхвърлена жалбата на Я. против отказ на главния архитект на община
Созопол да издаде удостоверение за търпимост за процесния строеж/л.288-300 от
делото/.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че заповедта е издадена в
нарушение на чл.6 АПК и чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи/КЗПЧ/. Според конвенцията, правото на жилище е основно
защитимо право на всяко лице, поради което следва да се извърши преценка за пропорционалност на мярката, като се отчете
баланса между личния интерес от запазване на сградата и обществения от
премахването й. Пропорционалността на мярката се преценява на базата на всички
данни за конкуренция между лични и обществени интереси, като същата не може да
засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, за която тя се налага. Тази оценка би могла да бъде извършена при
наличието на достатъчно доказателства относно броя на лицата, които обитават
сградата, възраст, здравословно и имотно състояние на оспорващия; съществуването
на друго жилище за задоволяване на жилищните му нужди и др. В изпълнение
указанията на ВАС, съдът е задължил жалбоподателя да представи доказателства,
че процесният строеж е негово единствено жилище, както и такива относно
ползването му от други лица. Жалбоподателят не е ангажирал достатъчно
доказателства, които да обосноват нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК и чл.8 КЗПЧ. Налични са данни, че жалбоподателят от години работи и живее в
Малта, а при огледа е установен обзаведен, но от дълго време необитаем първи
етаж и двор, който за който се грижи съседка.
Чл. 8, ал. 1 от конвенцията гарантира правото на жилище, а чл.8, ал.2 - границите на допустима намеса на държавата
в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. В настоящия случай
намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията - засягането е предвидено в закона, тъй
като е предвидено премахване на строежи, изградени без строителни книжа.
Мярката е в съответствие с целта
по ал. 2 на чл. 8 от конвенцията,
а именно насочена е към охрана на здравето на обитателите, предвид на това, че
правилата и разрешителния режим за строежите е създаден с оглед осигуряването
на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на
проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да
представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за
премахването им. Разпореденото със заповедта премахване на незаконен строеж отговаря на изискванията за съразмерност на
предприетата мярка с оглед чл. 6 АПК и чл. 8 КЗПЧ, съобразявайки факта, че разрешителният режим за строежи е въведен с оглед именно опазване
живота и здравето на гражданите и спазването на определни разпоредби и
стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост,
съответно безопасност за живущите на строежите. Защита по чл. 8 от конвенцията би могъл
да търси собственик, който обаче е изряден и стриктно спазва установените
нормативни разпоредби в случая за изграждането на строежите, тъй като никой не
може да черпи права от собственото си неправомерно поведение.
При това
положение, заповед №8-Z-159
от 23.01.2018 г. на кмета на община Созопол, като издадена от компетентен
орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния
закон и в съответствие с целта на закона, е законосъобразна, а жалбата на Н.З.Я. като неоснователна следва да се
отхвърли.
При този
резултат на администрацията се следват разноски, но искане за присъждане на
такива не е направено.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал.2 АПК,
Административен съд Бургас, осми състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Н.З.Я. ***, против заповед №8-Z-159 от 23.01.2018 г. на кмета на община Созопол, с
която, на основание чл. чл.225а, ал.1 ЗУТ, е наредено да се премахне установения
незаконен строеж „двуетажна масивна жилищна сграда, масивни огради и два
навеса”, находящ се в поземлени имоти/ПИ/ с идентификатори 81178.46.17 по КККР
на гр.Черноморец и 63015.504.181 и
63015.504.235 по КККР на с.Атия, община Созопол.
Решението
може да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред
Върховен административен съд на Република България.
СЪДИЯ: