Разпореждане по дело №43/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

С решение № ***/04.10.2010 г. по Г.дело № ***/2010 г. Д. районен съд осъжда “К. Б. М.” Е. – Г. да заплати на М. Е. Ш. и Р. Р. Ш., от с.Ч., общ.Б., сумата от 5 741,38 лв. обезщетение за имуществени вреди от прокарване на оптичен кабел през Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с.Ч., общ.Б., одобрена със Заповед № РД-**/20.03.2008 г. на ИК на АГГК, местност “Л./с.път/ Е.”, с площ от 4 883 кв.м.; както и 1 350 лв. разноски по делото; отхвърля предявения от Ш.иск за обезщетение за същите вреди за разликата над присъдената сума от 5 741,38 лв. до претендираните 10 000 лв.

Срещу това решение в осъдителната част присъденото обезщетение от 5 741,38 лв. е постъпила допустима въззивна жалба от “К. Б. М.” Е. – Г. с искане да се отмени и претенцията на Ш. изцяло да се отхвърли, като се присъдят разноски.

От въззиваемите-ищци М. Е. Ш. и Р. Р. Ш. е подаден отговор по чл.263 ГПК против жалбата. Сочи се, че пред първата инстанция ответникът-жалбоподател не е проявил изобщо процесуална активност – не е дал писмен отговор, не е правил възражения, нито е ангажира някакви доказателства. Такива не ангажира и пред въззивната инстанция, а се правят формални възражения, жалбата е шаблонна и не е посочено в какво се изразяват нарушенията. Иска се присъждането на разноските.

В съдебно заседание жалбоподателят М. Ш., лично и с пълномощника си, който се явява и за жалбоподателката Р. Ш., поддържа жалбата.

Съдът установява следното:

Обжалваното решение е недопустимо, защото са разгледани непредявени искове, поради което следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Д. районен съд.

Ответник по делото и настоящ жалбоподател е юридическо лице – “К. Б. М.” Е.-С., като в исковата молба се сочи, че ищците са претърпели вреди от полагането на кабел на това дружество в техния имот, т.е. предявени са искове по чл.49 ЗЗД във вр. с общия състав на непозволеното увреждане по чл.45 ЗЗД. Юридическите лица при непозволено увреждане отговарят по реда на чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД, съгласно закона и ППВС № 7 от 1959 г., т.1.

Не може да се приеме, че с обжалваното решение са разгледани действително предявените искове по чл.49 ЗЗД, и само като цифрово изражение погрешно е посочена разпоредбата на чл.45 ЗЗД, тъй като в решението не е обсъждано дали са налице предпоставките на чл.49 ЗЗД. В мотивите е прието, че, след като ответното дружество не ангажира доказателства, оборващи презумпцията на чл.45, ал.2 ЗЗД, не оспорва твърденията по исковата молба, то е прокарало кабела през имота и е причинило на ищците вреди. Отговорността по чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна, обективна, безвиновна – в случая юридическото лице отговаря не за свои виновни действия или бездействия, а заради виновни действия/бездействия на физическите лица, на които е възложил работата. В ал.2 на чл.45 ЗЗД е уредено законово предположение, което е оборимо, но не се прилага за отговорния по чл.49 ЗЗД - естеството на отговорността му по чл.49 ЗЗД е такава, че той нито може да възразява, нито да установява, че няма вина за причинените вреди, т.е., за него не е уредена оборима презумпция за виновност. Тук може евентуално да се прави възражение и да се доказва, че физическото лице, на което е възложило работата, не е виновно.

Отделно, при непозволено увреждане по чл.45 ЗЗД се предполага не отговорността изобщо, а само вината, която е само един от елементите на фактическия състав. Останалите елементи от състава трябва да бъдат доказани от ищеца. С обжалваното решение съдът, като се е позовал на чл.45, ал.2 ЗЗД, всъщност е презумирал отговорността на ответника въобще, а не само вината, което, както се посочи, само по себе си е недопустимо. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо ищците да докажат наличието на необходимите предпоставки, подробно разяснени в ППВС № 7-58, 7-59, като много точно се разпредели от съда доказателствената тежест и се укаже прецизно на страните точно кои обстоятелства следва да установят в конкретния случай.

Едва във въззивната жалба са направени някои изявления от жалбоподателя относно това кой е положил кабела, но те следва да се преценяват във връзка и с евентуално установени други факти в тази насока. Изводите на съда следва да се основават на задълбочено претегляне на събраните доказателства, като съдът положи необходимата грижа да съдейства на страните за изпълнение на доказателствените им задачи.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № ***/04.10.2010 г. по Г.дело № ***/2010 г. на Д. районен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на действително предявените искове от друг състав на Д. районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, което да се извърши Ч. пълномощниците.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.