РЕШЕНИЕ
№ 1497
гр. Пловдив, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Таня Яв. Букова
при участието на секретаря Елена Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело №
20225300100906 по описа за 2022 година
Ищцата В. В. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. *****, район „****“, ул.
„*****“ № **, ет. *, представлявана от пълномощника й адвокат Н. С. Т., твърди, че е
единствен наследник по закон на баща й В. Д. С., починал на ***** г., както и че
приживе - на 03.01.20220 г., той дарил на Т. И. И. следния свой собствен недвижим
имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор : 56784.530.2153.1.45, по
Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № ****** г. на
ИД на АГКК – ****, последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е
от ***** г.; адрес на имота : гр. ****, Община *****, Област ****, район „****“, ул.
„****“ № ***, бл. ***, вх. „*, ет. *, ап. **; самостоятелният обект се намира на етаж * в
сграда с идентификатор 56784.5302153.1; предназначение на сградата : жилищна
сграда-многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.530.2153; предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент; брой
нива на обекта : 1; посочена в документа площ : 91.15 кв. м.; прилежащи части : изба №
** – 8.47 кв. м.; таван № ** – 4.63 кв. м. и 1,83% ид. ч. от общите части на сградата;
ниво : 1; съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж :
56784.530.2153.1.46, 56784.530.2153.1.44; под обекта : 56784.530.2153.1.39; над обекта :
няма, с която сделка се накърнява запазената й част от наследството му, а именно ½
идеална част, поради което на 19.05.2021 г. ищцата предявила срещу ответницата Т. И.
иск по чл. 30, ал. 1 Закон за наследството за възстановяване на полагащата й се част от
наследството на баща й, като преди датата на вписване на исковата молба - на
11.06.2021 г., с цел да увреди интереса на ищцата като неин кредитор ответницата И.
дарила на дъщеря си И. Н. И. гореописания недвижим имот. Въз основа на така
очертаната в исковата молба фактическа обстановка ищцата моли съда да постанови
решение, с което да обяви за относително недействителен спрямо нея сключения
между ответниците договор за дарение до размера на ½ ид. ч. Претендира присъждане
1
на разноски.
Иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Ответниците Т. И. И. с ЕГН **********, от гр. ******, ул. „********“ № **, ет.
*, ап. *, и И. Н. И.-М. с ЕГН **********, от гр. ****, ул. „*****“ ***, ет. *, ап. **,
представлявани от пълномощника им адвокат Р. Н. А., не оспорват изложените в
исковата молба обстоятелства, а именно, че : ищцата се явява единствен наследник по
закон на баща й В. Д. С., починал на ***** г.; е приела оставеното от покойния й баща
наследство по опис; последният е дарил на Т. И. описания в исковата молба недвижим
имот, с което е накърнил частично запазената част от наследството на ищцата като
негов единствен наследник по закон; Т. И. е дарила на дъщеря си процесния имот, като
твърдят, че с влязло в сила решение по гр. д. № 1319 по описа на Окръжен съд –
Пловдив, ХХІІ гр. с. за 2021 г. е постановена отмяна до размера на 42 201.58/86 301.84
ид. ч. на извършеното от покойния В. С. дарение с Нотариален акт № **, том *** рег.
№ ***, дело *** от 2021 г. на Нотариус С. Й., вписана по Регистъра на Нотариалната
камара с рег. № ****, като е възстановена с 42201.58/86301.85 ид. ч. запазената част на
ищцата от наследството на баща й по отношение на процесния имот, поради което
предявеният иск се явява доказан до размера на посочената част. Ответниците
претендират присъждане на разноски съразмерно на отхвърления иск.
Съдът като обсъди твърденията на ищеца и признанието на ответниците във
връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
намира следното :
Конститутивният иск по чл. 135 ЗЗД е правен способ за защита на кредитора
срещу разпоредителните действия на длъжника, с които последният намалява или
обременява имуществото си предназначено съгласно чл. 133 ЗЗД да служи за
удовлетворяване на кредиторите и по този начин създава опасност за реализиране на
вземанията на кредитора, като предпоставките за уважаването му са следните : ищецът
да има качеството на кредитор на длъжника, извършил атакуваното разпоредително
действие; извършването на валидно правно действие (сделка) от длъжника; действието
(сделката) да уврежда ищеца; длъжникът да е знаел за увреждането.
Законът в чл. 135, ал. 1, изр. 1 и изр. 2 ЗЗД прави разграничение между
безвъзмездните и възмездните разпоредителни действия на длъжника, като при
безвъзмездните сделки, каквато е атакуваната, се придава правно значение единствено
на знанието на длъжника и се дезинтересира от знанието/незнанието на третото лице, в
чиято полза е извършено разпореждането. Когато действието е извършено преди
възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от
длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че :
ищцата В. В. С. е единствен наследник по закон на В. Д. С. – неин баща,
починал на ***** г.;
приживе - на 03.01.2020 г., последният е дарил на Т. И. И. следния свой собствен
недвижим имот, придобит като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за
мероприятия по Закон за териториалното и селищно устройство съгласно Нотариален
акт № ***, том *, нот. д. № **** г. на Нотариус при Районен съд – ****, заверен
препис на който е приет като доказателство по делото : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор : 56784.530.2153.1.45, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № ***** г. на ИД на АГКК – ****, последно
изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от***** г.; адрес на имота : гр.
2
***, Община ***, Област ****, район „*****“, ул. „*** ***“ № ***, бл. *** вх. „*“, ет.
*, ап. ***; самостоятелният обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор
56784.5302153.1; предназначение на сградата : жилищна сграда-многофамилна;
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2153;
предназначение на самостоятелния обект : жилище, апартамент; брой нива на обекта :
1; посочена в документа площ : 91.15 кв. м.; прилежащи части : изба № *** – 8.47 кв.
м.; таван № *** – 4.63 кв. м. и 1,83% ид. ч. от общите части на сградата; ниво : 1;
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : 56784.530.2153.1.46,
56784.530.2153.1.44; под обекта : 56784.530.2153.1.39; над обекта : няма, който договор
е сключен във формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *,
рег. № **, дело № * от 2020 г. на С. Й. – Нотариус с район на действие – Районен съд –
Пловдив, под рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара на Република България,
вписан в Служба по вписванията – **** вх. рег. № ** от **** г., Акт №***, том ***,
дело № **** г., заверен препис на който е приет като доказателство по делото /листове
15 и 16 от делото/;
с определение № 261954/25.03.2021 г. на Районен съд – Пловдив по ч. гр. д. №
4786/21 г. е постановено да се впише в Особената за това книга в съда заявеното от В.
С. приемане по опис на наследството останало от баща й, като описът на имуществото
е извършен от ЧСИ рег. № *** на 18.03.2021 г. и на него е присъствала ответницата Т.
И.;
на 18.05.2021 г. С. е подала в Окръжен съд – Пловдив искова молба, по която е
образувано гр. д. № 1319/21 г., с която е предявила срещу ответницата Т. И. И. иск по
чл. 30, ал. 1 Закон за наследството за отмяна на извършеното в полза на последната
дарение на гореописания недвижим имот до размера, необходим за попълване на
запазена част на С. от наследството на прехвърлителя;
преди вписването на исковата молба по гр. д. № 1319/21 г. в Служба по
вписванията – Пловдив – 27.08.2021 г., на 11.06.2021 г. ответницата Т. И. е дарила на
дъщеря си И. Н. И.-М. гореописания недвижим имот, като сделката е сключена във
формата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***,
дело № *** от 2021 г. на С. Й. – нотариус с район на действие – Районен съд –
Пловдив, рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара;
на 04.05.2022 г. по гр. д. № 1319 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2021 г. е
постановено решение № 569, влязло в сила на 30.07.2022 г., с което извършеното от
наследодателя на ищцата с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том *
рег. № *, дело № * от 2020 г. на С. Й. – Нотариус с район на действие – Районен съд –
Пловдив, под рег. № *** по Регистъра на Нотариалната камара на Република България,
вписан в Служба по вписванията – Пловдив вх. рег. № *** от *** г., Акт №* том * дело
№ *** г., дарение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор :
56784.530.2153.1.45, по Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № *** г. на ИД на АГКК – ***, последно изменение на КККР, засягащо
самостоятелния обект е от**** г.; адрес на имота : гр. ***, Община ***, Област ***,
район „***“, ул. „***“ № ***, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. ***; самостоятелният обект се
намира на етаж *в сграда с идентификатор 56784.5302153.1; предназначение на
сградата : жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 56784.530.2153; предназначение на самостоятелния обект : жилище,
апартамент; брой нива на обекта : 1; посочена в документа площ : 91.15 кв. м.;
прилежащи части : изба № ** – 8.47 кв. м.; таван № ** – 4.63 кв. м. и 1,83% ид. ч. от
общите части на сградата; ниво : 1; съседни самостоятелни обекти в сградата : на
3
същия етаж : 56784.530.2153.1.46, 56784.530.2153.1.44; под обекта :
56784.530.2153.1.39; над обекта : няма, е отменено до размер на 42 201.58/86301.85 ид.
части и е възстановена с 42 201.58/86301.85 ид. ч. запазената част на В. В. С. по
отношение на този имот.
Посочи се по-горе в настоящото изложение, а и се установява от приетия като
доказателство заверен препис на Удостоверение за наследници изх. № **** г.,
издадено от Община ****, район „***“, че след своята смърт на ****г. В. Д. С. е
оставил един единствен наследник по закон – дъщеря му В. С., ищцата по делото, в
който случай законът – чл. 29, ал. 1 във връзка с чл. 30, ал. 1 Закон за наследството, й
гарантира възможността да получи ½ ид. ч. от наследственото имущество или
паричната му равностойност, дори и ако тази част е накърнена чрез извършени от
наследодателя приживе безвъзмездни разпореждания - дарения или завещания, като с
влязлото в сила съдебно решение постановено по гр. д. № № 1319 по описа на Окръжен
съд – Пловдив за 2021 г. е установено вземане на ищцата спрямо първата ответница Т.
И. в размер на 42 201.59 лв., с която сума е накърнена запазената й част от
наследството на баща й. Следователно ищцата е кредитор на ответницата И. и като
такава е материално-правно легитимирана по предявения иск.
Съобразно трайната съдебна практика всеки акт на разпореждане на длъжника
намалява неговото имущество, а следователно и възможността за удовлетворяване на
неговите кредитори, още повече, когато актът на разпореждане е безвъзмезден /в този
смисъл решение № 639 от 06.10.2010 г. на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 754 от 2009 г.;
решение № 18 от 04.02.2015 г. на ВКС на РБ, ІV г. о. по гр. д. № 3396 от 2014 г.;
решение № 93 от 28.07.2017 г. на ВКС на РБ, ІІ т. о по т. д. № 638 от 2016 г./
Налице е и знание за увреждане – правото на посочените в чл. 29, ал. 1 Закон за
наследството лица – низходящи, родители, съпруг, за възстановяване на запазената
част от наследството възниква със смъртта на наследодателя, като в настоящия случай
по време на висящото съдебно производство, по което това право е предявено от
ищцата, ответницата Т. И. е извършила атакуваното разпоредително действие. А тъй
като последното е безвъзмездно, то по аргумент за противното от чл. 135, ал. 1, изр. 2
ЗЗД знанието за увреждането на лицето, с която тя е договаряла, е ирелевантно към
спора.
В обобщение съдът приема, че са налице всички елементи на фактическия състав
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – наличие на вземане; възникване на вземането преди извършване
на действието, чието обявяване за недействително се иска; увреждащо действие и
знание за увреждане, поради което предявеният иск следва да бъде уважен така, както
е предявен – за ½ ид. ч. от имота, тъй като правнорелевантен за отменителния иск е
фактът дали ищецът има вземане срещу ответника, а не неговият размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците солидарно следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищцата сумата от 1910.48 лв. разноски по производството, в това число
298 лв. държавна такса, 5 лв. държавна такса за издаване на съдебно удостоверение,
1500 лв. адвокатско възнаграждение, 27 лв. държавна такса за издаване на преписи от
документи за вписване на исковата молба, 59.56 лв. такса вписване на исковата молба,
18 лв. такса за издаване на удостоверение за родствени връзки и 2.92 лв. пощенски
разходи, като без уважение следва да бъде оставено искането за присъждане на пътни
разходи в общ размер на 64.94 лв., тъй като подлежащите на възстановяване разходи са
определени изчерпателно в чл. 78, ал. 1 ГПК и това са заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, а според трайната
съдебна практика пътните разходи не са разноски по производството /в този смисъл
4
решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС на РБ, ІV г. о. по гр. д. № 5193 от 2013 г.;
решение по т. д. № 267 от 2015 г. на ВКС, І-во т. о., определение № 182 от 25.04.2019 г.
на ВКС, III г. о. по гр. д. № 4315/2018 г./.
По изложените мотиви съдът :
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на В. В. С.
с ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. ****, район „***“, ул. „******“ № **, ет. *,
сключения на ***г. между Т. И. И. с ЕГН **********, от гр. ****, ул. „*****“ № ***,
ет. **, ап. ***, и И. Н. И.-М. с ЕГН **********, от гр. ****, ул. „******“ ***, ет. *, ап.
***, договор във формата на Нотариален акт № ** том ***, рег. № ***, дело №
***/***г. на С. Й. – Нотариус рег. № ***по регистъра на Нотариалната камара, с район
на действие – Районен съд – Пловдив, вписан в Служба по вписванията – Пловдив с вх.
рег. № ***/***г., Акт № ***, том ***, дело № ***/***г., посредством който Т. И. И.
дарява на дъщеря си И. Н. И.-М. следния недвижим имот : самостоятелен обект в
сграда с идентификатор : 56784.530.2153.1.45, по Кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № *** г. на ИД на АГКК – **, последно изменение на
КККР, засягащо самостоятелния обект е от ***г.; адрес на имота : гр. ******, Община
***, Област ****, район „***“, ул. „*********“ № ***, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. ***;
самостоятелният обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор 56784.5302153.1;
предназначение на сградата : жилищна сграда-многофамилна; сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 56784.530.2153; предназначение на самостоятелния
обект : жилище, апартамент; брой нива на обекта : 1; посочена в документа площ :
91.15 кв. м.; прилежащи части : изба № * – 8.47 кв. м.; таван № *** – 4.63 кв. м. и
1,83% ид. ч. от общите части на сградата; ниво : 1; съседни самостоятелни обекти в
сградата : на същия етаж : 56784.530.2153.1.46, 56784.530.2153.1.44; под обекта :
56784.530.2153.1.39; над обекта : няма, до размера на ½ идеална част от описания
недвижим имот.
ОСЪЖДА Т. И. И. с ЕГН **********, от гр. ***, ул. „*****“ № **, ет. *, ап. *, и
И. Н. И.-М. с ЕГН **********, от гр. **, ул. „******“ ***, ет. *, ап. **, да заплатят
солидарно на В. В. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес – гр. *****, район „****“,
ул. „********“ № **, ет. *, сумата от 1910.48 лв. /хиляда деветстотин и десет лева и
четиридесет и осем стотинки/ разноски по производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
5