ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 14.02.2020
година град
Бургас
Бургаският
районен съд ХVІ
граждански състав,
На четиринадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Силвия Петрова
като разгледа докладваното от съдията С.
Петрова
гражданско дело № 7749 по описа за 2019г.
Производството е образувано по
искова молба на И.С.И., ЕГН **********,***, чрез Н.И.Т. - адвокат при ШАК,
съдебен адрес ***, пл. Освобождение 1, офис 111, ет. 1 против „ЕКСПРЕС
ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, район Панчарево, бул. „Цариградско шосе“ № 425,
Складова база 2, склад (205 - 208) - (219- 222), за обявяване недействителността на допълнително споразумение
между страните 2120/ 19.04.2019г. към трудов договор № 2002/03.02.2017г., като
сключено при злоупотреба с право от страна на ответника на осн.
чл. 74, ал. 1 КТ. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноските по
делото.
Ответникът не е депозирал отговор
в срока по чл. 131 от ГПК. С нарочна молба оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
Съдът споделя доводите на
ответника за недопустимост на настоящото производство предвид наличието на
висящо съдебно производство с предмет искове по чл. 344, ал. 1, т.1-3 от КТ.
След като трудовото правоотношение между страните вече е прекратено, то е
допустимо да се установи недействителността на трудовия договор само във
висящото исково производство, в което се претендират последиците от
недействителността. Процесуално допустимо е съдът да бъде сезиран с преюдициалния спор за недействителността на трудовия
договор (или на отделна клауза от него), както чрез иск, който е обективно
съединен със съответния друг иск (искове) – за законосъобразността на
прекратяването на трудовото правоотношение (уволнението в широк смисъл – чл.
344, ал. 1 от КТ), за заплащането на трудово възнаграждение (чл. 128, т. 2 от КТ), на различни обезщетения по КТ, на неустойка по трудовия договор (чл. 92 от ЗЗД), за връщане на платени такива без основание (чл. 55, ал. 1 от ЗЗД) и пр. –
при първоначално съединяване на исковете (чл. 210, ал. 1 от ГПК) или при последващо съединяване на иска за недействителност
(предявен като насрещен иск по чл. 211 от ГПК или инцидентен иск по чл. 212 от ГПК), а също – и чрез възражение. Това сезиране на съда обаче следва да стане в
рамките на установените от закона преклузивни
процесуални срокове – подаването на първоначалната искова молба (чл. 210, ал. 1
от ГПК), срока за отговор на исковата молба (чл. 211, ал. 1, чл. 212, предл. 2 и чл. 133, във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 от ГПК, първото заседание за разглеждане на делото (чл. 212, предл.
1 от ГПК).
Когато обаче при наличие на спор
за незаконосъобразност на прекратяване на трудово правоотношение, страната
(независимо дали това е работодателят, или работникът или служителят) е
пропуснала тези преклузивни срокове за предявяване на
иск по чл. 74, ал. 1 от КТ, процесуалното й право да сезира съда с иска или
възражението за недействителност на трудовия договор (която има преюдициално значение спрямо съответния друг иск) се преклудира в производството за незаконосъобразност на
прекратяване на трудовото правоотношение. Целта на тази преклузия
е да обезпечи разглеждането на делото в разумен срок и да стимулира страната да
прояви процесуална активност и дисциплина. Поради това, изгубвайки процесуалното
правото да сезира съда с разглеждането на преюдициалния
спор за недействителност на трудовия договор (или на отделна клауза от него) в
рамките на висящия процес, страната губи правото да сезира съда с този преюдициален спор и чрез предявяването на самостоятелен иск
за недействителността в отделно ново производство, независимо че производството
по обусловения трудов спор продължава да е висящо. Ако се приеме обратното
становище, би се стигнало до възможност за заобикаляне на установените в закона
процесуални преклузии и би се обезмислил
ефектът от тях (в този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от
тълкувателно решение № 5/08.10.2012 г. на ОСГТК на ВКС). /Решение №
161/08.05.2015г. по гр.д. №4848/2014г. на ВКС/.
При така изложените мотиви следва
извода, че самостоятелно предявен иск за недействителност на трудовия договор,
при вече прекратено трудово правоотношение между страните е недопустим. Ето
защо образуваното производство следва да бъде прекратено също като недопустимо.
Отговорността за направените от
ответника разноски следва да бъде понесена от ищеца на основание чл. 78, ал. 4
от ГПК.
Мотивиран от горното и на
основание чл.130 ГПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по гр.д. № 7749/2019г. по описа на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА И.С.И.,
ЕГН **********,***, да заплати на „ЕКСПРЕС ЛОГИСТИКА И ДИСТРИБУЦИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район Панчарево,
бул. „Цариградско шосе“ № 425, Складова база 2, склад (205 - 208) - (219- 222),
сумата от 300 лева (триста лева), представляваща направените от ответника
разноски по делото.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Бургаския окръжен съд в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: