Р Е Ш Е Н И Е

№

 гр. Г.Т., 29.06.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд – Г.Т., в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

 

Председател : Росен Стоянов

 

 

с участието на секретаря Радостина Стоянова разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 00105 по описа на Районен съд – Г.Т., за 2020г.   

          Производството е по реда на чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба с вх. № 1148/14.05.2020г. по описа на Районен съд – Г.Т.от В.В.Д. с ЕГН - **********, чрез адв. И.Р. ***, срещу К.И.П. с ЕГН - **********,***, с която моли съда да постанови решение за защита по силата, на което ответникът да бъде задължен да се въздържа от упражняване на домашно насилие спрямо молителката, както и да му бъде забранено да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалата за срок от осемнадесет месеца.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК, вр. чл. 13 от 33ДН съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Пострадалата В.Д. и ответникът К.П. живеели на съпружески начала. В резултат на съжителството имат син – Иван П., роден на ***г. В молбата си молителката твърди, че на 06.05.2020г. около 5.30 – 6.00 часа сутринта се прибрала в общото жилище. Преоблякла се и си легнала. Получила те­лефонно съобщение, изпратено от ответника. Веднага след като прочела съоб­щението в спалнята нахлул ответника с нож в ръка. Взел телефона й, крещейки „Ей сега вече те убих и те заклах“, „Как мо­жа, курва такава да постъпиш така“. Станала от леглото и започ­нала да крещи. Бутнала го към вратата в опит да се предпази. Ответника започнал да я бута и блъска към легло­то. Продължил да крещи „Сега ще те пребия, ще видиш какво ще стане с теб“. Удрял я по тялото и по главата. Молителката успяла да излезе от спал­нята и сли­зайки по стълбите на верандата паднала в градината викайки за помощ. Никой не я е чул. Боса по чорапи и облечена с пижама молителката отишла в дома на племенница­та си. От там се обадила на тел. 112 и подала сигнал за случилото се. След минути но телефона я потърсили полицейските служители, от­зовали се на сигнала. Молителката описва, че с действията си ответника й причинил травматични увреждания - кръвонасядания по ръцете и дясното бедро, фрактура на мостова метало кера­мична конструкция, обхващаща от трети десен горен зъб до вто­ри ляв горен зъб, като се касае за счупване на конструкцията в областта на втори горен ляв зъб. Четвъртия десен горен зъб бил разклатен със статус на травматичен периодонтит.

 За извършеният акт на домашно насилие В.Д. освен декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗСДН, е ангажирала гласни доказателства, както е съдебномедицинска консултация, амбулаторен лист.

По делото са събрани гласни доказателства.

Съобразявайки изложеното, родствените връзки между свидетелите и страните, предпоставящи заинтересованост от изхода на делото, отсъствието на доказателства, които категорично да потвърждават упражнено насилие, липса на признание от ответника на изнесените в молбата факти, както и тежестта на молителката да докаже твърденията си за упражнено над нея домашно насилие, съдът приема за недоказано, че на 06.05.2020г. от ответника е било упражнено психическо и физическо насилие върху нея, което предпоставя отхвърляне на молбата й.

Събраните гласни доказателства могат да бъдат разделени в три групи.

Първата такава е показанията дадени от свидетелите В.Д. и И.К.. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни взаимнодопълващи се, безпристрастни, поради което съдът ги кредитира изцяло. Д. и К. в качеството си на полицейски служители са посетили сигнала подаден от молителката. На адреса заварили единствено ответника. Позвънили на молителката по телефона и тя веднага се отзовала. Двамата потвърдили, че между тях е възникнал скандал, но щели сами да си разрешат проблема, „като големи хора” и нямало нужда от намесата на органите на реда. Според свидетелите молителката изглеждала уплашена, но добре без видими наранявания. Не споменала за такива на полицаите, нито че е била нападана с нож и удряна. Казала, че се е уплашила от молителя и последвал скандал с размяна на обиди. Полицаите пак попитали имали нужда от съдействие от тяхна страна, на което молителката казала, че няма нужда и двамата с ответника влезли в къщата.

          Втората група гласни доказателства са показанията дадени от Иванка Г. – леля на молителката, и Добри Митков – живущ на съпружески начала с молителката. При обсъждането на тези свидетелски показания съдът се съобрази с родствените и др. връзки с молителката, предпоставящи заинтересованост от изхода на делото. Показанията и на двамата свидетели са противоречиви, неответстващи на доказателствения материал. Г. твърди, че е видяла наранявания в областта на лицето, а такива не са описани от съдебно медицинската консултация. Посочва и наранявания в областта на седалищните части, като за такива също няма данни. Посочва, че е видяла сини по ръцете като посочва общи части без конкретика. Твърди, че от молителката й е казала, че ответника е взел насила телефона й, което се опровергава от показанията дадени от полицейските служители – при пристигането си на адреса те са позвънили на нейния телефон и тя се е отзовала. Показанията на св.Митков преповтарят дословно изложеното от молителката в декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗНД. Недоумение у съда буди обстоятелството, че свидетелят е разбрал за случилото се веднага след инцидента и не е реагирал по никакъв начин, което противоречи на нормалната общо човешка реакция, в такива случай. Поради изложеното, съдът не кредитира тази група гласни доказателства и не ги ползва при оформяне на вътрешното си убеждение.

          Трета група гласни доказателства са показанията на св.Стоянка Иванова, които показания въпреки, че е майка на ответника съдът кредитира изцяло. Показанията й са логично подредени, ответстващи с показанията от първата група гласни доказателства. Молителката й се е оплакала за възникналия скандал, но не видяла, а и не й е било показано да види някакви наранявания, което и напълно нормално в такива случаи.

Във връзка с горното настоящият състав на съда счита за необходимо да отбележи следното: 33ДН има за цел да даде защита срещу една особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си - съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо съпружеското. Характерно за деянията от този тип е обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че, при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН). Декларацията представлява частен свидетелстващ документ, ползващ се с формална доказателствена сила. Тази норма обаче не създава някаква презумпция за виновност на ответника, нито пък дерогира общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса. В тази посока ЗЗДН не съдържа специални норми, поради което и на основание § 1 от ЗР на ЗЗДН следва да се прилагат общите правила на ГПК, т.е. молителката следва да установи, в условията на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието. В случая, фактическите твърдения, заявени в молбата по чл. 8 ЗЗДН остават недоказани. Те се подкрепят единствено от депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е посочено, че при процесния инцидент на 06.05.2020г. ответникът и нанесъл побой. Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН обаче, особената доказателствена сила на декларацията ще е налице само когато по делото няма други доказателства. А, при наличието на други такива, съдът е длъжен да ги обсъди във взаимната им връзка като посочи на кои от тях дава вяра и на кои не. Не можа по категоричен начин да се докаже акт на домашно насилие и у съда остава съмнение за достоверността на изложеното в декларацията на молителката. Обсъдените разминавания в показанията дадени от втората група гласни доказателства, твърдения за наранявания, които не са описани в съдебно медицинската консултация. Няма нужда от специални познания и умения да се прецени, че при удар в лицето и счупване на зъб, още повече металокерамична конструкция, да се стигне до извода,че по лицето на пострадалата, ще има видими следи от наранявания, а такива са описани. Недоумение буди и факта времевия период, в които молителката е потърсила съдебномедицинска консултация, което навежда съмнения относно начина на получаване и времето на получаване на процесните наранявания. Няма нито житейска, нито правна логика в описаното поведение на молителката при посещението на органите на реда. Тя не е съобщила за нападение с нож, не съобщила за нанесени удари, а не еднократно е уверила, че няма нужда от намесата им и могат сами да разрешат проблема, след което заедно с ответника са влезли в общият им дом. Човек не остава насаме с друг, който минути преди това те е заплашвал с нож и те е удрял.

          От изложеното, не може да се направи категоричен извод за проява на акт на домашно насилие и категорично се разколебава тезата на изложеното от молителката в декларацията.

В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за неустановеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита. Събраните за целта доказателства (декларация, свидетелски показания и др.), установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника. По делото обаче липсват доказателства, успешно и категорично обосноваващи извод за реализиран спрямо молителката акт на домашно насилие, имащо характеристиките на деяние по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, на 06.05.2020г.

По изложените мотиви, съдът приема, че не е доказано по категоричен начин акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Страните следва да се насочат към друг начин за уреждане на отношенията им.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 400 лева, включваща разноски за заплатено адв. възнаграждение пред настоящата инстанция.

 

Предвид изложеното, съдът

 

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на В.В.Д. с ЕГН – **********, против К.И.П. с ЕГН – **********, за извършено домашно насилие, изразяващо се в нанесен побой на 06.05.2020г.

ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.

ОСЪЖДА В.В.Д. с ЕГН – **********, да заплати на К.И.П. с ЕГН – **********, сумата от 400 лева, представляваща платено адвокатско възнаграждение.

 

Препис от решението да се връчи на страните, на които същото беше обявено в открито съдебно заседание на 29.06.2020г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Д., в 7 дневен срок, считано от днес.

 

 

 

 

Съдия:

          / Р. Стоянов /